Обезщетяване и реституция

33 Собственост в класическия смисъл все пак съществува по отношение на някои имущества – виж Bejdic v. Republika Srpska (1999) 6 IHRR 834 и Blentic v. Republika Srpska (1999) 6 IHRR 583.

34 Виж Appl No 11716/85, S v United Kingdom, 47 DR 274 (1986), където хомосексуална жена не можела да встъпи в правата на партньорката си, и Appl No 19217/91, Durini v Italy, 76 DR 76 (1994), където, съгласно волята на завещателя, при смърт собствеността преминавала автоматично от един низходящ от мъжки пол към следващия, оставяйки семейството на първия без дом. Виж също мнението на Съда в J L S v Spain, 27 април 1999 (решение по допустимостта), че правото на живеене в определен имот, без носителят му да е негов собственик, не съставлява “собственост” по смисъла на чл. 1. Делото касае опита на един войник да остане в жилище, чието ползване му било предоставено предвид предизвиканите от честите прехвърляния на служба трудности за настаняване. Въпросът дали е налице “собственост” не се поставя, след като веднъж е бил сключен договор за продажба, макар обитателят все още да не е станал действителен собственик – виж заключението на Босненската камара по правата на човека за нарушения на чл. 1 от Протокол № 1, когато такива договори впоследствие са били анулирани с обратна сила, без заплащане на обезщетение, в Bulatovic v Bosnia and Herzegovina (1999) 6 IHRR 573, Kalincevic v Bosnia and Herzegovina (1999) 6 IHRR 868 и Medan, Bastjanovic and Markovic v Bosnia and Herzegovina (1999) 6 IHRR 562. В Bulatovic и Kalincevic е имало и още нарушения на чл. 1 от Протокол № 1, произтичащи от заплахата за евикция на обитателите, тъй като прилагането по отношение на тях на правомощия относно “изоставена собственост” не е зачело имуществените им права.

35 Виж Sorić v Croatia, 16 март 2000 (решение по допустимостта) – случай, касаещ невъзможността да се закупи представляващ частна собственост апартамент, върху който е установена фактическа власт, ползваща се със защита, подобна на осигурената на носителите на права на обитаване/наем. Съдът е приел, че жалбоподателят “не е и никога не е бил собственик на въпросния апартамент”, и е намерил чл. 1 от Протокол № 1 за неприложим.

36 Дела като Jorgić v Croatia, 15 май 2002, Momcilović v Croatia, 27 септември 2001 и Rudan v Croatia, 13 септември 2001 (решения по допустимостта) не са се увенчали с успех поради изискването ratione temporis, а искането в единствения случай, приет за разглеждане по същество – Blecić v Croatia, 29 юли 2004 – се отнася само за посегателството върху правото на зачитане на жилището по чл. 8.

37 Виж M J v Republika Srpska, CH/96/28, 7 ноември 1997, Kesešević v Federation of Bosnia and Herzegovina, CH/97/46, 10 септември 1998, Eraković v Federation of Bosnia and Herzegovina, CH/97/42, 15 януари 1999, Onić v Federation of Bosnia and Herzegovina, CH97/58, 12 февруари 1999, Gogić v Republika Srpska, CH/98/800, 11 юни 1999 и Stanivuk v Federation of Bosnia and Herzegovina, CH/97/51, 11 юни 1999.

38 Като невъзможност за принудително изпълнение на съдебно разпореждане в този смисъл.

39 M J v Republika Srpska, CH/96/28, 7 ноември 1997.

40 Gogić v Republika Srpska, CH/98/800, 11 юни 1999 и Stanivuk v Federation of Bosnia and Herzegovina, CH/97/51, 11 юни 1999.

41 Appl No 5849/72, Müller v Austria, (1975) 3 DR 25 и Appl No 10653/83 и S v Sweden, (1985) 42 DR 224. Въпросът е оставен отворен в Appl 11285/84, Claes v Belgium, (1987) 54 DR 88 по отношение на плащания при безработица, частично финансирани чрез социалноосигурителни вноски.

42 Това се подразбира в заключението по Appl No 11543/85, Krafft and Rougeot v France, (1990) 65 DR 51. Няма да е така обаче, когато системата се основава единствено на принципа на солидарността – Appl 10094/82, G v Austria, (1984) 38 DR 84.

43 Appl No 10438/83, Batelaan and Huiges v Netherlands, (1984) 41 DR 170 (разрешение за лекар да приготвя лекарства), Appl No 10748/84, M v Federal Republic of Germany, (1985) 44 DR 203 (разрешение за практикуване на медицина в рамките на здравноосигурителна схема), и Appl No 19819/92, Størksen v Norway, (1994) 78 DR 88 (разрешение за риболов). Тези разсъждения са приложени и в Appl No 10443/83, C v France, (1988) 56 DR 20, която касае възможността за спиране пенсията на държавен служител заради нарушение на определени условия.

44 Като неправомерно поведение по C v France и M v Federal Republic of Germany и продажба на плавателен съд по Størksen v Norway.

45 Като в Batelaan and Huiges v Netherlands, където е станало възможно изпълняваната от лекари функция да бъде поета от оправомощени аптекари.

46 Виж Andrews v United Kingdom, 26 септември 2000 (решение по допустимостта) (продължаваща законност на артикул, продаван в магазин), National & Provincial Building Society v United Kingdom, 23 октомври 1997 (потвърждаване на отнемане поради законодателна грешка) and Nerva and others v United Kingdom, 24 September 2002 (право върху бакшишите в ресторант).

47 В отговор на твърденията, че е налице легитимно очакване за закупуване на апартаментите обществена собственост, правителството е изтъкнало само плащането за последното: Dijdrovski v the «Former Yugoslav Republic of Macedonia», 11 октомври 2001 и Veselinski v the «Former Yugoslav Republic of Macedonia», 11 октомври 2001 (решения по допустимостта).

48 Например в Хърватия продажбите се извършваха по цени, значително по-ниски от търговската стойност, и бяха улеснени чрез предоставяне на заеми с многогодишен срок на изплащане. Освен това, техните благоприятни условия бяха допълнително подобрени в резултат на високата инфлация, последвала покупките.

49 Все пак съществува известна защита при невъзможност за плащане на наема, но има и елемент на задължение за връщане на полученото.

50 Така чл. 64(1) от Конституцията на Социалистическа федеративна република Югославия гарантираше, че правото, придобито от гражданин върху апартамент обществена собственост, ще му осигури постоянното ползване на този апартамент с цел задоволяване на личните му и семейни жилищни нужди. Тази гаранция бе възпроизведена и в конституциите на федералните единици, напр. чл. 242 от тази на Социалистическа република Хърватия.

51 Виж неуспешното атакуване на това изключване в Sorić v Croatia, 16 март 2000 and Strunjak v Croatia, 5 октомври 2000 (решения по допустимостта).

52 Beyeler v Italy, 5 януари 2000.

53 Виж отказа отделни елементи в един договор за апартамент (право на възстановяване на нарушената фактическа власт и лицензионна такса) да се признаят за притежания в Appl No 15434/89, Antoniades v United Kingdom, (1990) 64 DR 232.

54 За разлика от пенсиите за инвалидност, предвидени по основана на солидарността система за социално осигуряване, предмет на Appl No 10971/84, Vos v Netherlands, (1985) 43 DR 190.

55 Като много по-конвенционалната форма на наемни отношения по Хърватския закон за наем на жилища (Държавен вестник, No 91/96). Трябва да се отбележи също така, че Европейският съд е проявил готовност да приеме, че са налице притежания в случай на незаконно създадено градче от бараки (Òneryildiz v Turkey, 18 юни 2002) и в случай на разрешение за извършване на търговска дейност в помещения, за чиято собственост има правен спор (Iatridis v Greece, 25 март 1999).

56 Gaygusuz v. Austria, 16 септември 1996.

57 Виж също Inze v Austria, 28 октомври 1987, където Европейският съд е намерил за неприемливо правило, даващо предимство на родените от брака деца пред извънбрачните в наследяването на ферми, ако наследодателят не е оставил завещание.

58 Въпросът за възможността да се обитава конкретен апартамент трябва да се разграничава обаче от евентуалните претенции за вещи, които се намират в него. По принцип на жертвите на етническо прочистване се е наложило да ги изоставят и затруднения при възвръщането им могат да обосноват претенция по чл. 1 от Протокол № 1.

59 ^ Appl Nos 188890/91, 19048/91, 19049/91, 19342/92 и 19549/92, Mayer and Others v Germany, (1996) 85 DR 5, Appl No 23131/93, Brežny v Slovak Republic, (1996) 85 DR 65, Appl No 25497/94, Lupulet v Romania, (1996) 85 DR 126 и Appl No 19918/92, Geidel v Germany, (1997) 88 DR 12.

60 Gratzinger and Gratzingerova v Czech Republic, 10 юли 2002 (решение по допустимостта), Polacek and Polackova v Czech Republic, 10 юли 2002 (решение по допустимостта), Jantner v Slovakia, 4 март 2003, Des Fours Walderode v Czech Republic, 4 март 2003 (решение по допустимостта) и Harrach v Czech Republic, 27 май 2003 и 18 май 2004 (решения по допустимостта).

61 Както в Broniowski v Poland, 22 юни 2004.

62 Съгласно чл. 41 (бивш чл. 50) от Конвенцията (след измененията й с Протокол № 11), Съдът може само да постанови “справедливо обезщетение”, т.е. обезщетение за вреди.

63 Papamichalopoulos v Greece (Article 50), 31 октомври 1995.

64 Този подход е бил възприет и в Brumarescu v Romania (Article 41), 23 януари 2001, Beyeler v Italy (Just satisfaction), 28 май 2002 и Zwierzynski v Poland, 2 юли 2002. Европейският съд е признал за легитимен избора на държавата да предостави обезщетение вместо реституция при неправомерна експроприация, когато се е произнесъл относно адекватността на платената сума по Zubani v Italy, 7 август1996.

65 Виж M J v Republika Srpska, CH/96/28, 7 ноември 1997, Kesešević v Federation of Bosnia and Herzegovina, CH/97/46, 10 септември 1998, Eraković v Federation of Bosnia and Herzegovina, CH/97/42, 15 януари 1999, Onić v Federation of Bosnia and Herzegovina, CH97/58, 12 февруари 1999, Gogić v Republika Srpska, CH/98/800, 11 юни 1999 и Stanivuk v Federation of Bosnia and Herzegovina, CH/97/51, 11 юни 1999.

66 Scozzari and Giunta v Italy, 13 юли 2000 и Assanidze v Georgia, 8 април 2004.

67 22 юни 2004.

68 Може да не е така, ако е очевидно, че в действителност не се е целяло обслужване на твърдения обществен интерес. Това може да се приеме за сходно с едно противозаконно отнемане.

69 Например социалната реформа, която дава основание за изискването собственикът да продаде имота си на наемателите (James v United Kingdom, n 13) или за поставянето на определена индустрия под държавен контрол (Lithgow v United Kingdom, 8 юли 1986). Това не означава, че една мизерна сума ще бъде приемлива – монасите по делото Holy Monasteries, 9 декември 1994, са имали само достъп до подчинен на дискреционни правомощия фонд за бъдещата им поддръжка и това е било очевидно произволно.

70 Виж Appl No 10825/84, Howard v United Kingdom 52 DR 215 (1987), Appl No 11425/85, Schlumpf v France, 53 DR 76 (1987) и Appl No 24428/98, Thor v Iceland, 84 DR 89 (1996). Ще се очаква и обезщетение за загубите в периода на лишаването, до постановяване на решението – виж Guillemin v France (Article 50), 2 септември 1998.

71 Пълната пазарна стойност е изискана и по Zubani v Italy, 7 август 1996, след като незаконна експроприация е била легализирана по законодателен път. Освен това, такъв подход при обезщетяването се изисква и по международното обичайно право, когато отнемането е лишено от правно основание. За преглед относно обезщетяването при експроприация изобщо, виж C F Amerasinghe, ‘Issues of Compensation for the Taking of Alien Property in the Light of Recent Cases and Practice’, (1992) 41 ICLQ 22. Може да се поиска реституция, но тя рядко е основата, на която се уреждат споровете. Виж I Brownlie, State Responsibility (Part 1) (Oxford, Clarendon Press, 1983), стp.211.

72 Виж делата, обсъдени в раздела “Конкуриращи колективни и други индивидуални интереси” по-долу.

73 Виж López Ostra v Spain, 9 декември 1994.

74 Виж подхода на Босненската камара по правата на човека, обсъден по-горе в бел. № 64.

75 Констатирането на нарушението обаче често се приема за достатъчно удовлетворение за претърпените неимуществени вреди.

76 Виж Ceskomoravská Myslivecká Jednota v Czech Republic, 23 март 1999 (решение по допустимостта), където законът е изисквал сдружението-жалбоподател да върне имот, закупен от него една година след национализирането му без на национализирания собственик да е заплатено обезщетение. Съдът е намерил жалбата за недопустима, тъй като лишаването на жалбоподателя от собственост е извършено не само в интерес на частни лица (а именно първоначалния собственик или неговите наследници), но и в общ интерес, защото утвърждава ценностите на демократичното общество, осигурявайки поправяне на една експроприация без обезщетение. Виж подобните заключения в Honecker, Axen, Teubner and Jossifov v Germany, 15 ноември 2001 (решение по допустимостта), Pincova and Pinc v Czech Republic, 5 ноември 2002, Zvolsky and Zvolska v Czech Republic, 12 ноември 2002 и Jahn and Others v Germany, 22 януари 2004. Но за обсъждане съществото на реституцията виж ‘A Forum on Restitution’, 2,3 EECR 30 (1993).

77 По делото Ceskomoravská Myslivecká Jednota v Czech Republic, 23 март 1999 (решение по допустимостта) е било важно, че жалбоподателят, лишен от собственост в полза на предишния собственик, е получил обратно платената покупна цена и наред с това е можел да иска от лицата, ползващи се от реституцията, обезщетение за разликата до актуалната цена на имота. Сравни констатациите за нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 в Pincova and Pinc v Czech Republic, 5 ноември 2002, Zvolsky and Zvolska v Czech Republic, 12 ноември 2002 и Jahn and Others v Germany, 22 януари 2004. В Pincova and Pinc отстранените собственици са получили само цената, която са платили за имота, без да се държи сметка за неадекватността на тази сума от гледна точка на целта те да придобият ново жилище. В Zvolsky and Zvolska и Jahn въобще не е било предвидено заплащане на обезщетение на отстранените собственици. В Pincova and Pinc Европейският съд е приел също така, че се изисква обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателите са претърпели в резултат на лишаването им от техния единствен имот.

78 Такава загуба е била важно съображение в Pincova and Pinc v Czech Republic, 5 ноември 2002, където е намерено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, но не и на чл. 8.

79 Виж Scollo v Italy, 28 септември 1995, Spadea and Scalabrino v Italy, 28 септември 1995 и Velosa Barreto v Portugal, 21 ноември 1995. Виж също Appl No 11661/85, Stiftelsen Akademiska Foreningens Bostader i Lund v Sweden, 53 DR 163 (1987) и Appl No 14857/89, Gurel v Turkey, 67 DR 285 (1990).

80 Важността на правото на зачитане на дома на дадено лице е все по-широко признавана – виж Buckley v United Kingdom, 25 септември 1996, където е прието, че това право може да възникне дори от незаконното заемане на земя.

81 Никое от тези условия няма да е необходимо, ако съществува достатъчен период, през който въпросът може да се уреди по друг начин.

82 Appl No 6202/73, X and Y v Netherlands, 1 DR 66 (1975).

83 Appl No 7456/76, Wiggins v United Kingdom, 13 DR 40 (1978) и Gillow v United Kingdom, 14 септември 1987.

84 Категорични доказателства за твърдения проблем не са съществували по делото Gillow.

85 Чл. 11.

86 Както е по Velosa Barreto v Portugal, 21 ноември 1995.

87 Известен акцент е поставян и върху конкретните нужди на наемателите в случая.

88 28 юли 1999.

89 Повече от 11 години по делото Immobiliare.

90 Виж Loizidou v Turkey, 18 декември 1996, където не е било доказано по какъв начин нуждата отново да бъдат подслонени преместени турски кипърци-бегълци и обсъждането на имуществените права в преговори между общностите могат да оправдаят трайния отказ на достъп до имоти, собственост на гръцки кипърци, в окупираната от турските сили част на Кипър. Поради изключителния характер на положението в Северен Кипър обаче, трайната невъзможност за достъп не е достигнала необходимата степен, за да съставлява лишаване от собственост.

91 Gillow v United Kingdom, 14 септември 1987.

92 Виж Bejdic v Republika Srpska, (1999) 6 IHRR 834, където целта на закон, предвиждащ временно настаняване на бежанци на излишна жилищна площ, е приета за легитимна, но конкретното настаняване е довело до нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 поради пропуска да се вземе под внимание, че въпросният апартамент се обитава от сина на собственика и семейството му, които били незаконно отстранени. Виж също обсъждането на делата Bulatovic и Kalincevic в бел. n 34, както и Appl No 8363/78, X v Federal Republic of Germany, 20 DR 163 (1980) и Appl No 6125/73, X and Y v Federal Republic of Germany, 7 DR 51 (1976).

93 Виж

Изтегляне 0.57 Mb.

Сподели с приятели: