Социална сфера 4.1. Социални характеристики и жизнен стандарт

4.2. Заетост, икономическа активност и безработица

През периода 2001-2004 г. в областта се наблюдава тенденция на намаляване на заетите в основните сектори на икономиката, като само в сектор “Услуги” се отбелязва увеличение с 2,3 %. Броят на наетите по служебно и трудово правоотношение през 2004 г. е 32 661 души и намалява с 5,8% спрямо 2003 г. Структурата на наетите по икономически сектори сочи най- голям дял на наетите в сектор “Услуги” – 59,8%, в индустриалния сектор са 37,5% от наетите и в сектор”Селско и горско стопанство” са наети само 2,7%. В сравнение с предходната година, въпреки общото намаление на заетите, се отбелязва увеличение в промишления отрасъл “Преработваща помишленост, некласифицирана другаде” – 32%. Това се отнася и за отрасъла “Операции с недвижимо имущество и бизнесуслуги” от сектора на услугите – 33,7%. В останалите отрасли се отбелязва спад в броя на наетите, който е най-голям в отрасъл”Селско и горско стопанство” – с 33,4%. В областта преобладават наетите в частния сектор, които са ангажирани в отраслите на индустрията и селското стопанство, а в обществения сектор преобладават наетите в отраслите на сектор “Услуги”.

Заявените работни места в бюрата по труда през 2004 г. са общо 12 283 бр., като от тях 36,8% са заявени от работодателите на първичния трудов пазар, а 63,2% са по програми за заетост. Отчита се нарастване на заявените от работодатели места със 17,7% спрямо 2003 г. Общият брой на заетите работни места е 11 199 бр., като от тях 37,5% са на първичния трудов пазар, а 62,5% са по програмите за заетост. Относително високата стойност на оставащите незаети работни места се обуславя от несъответствието между търсене и предлагане на работна сила, неприемливи условия на труд, недостиг на кадри, слаба териториална мобилност на безработните и др.

Коефициентът на заетост в областта(съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) е 38.4 %, при стойности 35,3% за Северозападния район за планиране и 42,2% за страната. Коефициентът на икономическа активност (съотношението между икономически активното население и населението на 15 и повече навършени години) за 2003 г. е 44,9 %, на първо място в района за планиране ( 42,2 %), но по-нисък от този за страната (49,2 %).

Най-тревожно е положението на безработните лица без специалност, с ниско образование, на тези с намалена работоспособност и младежите до 29 г. Безработните без специалност са 58,9%. Тази група продължава да е с най-голям относителен дял в професионалната структура на безработните. Това са лица с ниска квалификация и образователно равнище, със слаба мобилност. Те съставляват 64,4% от безработните с регистрация над 12 месеца в бюрата по труда. Най-силно е присъствието им в Бюро по труда Лом- 66,3%. Регистрираните безработни с работническа специалност са 26,5%, а специалистите са 14,6 %.

През 2004 г. се запазва тенденцията безработните с основно и по-ниско образование да доминират. Ниската степен на образование и квалификация на тези безработни предопределя слабата им конкурентноспособност на пазара на труда и невъзможността да отговорят на изискванията на работодателите. Това води и до голямата продължителност на престоя им на пазара на труда и те основно формират групата на продължително безработните (61,4%). От всички регистрирани безработни тези с основно и по-ниско образование са 54,6 %, със средно общо - 41,5% и с висше образование - 3,9%. За безработните висшисти е характерно следното: относителният дял на жените е много висок – 64,4%. Това говори, че жените по-трудно намират работа, отговаряща на специалността и квалификацията им; младежите до 29 г. са 22,5%, а делът на безработните висшисти над 50 годишна възраст отбелязва нарастване (33,2%) - с 2% повече от предходната година.

Броят на регистрираните безработни жени е по-малък от броя на мъжете - делът им е 48,2% при 51,8% за мъжете. Групата на безработните на възраст над 50 г. и 55 г. е с най-голям дял - съответно 13,7 % и 14,3%. Безработните младежи до 29 г. се обособяват като група в неравностойно положение на пазара на труда. В областта те са 26,5% при средно за страната 26,4%.

През периода 2001-2004 г. се запазва високото ниво на продължителна безработица. За 2004 г. делът на продължително безработните в областта е 64,2% при 61,6% за Северозападния планов район. Различни фактори влияят върху продължителността на периода, в който безработните не успяват да намерят реализация на трудовия пазар- образование, професия, възраст, пол, търсене на работна сила и др. Продължително безработните са предимно лица с ниска квалификация и образование.

Териториалното разпределение на безработните поставя в най-неблагоприятно положение общините Вълчедръм - 43,73%, Якимово - 41,75%, Медковец - 36,95% Брусарци - 31,07%. Най-ниска е безработицата в община Монтана- 14,47%.

• 
  Равнището на безработица намалява, но се задържа на стойности, значително над тези за страната; различията между общините в областта достигат над 3 пъти, като най-високо равнище на безработица в общините Вълчедръм, Якимово и Медковец- над 35%.
  
• 
  Много висок е относителният дял на безработните с ниско образование и без квалификация.
  
• 
  Голям дял от заетите работни места са по национални програми за заетост (т.е. субсидирани от държавата).
  
• 
  Образователното и професионално-квалификационното равнище на работната сила не отговаря на изискванията на работодателите.