О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр

Причина за неучастие	Отговор в %
Никой няма да ни чуе	85.6
Такива дейности в определен момент се обсебват от няколко човека за техни лични интереси	75.0
Няма достатъчно хора, които да ни подкрепят	71.5
Не смятам, че моето мнение е валидно за другите хора	71.5
Не се чувствам компетентен да влияя върху администрацията	71.3
Няма институция-посредник, която да представи нашите идеи пред администрацията	69.2
Не знаем как да се организираме	64.9
Би трябвало администрацията да ме попита, а не аз да ходя там	55.9
Не знам къде да отида	51.7
Такива дейности не ме интересуват	48.4

Картината на обществената нагласа за неучастие, според социалния статус изглежда по следния начин – Таблица 77.

Най-често срещаният аргумент “никой няма да ме чуе” в 85.6% от отговорите е основан на съмненията, че участието ще има ефективен резултат. При безработните /92.2%/, ситуацията е напълно песимистична. За тях промяната е непосилна и немислима, когато става въпрос само за собствени усилия. Липсата на чуваемост не само обезкуражава, но издига и най-голямата бариера пред гражданските практики.

Наред с това, отговорите показват подчертана противоречивост в мненията, зад които прозират индивидуализъм и дефицит на консенсусни нагласи.

Следователно дори, когато властта се вслушва в гражданските предложения, самите граждани невинаги могат да постигнат съгласие помежду си. Шансът за избор на обща позиция би бил много по-голям, ако гражданите вярват, че активното им поведение ще доведе до непосредствени резултати и до осезаема промяна в техния живот. Ефектите от гражданското включване, сами по себе си, биха довели до изграждане на диалогична култура и до формиране на естествената потребност за търсене на приемливи компромиси.

Друг показателен факт е, че 71.3% от респондентите нямат граждански практики, защото се чувстват некомпетентни. Част от тази некомпетентност се дължи именно на липсата на опит, но тя извежда на дневен ред и въпроса за “гражданското образование”.

Интерес представлява диференциацията на възможните форми на гражданско включване като приемливи демократични инструменти за въздействие – Таблица 78.

Форми на участие	Оценка на възможностите в %
	Не много подходящо	Подходящо донякъде	Много подходящо
Представително проучване	10.7	49.2	40.1
Група представя проектозакон в НС	16.6	41.1	42.3
Референдум	7.2	24.1	68.7
Протести	26.8	44.8	28.4
Избори	5.7	26.0	68.2
Публични срещи	18.1	45.9	36.0
Лично представяне на мнението	45.1	34.0	20.9
Чрез НПО	37.9	44.7	17.4

Високите очаквания при участие в референдуми и избори разкрива, че индивидуалното влияние върху управляващите се разбира все още като анонимно и пасивно гласуване.

Колективните инициативи се възприемат като гаранции за промяна. Въпреки че предпочитаното участие е индивидуално, отсъства нагласата информацията да се представя лично. В този парадокс отново срещаме препратка към основния аргумент, че сам гражданинът няма да бъде чут и корелацията между причината за неучастие и нежеланието за лична изява. Това означава, че гражданското включване всъщност има нужда от посредничество, което е необходимо преди всичко, за да бъде ефективно самото гражданско участие.

Участието на гражданите в местното самоуправление може да се маркира в три възможни модела:

Това ограничава чувството за “собственост” върху получената социална подкрепа и поставя гражданите единствено в положение на бенефициенти на развитието.

В Таблица 79 /Социологическо проучване на ПРООН, 2001 г./ са подредени приоритетите в практиките и нагласите на гражданите по отношение на посредническите организации.

Вид организация	Принципно препочетен посредник	Съществува ли в населеното място	Членство в някоя организация
Клон на политическа партия	29.0%	72.9%	8.1%
Местна медиа	43.9%	58.7%	-
Неправителствени организации	26.2%	36.9%	4.6%
Читалище	29.1%	76.7%	4.8%
Профсъюз	30.4%	53.0%	10.5%
Професионална бизнесорганизация	26.8%	33.2%	2.3%
Друго	6.3%	5.3%	6.4%

Посредничеството на “третия сектор” е най-предпочетено, поради което неправителствените организации и читалищата сумарно инкасират обществено доверие с подчертано предимство.

Публичният престиж на сектора е показан в Мнение__Възраст'>Мнение'>Таблица 80.

Мнение	Отговор в %
Положително-защитават интересите на хората	12.0
Средно-някои са полезни, други – не	31.5
Негативно-защитават само собствените си интереси	15.2
Не мога да преценя-не знам какво е НПО	41.2

Мнението за ролята на неправителствения сектор, по възрастови групи, е отразено в Таблица 81.

Мнение	Възраст
	<=38	39-55	>=56
Положително-защитават интересите на хората	13.0%	13.9%	9.8%
Средно-някои са полезни, други – не	37.4%	36.1%	22.7%
Негативно-защитават само интересите си	14.1%	17.1%	14.3%
Не мога да преценя-не знам какво е НПО	35.5%	32.9%	53.2%

Според социалния статус, гражданите възприемат НПО по следния начин – Таблица 82.

Медиите са вторият желан посредник, защото могат да опосредствят връзката между гражданите и управляващите най-малко по три начина: като традиционна и естествена трибуна на автентични граждански мнения; като медиатор между гражданските организации и властта; като източник на обективна и независима информация за изграждане на самостоятелна гражданска позиция.

Новото разбиране за гражданското включване подчертава необходимостта гражданите да влияят пряко върху самото определяне на политиките, а не да реагират след тяхното въвеждане.

Местното самоуправление е най-близкото до тях ниво на демократично управление, защото им позволява да участват непосредствено в работата на органите на местното самоуправление.

Като определение по ЗМСМА, то е правото на гражданите или на избрани от тях органи да решават, в рамките на предоставената им компетентност, важни въпроси за развитието на общността

Гражданското включване и участие е възможно само, ако са осъществени три важни изисквания, които всъщност са факторите на промяната:

- администрацията в институциите да е надживяла манталитета на назначени от държавата чиновници и да осъзнава факта, че са излъчени от обществеността нейни представители във властта.

- гражданинът да приема новия си статут и да повярва в правото си да упражнява контрол и да изисква отчет.

- организационно укрепване на гражданските структури и засилване на социалните им функции.

Разрастването на “третия сектор” е важна крачка напред в насърчаването на гражданската активност. Неправителствените организации притежават реални възможности да материализират по най-добрия начин идеите на гражданите за развитие на общността и да създават пространство за лична и непосредствена изява.

В този смисъл, степента на зрялост се отчита по факта дали НПО посредничат на гражданите да решават проблемите си сами или го правят вместо тях.

Въпреки редица недостатъци, НПО непрекъснато повишават своя организационен опит да мобилизират и структурират гражданското участие в местното самоуправление.

Независимо от формата, гражданското включване в управлението по съдържание е едновременно цел на човешкото развитие и средство за неговото постигане. То е цел, защото е част от легитимността на управлението. Гражданското участие гарантира, че целите и резултатите на управлението са автентични и адекватни на обществените потребности.

В същото време гражданското участие е част от процеса на доброто управление, като го прави по-ефективно, прозрачно и законно.

Не на последно място, гражданското участие е едно от основните човешки права. То дава възможност на хората да управляват собствената си съдба и да допринасят за развитието на своята общност.

Развитието на “третия сектор” на територията на Община Плевен еволюира с всички “болести” на растежа, характерни за гражданското общество през периода на прехода.

След първоначалната вълна на голям брой регистрирани организации, които за кратко време нарастнаха с повече от 200, масовият ентусиазъм постепенно отстъпи пред реалните изисквания по отношение необходимостта от изграждане на управленски капацитет и формиране на професионална компетентност за работа в сектора.

По тази причина, голяма част от НПО не наложиха себе си като “етикет” в публичното пространство и не успяха да се адаптират към бързо променящите се условия на средата.

След приемането на Закон за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, гражданските организации бяха принудени да се самоопределят и идентифицират като обществена принадлежност и сфера на социална дейност.

Законът внесе нов порядък във взаимоотношенията между обществото и държавата. За преобладаващата част, от преди съществуващите организации, наложеният регулаторен механизъм предизвика рестриктивно въздействие, в резултат на което отпаднаха повече от 80% от местните НПО.

По същото време, единствената гражданска организация в малко селище – Младежки клуб “ШАМС” – гр.Славяново, престана да функционира.

Към настоящия момент, активно работещите неправителствени организации наброяват около 40, като повече от половината са създадени след 2000 г.

С изключение на 2 НПО – едно младежко в с.Ясен и 1 ромско сдружение в с.Пелишат, всички останали са регистрирани със седалище и адрес на управление в град Плевен.

Интересът към проблемите на малките населени места се материализира посредством реализация на проекти с външно финансиране, които ангажират отделни граждански групи в неравностойно положение.

Основната тежест на социалните услуги в периферията на общинския център може да бъде изнесена от изградената мрежа на 24-те действащи читалища, които бяха припознати като реални субекти в гражданския сектор, с право на двойна регистрация – по ЗЮЛНЦ и по Закона за народните читалища.

Ограничената субсидия за читалищата, получавана от държавата, позволява облекчаване на разходите по издръжката и частично осигуряване на дейностите.

Създаденият Плевенски обществен фонд “Читалища”, с участието на Община Плевен като съучредител, е нова обединяваща форма на финансов инструмент за подпомагане на читалищата в осъществяването на общественополезни инициативи. Фондът активизира човешкия ресурс по места, благодарение на което работещите в читалищата постепенно натрупват знания и опит в управлението на проектни идеи.

Макар и действаща, читалищната мрежа се нуждае от сериозно подобряване на организационните параметри и изграждане на достатъчен кадрови потенциал.

В практически план, читалищата, освен че са естествените центрове на местната общност в малките селища, имат възможността най-бързо и ефективно да постигнат статут на основни посредници за предоставяне на социални услуги и генериране на обществена активност сред населението.

Ефективното местно самоуправление, на основата на широко и отговорно ангажиране на гражданите, е гаранция, която хората сами създават за подобряване качеството на собствения си живот.

Успешното включване на хората от периферията в процесите на обществено развитие е свързано с преодоляване феномена на поляритета, който се проявява в съчетание на активното отношение с инертното поведение на гражданите.

В посоката на промяната е достигната точката на прехода, където желанията за участие са повече от реалните практики, а рисковете са по-малко от неизползваните възможности.

Предстоящата важна стъпка е социалната метаморфоза в малките селища, тоест индивидът да се превърне напълно в гражданин, а народът – в общество.

Това става, когато всеки направи своя личен избор и измине пътя от пасивен избирател до активен участник в управлението.
ІІ.Основни политики за развитие на населените места.
1.Устойчиво развитие на селските райони в контекста на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Концепцията за устойчивото развитие е присъща на земеделието, защото от това доколко то е икономически ефективно, екологично съвместимо и социално отговорно, зависи благосъстоянието и начинът на живот не само на заетите в него, но и на потребителите на земеделски продукти.

Именно тези зависимости определят значението на устойчивото развитие за неговия растеж и за стопанската стабилност на селските общини, където земеделието е основен отрасъл.

Това разбиране е залегнало в основата и определя най-новите задачи в Общата селскостопанска политика /ОСП/ на Европейския съюз:

• 
  повишаване на конкурентоспособността на европейското земеделие на световно ниво;
  
• 
  контрол над производството и прекомерното нарастване на бюджетните разходи;
  
• 
  осигуряване на приемлив стандарт на заетите в селското стопанство посредством увеличаване на доходите им;
  
• 
  опазване на околната среда.
  

С последните реформи, Общата селскостопанска политика, се акцентира върху осигуряване на подкрепа за доходите на фермерите, които имат право да произвеждат в съответствие с пазарното търсене, докато вторият стълб е насочен в помощ на селските райони и тяхното развитие, разглеждайки земеделието като източник на обществени блага в резултат на неговите екологични и селски функции.

Три са основните оси на устойчивото развитие на селските райони в ОСП:

• 
  конкурентоспособност;
  
• 
  управление на земите и околната среда;
  
• 
  качество на живот и диверсификация.
  

Стратегическите насоки за развитие на селските райони са шест:

• 
  Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горския сектор.
  
• 
  Подобряване на околната и селската среда.
  
• 
  Подобряване на качеството на живот в селските общини.
  

• 
  Изграждане на местен капацитет за заетост и диверсификация.
  
• 
  Превръщане на приоритетите в програми.
  
• 
  Допълняемост между инструментите на Общността.
  

Независимо от факта, че се увеличава броят на селските райони, в които земеделието губи своята важност като преобладаваща дейност, отрасълът все още има основно значение за управлението на територията на ЕС, допринася за развитие на селската икономика, както и за осигуряването на храни, обществени блага и услуги.

Ето защо ефективността и конкурентоспособността са запазени като ключови цели.

В контекста на устойчивото развитие на селските райони, конкурентоспособността изисква намиране на разумен баланс между жизнеността на земеделските стопанства, защитата на околната среда и социалното измерение.

Постигането на конкурентоспособност означава подобряване на икономическите резултати от земеделския отрасъл, като се намаляват производствените разходи, увеличава се икономическият размер на стопанствата, насърчават се иновациите и се засилва пазарната ориентация.

Необходимо е да се укрепи ефективността на мерките за подкрепа на инвестициите във физически капитал (иновации във ферми, преработка, маркетинг, земеделска инфраструктура), както и тези, свързани с човешкия капитал (ранно пенсиониране, млади фермери, обучение и консултантски услуги).

Мерките по тази ос се разпределят в три групи: човешки ресурси, физически капитал, качество.

Плащанията за управление на земята (околна среда) имат за цел да гарантират предоставяне на екологични услуги чрез агроекологични мерки в селските райони, както и да запазят управлението на земята, включително и в райони с физически или природни недостатъци.

Тези дейности допринасят за устойчиво развитие на селските райони като насърчават фермерите да поддържат управлението на земята си по начин, който опазва и подобрява природното пространство и пейзажа.

Това означава защита и подобряване на природните ресурси, както и гарантиране на устойчивото ползване на горските ресурси.

Подобни мерки спомагат също за предотвратяване напускането на земеделските земи, като предоставят плащания, компенсиращи природните недостатъци или такива, които произтичат от екологични ограничения.

Съфинансирането на дейности е насочено към намирането на съотвествие с приоритетите на ЕС:

• 
  борба с промяната в климата,
  
• 
  подобряване на биологичното разнообразие и качеството на водите,
  
• 
  намаляване на риска или влиянието на природните бедствия.
  

Подобряването на качеството на живота и постигането на „жизнена селска среда” означава подкрепа за поддържане и подобряване на социалната и икономическата структура, особено в отдалечените селски райони, изправени пред проблема с обезлюдяването, както и в извънградските територии.

Инвестирането в широката селска икономика и в общностите е с определящо значение за повишаване качеството на живота.

Подобряването на привлекателността на селските райони изисква насърчаване на устойчивия растеж и създаване на нови възможности за заетост, особено за младите хора и жените, както и по-добър достъп до актуална информация и комуникационни технологии.

Функционалното разнообразяване на фермите със съпътстващи неземеделски дейности, подпомагането на делова активност извън земеделските стопанства и укрепването на връзките между земеделието и другите сектори на селската икономика имат важна роля за постигане на устойчивост на селските райони.
2.Нормативни акценти в политиката.
■ Глобални цели на хилядолетието за развитие /2000-2015 г./ на ООН.

Генерална цел 1: „Изкореняване на крайната бедност и глада”

Генерална цел 2: „Постигане на начално образование за всички”

Генерална цел 3: „Насърчаване равенството между жените и мъжете и овластяване на жените”

Генерална цел 7: „Осигуряване на устойчива околна среда”

Генерална цел 8: „Създаване на глобално партньорство за развитие”
■ Стратегия за развитие на Европейския съюз /2000-2010 г./ - Лисабон и Гьотеборг

Главна цел: ЕС да стане най-конкурентноспособната и най-динамичната икономика в света, основана на знанието.

Ключови области:

* конкуренция и предприемачество;

* иновации;

* заетост;

* модернизация на социалния модел;

*устойчиво развитие /на основата на опазване на околната среда; предотвратяване рисковете за човешкото здраве; отговорно управление на природните ресурси; устойчиво развитие на транспорта/.

Цел 1: Конвергенция – подпомагане на растежа и създаване на работни места в най-слабо развитите страни членки и региони.

Цел 2: Регионална конкурентноспособност и заетост - предвиждане и подпомагане на промяната.

Цел 3: Коопериране на европейско ниво /териториално сътрудничество/ - подкрепа за хармонично и балансирано развитие на територията на ЕС

■ Декларация за развитие на селските райони на Европейския съюз /2003 г./

„Политиката за развитието на селските райони трябва да обслужва нуждите на широкото общество и да допринася за сближаването и насърчаването на устойчивото развитие”

Визия за развитието на селските райони:

Чл 1. (1) Територията на Република България е национално богатство. Нейното устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението.

Стратегически приоритет 1: Повишаване конкурентноспособността на българската икономика.

Стратегически приоритет 2: Развитие на човешките ресурси и подобряване на социалната инфраструктура.

Стратегически приоритет 3: Подобряване и развитие на базисната инфраструктура.

Стратегически приоритет 4: Развитие на селските райони и земеделието.

Стратегически приоритет 5: Устойчиво и балансирано регионално развитие.

Приоритет 1: Повишаване на регионалната конкурентноспособност на основата на икономиката на знанието.

Приоритет 2: Развитие и модернизация на инфраструктурата, създаваща условия за растеж и заетост.

Приоритет 3: Подобряване на привлекателността и качеството на живот в регионите.

Приоритет 4: Интегрирано градско развитие.
■ Национална стратегическа референтна рамка 2007-2013 г.

Приоритет 4: Подкрепа за балансирано териториално развитие.

■ Програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 2005-2009 г.

Приоритет 1: „Създаване на предпоставки за балансирано развитие на регионите и ефективно използване на публичните инвестиции и средствата от фондовете на Европейския съюз”

Приоритет 2: „Изграждане и развитие на техническата инфраструктура”

Приоритет 3: „Подобряване на инвестиционния климат, чрез предприемане на мерки в областта на териториалното устройство и кадастъра;

Приоритет 5: „Провеждане на нова жилищна политика”

Приоритет 6: „Стимулиране процеса на децентрализация, местно самоуправление и гражданско участие”
■ Оперативна програма „Регионално развитие” /2007-2013 г./

Специфична цел 1: „Изграждане на устойчиви и динамични градски центрове, свързани с техните по-слабо урбанизирани прилежащи територии, повишавайки техните възможности за просперитет и развитие”

Специфична цел 2: „Мобилизиране на регионалните и местни технически и институционални възможности и ресурси за осъществяване на политики за регионално развитие”

Приоритет 1: Градско възстановяване и развитие.

Приоритет 2: Местни и регионални транспортни и комуникационни връзки.

Приоритет 3: Устойчиво развитие на туризма.

Приоритет 4: Насърчаване на регионалното и местно развитие.
■ Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” /2007-2013 г./

Прироритет 1: „Създаване на повече и по-добри работни места. Повишаване на адаптивността, мобилността и конкурентноспособността на работната сила”

Прироритет 2: „Подобряване на условията за достъп до образование и обучение, повишаване качеството и взаимно отваряне на образованието и отделните общности едни към други”

Прироритет 3: „Социална интеграция и заетост чрез развитие на социалната икономика”
■ Национален стратегически план за развитие на селските райони /2007-2013 г./

Стратегическа цел 1: „Развитие на конкурентно земеделие и горско стопанство и основан на иновации хрантелно-преработвателен сектор”

Стратегическа цел 2: „Опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони”

Стратегическа цел 3: „Подобряване качеството на живот и насърчаване на възможностите за заетост в селските райони”
■ Регионален план за развитие на Северен централен район за планиране /2007-2013 г./

Стратегическа цел 1: „Повишаване на конкурентоспособността и постигане на ускорен растеж на икономиката”

Приоритет 1: Индустриален растеж на база на икономика на знанието.

Приоритет 2: Развитие на пазарно ориентирано селско стопанство.

Приоритет 3: Развитие на разнообразни форми на туризъм.

Приоритет 1: Доизграждане, реконструкция и модернизация на базисната техническа инфраструктура.

Приоритет 3: Постигане на вътрешно регионална социална кохезия, осигуряваща пространствена деконцентрация на градските функции.

Стратегическа цел 3: „Подобряване качеството на живот и развитие на екологичната инфраструктура”

Приоритет 1: Осигуряване на здравословна и благоприятна жизнена среда на основата на устойчиво управление на околната среда.

Приоритет 2: Адаптиране на политиките и системите за образование, обучение и заетост към пазара на труда.
■ Стратегия за развитие на Област Плевен /2005-2015 г./

Стратегическа цел 1: „Постгане на икономически растеж и повишаване конкурентноспособността на икономиката”.

-Специфична цел 1.1: Обновяване отрасловата структура на регионалната икономика.

Приоритет 3: Ускорено развитие и модернизиране на аграрния сектор.

Приоритет 4: Насърчаване създаването и разширяването на МСП.

-Специфична цел 2.1: Развитие на базовата техническа инфраструктура.

-Специфична цел 2.2: Развитие на екологичната инфраструктура;

Приоритет 1: Развитие на системата за управление на отпадъци.

Приоритет 2: Подобряване системата за събиране и обезвреждане на отпадъчните води.

-Специфична цел 2.3: Развитие на бизнесинфраструктурата.

-Специфична цел 3.1: Повишаване на уменията на човешкия ресурс за по-висока приспособимост към икономическите и социалните промени.

Приоритет 1: Ускоряване адаптирането на образователния и обучителния процес към процеса на местно икономическо развитие.

Приоритет 2: Разширяване пазара на труда за постигане на висока заетост и всеобхватна интеграция на териториалните общности.

Приоритет 3: Намаляване риска от изпадане в бедност и максимално ограничаване на социалната изолация.

-Специфична цел 3.2: Подобряване на жизнената среда за изравняване стандарта на живот в населените места.

Приоритет 1: Интегрирано градско развитие и укрепване на взаимовръзките град-село за ускорено преструктуриране и развитие на териториалните общности.
■ План за развитие на Община Плевен /2007-2013 г./

Приоритет 1: „Ускоряване на икономическото развитие и повишаване на инвестиционната атрактивност на Общината чрез подобряване на достъпността, осигуряване на услуги с адекватно качество и запазване на екологичния потенциал”

-Специфична цел 1.1: Разширяване и подобряване на транспортната инфраструктура.

-Специфична цел 1.2: Защита на околната среда чрез развитие на инфраструктура, осигуряваща атрактивни условия за развитие на бизнеса и съхранение на околната среда.

Приоритет 2: „Повишаване на конкурентоспособността чрез развитие на човешкия капитал”

-Специфична цел 2.1. Развитие на човешкия потенциал.

-Специфична цел 2.2. Подобряване качеството на бизнес услугите.

Приоритет 3: „Развитие на социалната инфраструктура”.

-Специфична цел 3.1. Повишаване качеството на живот.

-Специфична цел 3.2. Развитие на културните и общностните средища.

Приоритет 4: „Повишаване на местния капацитет за разработване на политики, планиране и управление”

-Специфична цел 4.1. Повишаване капацитета на административните структури.

-Специфична цел 4.2. Повишаване капацитета на гражданския сектор за активно участие в управлението на Общината.