Област монтана стратегия за развитие


Здравеопазване и социални услуги



страница12/24
Дата21.03.2017
Размер1.69 Mb.
#17464
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   24

4.3. Здравеопазване и социални услуги



Здравеопазване

Здравната система на областта е териториално добре разположена, задоволително развита и удовлетворява нуждите на населението от първична, специализирана извънболнична и болнична помощ в необходимия обхват.

На територията на областта функционират три многопрофилни болници за активно лечение(МБАЛ) в градовете Монтана, Лом и Берковица. Първичната медицинска помощ се осъществява от 124 броя общопрактикуващи лекари, 120 бр.стоматолози и 7 бр.групови практики. В специализираната извънболнична помощ функционират 2 диагностично-консултативни центъра(ДКЦ), 1 специализиран център, 5 медицински центъра, 9 групови практики и 103 бр. специалисти за специализирана медицинска помощ.

Осигуреността с лекари/стоматолози/ и болнични легла е:



  • Брой болнични легла на 1000 от населението – 5,09 ‰

  • Брой лекари на 10 000 от населението – 26,22 ‰

  • Кадрова обезпеченост със специализиран медицински персонал:

  • Лекари на 10 000 от населението – 17,4 ‰

  • Стоматолози – 4,18 ‰

  • Брой места в детски ясли, ОДЗ и ДМСГД – 631

Коефициентът на регистрираната заболеваемост по обращаемост на населението е малко над средния за страната с тенденция за изравняване.

Структурата на хоспитализираната заболеваемост съответства с данните за страната, като се запазва първенството на 4-5 групи заболявания - на органите на кръвообръщението, дихателната система, травми и отравяния, усложнения на бременността и раждането, болести на храносмилателната система.

На територията на областта има голям брой здравно-неосигурени лица, което ограничава достъпа им до здравната система и създава негативно отношение към нея и към здравната реформа. В селата с голяма концентрация на ромско население медицинското обслужване е затруднено, включително поради недостига на специализиран транспорт. Недостатъчно е развита профилакиката на заболяванията, което води до увеличаване на разходите за лечение и се отразява на общия здравен статус на населението.

Координацията и обмяната на информация между различните институции и сектори в системата на здравеопазване много важна за ефективната й работа и на сегашния етап е незадоволителна. Неблагоприятното съчетание на отрицателните фактори от макросредата със своето комплексно въздействие оформят много трудна външна среда за условията на работа на лечебните и здравни заведения. Това налага засилена подкрепа на обществото и институциите за запазване и развитие на здравната система в областта. Действията за промяна на настоящото състояние имат за цел да доразвият сегашната здравна система и да подпомогнат изграждането на нови структури, с оглед по-пълен обхват и задоволеност от медицинско обслужване. За достигане на съвременно равнище в системата на здравното обслужване е важно политиката за развитие да се насочи към следните основни направления:



  • Изграждане на структури за лечение на хронично болни – хосписи, болнични заведения и др.;

  • Изграждане на система за обезвреждане на болничните отпадъци;

  • Изграждане на система за опазване на психичното здраве - дневни центрове за психично болни в общността; защитено жилище; социални клубове за психични пациенти;

  • Мобилни центрове за специализиран медицинска помощ за селата;

  • Изграждане на СТЕЛК - очни болести;

  • Училищно здравеопазване;

  • Изграждане на общински служби по здравеопазване;

  • Диспансери – вменяване в предмета на дейност на Областна МБАЛ-гр.Монтана диспансерни функции по белодробни болести и туберкулоза, психични и кожни заболявания. Изграждането на нови структури/диспансери/ е свързано с материален, финансов и човешки ресурс, който не може да бъде осигурен.

Основни партньори за развитие на здравната система ще бъдат здравните специалисти и здравните структури, местните и изпълнителните власти на местно и регионално ниво.

Основни изводи за здравеопазването в областта:

  • Ограничен достъп до здравни услуги поради липса на здравно осигуряване и транспортен достъп;

  • Липсва единна информационна система за здравните услуги, координацията между звената в системата е слаба;

  • Състоянието на училищното здравеопазване е незадоволително;

  • Състоянието на майчиното и детско здравеопазване е незадоволително;

  • Липсват здравни заведения за обслужване на хронично болни;


Социални услуги

В областта има 16 дома за социални услуги с общо 1289 места: 4 дома за стари хора, 2 дома за възрастни с деменция, 2 дома за възрастни с физически увреждания, 1 дом за възрастни с умствена изостаналост, 1 дом за възрастни със сетивни нарушения, 1 дом за възрастни с психически радстройства, 1 дом за деца и младежи с умствена изостаналост, 1 дневен център за деца и младежи с умствени увреждания, 1 дневен център за възрастни с умствени увреждания, 2 дома за временно настаняване, 1 дом за медико-социални грижи за деца, 6 дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа.

Всички общини предоставят социални услуги под формата на домашен социален патронаж на 1153 лица. Няма открити обществени трапезарии.

Сградният фонд и обзавеждането на домовете са в лошо състояние, има нужда от основни ремонти, за да съответстват на съвременните стандарти за предоставяне на социални услуги.



4.4. Образование

На територията на област Монтана към 2005 г. функционират 91 училища и 16 обслужващи. Броят на училищата за периода 2000-2005 г. намалява от 96 на 90 бр.

Броят на учениците и паралелките за периода 2000-2005 г. също има трайна тенденция на намаление – учениците през 2004г. са 21 554 бр. при 23 380 бр. през 2000 г. Паралелките са намалели с 34 бр. за същия период.

Ежегодното намаляване на броя на децата и учениците в малките населени места налага преобразуване и закриване на детски заведения и училища. В много от селата, където училищата са закрити, децата пътуват всеки ден до съседно селище. Образованието, което се предлага там е в слети паралелки, което поставя тези ученици в неравностойно положение в сравнение с връстниците им от по-големите населени места. Това допълнително обрича селищата на обезлюдяване, тъй като младите семейства са принудени да търсят училище за децата си.



Закриването и преобразуването на училищата не е възможно да се извършва по строго определени критерии, тъй като има много фактори, които следва да се вземат предвид: гъстота, социален статус и етническа принадлежност на населението, потребности на пазара на труда и др. В общините Г. Дамяново и Брусарци не е разрешен въпросът с оптимизирането на училищната мрежа. Основното училище в с. Смирненски, община Брусарци функционира с 4 слети паралелки и 37 ученици. Общо за петгодишния период 2000-2005 г. в селата на област Монтана са закрити осем основни училища, шест детски градини, други три са преобразувани от целодневни в полудневни.

Очертава се тенденция за ежегодно нарастване на броя на отпадналите ученици от 468 през 2000/2001 г. до 774 през 2003/2004 г. Броят на отпадналите като дял от общия брой ученици по общини е както следва: - община Г.Дамяново – 11.22% ; Вълчедръм – 7.83%; Медковец – 6.83%; Бойчиновци – 5.68%; Берковица – 4.63%; Вършец - 4.03%; Якимово – 3.36%; Брусарци – 3.31%; Лом – 2.89%; Чипровци – 1.59%; Монтана – 1.2%. Общо за областта процентът на отпадналите за 2004 г. е 3.14 %.

Педагогическият персонал в училищата в края на 2004 г. е 2121 бр., от които 55 неправоспособни учители. Положителна е тенденцията за намаляване на броя на неправоспособните учители и учителите- пенсионери в областта, като това са преподаватели предимно в училищата с малък брой класове и слети паралелки. Пътуващи учители общо 372 учители за областта – показател, който е почти стандартен през последните години. Значително е нараснал броят на педагогическите кадри, посещаващи курсове за повишаване на квалификацията.

Според демографските особености на територията на регион Монтана има училища, в които се обучават само деца от български произход, смесени и училища с компактно ромско население. Преобладават смесеният тип училища. Първата категория училища (чисто български) много рядко се срещат. Училищата, в които се обучават само деца от ромски произход, са 6 (ОУ кв. Раковица - Берковица, ОУ с. Долни Цибър, ІV ОУ- Лом, НУ кв. Младеново – Лом). Останалите училищата са от смесен тип в различно процентно отношение. За чисто ромските училища от 2000 г. се реализират проекти (краткосрочни), предлагани от неправителствените организации, спечелени от РИО – Монтана или от директорите на съответните училища. Повече от четири години фондация “Шам” съвместно с РИО осъществява десегрегация на ромските деца от кв. Кошарник, която продължава и в Монтана. Децата се извозват с автобуси до градските училища, където се интегрират в процеса на обучение. Статистиката към момента сочи, че в учебните заведения се обучават общо 6290 ученици-роми, което е 27,46 % спрямо общия брой ученици (при 27,33% за предходната година).

Стратегията за интеркултурното образование в региона се основава на стратегия за образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, стратегия за развитие на средното образование в Р. България, етичен кодекс за работещите с деца, рамкова конвенция за защита на националните малцинства.

Проблемите и затрудненията в образователната система в областта са отражение на проблемите на образованието в цялата страна и конкретно на тези в отделните общини, като най-общо се изразяват в следното:

- Запазва се очертаната тенденция към намаляване на броя на учениците в областта;

- Запазва се тенденцията към увеличаване на броя на отпадналите и необхванатите ученици;

- Остаряваща материална база и липса на адекватен финансов ресурс за привеждането й в съвременен вид.

- Необходимост от обогатяване на учебната среда чрез снабдяването й с информационно-комуникационни технологии(ИКТ) и многообразни информационни източници;

- Несъответствие между нуждите от педагогически кадри в областта и наличната незаета работна ръка;

- Липса на обществената ангажираност при решаване на проблемите в сферата на образованието;


Професионално обучение

Най-важната цел пред професионалното образование е осигуряването на съответствието му с пазарното търсене на специалисти. От системата на професионалното образование е отпаднало едно училище.



Мрежата за професионално образование и обучение в област Монтана обхваща 12 професионални гимназии, 3 средни общообразователни училища(СОУ), 1 гимназия и 2 помощни училища, разпределени по общини както следва:


Община

Професионални гимназии

Общообразователни училища

Помощни училища

Монтана

ПГ по строителство, архитектура и геодезия

Девето СОУ “Иван Пейчев”




ПГ по електротехника “Хр. Ботев”







Финасово-стопанска гимназия







ПГ по лека промишленост







Професионална техническа гимназия







Лом

ПГ по селско стопанство - Ковачица

СОУ ЧЕМИ “Д.Маринов”

ПУ “Д-р П. Берон”

ПГ по хранене и земеделие







ПГ по производствени технологии







Берковица

Лесотехническа професионална гимназия




ПУ “ Хр. Ботев”

Вършец

Оздравителна ПГ по икономика

СОУ “Ив. Вазов”




Бойчиновци

ПГ по транспорт “Вл. Минчев”







Г. Дамяново

ПГ по селско стопанство “М. Марков”







Вълчедръм




Гимназия “Д. Маринов”



Характерно за училищата за професионално образование и обучение е, че те са концентрирани предимно в градовете. Училищата, в които се обучават ученици по едни и същи професии и специалности, се намират в сравнително отдалечени населени места и липсва конкуренция по отношение на кандидатите за обучение.

През учебната 2004-2005 г. в системата на професионалното образование се подготвят кадри в 19 професионални направления от Списъка на професиите за професионално образование и обучение, утвърден със заповеди от министъра на образованието и науката:

- дизайн


- финанси, банково и застрахователно дело

- счетоводство и данъци

- стопанско управление и администрация

- секретарски и офис дейности

- използване на компютри

- металообработване и машиностроене

- електротехника и енергетика

- електроника и автоматизация

- химични продукти и технологии

- моторни превозни средства, кораби и летателни апарати

- производство на храни и напитки

- производство на текстил, облекло, обувки и кожени изделия

- производство на изделия от дървесина

- горско стопанство

- селско стопанство, озеленяване и цветарство

- строителство и геодезия

- хотелиерство, ресторантьорство и кетеринг

Специфичните за областта проблеми, произтичащи от условията на работа могат да се групират в две направления. Едното е липсата на финансови средства за подмяна на старата материално-техническа база и за осигуряване на нормални битови условия за работа. Другата група проблеми са свързани с трудностите при провеждане на учебната и производствената практика, поради променящите се икономически условия, свързани с преструктурирането на икономиката. Професионалните училища не разполагат с достатъчна собствена материална база. Обучението се провежда в условията на финансова неосигуреност. Практическото обучение е затруднено от недостатъчното оборудване на работните места. По много от специалностите и професиите липсват материали за производствена дейност.

След приватизацията на предприятията работата на учениците в производствени условия среща значителни трудности. Съществуват договорни отношения с малки частни фирми, но техният капацитет не обезпечава оптимално ангажиране на всички ученици. Липсата на работни места във фирмите и на материали в училищните работилници води да ограничаване броя на темите по учебна практика. В много училища производствената практика се провежда в училище.

Ограничен е броят на работещите фирми, които имат реални условия за поемане на ученици за учебна и производствена практика, а други не желаят да се ангажират с обучение на ученици.

Изброените фактори оказват неблагоприятно влияние върху качеството на обучението.
Положителни тенденции в професионалното образование са:


  • Запазва интересът на ученици и родители към професионалното образование и обучение.

  • Училищата се ориентират към нови специалности и професии, налагани от новите икономически условия;

  • Подобрява се сътрудничеството с фирми за провеждане на учебна и производствена практика.

  • Засилва се тенденцията за сътрудничество между отделните професионални училища.

  • Увеличава се броят на квалификационните курсове за възрастни.

В перспектива усилията на регионалната политика в сферата на професионалното образование ще бъдат насочени основно към подобряване на сътрудничеството с бизнеса за подобряване на качеството на подготовката, гъвкавост на учебните планове с оглед да се отговори в максимална степен на пазарното търсене на професии и подобряване на материално-техническите условия за работа.


Каталог: info -> doc
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г
doc -> Програма за развитие на съдебната система, финансирано от фондация „Америка за България


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница