О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр

На територията на Общината съществуват 13 специализирани звена за предоставяне на социални услуги:

◘ Дневен център за деца и младежи с физически и интелектуални затруднения – Плевен /с капацитет 24 деца/;

◘ Домашен социален патронаж - общо 6 бр. самостоятелни заведения и филиали;

◘ Домове за стари хора – 2 бр./единият с филиал/;

◘ Център за социална рехабилитация и интеграция на инвалиди – Плевен /с капацитет 30 места/.

◘ Игротека – библиотека за деца с физически и интелектуални затруднения;

◘ Общински превантивно-информационен център по зависимости - Плевен.

№	СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА	БРОЙ	ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО
	Вид обекти по предназначение		добро	задоволително	влошено
1.	Функциониращо училище	17	6	10	1
2.	Нефункциониращо училище	8	0	0	8
3.	Детски ясли	4	2	2	0
4.	Детски градини	15	7	7	1
5.	Читалища	24	7	14	3
6.	Културен/младежки дом	5	1	1	3
7.	Клуб на пенсионера	12	2	8	2
8.	Клуб на инвалида	13	2	10	1
9.	Детски площадки	24	7	14	3
10.	Градинки и паркови пространства	54	13	26	15
11.	Интернет клуб	0	0	0	0
12.	Обществена баня	0	0	0	0
13.	Църкви	12	5	3	4
14.	Параклиси и молитвени домове	3	0	2	1
15.	Джамии	1	0	1	0
16.	Гробищен парк	25	1	14	10
	ОБЩО:	217	53	112	52
	Относителен дял	100%	24.42%	51.62%	23.96%

Общинската администрация има утвърдена практика за изнасяне на определени услуги, по приложението на Закона за устройство на територията, когато е налице конкретен повод, свързан с казус в дадено населено място и заявена молба от физическо или юридическо лице.

Почти всички необходими документи се издават на гражданите от публични органи и специализирани организации, намиращи се в общинския център.

При това съществуват редица елементи, произтичащи от регламентирани срокове и технологии по изготвянето, които усложняват процедурите на обслужване.

Различията в кратността на посещенията в институциите и времевия толеранс на ангажираност налагат, понякога, многократно преодоляването на разстоянията от малките населени места до градския център.

За възрастните, болните, бедните и хората с увреждания, достъпът до административните услуги, в този смисъл, е особено затруднен.

Разрастването на администрацията и създаването на допълнителни обслужващи звена не е задължителното решение на проблемите, а само една от възможните алтернативи за отдалечените селища.

По-благоприятната перспектива е свързана със засилване процесите на децентрализация, изграждане на посреднически мрежи, териториално осигуряване с информационни технологии, делегиране на права и активно включване на социалните партньори от частния и обществения сектор в системата на административното обслужване на населението в периферията.

Показаните резултати поставят под съмнение изградения досега капацитет на институцията „семеен лекар” да задоволява успешно и в достатъчна степен здравните потребности на населението, особено в малките селища.

От общо 61 кабинети за здравни дейности към общинските училища и детски градини, в селата са разкрити едва 4 бр.

От 8 детски ясли в Общината, само 1 се намира в село Ясен, като освен това са разкрити 3 яслени групи – в ОДЗ в гр. Славяново, с. Коиловци и с. Буковлък.

От 2-те детски млечни кухни на територията на Общината, едната е в гр.Славяново.

В 20 малки селища има функциониращи здравни служби, докато 24-те населени места от периферията на Община Плевен се обслужват от 23 общопрактикуващи лекари. Без действащи здравни служби са селата: Горталово, Къшин, Радишево и Тученица.

В 6 от малките селища работи по 1 фелдшер: гр.Славяново и селата: Бръшляница, Ласкар, Мечка, Ралево и Тодорово.

Средния брой жители, обслужвани от един лекар в малките населени места, варира неравномерно от 380 души в с. Николаево, над 500 души в селата Дисевица и Радишево, до почти 2 000 души в с. Опанец, като последното село се обслужва от един лекар.

Селищата, извън общинския център, се обслужват от 13 стоматологични практики.

В 10 от всичките 24 малки населени места има общо 11 аптеки. Разкритите аптеки са в гр.Славяново /2 бр./ и по 1 в селата: Беглеж, Брестовец, Гривица, Буковлък, Коиловци, Мечка, Опанец, Пелишат и Ясен.

Безспорен факт е, че в малките селища няма изградени здравни заведения, тъй като разкриването на специализирани звена от системата на здравеопазването се определя от множество ограничителни нормативи и стандарти по отношение на медицинското обслужване.

Ситуацията, от тази гледна точка, може да се оцени като приемлива, поради сравнително късите разстояния от селата до административния център.

Но от друга страна, в отдалечените селища, голяма част от гражданите са с влошен здравен статус, поради напредналата възраст и придружаващите я чести, по-тежко протичащи, с повече усложнения и хронични заболявания.

Това обуславя необходимостта от повишаване на средния брой посещения в здравно заведение на едно лице, което пък допълнително повишава прага на достъпността до здравеопазването.

Добре развитата и специализирана общинска здравна мрежа, гарантира достатъчно качество на здравните услуги, но за да се подобри достъпа до нея за хората, живеещи в периферията на град Плевен е необходима в по-висока степен структурна и функционална децентрализация на здравеопазването; компенсаторно разширяване на обхвата и насищане с разнообразни медицински дейности, които ефективно да осъществяват превантивни мерки за контрол и профилактика на човешкото здраве.

Извън описаните проблеми, съществува и сложният казус, възникнал от наличието на голям брой лица с прекъснати осигурителни права. Те принадлежат към най-бедните слоеве на населението и поради недостиг на финансови средства не са в състояние да заплащат дължимите здравни вноски.

Де факто, липсата на здравно осигуряване маргинализира точно тези граждани, които имат най-голяма нужда от основателен достъп до здравни услуги.

Не малка част от тях живеят в малките селища.

По данни на НСИ, общообразователните училища в България постоянно намаляват, като за периода 1996-2003 г. техният брой е коригиран с 569. Тази негативна тенденция важи особено за селата.

Според Националния доклад за човешкото развитие на ПРООН /2003 г./, делът на учениците, завършили основно образование следва динамиката на закриването на учебните заведения – Графика 25.

От Графиката става видно, че селските училища намаляват с 6.82%, а броят на учениците, завършили в тях – с 5.13%.

Закриването на училища и последващото преместване на децата в други учебни заведения имат нееднозначни последствия.

От една страна, се увеличава посещаемостта /от 84% на 90.8%/ и намалява отпадането от училище /с 3.2%/, което се обяснява с по-добрата материална база и по-високото качество на учебния процес в новите училища. Те по-често ползват компютри /33.3% спрямо 29.3% непремествани ученици/. На разположение са повече специализирани лаборатории и кабинети /средно 4.52 бр. срещу 3.94 бр. за непреместилите се ученици/

В същото време, децата намаляват успеха си, влошават дисциплината и увеличават броя на неизвинените отсъствия. Последните често са свързани с наложителното постоянно пътуване. Ежедневното преодоляване на разстояния ограничава времето, необходимо за извънкласни занимания и повишава размера на разходите за родителите /с около 30 лв месечно/.

Има деца, които след закриване на учебното заведение, не се преместват и практически спират да посещават училище. Те са с 2.7% повече от непосещаващите учебни заведения в села, където базата не е закрита.

Отговор на това, къде учат селските деца дават изследванията на ПРООН /Национален доклад за човешкото развитие, 2003 г./ - Графика 26.

Образователната система на Община Плевен е относително балансирана в структурно отношение и като качество на предлаганите услуги за задоволяване потребностите на местната общност.

Разпределението на образователната мрежа като процентно съотношение на на учебните заведения според типа населено място е:

вид учебни заведения в малките селища в общински център

Детски заведения 34.21% 65.79%

Система на средните училища 30.36% 69.64%

Висши училища и колежи 0.00% 100.00%

Среден относителен дял 21.52% 78.48%

Налага се изводът, че достъпността до образование възниква като проблем след достигане на основна образователна степен, след която придобиването на по-високо образование става единствено възможно извън малките населени места, с изключение на гр.Славяново, където функционира гимназия.

Достъпността до образователната мрежа за хората, живеещи в малките селища от гледна точка на разстояние до разкрити учебни заведения по места е показана на Карта „Образователна мрежа на Община Плевен” 13.

От 38 общински детски заведения, в периферията се намират 13:

■ Целодневни детски градини – 10:

-“Иглика” – с. Беглеж;

-“Лилия” – с. Брестовец;

-“Еделвайс” – с. Бохот;

-“Здравец” – с.Тученица;

-“Щастливо детство” – с. Мечка;

-“Незабравка” – с. Бръшляница;

-“Пчелица” – с. Върбица;

-“Здравец” – с. Опанец;

-“Малина” – с. Ясен;

-“Вит” – с. Дисевица;

■ Обединени детски заведения – 3:

-“Мир” – с. Коиловци;

-“Девети май” – гр. Славяново;

-“Биляна” – с. Буковлък;

■ Разкрити групи към основните училища в с.Пелишат и с.Търнене - 2.

От 56 общински учебни заведения, в селата се намират общо 17 училища:

■ Начални училища – 4:

-“Св.св.Кирил и Методий” – гр. Славяново;

-“Отец Паисий” – с. Върбица;

-“Христо Ботев” – с. Дисевица;

-“Христо Ботев” – с. Брестовец;

■ Основни училища – 12:

-“Св.св.Кирил и Методий” – с. Коиловци;

-“Св.св.Кирил и Методий” – с. Гривица;

-“Св.св.Кирил и Методий” – с. Търнене;

-“Св.св.Кирил и Методий” – с. Ясен;

-“Св.св.Кирил и Методий” – с. Бръшляница;

-“Христо Ботев” – с. Мечка;

-“Христо Ботев” – с. Николаево;

-“Христо Ботев” – с. Пелишат;

-“Св.Климент Охридски” – с. Буковлък;

-“Отец Паисий” – с. Опанец;

-“Антон Страшимиров” – с. Бохот;

-“Васил Левски” – с. Беглеж

■ СОУ “Христо Ботев” - гр. Славяново.

В с.Беглеж функционира социално-педагогически интернат.

Осем са плевенските села без действащо училище: Горталово, Къртожабене, Къшин, Радишево, Ралево, Ласкар, Тодорово и Тученица. Общо, в тези населени места живеят 72 младежи на възраст между 7-13 г. /по данни ЕСГРАОН – Плевен, 2006 г./. Те се обучават в съседни села и в гр. Плевен, като съгласно Закона за народната просвета, чрез целева субсидия от Републиканския бюджет, за тях е осигурен безплатен транспорт до средищни училища.

Основен проблем на образователната система в национален мащаб е неравнопоставеният достъп до качествено обучение в малките селища. Остарялата материална база и амортизираните учебни пособия сериозно затрудняват придобиването на знания, ориентирани към съвременните изискванията.

Според чл. 36 от Закона за народната просвета: „Общините осигуряват средства за издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на училищата, детските градини и обслужващите звена и средствата за изпълнение на държавните образователни изисквания, както и финансовото осигуряване на всички раздели на учебния план”. Това става през общинския бюджет чрез трансфер на средства за финансиране на делегираните от държавата дейности. Размерът на средствата по общини се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година. С решение на Общинския съвет, делегираните от държавата дейности могат да се финансират допълнително и със средства от собствените приходи на Общината, и от изравнителната субсидия /Закон за общинските бюджети/.

В настоящия момент, функциониращите в малките селища на Община Плевен, училища покриват държавните стандарти, но постигането на по-качествено образование, отговарящо на европейските изисквания все още предстои. Сградният фонд в повечето учебни заведения на отдалечените селища е значително остарял. Материално-техническата база е амортизирана и не отговаря на съвременните изисквания за провеждане на учебния процес. Въпреки активната политика на МОН за утвърждаване на “електронното” образование през Интернет-среда, в училищата липсва възможност за задълбочено компютърно обучение. Използваните в учебния процес технически средства са на много ниско технологично ниво. Наличните библиотечни фондове са оскъдни и морално остарели. Училищната инфраструктура не е адаптирана към нуждите на децата с физически увреждания.

Подобни неблагоприятни характеристики налагат извода, че в селищата от периферията на Общината състоянието на учебната база като цяло сериозно комплицира качеството на обучителния процес по отношение подготовката на конкурентноспособни кадри за пазара на труда.

Професионалната подготовка и личната мотивация на преподавателите нерядко компенсират влошеното състояния на материлно-техническата база. Анализът на данните показва, че кадровата обезпеченост на Общината по отношение на училищата в 15^те села и гр. Славяново е значително по-добра в сравнение с резултатите на национално ниво.

В периферията не съществуват условия /специализирани училища и центрове/ за професионална подготовка в рамките на квалификационно обучение. За сметка на това, по-голямата част от професионалните гимназии в общинския център разполагат със свои ученически общежития.

5.4.Достъп до социални услуги.
За скъсяване на дистанцията, подпомагане на хората с ниски финансови възможности или със затруднения в придвижването, и доближаване на социалните услуги до потребителите, служители на Дирекция „Социално подпомагане” по график осъществяват циклични посещения на място, при средна кратност 2-3 пъти месечно.

Малките селища са разделени на райони за обслужване, по вътрешно разпределение между социалните работници, и така се осъществява системен контрол и наблюдение върху определени контингенти с режими на регистрации, което води до повишаване качеството на предоставяните социални услуги и достъпа до тях.

По проекти, в част от селата на Общината, се разкриват работни места за служители, които постоянно ще оказват услуги за населението.

Социалните помощи могат да бъдат получавани по три начина, според предпочитанията на гражданите: по касов, по банков път или в местния пощенски клон. За извършените услуги, Дирекция „Социално подпомагане” заплаща разходите на пощите. Само в гр. Славяново има разкрит клон на “Банка ДСК” ЕАД - Плевен. Друга възможност е поставянето на пост - терминални устройства за обслужване на дебитни карти в търговски обекти /магазини, аптеки/.

Тенденцията, обаче е, да се върви към унифициране на механизма на плащанията - чрез мрежа от банкомати, разположени в самите населени места.

Въпросът за ефективността на системата за социална защита, в периферията, има и чисто техническа интерпретация във връзка с ограничения достъп до необходимата полезна информация за съществуващи права и действащи процедури.

В същия аспект, голяма част от хората с увреждания, живеещи в малките населени места не упражняват в достатъчна степен правата си на социална защита. Типичен пример в това отношение е ползването на безплатни технически помощни средства.

Съществуващите по места, 13 клубове на инвалида не успяват да изпълнят с функционално съдържание създадената организационна форма, въпреки че техният брой периодично се увеличава. Без клубна база са 11 села: Бръшляница, Буковлък, Върбица, Къртожабене, Къшин, Ласкар, Николаево, Пелишат, Радишево, Ралево и Търнене.

Юридическите лица /фирми и неправителствени организации/, придобили лицензи за предоставяне на социални услуги според регистрите на агенциите за социално подпомагане и за закрила на детето към МТСП, с изключение на едно ромско сдружение в с.Пелишат и една частна фирма в гр.Славяново, са позиционирани в общинския център. Преките им инициативи в малките селища засега се изчерпват с активно поведение, главно при реализиране на проекти. Тепърва предстои, с дейността си, тези организации да заемат свободни “пазарни” ниши в предлагането на услуги за уязвими контингенти, с което да подпомагат и допълват социалните ангажименти на Общината.

От 13-те специализирани социални заведения и структури на територията на Общината, седем са разкрити в малките населени места:

□ Домашен социален патронаж - филиали в с. Бохот и с. Пелишат на ОДСП – Плевен; ДСП - гр. Славяново, ДСП - с. Беглеж и ДСП - с. Коиловци.

□ Дом за стари хора – в с.Бохот /с капацитет 60 места/ и филиал в с.Пелишат.

□ Дом за стари хора “Св. Лазар” на Медицински център “АПЕКС”– в гр.Славяново /с капацитет 40 места/.

Освен заведения за предоставяне на специализирани услуги, социалната инфраструктура трябва да осигурява добра достъпност и до другите обекти със социално предназначение, включени в нея.

Двадесет и четири са действащите читалища /в гр.Славяново те са 2/, като единствено в с. Къртожабене не е разкрита такава културна институция.

Пет културни /младежки/ домове функционират в селата Буковлък, Дисевица, Коиловци, Опанец и Търнене.

Разкрити са 12 клубове на пенсионера в селата: Върбица, Горталово, Коиловци, Къртожабене, Къшин, Ласкар, Мечка, Пелишат, Ралево, Тодорово, Тученица и Ясен.

Наличните детски площадки са 24 бр.: в гр.Славяново /3/, в селата Бохот, Брестовец, Буковлък, Къшин и Николаево има по 2, а само по 1 - в останалите 11 села: Бръшляница, Върбица, Дисевица, Коиловци, Къртожабене, Ласкар, Опанец, Пелишат, Ралево, Тученица и Търнене.

Петдесет и четири са съществуващите градинки и паркови пространства. В 5 села няма такива: Горталово, Къртожабене, Ласкар, Радишево и Ралево.

При наличие на 12 селски отбори /футбол-10 бр., хандбал-1 бр., борба-1 бр./, малките селища разполагат само с 6 спортни съоръжения: 1 малък стадион, 2 игрища и 3 терена. Спортната база се нуждае от значителни инвестиции за подобряване на техническото състояние.