Областна стратегия за развитие на област Бургас (2005-2015г.) С ъдържание

4.Икономическо развитие

Трайно установили се фактори, които в най-голяма степен затрудняват дейността на фирмите в областта са: недостатъчно инвестиции - български и чуждестранни; ограничено до минимум търсене, предимно на вътрешния пазар - поради неплатежоспособност на клиентите; липса на стабилни пазарни позиции - поради силната конкуренция на стоковия пазар и най-вече конкурентния внос, водят до затваряне на обекти и спиране дейността на някои фирми.

Основната част от добавената стойност в областта се създава от сектора на услугите, следва индустрията и аграрния сектор. Главните подотрасли на индустрията са: химическата и нефтопреработвателната промишленост, хранително-вкусовата, електроника, машиностроене, текстилна, а също така дърводобив и дървопреработване за някои общини (Малко Търново).

Наблюдението сочи, че през последните години индустрията отстъпва водещата си позиция в областната икономика, за сметка на сектора на услуги, като се забелязва известно увеличение на дела на приходите от търговията и туризма. В резултат на преструктурирането на областната икономика, изразяващо се в преминаването на фирми от обществения в частния сектор, последният заема водещо място с 99.33% (2002 г.) в развитието на общата стопанска конюнктура, а по експертна оценка повечето общини реализират приходи от продажби само от този сектор.

В резултат на продължилата тенденция на променлива икономическа конюнктура, потребността от работна сила във фирмите се решава в краткосрочен план и негативно се отразява върху политиката и характеристиките на пазара на труда. Бизнесът все още няма достатъчно благоприятна среда за развитие и множеството затруднения, които изпитва, водят до липса на мотивация и незаинтересованост за създаване на стабилни работни места.

4.1Общ икономически преглед на общините

Условно общините в областта могат да бъдат разделени на три типа

По отношение на реализираните приходи данните за 2001 г. в община Бургас показват, че в микрофирмите са реализирани 24.9% от приходите от дейност, в малките предприятия - 14.5%, в средните - 1.5% и в големите (над 250 работещи) - 59.1%. През същата година в резултат на неблагоприятната за бизнеса обстановка в страната, икономиката отбелязва спад в сравнение с предходната година. прогнозите показват, че тенденцията за намаляване на стопанската активност продължава.

През 2000 год. в Община Бургас е произведена продукция за 3 598 мил. лв., реализирани са приходи от дейност в размер на 5 783 мил. лв., от които нетни приходи от продажби са 5 692 мил. лв. и са изплатени 193, 7 мил. лв. трудови възнаграждения. Извършени са разходи за придобиване на ДМА за 186, 7 мил. лв.

От приходите от дейност в преработващата индустрия са реализирани 56%, в търговията и ремонта на автомобили и битова техника - 36,9%, в транспорта - 2.4% и в строителството - 2%. Оценката на производителността на труда с показателя приходи от дейност на едно заето лице - 94 970 лв. е една от най-високите в страната.

През последните години съществува трайна тенденция за намаляване ефективността и рентабилността на предприятията. Характерно е, че големите предприятия осъществяват своята дейност в изградени ДМА, въведени в експлоатация преди повече от 20 години, а с нова техника и сгради са предимно МСП и търговските обекти.

Съществуват проекти за изграждане на фабрика за спирт и консервна фабрика.
На територията на общината по-големи действащи фирми са:

“Лукойл-Нефтохим - Бургас” АД, “Химремонтстрой”, “Пещостроенеизолации”, “Минстрой”, “ПМУ”, “ПМЕ”, “Заводски строежи” АД, “Строителни изолации”, “КЗУ”; “Енергоремонт”, “Енергоремонтстрой”, “Бургаски захарни заводи” АД, а от МСП - 9 бр. от хранително-вкусовата промишленост, 8 от добивна промишленост и др.

В началото на 2001 г. броят на регистрираните фирми в община Айтос е 2010. Гъстотата на фирмите е 65 на 1000 жители. По-малко от една трета от тях (635) са отчитали резултати от своята дейност през 1999 г. Гъстотата на фирмите в общината, изчислена само на базата на тези, които са отчитали дейност през този период, намалява до 21 фирми на 1000 души от населението.

Активните фирми в община Айтос са предимно микро- и малки по размер. Микропредприятията са 94% от общия брой фирми. 72% от тях работят в сферата на услугите и търговията.

Някои от съществуващите фирми са:

• 
  Общински фирми - ЕООД “Аетос - Търговия”, ЕООД “Хляб и сладкарски изделия””, ЕООД “Генгер”, ЕООД “КДС - Айтос”, ЕООД “Айтос-Автотранспорт”, ЕООД “Авицена”, ЕООД “Медицински центърІ-Айтос”, ЕООД “МБАЛ”.
  
• 
  Държавни - “Електроразпределение”-клон Айтос, Агенция пътища, БДЖ - гара Айтос, “ВиК”-клон Айтос, Държавно лесничейство, БТК-ТВ Далекосъобщения, “Български пощи” ЕАД , “Сортови семена” ЕАД-клон ОСС и др.
  
• 
  Частни - “Пътно поддържане”, “Бургас пътстрой”, ФЗ “Полифийд”, ЕТ “Чотука”, ЕТ “Габи - М. Жекова”, “Мелинвест” - база Айтос, “Глобал Текстайл Айтос”, “Кетчупфрукт” АД, ЕТ “Митко Щерев”, ЕТ “К. Кънев”, ЕТ “Рамос-93-Р. Филипов” и др.
  

Един от основните инвеститори е “Куш-груп” - комплектоване на ел. инсталации за автомобили и дъскорезници.

По-големи предприятия са:

“Винекс Славянци” АД; “Сунимекс” ООД за (отглеждане на птици и производство на гъши пастет за външния пазар); ЕТ ”Андромеда” (плодови и зеленчукови консерви); “Балкан 98” ООД (фабрика за захарни изделия); “Каекс” ООД; “Младост” ООД; “Подвис” ООД; ЕТ “Валентин Славов”; цеховете за производство на паркет, шиене на мъжки ризи за износ и др.
ТУРИСТИЧЕСКИ – Поморие, Несебър, Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново
Основен източник на доходи и заетост е туризма.
Община Поморие
Водещ отрасъл в икономиката на общината е туризма, концентриран в гр. Поморие и с. Ахелой.

Промишлеността е все още в криза - развиват се пазарно ориентирани производства, а нехарактерните се закриват или значително намалят дейността си. Водещо значение има преработващата промишленост.

Като подотрасли се развиват: хранително-вкусовата (“Черноморско злато” АД Поморие - за наливни и бутилирани вина, бренди и ракии с цехове в Поморие и Каблешково, “Черноморски солници” ЕООД - Поморие, “Големи български мелници” ООД база гр. Поморие и др.); машиностроене и металообработваща промишленост (“Поморие” ООД - бивш приборостроителен завод); електронна и електротехническа промишленост (“Технически въглени” ЕООД - Каблешково); шивашка промишленост и др.

Характерно е значителното присъствие на дребния бизнес в икономиката на общината, който дава добри резултати и в кризисната обстановка. Недостатък е, че е насочен предимно в сферата на обслужването и търговията. Предимствата му са в голямата мобилност и възможност за пренасочване в други отрасли, когато се появят условия за това.

Средният бизнес няма особена роля в настоящия момент, въпреки че в други райони на страната се развива успешно. Поради този положителен пример се очаква в близко бъдеще значението му в икономиката на региона да се засили. Предпоставка за това е и изменящата се пазарна конюнктура.

Община Несебър
Най-съществено значение за икономическия растеж на общината имат три отрасъла - туризъм, селско стопанство и търговия.

Промишлеността в общината е слабо развита и играе спомагателна роля в туристическия сектор. Съществуват възможности за изграждането на промишлена зона на нейна територия, която да предлага съвременна инфраструктура за развитие на малкия и среден бизнес.

Един емблематичен и традиционен отрасъл на промишлеността в Созопол е промишления риболов и преработката на риба и рибни продукти. Тук функционират ЕТ “Рибекс” за преработка на рапани, рибопреработваща фабрика “Атлантик” ООД - Бургас, цех Созопол.

Съществува - макар и скромна по мащаб промишлена инфраструктура (сгради, електрозахранване, водоснабдяване и канализация и други), което е предпоставка за насърчаване на малките и средни промишлени предприятия в общината;
Община Приморско
Основна роля в развитието на общината играят туризмът и търговията, съсредоточени главно в общинския център (53% от заетите лица работят в тази сфера). В следващия важен за общината отрасъл - селското стопанство- са заети около 14%, а в промишлеността и строителството – по 7 % от заетите.
Община Царево
Тази община е със скромно участие в областния териториално-промишлен сектор. Промишлеността губи своите позиции в икономиката на общината. В нейната структура като баланс на ДМА към 97 г. с преобладаващо участие (99,7%) е бил отрасъл “Производство на каучукови и пластмасови изделия, т.е. търговско дружество “Пасат” АД. Дървообработването участвува с 0,1%, а машиностроенето с 0,2%. Характеризирането на икономическата структура на общината изисква да се търсят алтернативни решения за развитие на промишлеността. Със сравнително добри възможности за развитие е туризмът, който и в момента определя икономическата специализация на общината.
Община Малко Търново
В общинската икономика няма водещ отрасъл. Основният в миналото поминък на населението на общината - рудодобива и селското стопанство - е в криза. Съществувалите в миналото предприятия (Бургаски медни мини, ФИТКР към БАН, ПП ”Резвая” и др.) са закрити.

Общината е единствена в областта с кариера за мраморизиран варовик.