Продават 13 лекарски кабинета в Дупница

Маневри на гърба на пациентите с рак

Онкологичното лечение в България е феодализирано. То е разпокъсано, често неефективно, не обгрижва пациента от до, не му предлага най-доброто според съвременните световни стандарти, държи го неинформиран, принуждава го да плаща за прегледи и лечения, които му се полагат безплатно срещу осигуровката му, случва се да го мами и вместо лекарства да му вливат физиологичен разтвор, а накрая го изпраща да си умира в мъки вкъщи.

Всичко това е факт и го знаят и пациентите, и близките им, и лекарите, и здравното министерство. Въпреки това предлаганата реорганизация на системата от министъра на здравеопазването Петър Москов тъне в неясноти и засега единствено генерира стрес - и у пациентите, и у работещите в онкодиспансерите, пред които е начертана перспективата да се слеят с болници. На министъра може да му изглежда като административна реформа и голяма икономия. За тях обаче е проблем, силен трус, дори заплаха за живота.

Очевидно е, че цялата ни здравна система се крепи на скъпи клинични пътеки. Онкологичната е чудесен пример за това и фактът, че е изнесена в диспансери, очевидно лишава някои болници от стабилни постъпления. Защото колкото и да е цинично - от рак се печели, и то много

И тенденцията е възходяща. Според статистиката над 600 хил. души са засегнати от рак в България, като всяка година се регистрират над 37 000 нови случая. Това изисква огромни ресурси, защото всеки регистриран бива диспансеризиран, тоест получава право на безплатно лечение и проследяване на състоянието си в продължение на 10 години. В началото прегледите са на един или три месеца, като най-простите са кръвна картина и ехограф. Плюс химиотерапия, лъчетерапия, интерферони - месеци наред. Плюс скенери, за които се чака с месеци, защото няма изотопи или просто уредите са малко и става със записване. Заради повредени апарати, за които се извиват опашки. Всичко това се случва безплатно там, където болният е диспансеризиран. И платено навсякъде другаде.

В диспансера всеки пациент има своя дебела папка с изследвания, там получава специално отношение, всички го знаят кой е, няма го хаоса на голямата болница. Бюрокрацията и чакането са в по-малки мащаби (разбирай, само 2-3 часа), процесът някак си е автоматизиран. И още нещо много важно - пациентът общува само със себеподобни, което му помага да преживее напрежението и съмненията дали ще оживее. В България раково болните не биват изпращани в санаториуми, както в Германия например. Защо тогава сега ще има трусове в единствената тяхна територия - диспансерите? Като съсипят със съкращения и размествания персонала, това със сигурност ще рефлектира върху пациентите

"Целта на сливането в многопрофилните болници е оптимизация и възможност за използване на целия набор от услуги", казва министърът и изтъква аргумента, че от 29 диспансера 15 се намирали в дворовете на болниците. Добре, но преди да се захваща с реформа, той дължи на обществото, и особено на болните, точен финансов разчет какво ще се промени и колко ще се спести. Реално още не сме чули нито едно число. Сливането обикновено означава закриване на администрация на едно място за сметка на раздуването й на друго. Ако ще "местим мебелите", тоест някакви административни звена от диспансера към болницата, даже може да излезе по-скъпо. Да не стане така, че реформата да се ограничи до смяната и местоположението на някое гише и пациентите да се пренасочат от една опашка на друга. Лекарите в Шумен вече дадоха пример с неуспешния експеримент преди 20 години, когато местният онкодиспансер е бил слят с болница. Въпреки че не се дават данни колко души са починали заради този опит, определянето му като "изключително неудачен" и "с тежък социален ефект" говори достатъчно. Няма как да се избегне и юридическият въпрос със сливането на общински диспансери с държавни болници. Да не говорим за техниката, купена с европейски средства, за която е поето задължение години наред собствеността й да не се сменя.

Болниците, занимаващи се с онкология, занапред ще са длъжни да осигуряват и палиативни грижи, твърди Москов. А дано! За да се случи това, трябва да има специална клинична пътека, която да не позволява умиращите да бъдат изписвани. Звучи направо ужасяващо, че може да се случи.

Иска ни се да видим и как ще проработят планираните мерки за контрол, които ще прекратят кражбите на скъпи лекарства. Броенето на празни опаковки и онлайн следенето на пътя на изписваните препарати звучи много добре теоретично, но практически лесно може да се манипулира. Мафията знае как

От години пациенти се оплакват, че им вливат физиологичен разтвор вместо назначените медикаменти, но досега е заловен само един лекар да го прави. Как ще бъдат хванати другите, при положение че вцепенените от ужас пациенти не смеят да се оплачат, за да не стане отношението към тях още по-лошо.

Онкодиспансерите всъщност имат много проблеми, и то нелеки. В тях се случва да липсват лекарства, обезболяващи за тежките случаи. В тях има недостиг на лекари, камо ли на добри специалисти. Пациенти, които имат право на безплатни прегледи, предпочитат да си плащат скъпо, за да ходят на изследвания там, където са чули, че могат да получат квалифицирана помощ и съвет, вместо да се възползват от безплатните. И това важи предимно за диспансеризираните към болници. В същото време няма как човек да се ориентира кои са добрите диагностици, добрите хирурзи, добрите имунолози, добрите химиотерапевти. Всичко е слухове, късмет е да попаднеш на точния човек.

Всички, които са чули диагнозата рак, имат нужда от второ мнение. То не се полага безплатно. Всички имат нужда от психиатрична помощ, да не говорим за техните близки, каквато също не се предвижда. Но най-много имат нужда от информация, която за жалост не може да се получи и в болниците - кои терапии отпадат в световен мащаб като безполезни заради клинични доказателства, какво ново навлиза. В България още се прилагат ваксини и терапии, които в Германия са отречени клинично още преди 6-7 години, но пациентите не знаят това. Те се лутат кое е мит и заблуда и от кое има полза. От това луди пари печели индустрията, наречена "хранителни добавки против рак", в която всеки неминуемо попада, търсейки лечение. Ето тази каша има нужда от разчистване.

Безплатни скрининги има от дъжд на вятър и малцина научават за тях. Туморите се откриват късно - в трети, четвърти стадий, когато шансът за излекуване е доста малък. Затова България е на първо място в ЕС по смъртност от злокачествени заболявания.

По данни на Националния раков регистър всеки ден 10 българи чуват диагнозата рак, а тенденцията не само у нас, а по целия свят е на увеличаване на онкологичните заболявания - заради сринат имунитет вследствие на стрес, нездравословна среда, лоша храна, вредни навици, наследствена обремененост, застаряване на населението. В бъдеще един от всеки двама души ще развие рак в някакъв момент от живота си, сочат данни на световни изследователски центрове. В Западна Европа ракът все повече се третира като лечима хронична болест, докато тук продължава да се възприема като смъртна присъда. За какво сливане на диспансери говорим тогава, като всъщност трябва да се разкриват нови, да се инвестира в профилактика и да се информира?