ДВАТА ПОРЯДЪКА. КАЧЕСТВА НА МЛАДИЯ

36.ДВАТА ПОРЯДЪКА. КАЧЕСТВА НА МЛАДИЯ

“Бог е Любов”

Сега, да се върнем към съществената мисъл на двата по­рядъка. Запример, говори ви се за вяра. Вярата не спада към вечния порядък на нещата. Да вярвате, да любите ­ това са все временни работи. Трябва да бъдеш добър, трябва да бъдеш умен. Това са все неща към временния порядък, към сегашния живот. Ние говорим за настоящи работи, а раз­бираме Божествени работи. Бога не си виждал, а вярваш в Него. Ти Христос не си виждал, но историята казва, че Той е живял преди 2000 години. Вярваш в думите Му, вярваш, че ще бъдеш спасен. Всички тия неща са хубави, но те спадат към временния порядък. Това е детството на човека. Има една фаза на живота, когато детето не познава майка си. Която и да го бара, то мисли, че е все неговата майка. Може да е някоя слугиня или някоя кърмачка, но не е която го е ро­дила. Ние имаме много кърмачки. И във всяко едно пре­раждане все ще имаш по един баща. И ако се преродиш 777 пъти, 777 бащи ще имаш и 777 майки ще имаш. Ами ако имаш по четирима братя и сестри на всяко прераждане?

Ние имаме един Баща! Най-първо, ще се стремите във ва­шето съзнание да се освободите от временни ограничения. За мен, например, не съставлява проблем да мисля какво не­що е Вселената. Вселената може да се проучва и по друг на­чин. За мен не е нужно да ми аргументира някой дали има Господ или не. Това е външната страна. Сега, трябва да се убедиш, че има Господ и тогава да Му се молиш. Питам тогава: задавали ли сте си въпроса какво нещо сте вън от Бога? Трябва ли да ви убеждавам какво представлявате сами по себе си, или да ви убеждавам, че има Господ? Аз задавам въп­роса: каква нужда имам аз да ви убеждавам, че има Гос­под? Противоречието седи в това, че когато трябва да ви убеж­давам, за мене седи така въпросът: щом някой човек иска да го убеждавам, че има Господ, аз зная, че той се нами­ра в един временен порядък. Тук нещата могат да бъдат и мо­гат да не бъдат. А в един Божествен порядък въпросът се­ди другояче. Там няма нужда да се доказва, там непосред­ствено тия неща са ясни. Ти щом проектираш ума си, ти ще знаеш цялата история. Цялата истина. И после, трябва да раз­личавате, по какво се отличава временният порядък от вечния порядък.

У човека има три естества, те са свързани в едно. В него има едно животинско естество, което се отличава с това, че то обича само да яде и да пие. То е животно, човек, което гледа от сутрин до вечер откъде може да намери, каквото и да е, все да си хапне. Другото естество в човека ­ пък иска радост, а избягва скърбите. То е човешкото естество. То търси само радости, а не скърби. То е човешкото естество. И говори само за приятни и неприятни работи. За облекло, за шапки, за обувки, за ядене, за знания. Това е човекът. И тре­то едно естество: то е Божественото. В него седи истин­ски­ят прогрес и развитие на душата. Там няма никакъв страх, нито скърби. Там има блаженство. Щом ти се смущаваш и скърбиш, ти си човек; щом ти обичаш да ядеш само, ти си животно. А щом живееш и се жертвуваш, ти си в Божест­вения ред на нещата. Имаш в себе си Божественото естество. Щом се смущаваш и скърбиш, ти си човек.

В Писанието се казва, че Бог носи нашите теготи, че в Него има желание да ни освободи от всичките ни ненужни стра­дания и мъчнотии. Когато Бог види, че ти страдаш, от­чаял си се, в Него има желание да те освободи. Той вижда, че ти си се заблудил в един човешки порядък и казва: “Ти няма какво да скърбиш. Всичко ще се оправи.” Но ти се пи­таш: “Как да не скърбя? Парите ми взеха, здравето ми взеха...” Всяко нещо, което може да се вземе, то не е реално, то не е за тебе. Туй, което са ти взели, [не е твое], твое е са­мо това, което никой не може да ти го вземе, то е освобож­даване от един товар. Но ние казваме: “В човешкия ред на нещата потребен е известен товар.” На парахода трябва да има известна тяжест, за да пази равновесието в океана. Чо­век, като няма пари, той се обръща с главата надолу. Като има пари, той е изправен, весел, мисли добре. Щом изгуби па­рите си, той няма никакво достойнство.

Тогава, ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа, който отишъл в обикновените си дрехи в едно турско ка­фене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк* , и всички, които ми­навали край него, все се обаждали и казвали: “Е, Настра­дин Ходжа, оправи ли ти се работата, забогатял си.” Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили. И той все изливал кафетата върху кюрка си.

* кюрк (тур.) ­ остар. дълга горна дреха, подплатена с кожи; шуба.

Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите си ще дадеш кафето. Това е един временен порядък, в който ние сме по­топени и не го съзнаваме, че е заблуждение. И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заб­луж­даваме. Знаеш нещо, но като се мине една-две години, ти го забравиш.

Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с жи­вотното, което обича да яде, и с човека, който обича да се смущава. И тогава остава идеалът за него ­ Божественото, към което човек трябва да се стреми. Така като поставим въп­роса, по някой път аз виждам едно противоречие, което седи в следното. Вие казвате: “Толкова години ние се стре­мим да служим на Бога и досега нищо не сме постигнали.” Именно, трябва да се справим с човешкото естество. Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си радостен. Това е чо­вешкото естество. Тъй щото, при страданието да имаш една радост и при радостта да имаш още по-голяма радост. Тъй щото, едновременно и като страдаш, да се радваш, и като си богат, да се радваш, и като си сиромах, пак да се рад­ваш. И като знаеш, да се радваш, и като не знаеш, пак да се радваш. И като те посрещат добре, да се радваш, и като те посрещат зле, пак да се радваш.

Че нали виждате, и в природата е същото. И тя не ни по­среща еднакво. Да кажем, че аз съм един светия. Излизам на­вън, но духа вятър, силен вятър, едва се върви. Не ми е при­ятно, но тъй става. Вятърът казва: “Защо си излязъл тук, да ме смущаваш, когато работя?” Аз вървя и съм недоволен. Поне малко да престане, да не духа този вятър! Вятърът ми каз­ва: “Аз като престава да духам, ти тогава трябва да изле­зеш, а не когато духам.” Ако на Земята хората биха живели тъй, както трябва, в доволство и радост, щяха ли да бъдат по-добри?

Ако всички хора бяха богати и имаха в ръцете си се­гашния ред и порядък, ако всички имаха необходимото и ни­кой нямаше никаква нужда, знаете ли какво щеше да се по­лучи? Нямаше да има никаква връзка между хората. Един­ственото, което сближава хората, това са сегашните противо­положности. Онзи, болният, търси здравия, сиромахът търси богатия и богатият търси сиромаха. Понеже богатият не обича да работи, а сиромахът обича да работи, има отноше­ние вече, създава се връзка. Ученият търси един невежа, да му предаде своето знание и да направи една обмяна с него; и не­вежият търси учения.

Някой ти говори за някоя добродетел. Но ти усещаш, че то­зи човек ти говори, но не че иска да те учи за добродетелта, а защото има някаква задна мисъл. Той казва: “Ти трябва да бъдеш добър човек, добродетелен трябва да бъдеш.” И още много ти говори за доброто. В дадения случай той си но­си една чанта с пари и ти проповядва добър да бъдеш, да не го обереш. Ако не си добър, можеш да задигнеш чантата му. Той може да ти говори, че има онзи свят, че има Господ, че има наказание, има закон ­ сплашва те. Той ти говори та­ка, има си тайна, задна мисъл. Дойде друг човек в дома ти и ти казва: “Аз желая твоята дъщеря да расте и да порасне.” Защо ти желае той това? Той желае това, защото има син и иска да вземе твоята дъщеря, снаха да стане. Питам: след като порасне твоята дъщеря, какво са спечелили синът и дъ­щерята, в този порядък на нещата? И всички ние живеем с надежда да забогатеят нашите ближни, че да можем и ние с тях и покрай тях да прекараме живота си добре. Казват: “Все е добре да имаш един богат чичо, че след като умре, да ти остави наследство.” Хубави са тези работи, но те са от човешкия порядък на нещата. Той за дълго време не про­дължава. И где седи противоречието? Ти не очаквай нищо от чичо си. Всеки трябва да се стегне, че онова, което е останало, да се разработи.

Сега, искате да свършите училището. Искате да идете на Небето, да станете светии, искате, като отидете в онзи свят, да ви направят една арка и да ви посрещнат с музика и пес­ни. Ангелите да кажат: “Ето светиите на Земята!” Ще ви турят венец на главата. Но не зная по този начин, по който вър­вите, дали ще ви турят някой венец. И да ви говоря, че ще ви турят венец, то значи да ви кажа нещо, което не е вяр­но. И да ви говоря по този начин, че ще идете в Царството Бо­жие, то значи да ви говоря нещо, което не е вярно. Вие и сега сте в Царството Божие. Какво се ползува един сляп чо­век, ако го водят във физическия свят, дето има много не­ща, а той е в един свят на тъмнина? Вие казвате: “Тук е светлина.” ­ “Как е светлина? За тебе може да е тъй, но за мене е тъмнина.”

Така и вие сте в онзи свят, само че трябва да се отвори съзнанието ви, за да разберете. Някои са ме питали: “Може ли, Учителю, да ни покажеш ония, светиите, Учителите, къде са събрани, да идем при тях?” То е невъзможно да идеш при тях! Да идеш при някого, какво разбира? Ти не можеш да идеш при някого, ако не го обичаш! Единственият път, по който можеш да отидеш там, е любовта. Обичай! Това е пъ­тят. Казваш: “Как да Го обичам, Бога, като не съм Го видял?” И без да Го познаваш, и без да си Го видял, ти трябва да Го обичаш! Това е пътят! И тогава, щом ти Го обичаш, от Него зависи как Той ще ти се изяви. После и Той ще види как да ти се изяви.

Трябва да се внимава при минаване от Божествена в чо­вешка любов, защото преждевременната любов е най-опас­ната любов в света и тя е създала най-големите нещастия на човечеството. Сега, човешката любов в какво седи? Нали, преди да познаваш някого, ти имаш най-доброто мнение за него, а щом го познаеш, веднага идват противоречията. Ти имаш вече права над него ­ почваш да му диктуваш какво да прави, като го видиш, веднага ще му намериш някой кусур: че той не е облечен добре, че шапката му не е добра, петно има някакво, връзката не била направена както трябва; после ще му държиш сметка, ако е скръбен, ще питаш: “Защо си скръбен, защо не си весел?”

Казвам: Дето има скръб, дето има мода, там няма любов. Дето има мода, там има скръб и радост. На ваш език говоря. А за да влезнете в света на Любовта, трябва да излезете из мо­дата. Дрехата, която носите, не трябва да хваща никакво леке. Цветът тъй трябва да се прелива, че никой да не може да види никакъв дефект.

Любовта е път към Бога! И при тази Любов, ние посто­янно се молим. Но нямаме постижения. Знаете ли колко тряб­ва да бъде будно човешкото съзнание? Молиш се, но ид­ват моменти, когато ти можеш да изгубиш равновесието си. Видиш някой човек ­ веднага го подозреш. Дошъл някой твой приятел вкъщи, ти проповядваш за Бога, за любов. Но изчезне някоя книга или някоя скъпоценност ­ ти веднага каз­ваш: “Никой не е влизал тук, само този приятел.” Упла­шиш се, съмняваш се! Е, къде ти е тогава любовта? В Бо­жест­вения ред на нещата, като се изгуби нещо, и цялата ти къ­ща да се изгуби, да се не опетни съзнанието ти, като че ни­що не се е случило и в нищо да не подозреш приятеля си! Този твой приятел не опетни! Няма да се минат 4, 5, 10 мину­ти, и ти намираш изгубената вещ. И ти съзнаваш, че не си мислил право.

В какво седи престъплението? В неправата мисъл! Имаш зна­ние, но дойде едно чувство и ти кажеш: “Забрави ме, Гос­поди!” Не е тъй. Не са те назначили в България ­ казваш: “Не ми върви! Ама да ми тръгне!” Това е човешкият ред на не­щата. Когато някой стане министър, ти да се зарадваш на това положение. Той има много до оре на нивата. Всеки, който стане министър, има да оре. И казвам: Проучете исто­рията в света и вижте онези, които са били министри, досега какво са спечелили? Нищо не са спечелили. Те само са се натрупали с грехове. Едного ще уволнят, другиго ще назна­чат, на един ще са благоугодни, а други ще се опълчат срещу тях. И в края на краищата, като поседи на министерски пост известно време, ще види, че не е оправил нищо. Онези, които са били овчари, също. Овчарят, след като е пасъл 20 години, как­во е допринесъл за овцете си? Той може да каже, че много добре е отглеждал овцете. Да, агънцата е продавал, на овцете е одирал кожата, вълната е продавал и при това ще каже: “Добрият овчар!” А той какъв овчар е? Няма ни сянка от по­добие между един небесен овчар и един земен овчар. Казва Христос: “Аз съм истинският овчар! Аз полагам душата Си за Своите овце. Имам власт да положа душата Си, и имам власт да я взема.” А тук, на Земята, какво полага овчарят за сво­ите овце? “Ако Ме обичате, ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди!” Някой път съм ви казвал и сега пак ви казвам, че като се намериш в най-трудното положение, да за­пазиш равновесие, нищо да не смути душата ти. Една от великите работи е това! И Христос, като беше на Земята, опита една от най-големите тягости, от най-големите скърби. Но и Той не можа да изтърпи и един ден каза: “О, роде не­верни и извратени, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя?” Но в същия момент помогна на момчето да оздра­вее, изгони беса от него. (Матея 17: 17)

Истинският живот на ученика сега е в света на противо­речията. Да може всяко едно страдание да го хване, да го пре­върне в благо, да го превърне в злато! Като хване едно съм­нение, да го тури в своята реторта*, да го превърне и да из­кара нещо от него! Каквото намериш, някаква лоша ми­съл, лоша постъпка ­ хайде в ретортата!

Гледам, млади последователи са тръгнали в пътя, че ня­кой стар християнин му казва: “Ти си млад, неопитен, едно вре­ме и аз бях като тебе, но сега съм по-опитен.” И в какво седи неговата опитност? И той в нищо не е напреднал, но каз­­ва: “Едно време аз обичах много да ям, а сега се въздър­жам. Ти като мене трябва да станеш.” Не че той се въздържа, но стомахът му отслабнал и той не може да яде. Едно време и той е бил лаком, но сега, ще­не ще, се въздържа. Това не е въз­държание. Но неговата воденица не може да мели и това смя­та за победа, за подвиг. Аз не бих желал да стана като ста­рия, че тогава да не ям. Въпросът е като млад, като имам най-силно желание да ям, да мога да се въздържам. Това раз­бирам. А не като остарея, когато вече не мога да ям, то­гава да се въздържам.

В старостта не може да има опитност. Младият може да има опитност. И докато вие страдате, вие сте млади. Пре­станат ли страданията, вие сте остарели. Тъй е на Земята! За другия свят е друг въпрос. На Земята, щом престанат стра­данията, вие сте остарели. Щом престанат радости и скърби, ти си остарял. Щом престане сиромашията и богатството, вие сте остарели. Щом престане знанието, вие сте остарели, на 120 години сте. Радвайте се, щом страдате, радвайте се, когато страдате ­ вие сте млад! Щом имате желание да за­богатеете, вие сте млад. Щом ви е страх, че ще остареете, вие сте стар. Във всичките стремежи, които човешката душа има, туй е хубавото. То е само да се разбира. Животното раз­бира Божественото само като яде постоянно. И това е

* реторта (лат.) ­ къл­бест огнеупорен съд с дълго и извито встрани гърло, който се използва за химически опити, протичащи при силно на­гряване.

Бо­жествено, но то е частично. А човек, който се учи, който мис­ли, трябва да се радва. Радостта носи и страдание, като сянка. А Божественото е единственото, което примирява. Под думата “Божествено” разбирам това, което примирява про­тиворечията!

Нещата, на които хората държат, са следующите. Пред­ста­вете си един владика, един патриарх, с корона и жезъл идва. Всички го турят на първо място. Но има хора, които искат на първо място да турят друг някой брат на мястото на владиката, а владиката да вземе неговия стол. Как мис­лите, владиката ще отстъпи ли с радост мястото си? Сега, всич­ки имате тази владищина в себе си. Няма някой от вас, който да не е владика. Тогава аз слушам да казват: “Не го ли знам аз, той е едно дете, не разбира нищо, едно дете, което ни­що не знае.” Мисля, че вече владиката е у тебе. Та ти чакай, нищо не му казвай! Ти го претърпи! Ако аз съм на ваше мяс­то, на този, младия брат, който ще стане владика, ще му дам преднина. Ще кажа: “Ти си много способен, умен човек.” Но аз зная също, че той утре ще се разболее. И наистина той се разболява. Отива при него един лекар, втори, трети, оти­вам най-после и аз. Потупвам го по гърба и казвам: “До­сега ти беше свободен, но сега не си. Ако ме слушаш, ще ти помогна. Аз те оставям свободен, понеже и аз обичам свобо­дата. Ако не ме слушаш, ще те оставя да вървиш по своя път.” Той казва: “Аз съм готов да направя каквото ми ка­жеш!” Сега, кажете ми, какво ще му кажа? Ако сте вие на мяс­то­то на владиката и аз съм на мястото на лекаря, какво бих­те желали аз да ви кажа сега? Ако сте една млада мома, ще ми кажете тъй: “Е, Учителю, да оздравея, че да се опра­вя!” Но аз зная, че в ума на тази мома е мисълта, че като я излекувам, тя да се ожени за един красив момък. Затова аз ще є кажа тъй: “Аз ще те излекувам, но ти няма да се жениш. Само по този начин мога да ти помогна. Ти си осъдена да ум­реш, но ако обещаеш, че на този момък няма да хвърлиш око, че като го срещнеш, ще го обичаш, но никаква корис­толюбива мисъл няма да имаш ­ да го вземеш за себе си!” Така ще го преживее тази мома, така ще я заболи, сякаш от сърцето є ще се откъсне нещо.

За всичко друго е по същия начин. В такова положение ние се намираме в света. Ние искаме от Бога известни блага, но всякога Той поставя известни условия, известни ограниче­ния. Господ ще ти даде здраве, ще ти даде богатство, каквото ис­каш, но ще ти постави едно условие, което никак няма да ти бъде приятно. Той ще те постави в ограничение. На пър­вия човек в рая беше много добре там. Но дойде Господ и каза: “Слушайте, всичко имате, но туй дърво няма да бутате! Всичко ще ви дам, но туй дърво, едно дърво имаше там, да не го бутате. От всички дървета ще ядете, само от това няма да ядете.” Най-малкото ограничение, ако имате най-малкото ограничение в живота, вие вече имате дървото на съблазън­та. Пазете се! Всичко друго може да правите.

Стремете се всички да влезете в Божествения ред на не­щата, за да превърнете животинското и човешкото, да ги съедините в едно ­ в Божественото. Туй значи въздигане, или, с други думи казано, да изпълним Волята Божия с пълно съз­нание, с любов, без да се усеща, че сме ограничени. За­щото радостта и веселието в света са следствие на онзи Бо­жест­вен ред и порядък на Земята. Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната радост се предава и на нас. Някой път ние скърбим, защо? Понеже има и други ангели, падна­ли, които не изпълняват Волята Божия и ние участвуваме в тях­ното падение, затова сме скръбни. Радваме се, когато онези ангели изпълняват Волята Божия! В тяхната любов ние вземаме участие. Но същевременно ние участвуваме и в състоянията на падналите духове, които не изпълняват Во­ля­та Божия. Каквото те правят, и нас засяга.

Ние ще бъдем в света на едно противоречие дотогава, до­като излезем от този ред и влезем във вечния порядък на не­щата. Защо страда човек? Ако една мома я обичат два мо­мъка, единият е много добър, а другият е много лош, какво ще бъде нейното положение? Единият, добрият, който я оби­ча, ще носи само подаръци, а другият казва: “Аз ще те прету­пам, аз ще те убия.” Какво ще бъде нейното положение? Еди­ният ще идва вечерно време, а другият ще идва денем. Щом страдате, тогава иде възлюбленият на нощта, той е ло­шият възлюблен. Щом се радвате, при вас иде възлюбле­ният на деня, иде добрият възлюблен. Скръбта, това е нощта; ра­достта, това е денят. Това е една обмяна на нещата. Така трябва да разбирате, дотогава, докато схванете дълбоко онова, което Бог е направил.

Защо е злото в света? Туй зло е да се научим ние да оби­ча­ме Господа. И в противоречието на живота си да Го оби­чаме. Това е един пробен камък, да го пазим в живота си! Защото без този пробен камък ние не можем да имаме лю­бов към Бога. А и Бог, без туй противоречие в нас, няма да има какво да прощава. Без това противоречие ние не мо­жем да познаем Бога. Бог като ни прощава, Той се изявява. В нас трябва да има желание да не грешим, а в Бога има же­лание да ни прощава. Бог е всякога готов да ни прощава, а ние трябва да бъдем всякога готови да не грешим.