Област монтана стратегия за развитие

3.10. Горско стопанство

Общата площ на горския фонд на област Монтана към 31.12.2004 г. възлиза на 88 850 ха, от които 83 188 ха са покрити с гори. Общия запас на горите е 11 661 637 м³, като основно преобладават тези от бук, дъб, цер, бял бор, черен бор и смърч . Средната възраст на горите е 49 г., с преобладаване на широколистните – 63785 ха (86%). Среден прираст на 1 ха – 2,68 м³ .

През последните 5 години за периода 2000 г. – 2004 г. са залесени общо 373,5ха горски култури.

Площта на горите, които се стопанисват с основно дървопроизводствени и средообразуващи функции през периода 2000 г. – 2004 г. г. е 61 474 ха (69%), защитните и рекреационните гори заемат 27 376 ха (31%), 13 353 ха (49 %) са защитни гори и 4 330 ха (16%) са защитени територии.

Настоящото състояние се характеризира с разпокъсване и раздробяване на горската собственост, вследствие на реституционния процес. Пазарът на стоки и услуги, свързани горите се ограничава до предоставяне на права за ползване на продукти и по – специално дървесина. Липсва пазар на горски имоти. Възстановяването на собствеността не е обвързано с цялостно възстановяване на правата за ползване на билки, гъби, горски плодове и лов. Проблем е непознаване на горското законодателство от новите собственици и ниско ниво на опит и знания по стопанисване на горите. Нереалистични са очакванията по отношение възможните ползи от горите, което може да рефлектира в преексплоатация на частните гори. Не е изградена система за подпомагане и обучение на недържавните собственици.

По видове собственост горите са:

1. Държавни гори – 61 847 ха - 69,6%

2. Гори на частни физически лица – 22950 ха - 25,8%

3. Гори на общини – 2251 ха - 2,5 %

4. Гори на частни юридически лица – 872 ха - 1,0%

5. Гори на религиозни организации – 537 ха - 0,6%

6. Гори на МОСВ – 180 ха - 0,2%

7. Гори върху земеделски земи – 285 ха - 0,3%

Ползване на дървесина

Необходимо е адаптиране на залесяванията към очакваните климатични промени и увеличаване на капацитета на горите при усвояване и редуциране на парникови газове и вредни емисии, отделяни в атмосферата.

Насоките за развитие са свързани с приоритетно възстановяване на горските територии, засегнати и унищожени от пожари, съхнене, паша и незаконна сеч, съобразяване на залесяването с търсенето на дървесина в дългосрочен план.

Защита на горите

Наблюдава се тенденция на изменение на климата в посока засушаване, с очаквано влошаване на здравословното състояние на насажденията в ниските райони. Сериозен проблем са недостатъчните знания и квалификация на кадрите, работещи в лесозащитата, независимо от съществуването на професионално училище в гр. Берковица. Нерешени са проблемите с лесозащитата в горите, изключително държавна собственост. В санитарно отношение състоянието на горите на област Монтана е добро. През периода 2000 – 2004 г. е дадено предимство на извеждане на санитарни сечи. Особено внимание е отделено на отстраняване последиците от възникналите горски пожари, които само за 2004 г. са 7 броя, като са засегнали 576 дка гори. Ежегодно се извършва лесопатологично обследване за установяване на степента на нападение от насекомни вредители. При необходимост се прилага се авиобиологична борба. Действията за защита на горите са свързани с разработване и приложение на система за оценка на риска и на икономическите вреди от насекоми, болести и пожари.

Най-важните действия за охрана на горите са в посока на опазване от пожари, незаконни сеч и лов. В Държавните лесничейства ежегодно се изпълняват противопожарни мероприятия чрез направа на минерализовани ивици, оборудване на противопожарни депа, разпространение на информационни материали, поддържане във всяко населено място на гасачески групи.

В земите и горите на област Монтана благодарение на изключителното природно разнообразие, като релеф, хидрофонд, почви, растителният и животинският свят са сравнително богати. През последните години се наблюдават известни смущения в равновесието на отделните екологични системи. Това обстоятелство доведе до намаляване на някои видове ловни птици и бозайници.

Тенденция в ловното стопанство е организирания ловен туризъм и по–доброто подхранване на дивеча. Повишеният брой на хищниците в последните години е проблем за увеличаване на някои видове дивеч. Броят на ловците в област Монтана е 3210, а риболовците са 1670.

Зарибяването на водоемите е един от начините за увеличаване на рибните запаси в областта. Друг елемент от горските ресурси са лечебните растения, гъби, горски плодове, които са добре представени на територията на областта. Най–широко използвани лечебни растения и билки са жълт кантарион, червен кантарион, риган, обикновена коприва, маточина, бял равнец, липа, черен бъз, черен и червен глог, червен божур, ранилист, иглика. Растенията, които могат да бъдат източник на горски плодове в района на областта са черна и червена боровинка, шипка, къпина, малина, горска ягода, киселица, дива круша, скоруша, леска и орех.

Предизвикателство е екотуризмът, който се разглежда като икономически потенциал, но при неконтролирано развитие би могъл да застраши биоразнообразието.

3.11. Туризъм

Област Монтана е извън традиционните туристически райони, но е в близост до области с туристически атракции, които могат да допълнят нейното собствено предлагане и създават възможности за развитие на регионални туристически продукти, по-специално съвместно с областите Видин, Враца и София. Тенденцията е тези възможности да се разглеждат и в трансграничен аспект.

Областта е отдалечена от Черноморския туристически район, но регионалният туристически продукт, който Северозападна България като цяло би могла да предложи може да бъде използван като допълваща дестинация.

В област Монтана са налице следните природо-географски условия, представляващи потенциал за развитие на туризма:

• 
  Наличие на минерални извори (седем на брой в общините Вършец и Берковица);
  
• 
  Стара планина - природни условия за ски туризъм, еко- и селски туризъм, ловен туризъм. Връх Ком /2016 м/ и околностите на гр. Берковица създават условия за развитие на ски туризъм. Там има действаща ски-писта с дължина 1400 м и денивелация от 170 м. Върхът е изходен пункт за много туристически маршрути, включително и международен пешеходен маршрут Е-3(от Атлантическия океан до Средиземно море); създадени са екопътеки в община Г. Дамяново – Копиловска екопътека, екопътека Деяница – в община Чипровци, екопътека до местността «Хайдушки водопади», вело-екопътеки до с. Бързия и Берковица - вр.Ком – Белоградчик , община Берковица.
  
• 
  В областта има паметници на културно-историческото наследство – четири манастира, останки от антични крепости, часовникова кула в Берковица, архитектурни ансамбли. Привлекателни за посещение, с потенциал да се превърнат и в туристически обекти, са манастирите - Клисурски манастир “Св. Св. Кирил и Методий” в община Берковица, Чипровски манастир “Свети Йоан Рилски”, Лопушански манастир “Свети Йоан Предтеча” в с. Георги Дамяново, Добридолски манастир «Света Троица» до с. Добри дол, община Лом ;
  
• 
  Река Дунав, язовир “Огоста” край гр. Монтана и по-малките водни басейни(реки и язовири с местно значение) в областта създават възможности за воден, риболовен и др. видове туризъм;
  
• 
  Най-близкото до Монтана функциониращо международно летище, обслужващо редовни полети, е София (на около 100 км). Областта е в непосредствена близост до голям потенциален пазар, в т.ч. и за краткотрайни пътувания, какъвто е София.
  
• 
  Областта има гранично - с Румъния и Сърбия, и кръстопътно транспортно-географско положение – пресича се от европейски транспортни коридори № 4(Видин-София-Кулата) и № 7 (река Дунав). Това създава потенциални възможности за развитие на туризма и в трансграничен аспект.
  

Туризмът може да има допълващо значение в структурата на областната икономика. Свързаните с него услуги и други производства могат да доведат до разнообразяване на икономическите дейности и преодоляване на изостаналостта в планинските и селските райони, а това да доведе до намаляване на миграцията и съответно – на отрицателния ефект от демографската криза. Задържащо значение за развитието на туризма, освен недостига на инвестиции за обновяване на материалната база, оказва и лошото състояние на пътищата за достъп до туристическите места.

Въпреки икономическите трудности пред последните няколко години се наблюдава раздвижване в отрасъла. Създават се нови туристически обекти, предлагащи подслон, макар и с малък капацитет - къщи за селски туризъм в планинските общини Берковица и Чипровци, обекти за подслон около минералните извори в община Вършец. В община Берковица предстои реализиране на голям проект за ски–туризъм с изграждане на нови хотелr, лифт, ски-тунел за целогодишно ползване и др.

Статистическите данни в приложените таблици отразяват настоящото състояние на отрасъла. Има увеличаване на броя на средствата за подсон и на броя на нощувалите лица, но намаляване на броя на леглата и на престоя. Сравнителните данни за страната показват незначителния принос на областта. В почивните домове броят налеглата значително е намалял след 2000 г., но има увеличение на броя на почивалите лица.

• 
  Туристическо-географското положение на област Монтана може да се оцени като относително благоприятно;
  
• 
  В областта има потенциал за развитие на планински, балнеологичен и нетрадиционни форми на туризма – екологичен, селски и др.;
  
• 
  Развитието на туризма може да окаже положително влияние върху съживяването на икономиката на селските райони;
  
• 
  За развитието на туризма е от решаващо значение състоянието на техническата и особено на пътната инфраструктура;