О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр
Изтегляне 4.85 Mb.
|
1.Общ списък на проблемите. Изследването на средата идентифицира най-важните проблеми и формулира основните въпроси, които се отнасят до статуса на малките селища на територията на Община Плевен, разкривайки разликата между реалното и желаното състояние. Проучването извежда от анонимност негативните тенденции в периферията и насочва вниманието към критичните зони на „конфликт” между незадоволените потребности на обществото и приетите стандарти за качество на живот. Анализът дава „лице” на причинността, която поражда ситуацията на неравнопоставеност сред населението, извън общинския център, на основата на регистрираните социално-икономически и културни неблагополучия. Според различните сфери на обществена дейност и по отделни населени места, съществените проблеми са придобили специфични белези и разнородни признаци, поради което в Общия им списък са посочени само 50 доминиращи: ■Наличните водни ресурси не задоволяват потребностите на малките селища по отношение количеството и качеството на водата за питейно-битови нужди, както и за производствени цели. ■Плътността на горските масиви в периферията на Общината е малка. ■Възрастовата структура на населението е неблагоприятна /застаряване/ -всеки четвърти жител е над 65 години. ■Раждаемостта е ниска, с изключение на “подмладяващите се” населени места, в които има концентрирано ромско население. ■Смъртността е висока, особено детската, майчината и мъжката, като последната е и ранна. ■Продължителността на живота е намалена, особено в “етнизираните” селища. ■Населението намалява в повечето малки селища, без няколко, в които се отчита механичен прираст от засилена входяща миграция на ромски групи и градски жители /основно пенсионери/. ■Естественият баланс между поколенията е нарушен от масовата емиграция на младите хора /медианата на възрастта расте/. ■Хората боледуват по-често, по-продължително и по-тежко, което комплицира заболеваемостта в отдалечените селища. ■Качеството на предлаганите здравни услуги е по-ниско, а достъпът до здравната мрежа – ограничен. Делът на лицата, извън системата на здравното осигуряване, е висок. ■Образователното равнище е ниско, а условия за професионална подготовка /по места/ няма. ■Състоянието на учебната материално-техническа база е незадоволително, а достъпът до образователната мрежа - ограничен. ■Коефициентът на записване на младежи в училище е по-малък /необхванатите/. ■Процентът на отпадналите от училище младежи е по-висок /напуснали/. ■Придобиването на средна образователна степен е затруднено – свързано винаги с пътуване извън населеното място и допълнителни разходи. ■Липсват възможности за участие в обучения по придобиване на квалификация, преквалификация и допълнителна квалификация. ■Нисък е относителният дял на населението в трудоспособна възраст /голям брой лица са в пенсионна възраст/. ■Икономическата активност е слаба, особено сред младежите, жените и лицата над 55 години. ■Делът на обезсърчените лица, които преминават към текущото икономически неактивно население нараства, най-вече сред младите хора до 24 години. ■Показателите за безработица са с високи стойности, особено при младите хора. ■Продължителността на безработицата се характеризира с дългосрочност. ■Местният пазар на труда осигурява предимно заетост за нискоквалифицирана работна ръка. ■Възможностите за наемане на работна сила са ограничени, от гледна точка на броя съществуващи свободни и разкривани нови работни места. ■Заетостта в голяма степен е нетрайна - временна и почасова, с кампаниен характер /сезонна/. ■Заетостта в селското и горското стопанство, макар да заема най-голям относителен дял в отрасловата структура, е ограничена и не задоволява потребностите. ■Често срещано явление е самонаемането в лично стопанство, което допълнително поддържа нивото на безработица. ■Работната сила, като качество, е с ниска конкурентноспособност на трудовия пазар. ■Непрекъснато се увеличава броя на напусналите /изходящият поток/ аграрния сектор. ■Занижен е контролът по спазване на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд при наличие на рискове. ■Земеделието се базира на дребно, нискотехнологично и трудоемко производство. ■Селското стопанство генерира ниски доходи. ■Селското, ловното, рибното и горското стопанства са отрасли с най-нисък растеж на възнагражденията. ■Местната икономика, извън селското стопанство, заема малко пространство и постига слаби показатели на развитие. ■Във формирането на доходите, определящо значение имат натуралното стопанство и държавните трансфери. Двете величини са с подчертано изразени стойности в малките селища. ■Натуралното стопанство за самозадоволяване компенсира недостатъчните доходи от формалния сектор, което е пречка за съвременно развитие на земеделието и пълната му пазарна ориентация. ■Социалните плащания, като пасивни мерки на защита, фактически намаляват мотивирацията на ползвателите да търсят активно работа. ■Пазарната стойност на недвижимата собственост е ниска. ■Ползването на кредити и субсидии е свързано с висок финансов риск. ■Потреблението на стоки и услуги е свито в резултат на ограничените до минимум разходи. ■Бедността е основна характеристика на малките селища. ■Санитарно-хигиенните условия на жизнената среда не покриват наложените стандарти. ■Инфраструктурата, като цяло, е недостатъчно изградена, а не малка част от същестуващата е амортизирана и технически остаряла. Липсва канализация за отпадни и повърхностни води. ■Затруднена е транспортно-комуникационната достъпност. ■Ограничен е достъпът до институционална среда - административни и социални услуги. ■ Липсват достатъчно условия за физическо и духовно развитие. ■Налице е явна тенденция на “етнизация” в малките селища /повишаване на раждаемостта и входяща миграция/. Наред с положителните страни на този процес, допълнително се утежнява социалния статус на населението, поради влошените показатели за качество на живот, които придружават характерния профил най-вече на ромското малцинство. ■Значителна част от населението, като цяло, попада в категорията “уязвим” контингент. ■Слабото гражданско включване е функция на относителната изолация и недостатъчната социална зрялост на малките общности. ■Общественото съзнание бавно еволюира от традициионните стереотипи към демократичните ценности, изоставайки от динамиката на социалните промени. ■Прилаганите политики и активните мерки, насочени към равнопоставяне на малките общности в отдалечените селища не постигат нужния ефект, поради несъотвествие в ориентацията на целите или недостатъчно обезпечаване с финансови ресурси. 2.Приоритетни проблеми - „Дърво на йерархията” Изброените в общия списък проблеми групират множеството различия в социалния статус на хората, живеещи в отдалечените от административния център селища, които ги поставят в неравностойно положение спрямо общността. От тях, в „Дърво на йерархията”, могат да се изведат обобщено 10-те най-значими, взаимно свързани, и определящи сферите на значителен риск от маргинализиране и задълбочаване на социалната изолация: ►Неблагоприятна физическа среда с недостиг на инфраструктурни компоненти. ►Влошени демографски характеристики на населението. ►Утежнен здравен статус. ►Незадоволителна степен на образованост и ниво на професионална подготовка. ►Нискотехнологично, слабопродуктивно земеделие и “селска” икономика с малък капацитет. ►Свит, нискоквалифициран трудов пазар - висока и дългосрочна безработица; ограничени възможности за заетост. ►Изразена зависимост на доходите от натурално стопанство и социални плащания. ►Масова бедност и нисък жизнен стандарт. ►Ниско качество и ограничен достъп до услуги. ►Дефицит на социално вкючване и гражданско участие. Последователното проучване на проблемите и тяхното йерархично подреждане е основа за аргументирано формулиране на Главния проблем. В ОБЩИНА ПЛЕВЕН СЪЩЕСТВУВАТ ВЪТРЕШНОТЕРИТОРИАЛНИ РАЗЛИЧИЯ, КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ОТ НЕБАЛАНСИРАНОТО РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА. Идентифицирането на проблемите по значимост дава основата за насочване на адекватни решения /цели, мерки, действия/, които да смекчат или отстранят породилите ги причини. Фазата на синтез създава вариантни предпоставки и отваря пространство на избираемост при прилагането на възможните подходи за преодоляване на съществуващите проблеми. Тази част на Програмата концептуално очертава основните направления за активна промяна, гарантиращи добри перспективи за развитие на малките селища. » Изграждане и модернизиране на общинската инфраструктура в периферията на агломерационната зона. » Създаване на благоприятна инвестиционна среда в отдалечените селища. » Насърчаване на предприемачеството и реализацията на стопански инициативи в малките населени места. » Повишаване качеството на живот сред малките общности. » Засилване социалното включване на гражданите и разширяване участието на НПО. » Развиване на публично - частното партньорство и използване на местни, национални и чуждестранни ресурси. » Създаване “полюси на растежа” в населени места, извън общинския център, с благоприятна среда и ресурси. » Усвояване на слабо развити и намаляване на депресивните територии. » Подобряване на производствените и обслужващите системи на територията на малките селища. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ В.СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ. Стратегическата част на Общинската програма за развитие на малките селища 2007-2013 г. /ОПРМС/ съдържа в себе си два основни момента: ► подчиненост на главната стратегическа рамка на Общинския план за развитие 2007-2013 г. /ОПР/ Общата цел на ОПРМС е субординирана от Визията за развитие на Община Плевен в ОПР: “Утвърждаване на Община Плевен като икономически център на Северен централен район чрез реализиране на наличния потенциал за бърз икономически растеж и като притегателен център за национални и чужди инвестиции” ► запазване индивидуалното предназначение на документа. Формулирането на стратегическата част на Програмата се определя във връзка с водещите характеристики на малките селища от състава на Общината, които в случая се явяват самостоятелен субект и планирането е насочено именно към техните специфични особености. В разработването на стратегическата част са прилагани едновременно, но съобразно ресурсите - селективно, два метода: ■ Метод на еквивалентността – определянето на целите и мерките подчертава намеренията за използване на силните страни и благоприятните възможности. ■ Метод на конверсията – определянето на целите и мерките изразява стремеж за преодоляване на слабите страни и потенциалните заплахи.
Специфичната цел на Програмата, от една страна е: ► функция на идентифицирания Главен проблем “В Община Плевен съществуват вътрешнотериториални различия, които произтичат от небалансираното развитие на селищната система” на малките населени места, ► от друга страна е съгласувана със Стратегическата цел на Общинския план за развитие 2007-2013 г “Постигане на динамична, конкурентноспособна икономика, осигуряваща по-добра професионална и социална реализация на хората в устойчиво развиваща се жизнена среда” ІІ.Приоритети, оперативни цели и мерки. ПРИОРИТЕТ 1 – Насърчаване на местното икономическо развитие и повишаване ръста на инвестициите чрез разширяване на достъпността, подобряване качеството на услугите и съхраняване на екологичния баланс. Оперативна цел 1: Оптимизиране на транспортната инфраструктура. Мярка 1 „Подобряване на републиканската пътна мрежа на територията на Общината” Мярка 2 „Подобряване на траспортни връзки в селищната система и достъпността в населените места” Оперативна цел 2: Развитие на инфраструктура, осигуряваща благоприятни условия за бизнес и опазване на околната среда.. Мярка 1 „Оптимизиране на ВиК инфраструктурата в малките селища” Мярка 2 „Подобряване системата за управление на отпадъците” Мярка 3 „Облагородяване на терени в места, извън общинския център” Мярка 4 „Намаляване на енергопотреблението и насърчаване използването на енергоспестяващи енергийни източници” Мярка 5 „Пространствено планиране и регулиране, насочени към екстензивно териториално усвояване и развитие” ПРИОРИТЕТ 2 – Увеличаване на социалния капитал чрез повишаване конкурентноспособността на човешкия ресурс. Оперативна цел 1: Развитие на човешкия потенциал. Мярка 1 „Задоволяване потребностите на регионалния трудов пазар” Мярка 2 „Ориентиране на образователната мрежа към нуждите на бизнеса” Оперативна цел 2: Разширяване на информационно-консулантските услуги в подкрепа на бизнеса. Мярка 1 „Подпомагане на МСП за адаптирането им към съвременните пазарни условия и стандарти” Мярка 2 „Насърчаване на предприемачеството и деловата активност” ПРИОРИТЕТ 3 – Оптимизиране на социалната инфраструктура. Оперативна цел 1: Подобряване на жизнения стандарт в малките населени места. Мярка 1 „Развитие на системите за здравеопазване и социална защита и подобряване качеството на предоставяните услуги” Мярка 2 „Подобряване състоянието на образователната мрежа и повишаване качеството на квалификационното обучение” Мярка 3 „Благоустрояване на физическата среда в отдалечените селища” Оперативна цел 2: Социо-културно развитие на малките общности. Мярка 1 „Насърчаване осъществяването на местни инциативи в селищата извън градския център” Мярка 2 „Подкрепа за развитие на туристическия потенциал в малките селища” ПРИОРИТЕТ 4 – Подкрепа за развитие на местното самоуправление. Оперативна цел 1: Извеждане от състояние на изолация и пасивност на хората, живеещи в отдалечените места. Мярка 1„Подобряване параметрите на институционалната среда за повишаване качеството на предоставяните услуги” Мярка 2 „Повишаване капацитета за добро проектно управление” Оперативна цел 2: Подкрепа за развитие на гражданския сектор. Мярка 1 „Подпомагане на местни НПО в разработването и реализацията на проекти” Мярка 2 „Насърчаване развитието на публично-частно партньорство между местната власт, третия сектор и бизнеса” ІІІ.Хоризонтални приоритети. Хоризонталните приоритети са косвени носители на намеренията за промяна. Те имат основното предназначение да потвърдят прилагането на общите европейски принципи за развитие. Затова по съдържание изразяват идеята за задължителните условия при осъществяването на всички политики и практики от страните-членки. ПРИОРИТЕТ 1 - Осигуряване на равенство между половете. ПРИОРИТЕТ 2 - Иновации и прилагане на политики. ПРИОРИТЕТ 3 - Партньорство и овластяване. ПРИОРИТЕТ 4 - Териториално сътрудничество. ПРИОРИТЕТ 5 – Устойчиво развитие и опазване на околната среда. ПУБЛИЧНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ Г.ПУБЛИЧНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ. Осигуряването на условия за публичност и прозрачност в работата на администрацията е признак на управленска отговорност, споделена от местната власт с гражданите в интерес на устойчивото развитие на селищната система и повишаване качеството на живот на хората в собствената им община. Това е водещата причина, поради която местната общност бе запозната предварително с идеята и основанията за намеренията на Община Плевен да разработи Общинска програма за развитие на малките селища 2007 - 2013 г. За целта, в медийното пространство беше разпространено нарочно прес-съобщение, с което освен информация за предстоящите действия на администрацията, Кметът отправи покана към всички заинтересовани страни – граждани и юридически лица да вземат пряко или косвено участие в създаването на този важен, от гледна точка на местното планиране документ, имащ определящо значение за стратегията на развитие на общността. По този повод, към състава на създадената работна група, освен общински служители, бяха привлечени и външни eксперти от различни специализирани институции и граждански организации. Включването на социалните партньори, от една страна гарантира широката обществена подкрепа за предприетата инициатива, а от друга – потвърди, че именно екипният принцип е в основата на ефективното публично-частно партньорство. През целия период на работата по проекта на стратегическия документ, всички ангажирани участници имаха свободен достъп до базата данни и поетапно - до вече готовите раздели на Програмата. За запознаване на местната общественост с постигнатите резултати и осигуряване на прозрачност в процеса на създаване на Общинската програма за развитие на малките селища 2007 - 2013 г., проектният й вариант бе публикуван на електронната страница на Общината. Програмата, в предварителния си тематичен формат, беше представена и популяризирана чрез местните и регионалните, електронни и печатни, медии посредством информационни материали, внасящи ясното по смисъла и предназначението на документа. На проведена работна среща с кметовете и кметските наместници на малките селища от състава на Община Плевен, ОПРМС бе предоставена в проектния си вид за обсъждане от форума, в резултат на което бяха направени конкретни предложения и изменения по текста. Съветът за сътрудничество между местната власт и неправителствените организации разгледа на свое заседание проекта на Програмата и даде оценка на потенциалните параметри на взаимодействие, които тя маркира в условна рамка за партньорско изпълнение. Общественият Съвет изрази писмено становище за практическата приложимост на ОПРМС в целенасочената политика по създаване на благоприятна среда за постигане на стопански растеж и социален напредък в малките селища от състава на Община Плевен. Осигуряването на публичност и прозрачност на Общинската програма за развитие на малките селища 2007 - 2013 г. целят да гарантират „отворения” характер на документа и възможността за внасяне на полезни изменения и допълнения от страна на граждани и институции.
В териториалния обхват на Програмата са включени 24те малки селища от състава на Община Плевен - град Славяново и 23 села: Беглеж, Бохот, Брестовец, Бръшляница, Буковлък, Върбица, Горталово, Гривица, Дисевица, Коиловци, Къртожабене, Къшин, Ласкар, Мечка, Николаево, Опанец, Пелишат, Радишево, Ралево, Тодорово, Тученица, Търнене и Ясен. ІІІ.Технология на изпълнението 1.Ресурси - финансова рамка Финансовата рамка на Общинската програма за развитие на малките селища 2007 - 2013 г. се съдържа в нейния Индикативен финансов план. Разходната му част формира седем отделни годишни бюджета за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г., обединени в Общ бюджет на Програмата за финансово осигуряване на предвидените дейности. Индикативният финансов план е проекция на ресурси - част от средствата, заложени в Индикативната финансова таблица на Общинския план за развитие 2007-2013 г. и предвидени за осъществяване изпълнението на проекти в малките населени места от състава на Община Плевен. Това го прави зависим в стойностно отношение от числения израз на годишните програми за реализация на Общинския план за развитие. Следователно, Индикативният финансов план в значителна степен е пряка функция на общинските бюджети за седемте поредни години от 2007 до 2013 г.
Общинската програма за развитие на малките селища 2007 - 2013 г. се реализира постъпателно, в периодична последователност на седем етапа - на основата на годишните програми за реализация на Общинския план за развитие 2007-2013 г. Времевата амплитуда на проектните изпълнения, обаче има неравномерен разчет, защото се определя според продължителността на необходимия срок за осъществяване на всяка отделна инициатива. Поради това, Индикативният финансов план, макар че представлява сумарна величина, притежава различна плътност в периодиката на изпълнение. 3.Типология на дейностите Типологията на предвидените в Индикативния финансов план дейности по изпълнението на Общинската програма за развитие на малките селища 2007 - 2013 г. съдържа видово разнообразие от инициативи в съответствие със спецификата на визираните в Програмата проблеми. Независимо от това, всички действия са облечени в конкретна проектна форма, а дейностите имат строго планов характер. ІV.Индикатори по изпълнението Изпълнението на Общинската програма за развитие на малките селища 2007 - 2013 г. е обвързано със следване на зависимостта между поставените цели и очакваните резултати. Задачите и дейностите, които произтичат от заявените намерения са насочени към планово постигане на определени ефекти, чието предназначение е да потвърдят настъпилата желана промяна. В този смисъл, измерителите на успеха са групирани като качествени и количествени индикатори за сравняване степента на ефективност по отношение извършването на предвидените действия. Те са специфичен набор от различни показатели за оценка на резултатите от реализацията на конкретната инициатива и затова са част от индивидуалния инструментариум за изпълнение на всеки проект поотделно. Каталог: devedu -> resources resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност) resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г resources -> Конкурс "Можем да победим бедността" resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|