І.SWOT анализ – „Матрица”
1.Вътрешни измерения /силни и слаби страни/.
В Ъ Т Р Е Ш Н А С Р Е Д А
/на обекта на планиране/
|
СИЛНИ СТРАНИ
(предимства)
|
СЛАБИ СТРАНИ
(недостатъци)
|
1.Благоприятни природо - географски и климатични характеристики.
|
1.Недостиг на водни ресурси.
|
2.Слаба лесистост на териториите.
|
2.Добри екологични параметри на селищата извън общинския център.
|
3.Нискоефективно развитие на селскостопанския отрасъл.
|
3.Наличие на местни забележителности и
подходящи условия за туризъм.
|
4.Неспазване на модела за добри производствени практики.
|
4.Дългогодишни традиции в развитието
на земеделие.
|
5.Физически и морално остаряло техническо оборудване.
|
5.Силно доминиращ относителен дял на земята със селскостопанско
предназначение.
|
6.Рядко се въвеждат нови технологии и иновативни практики в селското стопанство
|
6. Висока категория на земеделската
земя.
|
7.Недостиг на инвестиции в сектор земеделие.
|
7.Висок процент на обработваемата
земеделска земя.
|
8.Ниско качество на земеделската продукция.
|
8.Добра транспортна достъпност до общинския център.
|
9.Неадекватно поведение в пазарна среда.
|
9.Постепенно, но устойчиво увеличаване броя на населението.
|
10.Раздробеност и маломерност на обособените земеделски имоти.
|
10.Постепенно повишаване на раждаемостта.
|
11.Приходите, реализирани от аграрния сектор, не са източник на достатъчни доходи.
|
11.Относителният дял на младежи до 15 години е по-висок отколкото в центъра.
|
12.Масово разпространена форма на натурално стопанство със слаба пазарна ориентация /„сива” икономика/.
|
12.Достатъчен резерв от свободна работна сила .
|
13.Наличие на група „привлекателни” малки селища
|
13.„Селската” икономика, извън земеделието, заема нисък относителен дял /дефицит на предприемаческа активност/.
|
14.Добре изградена образователна система от детски заведения, начални и основни училища по места.
|
14.Базисната инфраструктура е в незадоволително състояние, като отделни нейни елементи липсват.
|
15.Равномерно създадена мрежа от действащи читалища.
|
16.Отдалеченост от динамиката на градското ежедневие, по-близо до комфорта на естествената среда.
|
15.Влошен демографски профил на човешкия ресурс.
|
16.Здравната картина е носител на негативни характеристики
|
|
|
17.Ниска степен на образованост.
|
СИЛНИ СТРАНИ
(предимства)
|
СЛАБИ СТРАНИ
(недостатъци)
|
|
18.Ограничени възможности за придобиване на средно и професионално образование.
|
|
|
|
19.Няма условия за провеждане на квалификационно обучение по места.
|
|
|
20.Ниска кадрова обезпеченост със специалисти в отрасъл земеделие.
|
|
21.Понижен е делът на населението в трудоспособна възраст, както и на икономически активната част от него.
|
|
|
22.Нискоквалифициран трудов пазар с ограничени параметри.
|
|
23.Висока, продължителна безработица и свита, неустойчива заетост.
|
|
24.Намалява заетостта в сектор земеделие.
|
|
25.Работната сила е с ниско качество и конкурентноспособност.
|
|
26.Ниска мобилност на трудовия ресурс.
|
|
27.Самонаемането в лични стопанства е форма на „скрита” заетост, поддържаща нивото на безработица.
|
|
28.Висока тежест на социалните плащания.
|
|
29.В структурно отношение, доходите са доминирани от натуралното стопанство и държавните трансфери.
|
|
30.Ниско качество на живот.
|
|
31.Значителна част от населението принадлежи към рисковите групи.
|
|
32.Публичните услуги са с ограничена достъпност и намалено качество.
|
|
33.Слабо развит граждански сектор.
|
|
34.Недостатъчно изграден местен институционален капацитет.
|
2.Външни фактори /възможности и заплахи/.
В Ъ Н Ш Н А С Р Е Д А
/извън обекта на планиране/
|
БЛАГОПРИЯТНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
(добри перспективи)
|
ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАПЛАХИ
(рискове)
|
1.Увеличаване обема на инвестициите за оптимизиране на инфраструктурата.
|
1.Намаляване на водните ресурси.
|
2.Намаляване на горските масиви.
|
2.Подобряване на бизнес средата, повишаване на инвеститорския интерес и достъпа до свежи капитали.
|
3.Влошаване на екологичните характеристики на околната среда.
|
4.Увеличаване на пустеещите земи.
|
БЛАГОПРИЯТНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
(добри перспективи)
|
ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАПЛАХИ
(рискове)
|
3.Стимулиране на деловата активност и насърчаване на местното предприемачество.
|
5.Понижаване качеството на земеделската земя.
|
6.Задълбочаване отлива на специалисти от отрасъл земеделие.
|
4.Окрупняване на земеделските площи и сдружаване на земеделските производители.
|
7.Недостиг на инвестиции в отрасъл земеделие.
|
5.Модернизация на селското стопанство, засилване на пазарната ориентация и привличане на агроспециалисти.
|
8.Изоставане на селскостопанския сектор в техническо и технологично отношение.
|
6.Насочване на повече финансови ресурси във формалния сектор, развиване на алтернативни форми на земеделие и разнообразяване на икономиката извън селското стопанство.
|
9.Свиване относителния дял на агроотрасъла в националната икономика.
|
10.Непокриване на пазарните изисквания за конкурентноспособност на земеделието поради ниска производителност и лошо качество.
|
7.Разкриване на работни места за нови професии и диверсификация на доходите
|
8.Повишаване професионалната компетентност на работната сила и адаптирането й към потребностите на трудовия пазар.
|
11.Застой в развитието на местната икономика извън агросектора.
|
12.Намаляване на доходите и превръщане на самозадоволяването от натурално стопанство в стратегия на оцеляването.
|
9.Придобиване на професии с регионална приложимост и повишаване мобилността на работната сила.
|
13.Изместване тежестта и предназначението на системата за социална защита и превръщането й в основен източник на доходи за групите население в неравностойно положение .
|
10.Развиване на икономически стимули и социални модели за осъществяване на преход от системата на социалното подпомагане към трудова заетост.
|
11.Смекчаване на демографската криза на основата на икономически растеж и подобряване благосъстоянието на населението.
|
14.Снижаване относителния дял на икономически активната част от трудоспособно население.
|
15.Свиване в търсенето и предлагането на работна сила и повишаване натиска върху трудовия пазар по отношение заетостта във всичките й форми.
|
12.Разширяване обема и качеството на социалните услуги на основата на институционална децентрализация.
|
13.Засилване на взаимодействието между социалните партньори в интерес на местното развитие.
|
16.Несъответствие в разпределението на публичните инвестиции между приоритетните сфери и обществените потребности.
|
14.Изграждане на административен капацитет и засилване на гражданското участие в местното самоуправление.
|
17.Оскъпяване на здравните услуги и повишаване прага на допустимост в системата на здравеопазването и здравното осигуряване.
|
|
|
|
18.Спад в интереса към образованието, породен от проява на недоверие във възможностите му да осигури качество на професионалната подготовка като пригодност за трудова реализация.
|
|
|
|
|
БЛАГОПРИЯТНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
(добри перспективи)
|
ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАПЛАХИ
(рискове)
|
|
19.Задълбочаване на социалната изолация в следствие затрудняване достъпа и снижаване качеството на публичните услуги.
|
|
|
|
20.Неефективно участие на социалните партньори във формирането и провеждането на политиката за балансирано и устойчиво развитие на селищната система.
|
|
21.Демотивация за активно гражданско включване и незаинтересованост на неправителствения сектор към проблемите на малките селища.
|
От различните методи на синтез, в настоящата Програма е приложен основно подходът на Обобщения SWOT-анализ с извеждане само на онези фактори на вътрешната и външната среда на организацията, които притежават белезите на най-силно въздействие. Изследването на плюсове и минуси, по акценти, е теоретична основа за проследяване връзката между миналото, настоящето и бъдещото състояние на развитие.
Ето защо, Обобщеният SWOT-анализ отваря предварителна рубрика “задължителни въпроси”, с отговорите на които стартира определянето на конкретните цели и мерки на Програмата:
1.Как да бъдат използвани предимствата за реализиране на възможностите?
2.Как да се преодолеят слабостите, използвайки възможностите?
3.Как да се използват силните страни за намаляване на опасностите?
4.Кои недостатъци трябва да бъдат отстранени, за да се редуцират рисковете?
В случая, предпочитанията към Детайлизирания SWOT-анализ биха били неоснователни, въпреки че по презумпция всеки елемент на обекта на планиране има своите предимства и недостатъци, а всеки елемент на средата е свързан с възможности и заплахи.
Извършването на такова изследване е невъзможно при съществуващите обеми статистическа информация. Необходимо е провеждането на дългогодишни изследвания и въвеждане на значително по-подробни стандарти за създаваната база данни.
Фазата на синтез изисква, детайлизираният анализ да бъде надграден методологично с обобщаваща форма, за да се финализира с необходимите крайни изводи, характеризиращи организацията като цялостен облик.
Количественото ранжиране по значение на четирите групи фактори, при прилагане на Квантифицирания SWOT-анализ, пък резюмира ситуацията в ескизна рамка, където:
слаби страни – 40.0% възможности – 16.5%
силни страни – 18.8% заплахи – 24.7%
Макар и в условен план, се вижда че периферията на административния център, се отличава с актив от наличности и перспективи, които сега са в полза на отрицателните признаци на средата /64.7: 35.3/.
Главното достойнство на Обобщения SWOT-анализ е генерализацията и постигането на обозрима картина. Поради което, резултатите от него са базисни при избора на стратегия и формулиране целите на развитие, а основният принцип е:
● да се използват силните страни и възможностите /в т.ч. “усилване” на предимствата и по-добро оползотворяване на благоприятните перспективи/
● да се смекчават слабите страни и да се избягва или минимизира влиянието на рисковете.
Интересна възможност е допълнителното групиране на установените силни и слаби страни според възможните и необходимите действия:
∆ слабости, които са естествено или технически зададени и е невъзможно да се променят, но които евентуално могат да бъдат компенсирани.
∆ силни страни, които са застрашени и за чието запазване трябва да се полагат грижи.
∆ изменения и подобрения /в силните и слабите страни/, които изискват високи инвестиции.
∆ изменения и подобрения /в силните и слабите страни/, които изискват повече идеи, отколкото финансови средства.
∆ изменения и подобрения /в силните и слабите страни/, които могат да бъдат постигнати чрез координация и партньорство.
ІІ.Идентифициране на проблемите.
Идентифицирането на проблемите е една от основните стъпки за формулиране на целите в плановия процес и включва четири определящи елемента:
♦ Изследване на основните неблагополучия, пред които са изправени малките общности за определяне на съществените проблеми.
♦ Обединяване на проблемите от по-нисък ранг във систематизиран формат за извеждане приоритетните проблеми на отдалечените селища.
♦ Идентифициране на главния проблем на малките населените места.
Акцентите в очертаната дефинитивна рамка оформят мозайката от различни, по вид и степен на въздействие, проблеми, като същевременно изразяват сумарния ефект от предизвикания социален резонанс.
Директното преминаване към решаване на проблемите след приключване на условната им градация по значимост, обаче, крие в себе си риска от неточно адресиране на действията, което не винаги води до отстраняване на причините.
♦ Анализ на взаимната връзка и съподчиненост на проблемите.
Необходимо е извършването на прецизeн преглед на причинно-следствените връзки, породени от значението и въздействието на всеки отделен проблем. Взаимозависимостта позиционира проблемите в две основни групи спрямо главния проблем, тъй като едната част от тях се явяват събирателна причина, а другата – разнопосочни следствия от него.
В технологично отношение, плановият процес допуска преходът от проблемите към възможните решения да се осъществява само въз основа идентифициране на причините.
Сподели с приятели: |
