Новото разбиране на връзката в живота

38.ПРОТИВОРЕЧИЕ И БЛАГО

Искате да знаете какъв е смисълът на живота. Какъв беше смисълът тогава? Тези 12 души и Христос един ­ 13; и едно голямо разочарование. Една трагедия! Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с то­зи Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е пи­сано. Че е писано, това още не е наука. Ама така е опре­делено. И това не е наука. Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извър­шат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо проти­воречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоре­чие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да пре­вър­нете противоречието, което имате. Защото и вие, във ва­шия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо. И вие мислите, как­то 12-те апостоли, за много работи наведнъж. Но и аз ви каз­вам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъ­де? Какво ще стане?

Ако може да превърнете противоречието в едно благо, то­гава ще започне новият живот! Има някои неща, от които вие трябва да се освободите. Това е една необходимост. На всин­ца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е об­вито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете се­ди в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя тряб­ва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И пос­ле трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за мал­кото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гле­да като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раж­дат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие. Ва­шето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзна­ние. Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата. Ни­каква вода не изтича. Къде може да изтече? Вън от Земя­та излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и поч­вате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е. Смалила ли се е? Не е. Нещо придобила ли е? Нищо не е придобила. Вие сте изгубили част от вашата енергия, да вър­тите топката. И ако ви питам защо я въртите, и вие не знаете.

Вие се безпокоите някой път и не знаете защо се безпо­коите, също както малките деца. Бащата е взел една гумена топ­ка, която струва 5 лева. Дал я на детето и някой му за­дигнал топката. И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката. И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топ­ка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топ­ка? Ти с тази гумена топка ли се роди? Тази топка отпосле дой­де. И какво ще направиш с тази гумена топка? Какво на­правихте вие едно време с вашите гумени топки?

Вие носите в джоба си чаша, отивате при извора, изваж­дате чашата и пиете. Но един ден изгубите чашата. Няма ли друг начин, по който може да пиете вода? Има ­ ще се наве­дете и ще пиете вода направо от извора. Казвате: “Не мога без златна чаша.” Но някой може да вземе чашата ви, после как­во ще правите? И с ръка можете да пиете вода. Да кажем, че и с ръка не може. Тогава? Ще приближите устата си и та­ка ще пиете, направо. Най-важно е, че с устата си можеш да пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.

Влиза един баща, от средна ръка човек, в един магазин. С него върви едно малко дете. Гледат дрехи. Детето казва: “Тат­ко, вземи ми тия дрехи.” И детето сега иска на вересия да ги вземат. Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще при­добие това дете? По-добро ще стане ли? Няма да стане. По-умно ще стане ли? Няма да стане.

В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на учи­лище, но нещо не върви, не се учи. “Не мога да се уча, защото перото ми е желязно. Не мога да се уча така. После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.” Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви уче­нието, и със златно перо. Казва синът: “Мастилото е чер­но. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне. Перо­то е хубаво и чантата, но мастилото е черно.” И досега този аме­ри­канец търси да намери бяло мастило. Сега бели мас­тила не употребяват в училищата. И може би, като дойде бя­ло­то мастило, ще тръгнат работите.

Казват: бели кахъри. Но нашите кахъри са черни, не са ста­нали още бели. И българинът още чака да дойдат белите ка­хъри. Казва: “Много ми е патила главата. Но белите ка­хъри трябва да дойдат.” Вие сте дошли в областта на съзна­нието, дето ви трябва едно ново разрешение, едно ново разби­ране.

Седят двама под една череша. Единият се качва на чере­шата. Казва на другия: “Хубави череши!” Но тази череша казва: “Изядоха ми децата.” ­ “Нищо, другата година пак ще си родиш деца. Слава Богу, добре че ги прати Господ те­зи хубави череши.” Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ва­ша разтуха. Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, как­то плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй жела­ние изчезнало. Някое друго същество дойде под чере­шата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва чере­ши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод. Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: “Една хубава мисъл имах. Изчезна, отиде някъде. Няма я.” Питам: Кой е напра­вил престъплението? Вие или онзи, който е доловил и изпол­зу­вал желанието ви?

В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва да имате предвид: “Защо спите? Станете и се молете да не пад­нете в изкушение.” Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете. Не философствувайте! Във време на мъч­нотии няма какво да философствуваш. Ще се молиш то­гава. И някой, като не може да се моли, той заспива. Слабите хора спят и се изкушават. Слаби хора са тези, които не бодър­ствуват.

Казвам ви, че и вас ви очаква задачата да превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо. В прочете­ната глава събитията са станали преди 2000 години. Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: “Туй, което Хрис­тос направи, трябва и аз да го направя. Христос пре­върна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо. И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превър­на в едно бъдещо благо.” Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да взе­мем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Каз­ва му Христос: “Ти не знаеш как да воюваш. Остави тази ра­бота, не е за теб. Тури ножа в ножницата си. Ти не си за войник.” И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: “По този начин не се воюва. По този начин ние ще загазим съвсем.”

Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие са­мо ухото режете. Когато ще удариш, удари! Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отре­жеш ухото само, то не е война. Аз правя това уподобление. Ня­кой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Каз­ва: “Сто лева съм дал.” Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му ка­жеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е мно­го учен или богат. Какво му допринасяш с това? Казваш: “Много силен човек си.” Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: “Аз съм много слаб човек”, или пък “Аз съм мно­го силен човек.” Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво пра­вите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга. Вие казвате: “Аз не съм научен да бягам.” Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти. Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход. Ще бягаш тогава. Слабият трябва да бяга. А силният ще бъде публика.

Следователно, ако сте слаб, вие сте на сцената, актьор сте. Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената. Туй е засега предназна­чението ви. Ще бъдете или публика, или актьори на сцената. Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат. И тогава ще кажете: “Не излезе снощи хубаво.” А публиката ще каже: “Па­рите ни отидоха на вятъра. Още веднъж не отиваме на та­кова представление.” Ако сте слаб, плюйте на краката си да бягате.

Пък ако се отричате, отричайте се на свят*. Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят! Защото Петър се

* на свят ­ свястно, както трябва.

от­рече три пъти. Казва: “Право е, не го познавам този човек.” Фило­соф беше той. “Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.” А като дойдоха и казаха: “И ти си от неговите ученици” ­ “Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да по­страда? И мен ме вкара в тази беля!” Питат го: “Ти ще сви­детелствуваш ли за него?” ­ “Не, не, мен ме считайте отре­чен. Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.” Така 3 пъти се отрече от Учи­теля си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво? “Аз за тебе и на смърт ще отида. Готов съм да умра за тебе!” И плаче Петър, че не си устоя на думата. Казва: “Аз мислех, че съм бил учен човек, а съм бил глупав и страх­лив.”

След като намерите вие, че сте страхливи, плачете. Вие пла­чете сега, за да се усили вашата воля и да станете малко по-смели. И всеки човек, който плаче, става по-смел, а който не плаче, увеличава се страхът му. Така сега плачат хората, за да се намали страхът им. А който не плаче, той е дваж по-страхлив; който плаче, той веднъж е страхлив.

И сега, бих желал вие веднъж да се плашите, отколкото два пъти. Тогава ще се молите и ще превръщате сегашните не­сгоди и противоречия на живота в благо за вас и за благото на другите.