Областна стратегия за развитие на област Бургас (2005-2015г.) С ъдържание

4.5Горско стопанство

• 
  Стопанисване на горите
  

Недържавната собственост върху горите и земите от горския фонд представлява 26,75% , като общинските гори се управляват от три дирекции “Общински гори”, а другите са предоставени за стопанисване с договори от съответните държавни лесничейства. Горите на частните горовладелци са с малки площи. Само на двама индивидуални собственици са по-големи от 50 ха.

РУГ - Бургас обхваща гори и земи включени в Тракийската горскорастителна област с подобласти Горна Тракия, Източна Стара планина и Бургаско Черноморие и Южна горскорастителна област с подобласти Странджа и Странджанско Черноморие. Многообразието на това деление показва и богатството на горските формации. Разположени на пътищата към Изтока и като част от древните цивилизации, горите в този район са силно урбанизирани, променени от естествените реликтни формации на понтийско-евксинската зона и все пак съхранени - лесистостта на Бургаска област е 43,8%.

Прогнозираните и реално осъществени в природата климатични промени през последните 20 години поставиха на изпитание и подсилиха антропогенното въздействие в отрицателна посока. Неблагоприятната екологична обстановка в района на Източна България и Бургаския регион оказа видимо съществено отрицателно въздействие върху горските екосистеми. Съхнат и се “изтеглят” в по-високите и влажни части на планините влаголюбиви дървесни видове като горуна и източният бук, замествани от благун, цер и габър. Съхнат влаголюбиви реликтни храсти като странджанска зеленика, кавказка боровинка, колхидски джел и др. Загиват и се разпадат изкуствени култури (предимно иглолистни) или биват пометени от развихрили се пожари и тежки снеголоми.

Причините за съхненето на иглолистните култури са многобройни и имат комплексен характер. Те могат да се обединят в две основни групи: влошаване на екологичните условия и създаване на неустойчиви изкуствени горски формации и тяхното неправилно стопанисване.

По данни от извършената инвентаризация засегнатата площ в резултат на съхненето на иглолистните култури е 26 900 дка., като само изсъхналите над 50 % гори са 9400 дка. Изготвени и представени са справки по години от 2003 до 2005г. за проектираните лесокултурни дейности в съхнещите иглолистни култури. Общо за трите години е предвидено залесяване в гори ДГФ на площ 4 572 дка., в гори общинска собственост 6 926 дка. и в гори частна собственост 1 012 дка. Взривното съхнене в засегнатите райони изисква за напред да се извършва внимателен подбор на видовете за залесяване.

Освен изсъхналите култури до края на 2002 г. бяха тотално унищожени около 41 000 дка. от пожари и 5 000 дка. от снеголом.

Същевременно отчитаме изоставане при изпълнение на предвидените по Лесоустройствените проекти (ЛУП) с натрупване през ревизионния период отгледни сечи без материален добив. Изпълнението, спрямо предвидените за отглеждане площи по лесоустройствен проект /осветление и прочистки/, възлиза на 58 %. Основна причина за по-малко отчетените отгледани площи са недостатъчните средства през последните години за това мероприятие.

Природните горски ресурси на Бургаска област имат толкова стопанско значение, като огромен суровинен и енергиен ресурс, колкото като екологичен фон и жизнена среда за населението.

Дълго време, поради граничния режим, планините около нашата южна граница бяха затворени за туристи, което ги съхрани от прекалена туристическа инвазия. Ролята на зелените площи в курортните комплекси и в градовете се проявява, както чрез тяхната пряка функция да осигурят обстановка за отдих, така и чрез многостранното им здравно-хигиенно, психологическо и естетическо въздействие.

Социалната субсидия за представяне на строителна дървесина и дърва за огрев по линия на местно население не е ясно регламентирана и нарушава конституционната равнопоставеност на всички граждани. Ежегодно само РУГ Бургас отчита по форма 5 ГФ около 50 000 пл.куб.м. дърва за огрев , които се усвояват по такса на корен. Количествата строителни материали и дърва за огрев се усвояват по реда на местно население на значително по-ниски цени, което води до внасяне на значително по-малко приходи в бюджета.

Развитието на горския сектор е важен резерв за осигуряване на допълнителна заетост за населението в планинските и селски райони и важен фактор за намаляване на безработицата.

• 
  Горска промишленост
  

В региона преобладават малките предприятия с амортизирано и неефективно оборудване, като в отделни предприятия се забелязва подмяна с по-съвременно технологично оборудване. На територията работи един от най-съвременно оборудвания и с голяма производствена мощност завод “Кроношпан” за дървесно влакнести плоскости от меки широколистни и иглолистни дървесни видове. След 1997 год. производството на продукти от дървесина и мебели се увеличава, увеличава се и износът. Браншовата камера по дървопреработваща и мебелна промишленост има разработена специализирана стратегия за развитие на дървопреработващата и мебелна промишленост до 2005 година.

Конкурентни предимства на горската промишленост са ниската цена на труда и наличието на висококвалифицирани специалисти, а недостатъците са, че оборудването е много остаряло, занижен е контролът по качеството, лошо се управляват отделните производствени звена и липсва съвременен маркетинг.

Основни проблеми и предизвикателства

• 
  Производствените процеси изпитват затруднения при осигуряване на суровина с добро качество, поради липса на средства за строителство на пътна мрежа, закупуване на късометражни въжени линии и подновяване на производствените мощности, както в дърводобива, така и в дървопреработвателната и мебелна промишленост.
  
• 
  Липсват утвърдени пазари за изделията на мебелната и дървопреработващата промишленост.
  
• 
  Необходимо е приспособяване на българските стандарти към европейските и световни такива.
  
• 
  Пречка за инвестиране в горската промишленост за обновяване на технологичното и техническо оборудване е изискването за обезпечаване на кредитите.