Областна стратегия за развитие на област Бургас (2005-2015г.) С ъдържание

2.3Водни ресурси

Странджанският район е най-водният в цялата Тракийско-Странджанска област. Формираният тук речен отток има модул от 4 до 15dm³/s на 1 km², а в най-високите погранични части на Странджа и над 15dm³/s. По тези места падат и максималните валежи за областта – около и над 1000mm годишно. Режимът, както на валежите, така и на речния отток е типично средиземноморски – с подчертан превес на зимния отток над пролетния и ясно изразен февруарски максимум (19 – 22% от годишния оток). За някои реки максимумът е януарски – като следствие от декемврийския максимум на валежите. През декември – април са съсредоточени 75 – 80% от целогодишния обем на оттока, а само през декември – февруари – от 5 до 55% от този обем. Маловодието е продължително, но най-стабилно е изразено през юли – октомври, като минималният месечен отток е през август. Въпреки маловодието реките с малки изключения не пресъхват, поради значителното им подхранване с почвени води. Районът има благоприятни условия за акумулиране на обилни подземни води.

Южнопричерноморската подобласт в хидроложко отношение се отличава с някой специфични особености, обусловени от орографията и близостта на морето. Северната низинна част се характеризира с незначителна отточност, независимо че се пресича от множество реки. Тук отточният ефект на валежните води е незначителен. По-голям е този ефект в тясната крайбрежна ивица в южната част на подобластта, където и валежите са по-значителни. Режимът, както на валежите, така и на речния отток е типично средиземноморски, което се дължи на близостта до морето, подсилващо влиянието на средиземноморския климат. Специфична особеност е и наличието на значителни по площ, но плитки крайбрежни езера, които представляват лимани или лагуни с различна соленост на водата и различно стопанско предназначение. Дъната на някои от тях са покрити с дебел пласт тъмна лечебна кал – тук са най-големите пелоидни находища в страната. В хидрогеоложко отношение подобластта се характеризира с ограничени запаси на подземи води. Особено неблагоприятни условия за формиране на такива води има в северната и низинна част.

Бургаският район се отличава с изключително нисък отточен ефект на валежните води, поради низинния си релеф и наличието на големи по площ крайбрежни езера. Средната водност е под 1dm³/s на 1 km² в по-голямата низинна част и най-много – съответно 2 dm³/s, в периферните участъци (към оградните възвишения и планински ридове). Режимът на оттока е типично средиземноморски с преобладаващо участие на зимния отток и ясно изразен февруарски максимум (18 – 21% от годишния обем). Маловодието е продължително и устойчиво, като минимумът настъпва през август. В засушливи години много от по-малките реки пресъхват. Речният отток се подхранва предимно от валежните води. Участието на подземния приток в подхранването на реките е незначително, което се дължи на сравнително слабата водност на геоложките формации, изграждащи района. По-значителни водни ресурси има в горноеоценските пясъчни пластове в Бургаския каменовъглен басейн, в северната част на който, под конусните покривки водите имат напорен характер. Плиоценските глини и пясъци и сенонските мергели и туфи, изпълващи по-голямата част от низината са сравнително бедни на подземни води. В този район се намират най-големите по площ крайморски езера: лиманните езера Бургаско, Атанасовско и Мандренско и Поморийската лагуна. С най-голямо соленост се отличава Атанасовското езеро, от чиито води се добива сол. Режимът му се регулира посредством изкуствено създаване на връзка с морето. Обявено е за резерват поради рядката му фауна (главно птици). Мандренското езеро е превърнато в язовир и опреснените му води се използват за напояване. С езерата в Бургаския регион се свързват и най-големите пелоидни находища, които осигуряват продукти за калолечение не само за крайбрежните калолечебни станции, но и за вътрешността на страната. Балнеоложко и рекреационно значение имат термоминералните извори при с. Медово и с. Ветрен (Бургаски минерални бани), които са от седиментационен тип (изкопаеми морски води).

Медноридско-Странджанският прибрежен район за разлика от Бургаския се характеризира с по-голяма водност – от 2 до 4 dm³/s на 1 km², а в най-високите части на Медни рид – съответно до 6 dm³/s. Всъщност територията на района се отводнява от най-долните течения на реките Ропотамо, Дяволска, Велека и други по-малки и доколкото се формират повърхностно течащи води, те се изливат или направо в морето, или посредством тези водни течения. Режимът на оттока е типично средиземноморски, както и в Странджанския район, където тези реки формират оттока си. Поради връзката си с морските води, водното ниво в приустиевите им части има малки колебания, а сравнително голямата им дълбочина ги прави плавателни по значително протежение. Алувиалните отложения са богати на грунтови води, които на места (под глинести покривки) преминават в напорни. Езерата тук са лагунни, с немного висока соленост на водата и със специфична растителност.

2.4Ландшафт и природни забележителности

От специално значение за региона са горите, които покриват около 35 % от общата площ на областта. От тях над 70% са естествени гори. Резултатите от провеждания мониторинг за състоянието на горите показва, че броят на дърветата със средно и силно обезлистяване е нараснал от 11,5% на 24,9%,а този на силно обезлистените и изсъхнали е намалял от 2,5 на 1,9 %. В състоянието на дъбовите гори е регистрирано подобрение.

Освен с голямото разнообразие на растителни и животински видове Бургаска област се характеризира и с наличието си на примери за почти всички основни хабитати в Европа. Тя притежава уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са изключително ценни по отношение на биологичното си разнообразие и включващи ливади, мочурища, торфени блата и езера, стари дъбови гори, средиземноморски и субсредиземноморски растителни съобщества, край речни храсти и горска растителност, важни вътрешни и крайречни мочурища, пясъчни дюни и други уникални хабитати по черноморското крайбрежие, морски, приморски и бентосни съобщества в самото Черно море.

Биологичното разнообразие на Бургаска област включва видове и генетичен ресурс, който се използва широко за стопански и нестопански цели.

Регламентирани са следните категории защитени територии по Закона за защитените територии (ЗЗТ):

• 
  резерват;
  
• 
  национален парк;
  
• 
  природна забележителност;
  
• 
  поддържан резерват;
  
• 
  природен парк;
  
• 
  защитена местност
  

На територията на област Бургас се намира най-големият природен парк “Странджа” в страната с площ 116 136 ха., обявен в началото на 1995г.

Горите на парка се стопанисват от държавните лесничейства Малко Търново, Звездец, Кости, Царево и Държавно дивечовъдно стопанство (ДДивС) Граматиково.

В границите на парка се намират пет природни резервата - Силкосия, Лопушна, Тисовица, Витаново, Средока. (Биосферния резерват Лопушна е включен в книгата на ЮНЕСКО)

В парк “Странджа” има 12 защитени местности и много природни забележителности (скални образувания, вековни дървета и др.)

Изключителните природни дадености на реките Ропотамо, Велека и Резовска са запазили за поколенията живописен ландшафт от девствена природа, с разнообразен и богат растителен и животински свят.

Планинските части на Източна Стара планина са обрасли с обширни смесени широколистни гори. В дървесния им състав преобладава благун, цер, зимен дъб, обикновен бук. В равнинните части все още се срещат малки лонгозни гори от ясен, бряст и летен дъб, по стъблата на които пълзят увивни храсти, скрипка, гърбач, дива лоза, повет и хмел.

Пясъчните дюни, местността Калината и нос Емине са защитени обекти с национално значение.

В източната част на Стара планина защитените растителни видове са представени от: блатно кокиче, червена пираканта, червена сирина, пясъчна лилия, урумовото лале, генгер и др.