Култура и културно наследство

4.5. Култура и културно наследство

На територията на област Монтана се намират археологически находки и исторически паметници, свидетелстващи за древната история на този край.

Античният град Монтана възниква като военен лагер върху останките на стара тракийска крепост, след налагането на римската власт през първата половина на І в. сл. Хр. Настъпилият по-късно икономически подем обуславя разрастването и превръщането на град Монтана в най-големия религиозен и културен център на Северозападна България, простиращ се от Дунав до билото на Стара планина. В околността на града е изградена система от 25 крепости, които служат за защита на местния рудодобив и златодобив по горното течение на река Огоста. Разкрити са основите на два комплекса римски вили край Монтана. В града е създадена музейна сбирка на открито - Лапидариум, показваща каменни останки от сгради и храмове, открити в района. Мраморни римски статуи от антична Монтана са изложени в Националния археологически музей. В гр. Монтана действат драматичен театър “Драгомир Асенов”, фолклорни танцови състави, клубове по спортни танци, Детска школа по изкуствата, две художествени галерии. В града се провеждат Национални празници на духовите оркестри "Дико Илиев" на всеки две години.

Днешният град Лом възниква като римски кастел /крепост с военни части/ на р. Дунав, който впоследствие се превръща в селище, наречено Алмус. Река Лом е дала днешното име на римското селище. За духовното и историческото наследство на град Лом свидетелстват намерените през годините надгробни паметници, статуи и др. Обилните находки от римски монети говорят за интензивен икономически живот по време на римската империя. В двора на историческия музей в Лом са изложени два римски саркофага. В местността ”Калето”/с. Сталийска махала/ е имало римско селище. При село Долни Цибър е запазен каменен мост, съединяващ селището и пристанището на р. Дунав.

По-съвременната история на гр. Лом го очертава като търговски и културен център, носещ отпечатъка на европейската крайдунавска култура. Запазените красиви сгради от началото на ХХ век в стил Сецесион оформят характерен ансамбъл по главната улица на града, придавайки му неповторима индивидуалност. Градът е забележителен с едно от първите театрални представления в България и къщата–музей на възрожденския културен деец Кръстьо Пишурка. В днешни дни културните традиции са живи чрез представленията на прочутата ломска оперета и на един от двата театъра в областта, международния пленер по изобразително изкуство и изложбите в новата художествена галерия. Църквата “Успение Богородично” в града е паметник на културата, както и ансамбъла от сгради в централната част. Край с. Добри дол се намира манастирът “Света троица”, край който растат величествени вековни дъбове - защитени природни обекти.

Град Берковица е забележителен с крепостта “Калето”, разположена на три нива върху хълма ”Калето”, която бележи историята на Берковица през Античността и Средновековието. Църквите “Рождество Богородично” и “Св. Николай Чудотворец” са паметници на културата с национално значение. Часовниковата кула от ХІІ в. е също паметник на културата с национално значение, както и къщата-музей “Иван Вазов” от началото на 19 в., с красиви резбовани тавани. През 1879 - 80 г. в нея е живял и творил народният поет Иван Вазов. В града се провеждат два фестивала: международният “Лачени обувки” - за детски песни и националният рокфестивал “Беркфест”. В града се провеждат ежегодно дни на писателя Йордан Радичков, а в с. Бързия – летен международен пленер по дървопластика. Клисурският манастир “Св.Св. Кирил и Методий” е притегателен център за посетители от цялата страна, а дърворезбованият иконостас на църквата му е паметник на културата от национално значение.

Вършец е възникнал около топлите минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Най-старият запазен писмен документ за неговото съществуване датира от 6 в. във византийски хроники под името “Медека” (от медикус – лечебен).

Град Чипровци е известен с Чипровския манастир “Свети Йоан Рилски”, чиято църква е паметник на културата от национално значение. Чипровският край е известен и с произведенията на чипровските килимарска и златарска школа, чипровското училище от 1624 г., висшето училише Семинариум (преди повече от три века), останките от католическа църква, чипровското предвъзрожденско изкуство и архитектура, чипровските въстания против турското владичество.

В района на община Георги Дамяново са открити останки от осем тракийски и късноантични крепости, както и рудници в землищата на някои села. Край с. Георги Дамяново се намира прочутият Лопушански манастир “Свети Йоан Предтеча” - паметник на културата от национално значение. Пред входа на храма расте гигантска секвоя, която е защитен природен обект.

Професионалните културни институти, които работят в област Монтана са:

- Театри – 2 бр. в градовете Монтана и Лом;

- Киносалони – 6 бр.;

- Музеи – 8 бр., намиращи се в Монтана -2 бр., Лом - 1 бр., Берковица – 2 бр., Вършец – 1 бр., Чипровци -1, Георги Дамяново – 1 бр.;

- Библиотеки – 233 бр.

Освен тях на територията на областта съществуват и 97 читалища, които са специфична българска форма на културен живот и центрове за развитие на различни форми на творческа самодейност- музикални, певчески, танцови ансамбли и др. дейности.

Статистическите данни очертават тенденция към намаляване на общия брой на културните институти. В най-сериозна криза е театърът – има значително намаление на броя на осъществените представления и на посещенията. Кината с големи киносалони в градовете Монтана, Лом и Берковица са ликвидирани, като са открити нови по-малки киносалони. Регистриран е ръст на посещенията и на броя на съхраняваните експонати в музеите на областта.

В регистъра на недвижимите паметници на културата в област Монтана са включени 282 обекта, от които 29 са от национално значение. Въпреки необходимостта от актуализация на този регистър и изваждането на редица обекти от него, наличието на паметници от национално значение предполага възможност за бъдещо развитие на един “Културен парк”. Разработването на проект за изграждане на “Културен парк” ще позволи включването на културно-историческото наследство, като обект на културен туризъм, да бъде съчетано със създаването на различни форми на отдих – "пътеки на здравето” в горното течение на р. Огоста, спортен риболов и водни спортове край яз. “Огоста”, селски туризъм и т.н., с комплекси за отдих (от типа на съществуващия комплекс “Аугуста” в гр. Монтана). Разработването на подобни “Културни паркове” е една сравнително нова тенденция, която се налага в последните години в страните от европейската общност, особено в региони, които изпитват икономически затруднения и са част от държавната политика за формиране на култура на отдиха.

През преходния период сферата на културата, както и останалите сфери на социално –икономическия живот претърпяха упадък и преживяват труден период на оцеляване и стабилизиране. Обектите на културата, както и на образованието, са в лошо материално състояние поради недостиг на средства от държавния бюджет, който е бил основен източник на финансиране преди прехода. В бъдеще финансирането на културните дейности ще става чрез развитие на спонсорството от страна на бизнеса, чрез участие в различни програми за финансиране на отделни проекти и други форми.