Новото разбиране на връзката в живота

33.ГОСПОДАРЯТ И НА ДВЕТЕ

Да допуснем, че вие свършите училището, знания имате, мно­го може да знаете за Земята, за въздуха, за Слънцето, за отно­шенията на хората, за любовта. Имате прави мисли, хуба­ви планове, мислите едно, а после се разочаровате, недо­волни сте от живота и не си давате отчет за туй вътрешно недо­волство, на какво се дължи то. Обществото е недоволно, всич­ки са недоволни.

От какво зависи недоволството? Когато един син е недо­во­лен от баща си, кои са причините? Причините могат да бъдат или в бащата, или в сина, или във външните условия. Доб­ре, ако са в бащата, бащата трябва да отмахне тези усло­вия; ако са в сина, синът трябва да ги премахне. Ако са отвън­ка и те трябва да се премахнат. По кой начин? Да допуснем, че недоволството се дължи на външните условия ­ по кой на­чин могат да се премахнат? Да допуснем, че денят е горещ, има 38, 40 градуса. Какво трябва да правиш? В такъв горещ ден трябва ли да излезеш да ходиш? Тогава трябва да си под някоя круша на сянка, да си дремеш. Тия горещи лъчи на Слън­цето трябва да минат и после, когато се захлади над­вечер, тогава ще излезеш и ще тръгнеш по пътя. Представете си, че през деня имате усилена работа. Казвате: “Горещо-не горе­що, трябва да се ходи.” И какви ще бъдат последствията? Мо­же да слънчасате, да получите слънчев удар. Карат вой­ниците да маршируват в най-големите горещини. Този марш необхо­дим ли е, на кого е потребен? Ами големите сражения, необхо­дими ли са някому? От военно гледище, необходимо е. Ти по някой път, като един генерал, в себе си дадеш някое разпо­реждане ­ трябва да се даде сражение. Питам: Потреб­но ли е това сражение? Добре, ако победиш, но ако те побе­дят? Възможно е и това. Ако спечелиш ­ добре, но ако загу­биш? Е, кой е по-умен? Който воюва и губи или който воюва и печели? Който воюва и печели, е по-умен, понеже е взел в съоб­ражения всички ония противоречия, които в даден слу­чай може да възникнат.

Между доброто и злото в света се води една голяма война, едно голямо сражение, в което вие всички вземате учас­тие: някой ­ като прост войник на фронта; някой ­ като взво­ден, като ефрейтор; някой ­ като капитан, като майор, като полковник, като генерал и т.н. Каква е разликата, ако вою­вате като войници и ако воювате като един генерал? Като войник ще се върнете с куц крак, със счупена ръка, с про­дран шинел. Тук-там ще го вържете този шинел и ще има­те някакви останки от войната, а като генерал ще имате кръс­тове, нанизани на гърдите за победа. Като войник или като генерал, ако си спечелил едно сражение, какво си при­добил? Представи си, че един генерал в своите сражения е избил 50 000 души от неприятелите си, а един войник е надуп­чил 20 души с ножа си. Каква е заслугата им?

Мисълта е, която всякога разрешава всичките проблеми. Казва­те: “Ние трябва да бъдем мирни хора.” Но да се знае как­во нещо е мир в света. Ти можеш ли да бъдеш в мир с един лош човек? Ти можеш ли да бъдеш в мир с една въшка на главата? Качи се една въшка на главата ти и ти искаш да бъ­деш миролюбив човек, да търпиш, да не я обезпокояваш. Възможно ли е това? Нито един от вас не е бил миролюбив с въшките. И аз съм виждал картечници за въшки, картеч­ници [от] скорострелните, после разни медикаменти, па лекар­ства. Какви ли не изкуства не съм виждал, как да нака­жат ония въшки, които не знаят как да се обходят с човека.

Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш едно жела­ние, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпо­кои ­ зная, че вие всички сте съгласни с мене, че ги имате, ­ как ще се примирите с тях? Важното в света е да изпълним Во­лята Божия. Идейното е това. В света има една абсолютна Во­ля, в чието изпълнение се заключава нашето щастие. На­шата собствена воля може да ни даде щастие дотолкова, до­кол­кото сме съгласни с Първата Воля. В Божията Воля са всич­ките възможности. И ако по някой път вие мислите да бъ­дете щастливи, прави сте дотолкова, доколкото вие въз­при­емате онази Първична Воля. Туй, което Бог е определил за вас, доколкото го възприемате и доколкото ги прилагате, дотолкова ще бъдете щастливи.

Кой от вас, ако ратаят му се върне от нивата уморен, ще му рече: “Седни да ядеш.” Не ще ли рече: “Приготви нещо да вечерям и стегни се да ми слугуваш, след това ти ще ядеш.” Да­ли ще благодариш на този слуга за извършената от него ра­бота? От сегашното гледище ще кажеш: “Той е уморен, от работа се връща. В дадения случай господарят трябва да му даде да яде.” Но ако господарят върши два пъти по-тежка ра­бота, отколкото слугата, тогава кой на кого ще трябва да служи? Вие сравнявате днешните господари, дето седят и си махат краката. Седи той на стола и тури десния крак на левия, после обратното, седи със скръстени ръце, извади си пе­рото от джоба, тури го на ухото, после пак в джоба. Един чо­век, който маха само с ръцете си и ходи да се разпорежда, вие го считате за господар. Не, за господар ще считате гла­вата на човека, онова, което върши за тялото. Господарят е човешката глава. В противен случай всичко се разнебитва. Спо­ред Христос добрият господар е онзи, който върши най-труд­ните работи, а за своите слуги е оставил по-леките ра­боти. Следователно всеки, който върши по-трудните работи, седи по-горе от онзи, който върши по-леките работи. Но понеже ние сега сме ангажирани с ежедневния живот, с някои наши малки блага, ние по някой път не вземаме предвид бъ­дещето, условията на бъдещия живот. Какво значи да оби­чаш Бога? То е да извършиш Волята Божия. Да обичаш, то значи да жертвуваш всичко.

В любовта има две страни. Едната любов е от която всич­ко произтича, а другата любов е там, дето всичко се втича. Две страни има и животът. Единият живот е, който възприе­маме, а другият живот е, в който даваме. В дадения случай вие всякога не може да възприемате. Ние всякога опитваме. Не може да се разбере човешкият и Божественият живот, ос­вен в малки промеждутъци, моменти. В онзи момент, в кой­то ти опитваш любовта на другите към себе си, ти опит­ваш човешката любов. А в онзи момент, в който ти помог­неш на другите, ти опитваш Божествената Любов. А когато ис­каш хората да ти помогнат, ти ще опиташ човешката лю­бов. Защото в дадения случай, когато аз помагам, опитвам Бо­жест­вената Любов, която действува чрез мене. А когато на мен ми помогнат, аз ще опитам Божията Любов, която действува чрез другите.

Сега, това разграничение трябва да го опитате. Вие мис­лите, че като опитате човешката любов, опитвате Божията Лю­бов. Аз не зная каква е вашата преценка. По някой път, да кажем, вие мислите, че някой ви обича, а при това след вре­ме вие намирате, че не ви обича. И защо някога намирате, че не ви обича, а след време намирате, че той ви обича? Как пре­ценявате това? Аз не зная какви са мерките, с които вие измервате любовта. Отвлечени работи са това. Аз не зная как някой ви обича. Казвате: “Той ме обича, чувствувам това.” Какво е това деликатно разграничаване, че в един слу­чай чувствувате, че неговата любов е чрезмерна, а в друг слу­чай чувствувате, че е слаба любовта? Как разбирате това? На кое място е слаба любовта? Виждаш, че един предмет е по-далече или по-близо. Този е по-голям или по-малък; пра­виш едно различие, без да го мериш. Някой път мярката не е толкова вярна, но все-таки, относително, мярката е вярна. Имаме известна представа.

В живота има една оптическа измама. Един човек може да ви излъже и той може да ви излъже така умело, че вие да се чудите после на тая лъжа. Мога да ви приведа безкрайно много примери за това. Много дъщери са се женили за фик­тивни мъже, които са минавали за всичко, но след като са се оженили, виждат, че това не са князе, а посредствени чове­ци, никакви князе не са. Питам: Как се е излъгала тази мома, че той е княз? Има една опитна страна в живота, тя е така, както при плода. Дадат ви круша ­ вие чувствувате и позна­вате крушата по специфичния є вкус. Разбирате разликата меж­ду една круша и една ябълка. Разбирате разликата между една череша и една слива. Всички тия неща ги разбирате вът­решно и външно и не се лъжете. По същия начин, ако вие спазвате тия вътрешни правила, може да имате една вът­решна преценка за нещата. Но може да ви направят една изкус­т­вена круша и вие да не я познаете. Може ли да ви на­правят едно изкуствено яйце и вие да го изядете? Сега про­извеждат такива изкуствени яйца. Тогава как ще познаете кое е същинското яйце? Турете го под квачката ­ ако се из­лю­пи, е същинското, а което не се излюпи, не е същин­ското, а изкуствено.

Всички ония изкуствени мисли, които имат такъв чо­вешки произход, те не прогресират, не могат да се изявят. Туй, което ние наричаме “временно”, то е изкуствено; а туй, ко­ето наричаме “вечно”, това са Божествените неща, които съ­държат мощна сила в себе си. Всяка една мисъл, която вие възприемате, всяко едно чувство, което вие възприемате, тряб­ва да имат своята сила в себе си. Тогава казваме, че имат Божествен произход!

Често хората проявяват желанията на животните. Раз­правя един господин, че имал две възпитани котки. Но един ден, на тия възпитани котки той донася една риба, прясна, дава им я. Едната котка хваща рибата за главата, другата ­ за опашката, и двете теглят. Тия възпитани котки теглят ри­бата. И питам сега: кой ги скара, тия котки? Една риба ги ска­ра. Не им идва на ум на тия котки да разрежат рибата на­половина. И всяка котка тегли рибата към себе си. Едната за главата, другата за опашката. И кажете ми сега, коя котка ще вземе рибата? Която тегли за опашката или която тегли за главата? Онзи господар, който е възпитал котките, само гледа ума им. Ако едната котка би отстъпила рибата на дру­гата, той ще даде на другата котка още една риба. Понеже те мислят, че има само една риба, делят я. Той гледа, наблю­дава, че те нямат представа за своя господар. Едната котка казва: “Тази риба господарят на мене я дава!” Другата казва: “Госпо­дарят на мене я дава!” А господарят седи и разсъж­дава, че тия котки в дадения случай не постъпват правилно.

По същия начин ние някой път не разрешаваме въпро­сите тъй, както трябва. Казвам: Ще хванеш рибата за глава­та. И ако си хванал рибата за главата, дръж я и тегли! Добре, но се случва по някой път, тия котки като теглят рибата, тя се скъсва. Но се скъсва така: онази, която държи рибата за гла­ва­та, взема винаги повече от онази, която държи за опаш­ката. Такъв е законът: че който държи нещата за опашката, ви­наги взема по-малко. Нишките, които излизат от мозъка към опашката, са по-силни. Някой казва: “Ами той знае по­вече.” Казвам: Той е държал главата. ­ “Малко взех.” ­ Опаш­ката си държал. Щом искаш много да вземеш в света, дръж главата. Щом хващаш опашката, винаги ще имаш по-малко. Не си прави никакви илюзии. Защото слабата страна е в опашката, а силната страна е в главата.

Сега аз ви казвам: Когато доброто ви даде една риба, взе­мете я. Когато злото ви даде една риба, дайте я на другаря си!