Нуклеарна медицина



страница3/10
Дата08.08.2017
Размер1.07 Mb.
#27489
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


2. Пациентите се инструктират за методите и начините за намаляването на лъчевото им натоварване и това на околните.

3. Не се допуска изследване на бременни жени, с изключение на перфузионната сцинтиграфия на белите дробове.

4. Кърмачките се инструктират за временно или окончателно спиране на кърменето в зависимост от използваните радиофармацевтици.
IX. Организацията на дейността във всички структури по нуклеарна медицина задължително включва:

1. Записаният за изследване пациент се приема от специалист по здравни грижи, който оформя документите на пациента по съответния административен ред и ги въвежда в електронната мрежа на лечебното заведение (ако има такава).

2. След специалиста по здравни грижи лекарят, работещ в структурата по нуклеарна медицина, преглежда пациента, запознава се с медицинските документи, подготвени и изпратени от лекуващ лекар в лечебно заведение. Тези документи съдържат като минимум следната информация: името и адреса на лекаря, който е изпратил пациента; трите имена, годините и адреса на пациента; диагнозата му и исканото изследване или лечение и допълнителна информация за болния: епикриза, предходни нуклеарномедицински и други образни изследвания за сравнение, лабораторни, цитологични, хистологични и други изследвания, имащи значение при оценката на извършваната нуклеарномедицинската процедура и др. Необходима е и информация в какъв етап на лечението се извършва исканата нуклеарномедицинска процедура. Когато пациентът е изпратен за консултация без изрично споменаване на исканата диагностична процедура, както и в случаите, когато пациентът се обръща самостоятелно към специалист по нуклеарна медицина, лекарят, приемащ пациента, отговорно преценява нуждата и определя вида на нуклеарномедицинско изследване или лечение.

3. Лекарят от структурата по нуклеарна медицина определя вида и обема на изследването или лечението, включително вида и активността на необходимите радиофармацевтици. Той трябва да разясни на пациента същността на изследването или лечението, ползата и рисковете от провеждането им и да получи от пациента писмено съгласие.

4. Лекарят е отговорен за провеждането на необходимото изследване или лечение, в което вземат участие останалите служители от структурата по нуклеарна медицина съобразно тяхната квалификация.

5. Лекарят съставя окончателните документи за проведеното изследване или лечение, като по негова преценка те могат да бъдат обсъдени с лекаря, изпратил пациента за изследване или лечение.

6. Резултатите от извършените изследвания в структурата по нуклеарна медицина трябва да съдържат най-малко следната информация: имената и годините на пациента, датата на изследването, вида на изследването, използваните радиофармацевтици и аплицираната активност, получените резултати от изследването и неговата интерпретация, подпис на лекаря или на консултативния лекарски екип, извършил изследването.

7. Документите за осъществените диагностични изследвания в структурата по нуклеарна медицина трябва да се съхраняват минимум 3 години.
X. Критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дейност:

1. Всички структури по НМ трябва да имат разработена политика за осигуряване на качеството, която включва:

а) контрол на качеството на прилаганите радиофармацевтични вещества;

б) контрол на апаратурата;

в) контрол на качеството на получените резултати;

г) програма за обучение на персонала.

2. Всички структури по НМ трябва да участват в минимум една програма за външна оценка на качеството, препоръчително - на всеки 2 години.

3. Структурите по нуклеарна медицина за инвитро изследвания (радиоимунологични или радиолигандни измервания) трябва да имат документирани критерии за изработване на референтни стойности по изследваните показатели, които да се осъвременяват периодично (важи за случаите, при които използваните диагностични китове са без изрично упоменати референтни стойности).

4. При оформяне на резултатите от хибридните образни методи освен специалист по нуклеарна медицина при нужда трябва да участва и такъв по образна диагностика - препоръчително при нискодозните компютъртомографски изследвания и задължително, когато се провежда компютъртомографско изследване с контраст.

5. При приложение на метаболитната радионуклидна терапия като част от комплексното лечение при болен с онкологично заболяване лечебният алгоритъм при нужда трябва да се съгласува и с други специалисти, участващи в терапията - онколози, лъчетерапевти и химиотерапевти.

6. Дейността на структурите по нуклеарна медицина трябва да бъде организирана и провеждана при спазване на принципа за получаване на оптимално възможни диагностични и лечебни резултати при минимално лъчево натоварване на пациентите и персонала, като се има предвид и себестойността на изследването.
XI. Права и задължения на пациентите:

1. Пациентът има право:

а) да бъде информиран за значението и диагностичната стойност на изследването или терапията;

б) да бъде информиран за осигурената безопасност при работа с открити радиоактивни източници;

в) да бъде информиран за получената от него радиационна доза по време на изследването;

г) да бъде информиран за други необходими за диагностицирането или лечението изследвания;

д) да получи достоверна информация за резултатите от изследването или проведеното лечение.

2. Пациентът е длъжен:

а) да съобщи на лекаря от структурата по нуклеарна медицина, ако не е успял да спази необходимите условия за провеждане на дадена нуклеарномедицинска процедура, което от своя страна би променило протокола за провеждането й;

б) да съобщи на лекаря от структурата по нуклеарна медицина за вероятна или сигурна бременност, както и за кърмене;

в) да съобщи на лекаря от структурата по нуклеарна медицина за значими алергични пристъпи или алергични заболявания.
ХII. Права на лекарите, работещи в структура по нуклеарна медицина:

1. Лекарите имат право да откажат извършване на изследване или лечение при:

1.1. липсата на достатъчно данни за здравословното състояние за пациента, които да обосновават провеждането на дадено изследване или лечение;

1.2. когато съществуват други диагностични методи без лъчево натоварване, които биха имали същата диагностична стойност;

1.3. неубедителни или недостатъчни индикации за изследване или лечение;

1.4. когато провеждането на нуклеарномедицинското изследване не се очаква да промени терапевтичния план;

1.5. изпратен негоден за изследване материал (за инвитро изследвания).

Персоналът на нуклеарномедицинските структури носи отговорност не само за достоверността на резултатите от изследванията или проведеното лечение, но и гарантира персоналната тайна за цялата информация по тях.
XIII. Документация, характерна за специалността "нуклеарна медицина".

За всяка отделна диагностична или терапевтична нуклеарномедицинска процедура са разработени общо 33 протокола (без инвитро методите, които специфично се представят от всеки производител към съответните китове), както следва:

ПРОТОКОЛ № 1

за сцинтиграфия на щитовидната жлеза с (99м)Тс-пертехнетат

 

Индикации:

· Аномалии в развитието на жлезата.

 

· Тиреотоксикоза.

 

· Тиреоидити.

 

· Дифузни и възлести струми.

 

· Оценка на палпиращи се възли на шията: бенигнени и малигнени.

 

· Пространствозаемащи процеси на щитовидната жлеза.

 

· Съмнения за ретростернална струма.

 

· Контрол след проведено хирургическо или консервативно лечение на щитовидната жлеза.

Контраиндикации:

Абсолютни: Няма.

 

Относителни: Бременни и кърмачки, фебрилни състояния.

Странични ефекти:

Няма.

Подготовка на пациента:

· Минимум 30 дни преди изследването да не са прилагани йодсъдържащи рентген-контрастни материи или третиране с йод.

 

· Спиране на тиреоидна субституираща или тиреостатична терапия.

 

· Изключване на седативни и сънотворни или съдържащи йод медикаменти.

 

· Да се изключат йодсъдържащи храни.

 

· Изследването се провежда сутрин на гладно.

Радиофармацевтик:

(99м)Тс-пертехнетат.

Активност:

74 МБк/70 кг

Време на сканиране:

20 минути след интравенозно инжектиране на РФП.

Апаратура:

· Планарна или томографска гама-камера.

Процедура на изследването:

Статична или динамична програма на гама-камера.

 

Определяне функционалната активност на тиреоидния паренхим чрез полуколичествени методи за оценка на процента на каптация на (99м)Тс.

 

Във всеки лоб поотделно и за щитовидната жлеза като цяло както площта и масата й.

Отчитане на резултатите:

Описание на находката - качествена характеристика на образите, количествени показатели и интерпретация.

 

 

ПРОТОКОЛ № 2

за сцинтиграфия на щитовидната жлеза със (131)I-натриев йодид

 

Индикации:

· Аномалии в развитието на жлезата.

 

· Тиреотоксикоза.

 

· Тиреоидити.

 

· Дифузни и възлести струми.

 

· Пространствозаемащи процеси на щитовидната жлеза. Оценка на палпиращи се възли: бенигнени и малигнени.

 

· Палпиращи се формации на шията.

 

· Съмнения за ретростернална струма.

 

· Контрол след проведено хирургическо или консервативно лечение на щитовидната жлеза.

 

· Остатъчен паренхим, рецидиви и метастази при рак на щитовидната жлеза след тиреодектомия.

Контраиндикации:

Бременност.

 

Относителни: кърмене, фебрилни състояния.

Странични ефекти:

Няма.

Подготовка на пациента:

· Минимум 30 дни преди изследването да не са прилагани йодсъдържащи рентген-контрастни материи.

 

· Спиране на тиреоидна субституираща или тиреостатична терапия.

 

· Изключване на седативни и сънотворни или съдържащи йод медикаменти.

 

· Да се изключат йодсъдържащи храни.

 

· Изследването се провежда сутрин на гладно.

Радиофармацевтик:

(131)I-натриев йодид.

Активност:

1,8 - 3,7 МБк.

Време на сканиране:

24 часа след аплицирането.

Апаратура:

· Гама-камера.

Процедура на изследването:

Статично сканиране.

 

Определяне на:

 

· процент на каптация на радиойода на 2, 4 и 24 час;

 

· площта и масата на тиреоидеята.

Отчитане на резултатите:

Описание на находката - качествена характеристика на образите, количествени показатели и интерпретация.

 

 

ПРОТОКОЛ № 3

за сцинтиграфия със (131)I след тиреоидектомия при диференциран карцином на щитовидната жлеза

 

Индикации:

· Визуализиране наличието на тиреоидни остатъци след тиреоидектомия и определяне на техния обем.

 

· Локорегионален следоперативен контрол.

 

· Визуализиране на далечни метастази.

 

· Проследяване и контрол на ефекта от лечението.

Контраиндикации:

Бременност, кърмене.

Странични ефекти:

Няма (при спазване на принципите ALARA).

Подготовка на пациента:

· Спиране на субституиращата тиреоидна хормонална терапия - минимум 20 дни преди изследването (при прилагане на рекомбинантен TSH не се налага прекъсване на субституиращото лечение).

 

· Ниво на TSH > 30 U/l.

 

· Минимум 30 дни преди изследването да не са прилагани йодсъдържащи рентген-контрастни материи.

 

· Да не се приемат храни и медикаменти, блокиращи натрупването на йода.

 

· Радиойодът се дава per os на гладно.

 

· Очистване на червата с лаксативни средства преди сканирането - при нужда.

Допълнителни изследвания:

Изследване серумното ниво на тиреоглобулина.

Радиофармацевтик:

(131)I-натриев йодид.

Активност:

74 - 370 МБк (2 - 10 мКи) перорално.

Време на сканиране:

48 - 72 час след аплицирането.

Апаратура:

Гама-камера с високоенергиен колиматор.

Процедура на изследването

· Целотелесно сканиране в автоматичен режим.

 

· Прицелно сканиране на шията, белия дроб и др.

 

· Томографско изследване (SPECT) при необходимост.

Отчитане на резултатите:

Описание на находката - качествена характеристика на образите и интерпретация.

 

 

ПРОТОКОЛ № 4

за динамична бъбречна сцинтиграфия с (99м)Тс-MAG3 (EC, DTPA)

 

Индикации:

Редица заболявания в урологията и нефрологията.

 

Най-често:

 

· бъбречни аномалии;

 

· литиаза;

 

· обструкции;

 

· хипертония;

 

· преди и след оперативна намеса;

 

· преди и след медикаментозно лечение с нефротоксични препарати;

 

· оценка състоянието на бъбречен трансплант.

Контраиндикации:

Бременност, кърмене.

Странични ефекти:

Не са описани.

Подготовка на пациента:

Прием на около 500 мл течности 30 мин. преди изследването.

 

Спиране на диуретиците поне 24 часа.

Радиофармацевтик:

(99м)Тс-MAG3 (EC, DTPA).

Активност:

74 - 185 МБк.

Време на сканиране:

30 минути.

Апаратура:

Гама-камера с нискоенергиен колиматор.

Процедура на изследването:

Пациентът е в седнало или легнало положение с гръб или лице (при бъбречен трансплант) към детектора. След венозно болусно въвеждане на активността се регистрират 30 фрейма през 2 сек, а след това в рамките на 25 минути през 20 - 30 сек.

 

При матрица поне 64/64 пиксела.

 

· При фурантрилов тест между 15-ата и 20-ата минута по време на изследването се инжектира 20 - 40 мг диуретик (Фурантрил).

 

· При каптоприлов тест 1 час преди изследването се поемат през устата 25 - 50 мг Каптоприл.

Отчитане на резултатите:

По компютърна програма за динамично изследване на бъбреците на съответната гама-камера се извършва количествен анализ на ренографските криви. Изчислява се процентното участие на всеки бъбрек и редица количествени показатели, определящи функцията на бъбреците. При необходимост се извършва и деконвулационен анализ.

 

 

ПРОТОКОЛ № 5

за статична бъбречна сцинтиграфия с (99м)Тс-DMSA

 

Индикации:

· Вродени аномалии и ектопии.

 

· При огнищни и дифузни заболявания на бъбреците:

 

· хронични и остри възпалителни процеси.

 

· Пространствозаемащи процеси на бъбреците: кисти, тумори и др.

 

· Нефросклероза.

 

· Постоперативни изменения и/или бъбречна трансплантация.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница