Обезщетяване и реституция

Guillemin v France, 21 февруари 1997.

94 Сравни заключението по Malhous v Czech Republic, 12 юли 2001, че Поземлената служба – ползващ се със самостоятелност административен орган, не отговаря на изискването за независим и безпристрастен съд в реституционното производство. Виж също констатацията по Bryan v United Kingdom, 22 ноември 1995, че разгледалият жалбата инспектор по планирането не е независим, защото назначаването му винаги може да бъде отменено от министъра, който носи основната отговорност по въпросите на планирането. Този недостатък обаче е бил поправен в конкретния случай, поради възможността за обжалване пред съд. По делото Malhous общинският съд е имал нужната компетентност, но въпреки това е било намерено нарушение, защото не е било изпълнено изискването за публично гледане на делото. Поради задоволяването на това изискване оплакването по чл. 6 е било намерено за недопустимо по Harrach v Czech Republic, 27 май 2003 и 18 май 2004 (решения по допустимостта), а в Gratzinger and Gratzingerova v Czech Republic, 10 юли 2002 (решение по допустимостта) е прието, че публично гледане на делото не е необходимо на конституционното ниво на производството, ако публичност е имало на етапа, когато е разгледано съществото на искането. Обхватът на контрола, осъществяван от Върховния административен съд, е бил намерен за достатъчен, за да е съобразен с изискванията чл. 6, т. 1, в Potocka and Others v Poland, 4 октомври 2001.

95 Виж например I S v Slovakia, 4 април 2000, Zwierzynski v Poland, 19 юни 2001 и Houfová v Czech Republic (Nos 1 and 2), 15 юни 2004.

96 Сравни в това отношение констатацията за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в Kopecky v Slovakia, 7 януари 2003, в резултат на невъзможността – по причини, за които отговарят властите, да се открият следите на имущество на наследодателя му, а това е било условие, за да може да се предяви искане за реституция (След написването и изпращането на статията в редакцията на списанието, на 28.09.2004 г. Голямото отделение на Съда произнесе решение по това дело, в което намери, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 – Б.ред.). Виж констатацията в Fábiyová v Czech Republic, Comm No 765/1997, 30 октомври 2001 за лишаване от равна защита в противоречие с чл. 26 от Пакта, поради причинената от пропуск на административен орган невъзможност за провеждане на производството, и констатацията в Pezoldova v Czech Republic, Comm No 757/1997, 25 октомври 2002, за дискриминация в противоречие със същата разпоредба, тъй като на лицето е бил отказан достъп до документи, които са могли да докажат реституционната му претенция. Виж и Krcmar and Others v Czech Republic, 3 март 2000, където е констатирано нарушение на чл. 6, тъй като Конституционният съд е събрал писмени доказателства пряко от различни регистрационни служби и министерства и не ги е изпратил на търсещите обезщетение за национализирана собственост.

97 Adam v. Czech Republic, Communication No 586/1994, 23 юли 1996.

98 Не може да се очаква обаче пропускането на възможност поради бягство в чужбина, за да се избегне наказателно преследване, да предизвика особено разбиране. Все пак, виж в Zvolsky and Zvolska v Czech Republic, 12 ноември 2002, констатацията за нарушение на чл. 6 (1) от Конвенцията в резултат на много ограничителното тълкуване от Конституционния съд на началната дата на срока за подаване на конституционна жалба в реституционното производство. Виж също констатацията в Kadlec and Others v Czech Republic, 25 май 2004 за нарушение на чл. 6 (1) поради отказа на Конституционния съд да разгледа един случай по същество по чисто технически съображения – грешка в посочването на съдебно решение.

99 Напр. Hornsby v Greece, 19 март 1997.

100 Immobiliare Saffi v Italy, 28 юли 1999, Timofeyev v Russia, 23 октомври 2003, Prodan v Moldova, 18 май 2004 и Broniowski v Poland, 22 юни 2004. Последните две дела са особено релевантни, тъй като се отнасят съответно за пропуски да се изпълни изискването за плащане на обезщетение или алтернативно настаняване след отмяната на мярката, оправдаваща отнемането на собственост, и за предоставяне на обезщетение за собственост, загубена вследствие на ‘репатрирането’ на население в периода между 1944 и 1953 г.

101 Виж текста в бел. № 60.

102 Виж Belgian Linguistic case , 23 юли 1968.

103 Simunek, Tuzilova and Prochazka v Czech Republic, Communication No 516/1992, 19 юли 1995.

104 Подобно ограничение може да бъде оправдано с отрицателните икономически последици от евентуалното разрешаване чужденци да имат собственост, особено когато имотите биха били относително евтини за чуждестранни купувачи. Действителното отражение върху лица, които не са граждани, но живеят в страната, трябва обаче да бъде контролирано.

105 Adam v Czech Republic, Comm No 586/1994, 23 юли 1996; Blazek, Hartman and Krizek v Czech Republic, Comm No 857/1999, 12 юли 2001; Des Fours Walderode v Czech Republic, Comm No 747/1997, 30 октомври 2001 и Brok v Czech Republic, Comm No 774/1997, 31 октомври 2001.

106 Somers,Communication No 566/1993, 23 юли 1996.

107 Сравни Pincova and Pinc v Czech Republic, 5 ноември 2002.

108 Забраната на Международния пакт за дискриминация би могла да бъде относима и към принципа при приватизиране на държавни активи, например чрез предоставяне на дялове в държавни дружества. Подобни мерки са тясно свързани с тези относно реституцията, но все пак са съвсем отделни. Все пак, не бе намерено нарушение на чл. 26 по делата Drobek v Slovakia, Comm No 643/1995, 14 юли 1997 или Malik v Czech Republic, Comm No 669/1995, 21 октомври 1998, касаещи липсата на предвидено обезщетение за неправди, извършени преди бившия комунистически режим – решението реституция или обезщетение да се предвидят само за част от миналите несправедливости не бе прието за дискриминационно само по себе си. Без съмнение, нарушение на чл. 26 от Пакта би имало, ако подобно третиране отразяваше явен расов мотив – виж индивидуалното мнение на Medina Quiroga и Klein по делото Drobek. Освен това, не се увенчаха с успех и оплаквания от дискриминационни конфискации преди Пактът да стане приложим: Koutny v Czech Republic, Comm No 807/1998, 20 март 2000.

109 Може да е необходимо и наказателно преследване – виж N Roht-Arriaza (ed), Impunity and Human Rights in International Law and Practice (New York, Oxford University Press, 1995).

 Reader in International Human Rights Law, University of Birmingham and Visiting Professor, Central European University, Vice-Chair of Interights and member of the European Union Network of Independent Experts on Fundamental Rights. This paper is a substantially revised version of ‘Compensation, Restitution and Human Rights in Post-Communist Europe’ in P J Cook & F Meisel, Essays in Honour of Brian Harvey (2000), pp 67-85.

Каталог: media -> documents
documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот
documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда
documents -> Media information
documents -> Бюлетин съдебна практика по
documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили
documents -> Бюлетин съдебна практика по