Новото разбиране на връзката в живота

31.БЪДЕТЕ КАТО БАЩА СИ!

“Всичко в живота е постижимо”

В прочетената глава има два възгледа, които Христос пред­ставя в тази притча. Двамата синове представят двата въз­гледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед ­ да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият ис­ка да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще ис­кат да се възстановят техните възгледи. Те обичат сво­бодата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият мо­же да извоюва свободата си, която търси, понеже почи­ваше на една чисто материална основа. Той каза на баща си: “Дай ми моето, което ми се пада.” Защо не каза на баща си: “Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.” Защо не каза: “Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щас­тието си”? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?

Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в поло­жението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за мал­ка и голяма погрешка. То са последствията, които изли­зат от погрешките. Малки погрешки носят големи послед­ствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последст­ви­ята. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябъл­ка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това ­ такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила ­ това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствия­та са, които следва да се понесат от известни постъпки.

Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в по­ло­жението на най-нисшия живот. И сега често казват за ня­­кой човек, че е заприличал на животно, на животно се е пре­­върнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животните? Изходният път, по който живот­ното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пъ­тят на човека. Сега казват: “Човек е той.” А кой е изход­ният път на човека? Изходният път на човека, това са ангели­те. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И два­мата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в род­ното място има любов. Христос разкрива не само харак­тера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.

И в стария син бащата забелязва една погрешка. В мла­дия се крие погрешката на един лек живот, живота на сър­цето ­ да пие и се весели, да се забавлява. А другият син пред­став­лява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: “Синко, няма какво да се сър­диш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е, задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш тол­кова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.” И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал.

Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да вли­зат в рая, да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който за­пазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на Земята, искат да живеят по-доб­ре. Други казват: “Не съм видял светъл ден на Земята.”

В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Во­лята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпъл­нение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди мо­ето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой мо­же да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от лю­бов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му пла­щат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител ­ от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, ка­то не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно пра­во положение на хората, но по отношение на Бога въпро­сът седи малко другояче.

Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно стра­дание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благо­славят и той се весели. Ако е православен, големи све­щи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби зад­ната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израс­нат задните пера. Пък като му израснат, тогава се по­казва на другите и си показва задницата. Сега, думата “задни­ца” е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на Земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро.

Сега, това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказ­вам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един чо­век се хвърли от едно високо място, от 100 метра. Хвърли се, падне на камъните и си строши костите. Питам: втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли от­там. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.

Вие търсите основата. В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили чо­вешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: защо върви той? Обикнал ме, човекът. Вижда, красив съм и доста съм сна­жен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми ла­чени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адю­тант. Питам: защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е за­мис­лил да вземе, какво ще придобие? Но някой път извест­ни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които до­насят големи добрини. Но те са от много редките.

В сегашната история има само едно добро, то е следу­ющето. Когато евангелското дружество напечати първите Биб­лии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпро­даване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили. Всичкото ­ изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дру­жест­во, пило една студена вода за Библията. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да съби­рат пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали христи­яни, това са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един тур­чин, но от тия крадени Библии всички станаха християни. Пи­там тогава: не си ли струва да се крадат Библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокра­дат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Как­во зло има, че изпокрали 2000? Тук не виждам никакво пре­стъпление. И за наказание на престъплението, те станаха хрис­тияни. Туй беше наказанието ­ че им се наложи хрис­тиянството. Ако ще крадете Библиите, за да станете христия­ни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Биб­лейското дружество трябва да пише тъй: “Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всич­ки тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.” Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги да­дат подарък. Имали са съображение да се продадат и то мно­го евтино, само заради подвързията, понеже били с коже­на подвързия; само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.

Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих. Този, младият син, бърка в ковчега на баща си и задига Биб­лията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: “Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хуба­во е писано всичко в книгата! И каквото е писано в Биб­лията, е вярно. И ще му кажа още: “Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно кни­гата. И ще ти бъда слуга!” Кое е по-хубаво? Кое е за пред­почитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да пла­щаш, той да минава само като етикет и никак да не те пре­поръчва, или един син, който да ти работи? Кое е по-ху­баво? Да работи!

Или, не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въп­ро­сът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както тряб­ва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както тряб­ва. И този живот е за нас. Казва някой: “Дотегна ми.” До­тегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и оти­дохте там и изядохте имота си и работите на един друг госпо­дар, служихте нему! Баща ви не ви е пратил. За сегашните стра­дания кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следо­вателно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим? Точно както този, младият син.

Под думата “хляб” аз разбирам Словото в истинския, духо­вен смисъл. Сега, ние вземаме само материалната стра­на. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разполо­жение, това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тога­ва ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш ня­къ­де и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, нав­сякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят ­ как да не искаш да си такъв светия? Светиите [са] сега духов­ните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Ня­мам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпо­чи­тане пред един млад и глупав войник. И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва.

Казвате: “Толкова години ние правим усилие да служим на Бога.” По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мис­лите ли, че го прави от някаква добродетел? От мое станови­ще, това са парите, които му давам. И утре ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам. Ще ка­же: “Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш мал­ко.” Казва някой: “От толкова години аз тичах подир него.” Тичате заради парите.

От толкова години вие служите на Бога, да станете све­тия, да ви направи генерали, да станете министри, господари. Не е лошо. Но това е външната страна. Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали! Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къ­ща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, ка­то са надуе, и веднага стане балон или топка. После излезе въз­духът и топката се свие. Да кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата ­ готова пред тебе. Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си.

Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват. Да говорят различни езици не добиха, и сила да ле­куват не добиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любов­та. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, как­вото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Кога­то човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: “Не яж това.” ­ “Каквото и да е, ще ям.” В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задо­волят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е без­предметно ­ той не може да го разбере. Такова е поло­жението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил вин­це или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е про­стинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: “Не пий!” Той веднага ще постави въпроса: “Защо? Не съм ли аз свободен?” ­ Е, сво­бо­ден си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща ­ особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата. А за другото ще плати.

Всичките християни в Америка и тук се намират в едно про­тиворечие със себе си. И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения жи­вот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа. Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не мо­же да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъс­ване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: “Аз на баща си не искам да работя. При него нека остане голе­мият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча.” И бащата на­мира, че желанието на сина е на място, не е лошо.

Сега, всичките хора на Земята са все младите синове, ко­ито са дошли от Небето. Всички тия синове, които са се въп­ло­тили тук, те мислят, че за тях е Земята. И какво правят? Свине пасат. Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине! И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важ­но. Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спе­челил.

Сега, разбира се, тъй, както говоря, ако ме слуша някой гене­рал, ще каже, че това учение не е вярно. Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не. Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповяд­ва, да му откъснат един крак или ръка. Тогава да се види как ще мисли този генерал. А тъй, като генерал, ще имаш само един възглед ­ генералски. А като прост редови ти ще имаш друг възглед.

Опасността, която ви застрашава, е следующата: вие не сте установени още в любовта си. Ето, имате слуга и двама госпо­дари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар вед­нага ще отиде при втория. Но трети господар каже: “Аз давам 4000 лева.” Тогава пък слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при послед­ния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес: “15 000 лева дава, ще ида там” ­ казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да слу­жи без заплата, че да каже: “Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам. За какво са ми толкова много пари? Аз тук човек ще стана.”

Тези двама господари са: единият ­ светът, а другият гос­подар, това е Господ. Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: “Ние даваме богатство, а Господ не го дава.” Даже господарите тук казват: “Въздуха, който ди­шаш, благодари на мене, че свободно го дишаш. Другояче, ти не би дишал свободно. И Слънцето, че те грее, ти благо­дари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.” Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слън­цето. Защо? Има мъже, които пазят жените си от слън­цето както от чума. Той пази жена си да не би петна по лице­то си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето? Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него грозотии са станали.

Сега вие не може да схванете връзката. По някой път мо­ята работа мяза като работата на учителите. Най-първо учи­телят обръща внимание на правописа ­ къде трябва да се тури “в”, “д”, “я”, едно време “х”, “ия”, после, къде да се ту­ри запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи до­някъде, учителят става внимателен с него. Едва научил то­ва, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво пра­вописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а тряб­ва почеркът да е равномерен и добър. В българската гра­ф­ология, ако един човек не тури “ы” на място, дето трябва, и ако той “а”-то и “о”-то или някоя друга буква изяде, аз ве­че зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише бук­вите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив. Пише, пи­ше, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая зацапано. Кой­то не вярва, може да провери. Оттам учат сегашните гра­фолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после, като дой­деш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Зна­чи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свър­ш­ваш със закона на скържавостта*, ситно. Питам: Как­во се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свър­ш­ваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дъл­гите писма приличат на банкерите, които тургат големи лих­ви. Едно писмо трябва да съдържа само основните поло­жения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете крат­ки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три-четири реда,

* скържавост ­ диал. стиснатост, скъперничество.

само основните работи, и се подписва отдолу. И мисля, че ан­гли­чаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окул­тисти ги тургат под полицейски надзор. Които са астролози, гра­фолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите ­ също. И като гонят евреите, а Христос е евреин, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин. И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.

Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любов­та, всякога ще бъдат гонени. Може ти да живееш един поро­чен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще наме­рят хиляди погрешки и вини ­ това е закон в света. И всич­ки онези, които искат да се подвизават в закона на Лю­бовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай? Ба­щата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има любов. Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да из­бера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син ­ и двамата са погрешни. За мене е важен ба­щата. Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него мал­кият син ­ дава; иска големият син, казва: “Всичко, как­вото имам, е твое.” Бащата е идеал, а не синът. И на вас каз­вам: Бъдете като баща си!