О т ч е т за дейността на сметната палата на република българия за 2009 година септември, 2010 г
Изтегляне 5.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- III. ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР
- 4396 ежегодни декларации
- IV. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
- V. СЪТРУДНИЧЕСТВО С ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ
- VI. ИНСТИТУЦИОНАЛЕН И АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ Организационна структура
4.7. Одит на финансовите операции във връзка с дейността на „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД по Закона за експортно застраховане за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. За провеждане на държавната политика при застраховане и презастраховане към Министерския съвет е създаден Междуведомствен съвет за експортно застраховане, който определя основните принципи в дейността на „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД. Дейността му е регламентирана с Правилник за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане. През одитирания период междуведомственият съвет не изпълнява в пълен обем възложените му функции със Закона за експортното застраховане и с Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане. С неизпълнението на функцията за приемане на средносрочни стратегии и дългосрочна стратегия за подкрепа на износа на български стоки и услуги, осъществяване на български инвестиции в чужбина и изпълнение на проекти, Междуведомственият съвет за експортно застраховане не съдейства достатъчно на Министерския съвет за провеждане на държавната политика при застраховане и презастраховане на непазарен риск. Органи на управление на „Българска агенция за експортно застраховане” ЕAД са едноличният собственик на капитала и Съветът на директорите. Четирима от членовете на съвета на директорите представят гаранции за управление под формата на запис на заповед, а не под формата на парична гаранции, с което не изпълняват задължението си по силата на договора за възлагане на управлението. Дадената парична гаранция и издадените записи на заповед от членовете на съвета на директорите не са отразени в счетоводните регистри на Българската агенция за експортно застраховане като актив под условие. От едноличния собственик на капитала не е приета стратегия за развитие на дружеството, а членовете на съвета на директорите нямат приета бизнес програма по конкретни икономически показатели за срока на управление от 2009 г. до 2010 г. и поотделно за всяка година. От едноличния собственик на капитала не са определени основните насоки за развитие на дейността на агенцията по Закона за експортното застраховане; в решението за избора на членовете на съвета на директорите не е определен срокът за възлагане на управление; не е упражнено правото на контрол върху изпълнението на договора за възлагане управлението за разработване и представяне на бизнес програма и даване на парична гаранция от членовете на съвета на директорите, което поражда риск за доброто управление на дружеството и за защита на интересите на държавата. Застрахователният капацитет за дейността на агенцията за 2007 г. и 2008 г. не превишава предвидения размер на средствата в републиканския бюджет. За определяне на кредитния лимит през 2002 г. е приета Система за оценка на кредитния риск и определяне на кредитния лимит. През 2007 г. и към 30.09.2008 г. от дейността на агенцията за сметка на държавата се наблюдава тенденция на: увеличаване на размера на кредитния лимит за застраховане на банкови кредити; намаляване на размера на кредитния лимит за застраховане срещу непазарен краткосрочен риск и на акредитиви; запазване на размера на кредитния лимит за застраховане срещу краткосрочен нетърговски риск – частно правен чуждестранен длъжник. Нарастването на кредитния лимит за застраховане на банкови кредити към 30.09.2008 г. спрямо 2007 г. и спрямо другите видове експортни рискове за двете години се обяснява с действието на изменението на Закона за експортното застраховане и въвеждането на възможността за застраховане за сметка на държавата на банкови и небанкови кредити, отпускани на малки и средни предприятия. В Българската агенция за експортно застраховане се наблюдава тенденция на съществено увеличение на дела за застраховане срещу вътрешен риск (застраховане на кредити и финансирания, отпускани на малки и средни предприятия) спрямо застраховане срещу експортни рискове. Междуведомственият съвет приема „Правила за инвестиране на свободни парични средства на „Българската агенция за експортно застраховане” ЕАД”. От съвета на директорите са приети годишни инвестиционни програми за 2007 г. и 2008 г. относно инвестиране на средствата по обезпечаване на брутния размер на застрахователните резерви и собствените средства. В програмите не се съдържа регламент относно инвестирането на свободните парични средства, формирани от дейността на агенцията. В инвестиционните програми не е посочено съотношението за инвестиране на свободните парични средства в ценни книжа, акции, дялове, банкови депозити и други финансови инструменти. През 2007 г. и 2008 г. е нарушено записаното съотношение за инвестиране в банкови депозити. Наблюдава се тенденция свободните парични средства да се инвестират в банкови депозити в една търговска банка при условията на липса на критерии за избор на банка и политика за управление на средствата. В програмите са дефинирани принципи за инвестиране на застрахователните резерви и собствените средства в активи без критерии за избор на финансова институция за постигане на максимална ефективност и доходност. Агенцията не представя на междуведомствения съвет класификация на инвестиционния портфейл и структура на активите в него, както и отчет за значителните сделки по инвестиране на свободните средства по Закона за експортното застраховане, към Годишния отчетен доклад за 2007 г. От междуведомствения съвет за 2007 г. не е изискана информация за структурата на инвестиционния портфейл с цел преценка на риска от инвестирането и управлението на активите. Междуведомственият съвет не упражнява правото си на гарант за постигане на максимална ефективност и доходност от инвестирането на свободните парични средства, както и за диверсификация на риска от управлението им. Счетоводната политика не е съобразена с разпоредбите на Кодекса за застраховане и на Закона за експортното застраховане в определени области. При отчитането на счетоводни документи са установени пропуски: при съставяне, комплектоване и одобряване на приходните и разходните касови ордери; на авансовите отчети; при отчитане на командировките и при водене и приключване на касовата книга. По време на одита със заповед на изпълнителния директор са регламентирани редът и начинът за отчитане на служебните командировки. Междуведомственият съвет приема „Методика за определяне на размера и начина на разпределяне на разходите на Българската агенция за експортно застраховане”, в която не са включени процедури за определяне на базата за разпределение на косвените разходи между двете дейности – за сметка на държавата и за сметка на агенцията. Одобреният размер на тантиемите за изплащане на членовете на съвета на директорите е разпределен в съотношение 50/50 от печалбата по Кодекса за застраховане и от печалбата по Закона за експортното застраховане. Законовото изискване е годишната печалба от дейността по Закона за експортното застраховане да не се разпределя, а да се отнася изцяло в отделен резерв. В нормативен акт не е предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения на съвета на директорите за сметка на печалбата от дейността по Закона за експортното застраховане. В агенцията е изградена специализирана служба за вътрешен контрол, чиято дейност е регламентирана с вътрешни актове. Въз основа на решение на едноличния собственик на капитала и решение на Комисията за финансов надзор, изпълнителният директор сключва договор с ръководителя на специализирана служба за вътрешен контрол за възлагане на функцията по извършване на вътрешен одит, с което едновременно се възлагат контролни и изпълнителни функции на едно и също лице. Договорът за вътрешен контрол е сключен за неопределено време, в нарушение на вътрешните правила. Поради липсата на одитни доклади не може да се твърди, че от специализирана служба за вътрешен контрол е осигурена разумна увереност, че дейността на Българската агенция по екпортно застраховане е в съответствие със законодателството, вътрешните актове и договори. В резултат от одита са дадени 7 препоръки до председателя на Междуведомствения съвет по експортно застраховане; 6 препоръки до едноличния собственик на капитала в лицето на министъра на икономиката и енергетиката; една препоръка до членовете на Съвета на директорите и 2 препоръки до изпълнителния директор на Българската агенция по експортно застраховане ЕАД. III. ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР Дейността по Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, се осъществява от дирекция „Публичен регистър” в Сметната палата. Дирекцията събира, обработва и публикува декларациите на лицата, и проверява достоверността на декларираните от тях факти чрез съпоставянето им с информацията, която се получава от външни регистри. Съгласно Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, лицата са задължени да подават в Сметната палата ежегодни декларации, които се приемат в дирекцията от 1 януари до 30 април. През 2009 г. са обработени 4396 ежегодни декларации /през 2008 г. те са 3993/ и 2182 уведомления /1865 през 2008 г./. Съгласно изискванията на закона те са публикувани на интернет страницата на Сметната палата на 30 юни 2009 г. Публикуван е и списъкът с имената на лицата, които не са подали декларации в законовия срок. Списъкът е изпратен на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на глава четиринадесета и петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и на председателя на Държавната агенция “Национална сигурност”. През ноември 2009 г. са публикувани и декларациите, които са постъпили в публичния регистър след 30 юни 2009 г. – това са декларации на лицата, които се подават до един месец след встъпване или освобождаване от длъжност. В края на юни 2009 г. се проведоха парламентарни избори. В тази връзка кръгът на лицата, задължени да подават декларации, се промени сериозно. До края на 2009 г. са обработени общо 708 встъпителни декларации на лица, които дотогава не са били на висши държавни длъжности и 856 финални декларации на лица, които са освободени от заеманите длъжности. В края на годината се направи последна публикация, която обхвана всички декларации, подадени през годината – ежегодни, встъпителни и финални. Общо през 2009 г. са обявени 63 лица, заемащи висши държавни длъжности, които не са подали в срок съответната декларация. Извършена е и проверка по документи съобразно Методиката за извършване на проверката по чл. 7 от закона, която е публикувана в „Държавен вестник”- бр. 10/2007 г., доп. бр. 10/2008 г. Лицата, заемащи висши държавни длъжности, и свързаните с тях лица - съпруги/зи/ и ненавършили пълнолетие лица през 2009 г. са 13 508 души. Проверките на 263 декларации ( 208 ежегодни декларации и 55 встъпителни или финални декларации) са завършили със заключение за несъответствие. Списъкът с имената на лицата и констатираните несъответствия е публикуван на интернет страницата на Сметната палата и е изпратен на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и на председателя на Държавната агенция “Национална сигурност” в съответствие със законовите разпоредби. Установените несъответствия през 2009 г. (263) са увеличени в сравнение с установените през 2008 г. (195). Това от една страна се дължи на увеличения брой на проверяваните лица през 2009 г., а от друга - на създадената в началото на 2009 г. възможност да се правят справки в имотния регистър на Агенцията по вписвания за територията на цялата страна. Заключения за несъответствия са дадени по отношение на 36 народни представители, 41 съдии, 23 прокурори, 14 следователи, 78 кметове, зам.-кметове и председатели на общински съвети, 11 областни и зам.-областни управители и др. Увеличеният брой на народните представители, в декларациите на които са констатирани несъответствия, се дължи на обстоятелството, че на практика се проверяват както депутатите от 40-то Народно събрание, подали ежегодни декларации, така и депутатите от 40-то и 41-то Народно събрание, които през 2009 г. са подали встъпителни или финални декларации. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, ръководителите на ведомствата, които назначават и освобождават лица, попадащи в обсега на закона, са длъжни в 14 дневен срок от издаване на съответния акт да уведомят за това Сметната палата. Това задължение не се спазва от всички ръководители на ведомства и една от причините е липсата на санкция за неизпълнение на задължението по чл. 2, ал. 2. Несвоевременното уведомяване или изобщо неуведомяването на Сметната палата за извършените назначения или освобождаване от длъжност затруднява работата на публичния регистър. Служителите от дирекцията непрекъснато полагат усилия да компенсират липсата на информация чрез напомняне на лицата за контакт от съответните ведомства или чрез периодични писмени запитвания до конкретни ведомства за извършени промени. В първо тримесечие на всяка година се извърша публикуване на списъка на задължените лица, които следва да подадат ежегодна декларация и липсата на подадена актуализирана информация за извършени промени във ведомствата създава затруднения.
През третата година от членството на България в Европейския съюз се затвърди и разшири сътрудничеството с Европейската сметна палата. Делегация, водена от проф. Валери Димитров, участва в семинар, организиран от председателя на Европейската сметна палата Виктор Калдейра на тема: „Ролята на Върховните одитни институции на страните-членки на ЕС в условията на финансовата и икономическа криза”. На конференция – кръгла маса на тема: „Одит на средства от ЕС” с участието на члена на Европейската сметна палата г-жа Надежда Сандолова, председателя на Народното събрание, председатели на комисии и подкомисии, народни представители, министри и др., се обсъдиха докладите за резултатите от извършени два одита, възложени от Народното събрание: одит на системите за управление на Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз и одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури. Сметната палата на Република България продължи активно да сътрудничи с Европейската сметна палата при подготовката и осъществяването на одитните мисии в нашата страна в рамките на извършваните DAS одити (Декларация за увереност за съответната финансова година) и процедурата по финализирането на одитните констатации в годишния доклад за Европейския парламент. Одитори от българската Сметна палата участваха в качеството на наблюдатели в одитните мисии на Европейската сметна палата, свързани с разходите по Европейски фонд за гарантиране на земеделието в България, проследяването на констатациите от предишния одит на Европейската сметна палата и на извършените актуализации в централното управление на ДФ „Земеделие”, както и в одита на изпълнението „Първите 10 години от стартирането на програмите на Европейския съюз за извеждане от експлоатация на ядрените реактори в България, Литва и Словакия: постигнати ли са целите досега?” За обмяна на опит са проведени срещи на одитни екипи на Европейската сметна палата с одитори от Сметната палата. Представител на Сметната палата присъства на заседание на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент. Сметната палата участва като пълноправен член в Контактния комитет на Върховните одитни институции на страните членки на ЕС. Председателят на Сметната палата представи българската одитна институция на годишната среща на Контактния комитет на ръководителите на европейските Върховните одитни институции в Будапеща. В рамките на сътрудничеството по линия на Контактния комитет представители на Сметната палата взеха участие в заседания на работните групи по изработване на общи стандарти за одит на средствата от ЕС, подготвяне на национални доклади на Върховните одитни институции за финансовото управление на средства от ЕС, по Структурните фондове и по ДДС. В рамките на Контактния комитет, Сметната палата участва в паралелен одит «Структурни фондове ІV». Като член на ИНТОСАЙ и на ЕВРОСАЙ, Сметната палата продължи участието си в дейността на техните органи и работни структури. Наши представители се включиха в работата на проведения във Виена 20-и Симпозиум на ООН/ИНТОСАЙ на тема: „ИНТОСАЙ - активен партньор в международната антикорупционна мрежа. По-високо ниво на прозрачност за по-голяма социална сигурност и намаляване на бедността”, в срещите на Работните групи на ИНТОСАЙ по одит на околната среда, по одит на приватизацията, по одит на публичния дълг. По линия на ЕВРОСАЙ представители на Сметната палата участваха във втората конференция ЕВРОСАЙ-АРАБОСАЙ. Обсъджаните теми са: „Опитът в прилагането и развитието на одита на изпълнението, в отговор на предизвикателствата и възможностите при променящата се обстановка”, „Одитни стандарти на ИНТОСАЙ”, „Развитие на ІТ одит програма на базата на СОВІТ”. Ползотворно е и участието в Работната група на ЕВРОСАЙ по одит на средства, предназначени за преодоляване последствията от природни бедствия и катастрофи. Сметната палата организира провеждането на значимо за международната професионална общност събитие - VІІ-та среща на работната група на ЕВРОСАЙ по одит на околната среда и съпътстващия семинар по биоразнообразието в София. Продължават контактите с Международния борд на одиторите на НАТО в Брюксел, като ежегодната среща в Брюксел на компетентните национални одитни органи за обсъждане на годишния доклад за дейността на Международния борд за първи път е ръководена от председателя на българската Сметна палата. Затвърди се практиката на размяна на делегации с цел двустранна обмяна на опит в изграждането на съвременни одитни институции и прилагането на добри одитни практики. През 2009 г. Сметната палата е посетена от Яцек Яжерски – председател на Сметната палата на Полша и на ЕВРОСАЙ, Сергей Степашин – председател на Сметната палата на Руската федерация и бивш председател на ЕВРОСАЙ, Йорген Космо – генерален одитор на Норвегия и председател на Инициативата за развитие на ИНТОСАЙ. Делегации на българската Сметната палата посетиха сметните палати на Франция, Белгия, Гърция и Македония, както и френската Национална комисия за отчетност на предизборните кампании и на финансирането на политическите партии. Продължи работата по активизиране на действащите двустранни споразумения с други сметни палати. В рамките на споразумението с Украйна се проведе паралелен одит по опазване на Черно море от замърсяване. Със Сметната палата на Руската федерация са обсъждани възможностите за извършване на паралелен одит в областта на енергетиката. Представители на Сметната палата участваха и в международни срещи, конференции и симпозиуми като XXVІІ-ия Международен симпозиум по въпросите на икономическите престъпления (Кеймбридж, Великобритания), ІV-ия Европейски годишен симпозиум за управление, наблюдение и финансов контрол в Берлин, конференция по въпросите на държавния вътрешен финансов контрол в Брюксел, годишната конференция на Службата за вътрешен одит на ЕС на тема: „Установяване границата на вътрешния одит”, конференция за борба срещу финансовите измами – Лондон, семинар, организиран от ОИСР, СИГМА, ОССЕ и др. на тема „Имуществените декларации на държавните служители, като средство за борба срещу корупцията”, семинари по въпросите на одита на изпълнението в публичния сектор, вътрешния одит и обществените поръчки. През 2009 приключи финансирания по линия на Фонда за глобални възможности съвместен проект за сътрудничество със Сметната палата на Великобритания, целящ укрепване на капацитета на Сметната палата на България за одитиране на средства от ЕС и борба с измамите и корупцията. Експерти от Сметната палата на Великобритания проведоха нови два семинара с одитните екипи и ръководството на Сметната палата по развитието на одитната методология и по управлението на организацията на одитите с използването на специализирания програмен продукт Teammate. През септември 2009 г. приключи работата по съвместен Проект за сътрудничество между Сметната палата на Република България и Сметната палата на Кралство Холандия в областта на институционалното развитие, финансиран от Министерството на външните работи на Кралство Холандия по програма MATRA-Flex. Проектът стартира през юни 2008 г. и е продължение на няколко успешно завършили съвместни проекта. Основната му цел е да се създават предпоставки за добро управление и за изграждане на ефективна публична администрация в България. В рамките на проекта е разработен раздел от Наръчника за одитна дейност на Сметната палата „Предварителна оценка на вътрешния контрол” и Методика за одит на системата за вътрешен контрол, както и са извършени два пилотни одита - одит на дейността по вътрешен одит в Министерството на финансите и одит на системата за вътрешен контрол в Община Несебър. Постави се и началото на сътрудничество със Сметната палата на Кралство Норвегия в областта на одита на изпълнението в секторите „Екология” и „Енергетика”, финансиран от норвежката програма за сътрудничество и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. V. СЪТРУДНИЧЕСТВО С ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ При осъществяването на своята дейност Сметната палата си сътрудничи с държавни органи и ведомства, като има сключени споразумения с:
Комисия към председателя на Сметната палата оценява качеството на одитите, извежда добрите практики и прави предложения за усъвършенстване на одитната дейност. Комисията се състои от представители на Сметната палата, научните среди, дипломирани експерт счетоводители. Към председателя на Сметната палата е учреден Консултативен обществен съвет. Съветът дискутира стратегически проблеми на публичния сектор и развитието на финансовия контрол. В съвета участват представители на изпълнителната власт, на академичната общност, на влиятелни неправителствени организации, на ръководството на Сметната палата от предишния й мандат и на финансовите среди.
Сметната палата на Република България се състои от председател и 10 членове, избрани от Народното събрание. Организационната структура на Сметната палата включва 10 отделения, 6 териториални поделения в страната, сектори към тях и администрация. Одитната дейност на Сметната палата се осъществява в десетте отделения, шестте териториални поделения и секторите. Отделенията са изградени според одитираните обекти, съгласно чл. 5 от Закона за Сметната палата. Териториалните поделения са изградени на териториален признак, като обхватът на дейността им е определена с решение на Сметната палата. Териториалните поделения са в градовете София, Пловдив, Варна Бургас, Русе и Видин и имат общо 27 сектора в областните градове. Отделенията се ръководят от членове на Сметната палата. Териториалните поделения се ръководят от директори, а секторите към тях – от одитори, които отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 2 от Закона за Сметната палата. При осъществяване на своите функции Сметната палата се подпомага от администрация, организирана в шест дирекции: “Финансово-счетоводна дейност и управление на собствеността”, “Административно и информационно обслужване”, “Публичен регистър”, “Международна дейност и европейска интеграция”, “Правно-методологична”, “Връзки с обществеността и издателска дейност”. Сметната палата има и Звено за вътрешен одит.
|