Населението на област Варна наброява 458 661 д.2 (2003 г.). Тя е трета по брой на населението област в страната, в която живее 5,9 % от общото население на Р България.
През последните 5 г. на фона на намаляване населението на страната, в т.ч. и на Североизточния район за планиране област Варна е с тенденция на стабилизиране и леко нарастване на населението.
Фиг.1
По общини динамиката на населението показва, че тенденциите в демографското им развитие е благоприятно за едни и неблагоприятно за други. В общините Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна и Дългопол преобладава тенденцията на увеличаване броя на населението. В общините Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Провадия и Суворово се наблюдава намаляване на броя на населението, но с темп, по-малък от средния за страната.
Градското население на област Варна наброява 364 322 души (2003 г.) – 79.4 % от общото население на областта (средно за страната 69,8 %), а селското – 94 339 души (20.6%). В демографското развитие на центъра на областта – град Варна, за годините 1999-2003 г. се наблюдават някои изменения, но общата тенденция е към нарастване. Само в 5 от градовете в страната с население над 25 хил. души за периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е регистрирано нарастване на населението, един от които е град Варна.
Динамиката в броя на населението на областта е свързана с неговата възрастова структура. Разпределението на населението на област Варна по възрастови групи е по-благоприятно от средните стойности на показателя за страната. Съотношението между трите основни възрастови групи (0-14 г.; 15-64 г.; 65+) е 14,4:70,9:14,7% (2003 г.). Характерен е високият дял на населението в групата от 15 до 64 г., от която се формира основно трудовият потенциал. Наблюдават се различия по общини. С най-благоприятна възрастова структура са Долни чифлик, Девня, Белослав и Варна, а с най-влошена - Аврен, Бяла, Ветрино, Вълчи дол и Суворово. Характерно за община Варна, респ. град Варна е високият дял на населението от 15 до 64 г., което определя до голяма степен и възрастовия състав на областта.
Структурата на населението по пол за област Варна показва сравнително равномерно разпределение с превес на жените. На 100 мъже се падат 105 жени (средно за Североизточния район – 104, за Р България - 106).
Фертилните контингенти в областта (25,6 % - 2003 г.) са с по-висок дял от този за страната (24,2 %) и благоприятстват възпроизводството на населението, в съчетание с други демографски параметри и предимно с фертилността.
Естественото движение е един от основните показатели, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в област Варна са родени 4553 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението) е 9,9 ‰ – над средния за страната (8,6 ‰) и Североизточния район за планиране (9,4 ‰). Няма различия в раждаемостта за градското (9,9 ‰) и селското (10,0 ‰) население на областта. Различията по общини се изразяват в: по-ниската раждаемост в Бяла (6,4 ‰); сравнително висока раждаемост (11-13 ‰) на населението в общини Провадия и Долни чифлик; в другите 9 общини, вкл. и Варна, раждаемостта е около средната за областта. Смъртността на населението на област Варна (12,2 ‰) е със стойности под средните за страната (14,3 ‰) и Североизточния район за планиране (13,5 ‰), но с по-високи от раждаемостта стойности. През 2003 г. умрелите лица в областта са 5583 или 12,2 на 1000 д. от населението. Коефициентът на смъртност е по-висок при селското (19,0 ‰ – 2003 г.), отколкото при градското население (10,4 ‰). Детската смъртност в област Варна се характеризира със стойности, близки, но под средните за страната и Североизточния район за планиране. През 2003 г. коефициентът на детска смъртност за област Варна е 11,4 ‰ (за страната - 12,3 ‰ и за района - 13,5 ‰). Естественият прираст се формира от равнищата на раждаемостта и смъртността. За периода 1999-2003 г. той е в диапазона от –1,9 ‰ (1999 г.) до -2,3 ‰ (2003 г.) (фиг.2). Във всички общини на областта естественото възпроизводство се осъществява при отрицателен естествен прираст, като в някои от тях (Бяла, Аврен, Вълчи дол и Ветрино) отрицателният прираст е много висок (над –10 ‰), формиран основно от високата смъртност.
През 2003 г. в областта са осъществени 5433 заселвания и 5743 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-310 д.). В сравнение с предходни години интензитетът на механичното движение на населението на областта след 2001 г. намалява.
Важна характеристика на населението е образователното му равнище. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на населението с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование в областта, което е характерно за всички области и райони в страната. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на областта – гр. Варна (над 90%). Област Варна е на второ място след София (столица) по относителен дял на населението с висше образование (12,4 % от населението на 7 и повече години в областта е с висше образование) (9,6% за страната, 8,3% за Североизточния район за планиране).
Основни изводи:
-
Тенденциите в развитието на населението на област Варна (1999-2003 г.) са в посока на стабилизиране и леко нарастване.
-
На фона на общото демографско развитие на страната, развитието на населението на област Варна е относително благоприятно.
-
Съществуват вътрешнообластни различия в динамиката на населението
-
Центърът на областта – град Варна съсредоточава 68% от общото население на областта и 84% - от градското. Населението на града е с висок жизнен и трудов потенциал, с високо образователно равнище.
-
Общините, разположени по Черноморското крайбрежие, през последните години бележат нарастване на населението.
-
Сравнително по-влошени са демографските параметри на общините от западната част на областта.
-
Образователното равнище на населението е високо с тенденция към нарастване броя и дела на високообразованите лица.
Сподели с приятели: |