Селско стопанство в т.ч. хидромелиорации

4.4Селско стопанство в т.ч. хидромелиорации

• 
  Растениевъдство
  

През периода след 1985 г. и особено след 1990 г. земеделието в Бургаска област в т. ч. и производството от зърненожитните и техническите култури изпадна в дълбока организационна, икономическа и технологическа криза. В резултат на това се наруши технологическото равнище на производството, настъпиха съществени промени в структурата на културите, някои от тях (зах. цвекло) бяха изцяло изключени от производствената структура, разшириха се площите на някои зърнени (нахут) и технически (кориандър) култури, формира се нова пазарна структура. Всичко това ставаше на фона на радикални промени в собствеността и формите на стопанисване на земята, занижена трудова и технологична дисциплина и в крайна сметка доведе до значително връщане в равнището на производство.

Дълбоката криза, в която изпадна производството от зърненожитните и техническите култури, освен от обективно наложилите се организационно-икономически проблеми се дължи и на чисто технологически причини, по-важни от които са:

• 
  Неспазване на изискванията за редуване на културите в оптимални сеитбообороти.
  
• 
  Нарушен хранителен режим, основаващ се на едностранчиво и крайно ограничено азотно торене, водещ до ежегоден отрицателен баланс на хранителните елементи с непрекъснато намаляващо се почвено плодородие.
  
• 
  Разрушена система за семепроизводство на равнище производител и масово използуване на неавтентични и с ниски посевни качества семена.
  
• 
  Ограничена до минимум и неефективно действаща система за опазване на посевите от плевели, болести и неприятели.
  
• 
  Участие в производството на кадри с малък опит и знания и ниска професионална квалификация.
  
• 
  Недостатъчна морална и физически остаряла земеделска техника с ограничени възможности за прилагане на съвременни технологии и др.
  

В Бургаска област има обективни предпоставки за развитие на високопродуктивно и конкурентно производство от зърнено-фуражните и технически култури, по-важните от които са:

• 
  Богат агроекологичен потенциал, който позволява висока степен на реализация на продуктивните възможности на новите сортове зърненожитни и технически култури.
  
• 
  Завършен етап на аграрната реформа, включващ възстановена собственост на земята и утвърдени нови субекти на стопанисване на земята.
  
• 
  Благоприятна инфраструктура за развитие на експортно ориентирано производство от зърнено-фуражните и техническите култури, включваща: най-големия и модерен пристанищен комплекс в България и изградена система на железопътен и автомобилен транспорт.
  
• 
  Изградена система за научно обслужване и консултантка дейност.
  
• 
  Кадрови потенциал от специалисти и мениджъри, ръководители на производствени, обслужващи и търговски агрофирми с традиции и опит в аграрното производство и висококвалифицирани изпълнителски кадри.
  
• 
  Наличие на водни ресурси, с които при възстановяване на съществуващите напоителни системи могат да се напояват големи площи с царевица, слънчоглед и захарно цвекло.
  
• 
  Наличие на преработваща промишленост - зърнобази, мелнични комбинати и предприятия, фуражни цехове и крупни животновъдни комплекси за изкупуване, преработка и консумация на място на голяма част от производственото зърно и слънчоглед.
  

• 
  Лозарство
  

Лозарството в България е важен, структуроопределящ подотрасъл на националната икономика.

При очертаване на стратегията на лозарството водеща е ролята на сорта като средство за производство. При специализацията на един или друг район по отношение на лозарството се имат в предвид многогодишните наблюдения за влиянието на климатичните фактори и почвата върху растежа и плододаването на различните сортове лози, както и количеството, и качеството на получената продукция. Съобразяването с тези фактори е част от програмите при създаването на нови лозови насаждения.

Общата площ на винените лозя в Бургаска област - 119000 дка., от които 114000 дка. се реколтират.

Лозя на възраст от 10 до 15г - 7000 дка. - 6,14%

от 15 до 20г - 8000 дка. - 7,02%

от 20 до 25г - 37000 дка. - 32,46%

над 25г - 55000дка - 48,25%
Сортова структура
По площта на своето разпространение винените сортове лози в областта се разпределят както следва:

Памид - 18350 дка. - 16,105%

Мискет червен - 14790 дка. - 13,0%

Ркацители - 12940 дка. - 11,35%

Димят - 10300 дка. - 9,04%

Мерло - 8000 дка. - 7,02%

Мискет Отонел - 6270 дка. - 5,5%

Юни блан - 6180 дка. - 5,42%

Каберне Совиньон - 6010 дка. - 5,27%

Пино Шардоне - 4500дка - 3,95%

Др. Сортове - 26620 дка. - 23,35%

Десертните лозя на територията на областта са: 6272 дка.
Лозарството в Бургаска област има вековни традиции. Резултати и изводи от проведени агроклиматични проучвания на Източния лозарски район на България показват, че е подходящ за развитието на лозата.

В него са установени редица микрорайони със специфични микроклиматични особености, които дават своето отражение върху качеството на гроздовите реколти. В Бургаска област са обособени следните микрорайони:

1. 
   Микрорайона на Южното Черноморие - включва Несебър, Поморие, Бургас.
   
2. 
   Просенишка долина- Руен и Айтос
   
3. 
   Сунгурларска долина - Сунгурларе, Славянци
   
4. 
   Странджа- Созопол, Царево, Средец
   

Приоритетни за Бургаска област са винените сортове- Мискет Отонел, Пино Шардоне, Совиньон блан, Мерло, Каберне Совиньон.

От десертните сортове интерес представляват ранните едроплодни и безсеменни като - Възторг, Наслада, Русалка 3, Кондарев и др.

Неблагоприятни условия за Бургаска област са понякога ниските зимни температури, които нанасят щети при незагрибното лозарство, а така също и сушите през летните месеци.

Все още затруднен е достъпът до кредити за създаването на нови лозови насаждения и производство на винено грозде, както и:

1. 
   Почти унищожена пепениерска база.
   
2. 
   Липсва пазар на земята.
   
3. 
   Труден достъп до кредити на земеделските производители.
   
4. 
   Липса на сдружения между производителите в областта за защита на техните интереси.
   
5. 
   Лоша възрастова и сортова структура на винените лозя в областта.
   
6. 
   Голямо участие на винени сортове с недобро пазарно ориентиране.
   
7. 
   Ниско ниво на агротехника при отглеждането на лозовата култура.
   
8. 
   Ниски добиви и лошо качество на виненото грозде.
   

• 
  Трайни насаждения
  

Овощните насаждения в Бургаския район заемат 31 хил. дка., което представлява около 5,6 % от общата им площ в страната.

С най-голям относителен дял в общата структура са костилковите култури -13 хил. дка. - следвани от семковите - 7 хил. дка. и други.

Характерна за периода 1989 – 2001 г. е ясна тенденция на намаление на площите. От 160 х дка. те достигат до 31 хил. дка.

Аналогична е тенденцията при плододаващите. Те намаляват с 43 хил. дка.

Особено впечатляващ е резкия спад през периода 1993 - 1994 г. - повече от 30 хил. дка. Независимо от еднопосочността в изменението на общата площ и тази на плододаващите, в момента е формирано крайно неблагоприятно съотношение между тях. От 83,75 % през 1989 г., относителният дял през 1995 г. е 90%, а през 2001 г.- 89%.

От една страна това показва нарушен възпроизводителен процес и неблагоприятна възрастова структура, а от друга предполага по-нататъшно намаление на площите поради пълната амортизация на по-голяма част от съществуващите и почти преустановеното създаване на нови насаждения.

Изключително неблагоприятно влияние върху състоянието на овощарството оказва и почти ликвидираната маточна база и база за производство на посадъчен материал, тъй като Бургаски регион имаше водещо място и приоритетно значение и в национален мащаб за такива култури като праскова и бадем. Преустановяване дейността на разсадника в Карагеоргиево оказва негативно влияние. Единствено в Опитната станция - Поморие се произвежда автентичен посадъчен материал от праскови и бадеми, но производството поради финансови причини е незадоволително. Там се намира и единствената автентична база от бадеми. През последните години 2000 - 2003 се изгражда и маточна база от новите сортове праскови, сливи и череши и други южни видове.

1. 
   Общата площ на овощните култури намалява непрекъснато
   
2. 
   Нарушен е възпроизводствения процес
   
3. 
   Формиране на крайно неблагоприятна възрастова структура.
   
4. 
   Средните добиви не отговарят на потенциалните възможности на отглежданите видове и сортове.
   
5. 
   Налице са сериозни отклонения от технологичното обезпечаване на производството.
   
6. 
   Обемът на производството отбелязва рязък спад в раздела комплексно влияние на интензивни с екстензивни фактори.
   

Специфичните особености на овощните насаждения, както е известно не позволяват в процеса на продуктивното им използване да се осъществяват съществени изменения в технологиите на отглеждане , видовата и сортова структура. Това предполага, че при сегашните темпове на възпроизводство някои от посочените по горе негативни тенденции ще продължат да влияят върху развитието на овощарството. За ограничаване на това неблагоприятно влияние в периода до 2005 г. както и за поставяне на солидни основи за модерно високо ефективно производство на плодове в Бургаския регион в началото на 21 век следва да се имат предвид няколко основни момента.

На първо място това безспорно са благоприятните природоклиматични и почвени условия, които ще определят и в бъдеще водещо място на региона в националното производство на праскови, ябълки, череши, бадеми и някои южни видове. Потвърждение на това е факта, че и в настоящия момент 91,7 % от прасковите насаждения, 65,0 % от черешовите, 68,0 % от сливовите, 89,0 % от ябълковите, 73,0 % от бадемовите са разположени върху площи с много добри агро-климатични условия.

Анализът показва, че при една рационална структура по земеделието в района основните овощни видове в 21 век следва да се заемат : ябълка - 30-35 х дка. , праскови - 45 - 50 х дка., череши - 18 - 22 х дка., сливи - 8 - 10 х дка, бадеми - 22 - 24 х дка.

Общото развитие на плодовото производство трябва да бъде съобразено освен с равнището на съвременните технологии и с възможностите на формиращите се нови производствени организационни структури (в т.ч. сдружения ,частни кооперации, производители).

Трябва да се отбележи, че обликът на овощарството в близките години ще се определя в по-голяма степен от крупните частни производители или сдружения .Сериозно развитие следва да получат обслужващите производството кооперации и сдружения както и такива елементи на пазарната инфраструктура като специализирани борси и тържища.

• 
  Зеленчукопроизводство
  

Зеленчукопроизводството е най-интензивният отрасъл на растениевъдството. Не изисква дълготрайни инвестиции. Вложените средства се възстановяват бързо. Осигурява алтернативна заетост на населението. Дава възможност за развитие и на семеен бизнес.

Както в цялата страна, така и в Бургаска област след провеждане на аграрната реформа обработваемата земя е раздробена на малки парчета. Средният размер на едно стопанство е 4,4 дка. Това ги прави подходящи за отглеждане на зеленчуци, но не дава възможност да се въведат сеитбообръщения. От 3 837 хил. дка. обработваеми площи в областта, със зеленчуци са заети 134 хил. дка, което представлява 3,5%.

Основните култури, които се отглеждат са домати, пипер, краставици, лук, картофи, дини и пъпеши. Общото количество произведена продукция е приблизително 75 хил. тона и отива за задоволяване нуждите на населението от областта и на туристическия поток. Останалите необходими количества се внасят от съседните области, но високите цени на транспорта оскъпяват допълнително селскостопанската продукция. Това налага да се разшири и обогати това производство.

Допълнителни предпоставки за това са подходящите почвено-климатични условия.

Районът е оценен като област с най-неблагоприятния валежен режим в страната.

Отрицателно влияние върху развитието на зеленчукопроизводството оказват и ниската квалификация на работещите в отрасъла, амортизираната селскостопанска техника и складова база, липсата на мрежа от тържища и борси.

Енергийните проблеми, физическото и морално остаряване на съоръженията, доведоха до дълбока криза в оранжерийното производство в страната, респ. в Бургаска област. Към 2001 г. по непотвърдени данни оранжерийните площи тук са 160 дка. стоманено-стъклени и 480 дка. полиетиленови. Отглеждат се основно домати и краставици.

Благоприятни за развитието на отрасъла са климатичните особености, които са предпоставка за по-ранното постъпление на зеленчуци от стоманено-стъклените и полиетиленовите оранжерии.

В областта има условия за развитието на биологично производство, предназначено основно за нуждите на курортните комплекси.

• 
  Тютюнопроизводство
  

В горе посочените общини се отглежда само един вид тютюн Еленски - 817, произход Източен Балкан. Средния добив от тютюна по БДС е 155 кг. на декар, а фактическия за 2001 г. - 180, за 2002 г. - 189 кг., за 2003 г. - 115 кг. Произведеният тютюн се изкупува от две фирми - Ямбол БТ и Сокотаб България. Преработва се за нуждите на вътрешния и външния пазар. Тютюн се изкупува по населени места от самите фирми.

Основния проблем в областта на тютюнопроизводството е финансирането, тъй като тютюнопроизводителите са хора с ниска платежоспособност и е нужно да бъдат предварително финансирани, за да могат да посрещат належащите си нужди своевременно. В областта на качеството също съществуват проблеми - производителите не винаги остават доволни от окачествяването на тютюна при изкупуване от фирмите. За момента проблема с реализацията е решен, тъй като квотите за тютюна се разпределят по общини въз основа на заявките от фирмите изкупвачи.

• 
  Механизация на земеделието
  

След възстановяване правата на собственост върху земята, земеделието изпадна в голяма криза. Икономическата нестабилност на основната част от земеделските производители не им позволяваше, да закупуват нова техника и да обновяват машинно-тракторния парк. Намаля броя на тракторите и комбайните. Тези от машините, които останаха са морално и физически остарели и не се използуват ефективно. Енергонаситеността е паднала на 90к.с. (1000дка). Броят на верижните трактори е намалял спрямо 1989год. с 53%, на колесните с 21%, на зърнокомбайните с 12%.

От верижните трактори преобладаващи са ДТ-75 - 119 броя. От тях 50% не се използуват поради скъпата им поддръжка. Срокът на експлоатация на тези машини е над 10години.Най голям дял от колесните трактори имат марките, МТЗ-80 и ТК-80. 80% от тях са със срок на експлоатация над 10 години. Такъв е процентът и на зърнокомбайните със срок на експлоатация над 12години.

От съвременните енергонаситени трактори в областта има около 15 броя, а от марките МТЗ-800-1025 са едва 26 броя. От съвременните високопроизводителни зърнокомбайни има 14 броя.

• 
  Животновъдство
  

• 
  Говедовъдство
  

Бургаска област (бившият Бургаски окръг) бе с традиционно добре развито и сравнително високо продуктивно говедовъдство. През 1989 г. от 21645 крави в обществения сектор бе получено 84006 тона мляко. Средната млечност от фуражна крава бе 3881 кг , а от 8411 крави от елитната част бе получено по 4446 кг. Млечното говедовъдство в района на селекционен център Бургас се представляваше от две породи - Черношарената, която заема 83 % от кравите ( и техни кръстоски от различни генерации ) и Кафявата 17 % от поголовието.

През 1989 год. изкуствено се осеменяваха около 80 % от кравите и юниците, а се контролираха близо 40 % от кравите. През 2002 год. броят на контролираните крави е едва 6,13 % , а на изкуствено осеменените - 23 %.

• 
  Ниските изкупни цени на млякото и месото от говеда, които в определени периоди от годината са под себестойностните.
  
• 
  Ниската покупателна способност на населението на вътрешния пазар.
  
• 
  Ограничените и несигурни външни пазари на говедовъдна продукция.
  
• 
  Слабата организация на изкупуването на мляко и телета, която ощетява производителите.
  
• 
  Недостатъчната конкурентоспособност на българските продукти от говедовъдството на международния пазар.
  
• 
  Застаряването и обезлюдяването на голяма част от селата в определени райони и липсата на хора, занимаващи се с говедовъдство.
  
• 
  Липсата на комасация и пазар на земята ограничават възможностите за уедряване на фермите и модернизиране на производството.
  
• 
  Трудното получаване на кредити от българските банки за производство в животновъдството.
  

Помещенията, в които се отглеждат животните не отговарят на съвременните изисквания. Повечето от тях са примитивни, не са оборудвани с необходимата техника за почистване и получаване на качествена продукция. Доилната техника е морално и физически остаряла и това се отразява върху качеството на произвежданото мляко.

Фуражната база през лятото се основава на ниско продуктивни пасища, с не особено добър тревен състав. През зимния период говедата се изхранват с недостатъчно пълноценни фуражи. Малкият размер на стадата не позволява приготвянето на качествени силажи и сенажи, които са основни компоненти в зимните дажби.

По голямата част от говедата се отглеждат в малки стопански сгради и дворове на собствениците, които не разполагат с достатъчно компактна земя, което е пречка за уедряване на стадата.

Големите пасищни площи в планинските райони не се оползотворяват поради липса на подходящи хора които да се занимават с производството на продукти от говедата.

В близко бъдеще говедовъдството в Бургаска област ще продължи да съществува в малки стада. За преодоляването на негативните процеси е необходимо да се интензифицира, като се насочат значителни инвестиции и приложат различни форми на стимулиране при закупуване на доилна техника и осигуряване на фуражни смески, срещу предадено краве мляко. Държавен фонд “Земеделие” да одобрява проекти и отпуска кредит и субсидии на ферми с над 10 броя крави. Средства да се осигуряват и от предприсъединителните фондове.

Проучването на Европейския пазар показва, че е един пренаситен пазар с доста големи излишъци от мляко и млечни продукти и месо и месни продукти. На тази основа той е капризен, с високи изисквания и преференциално отношение към своите производители и защита от чужда интервенция.

Недостатъчно се оценяват възможностите на Азиатския и Арабския пазар които са основни вносители на млечни и месни продукти от говедата.

На международните пазари най-търсени и най-популярни от българските млечни продукти са бялото саламурено сирене и кашкавал. От реализирания през 2002 год. износ на мляко и млечни продукти, обемът на сиренето и кашкавала е 91,1%. Изнесени са 8 557 тона сирене и кашкавал от краве и овче мляко, в т.ч. за САЩ -29%, за Ливан -16%, за Австрия -10% и за страните от бивша Югославия - 11% и т.н.

Трайното излизане на световните пазари може да стане само с качествени продукти, произведени от краве мляко при стриктно спазване на определени хигиенни условия. Необходимо е по-добро оборудване на мандрите и пунктовете за изкупуване с по-добра техника за контрол и съхранение. Трябва да се положат усилия за лицензиране на поне две млекопреработвателни предприятия, за да се отговори на високите изисквания.

Вътрешният пазар е стеснен от ниската покупателна възможност на населението.

Подобно е положението на пазара за месо и месни продукти от говедата. Европейският съюз използва система EUROP за класификация на трупното месо. Тя е с 5 класа съобразени с качеството на труповете и започва с най-нисък клас от 242 кг на трупа. В момента на нашите пазари се продават живи животни от 350 до 450 кг, което означава, че те не могат да се включат в тяхната класификационна система.
Породна структура

Породната структура в областта е (83% черношарена и 17% кафява порода) нецелесъобразна и не отговаря на съвременното развитие. Широкото разпространение на черношарената порода за един кратък период от две десетилетия завари хората неподготвени за отглеждане на най-високопродуктивната млечна порода. В резултат на това, получените резултати са значително по-ниски от очакваните.

Резюмирани накратко те са следните: Повиши се средната млечност от фуражна крава (по-малко от очакваното) и общото количество мляко. Реализираната млечност на черношарените крави и висококръвни кръстоски е около 65% от техните биологични възможности. Основна причина за това е голямото несъответствие между генетичния потенциал на животните и условията на хранене и гледане.

Съпоставката на водещите ферми с черношарени говеда и висококръвни кръстоски и ферми с кафяво говедо и негови нискокръвни кръстоски с ХФГ, при равни условия, ефективността в много случаи е в полза на последните.

Нарушена е вътрепородната структура и при двете породи. По-голямата част от животните (77%) се заплождат с нерегламентирани бици, които не отговарят на селекционните критерии. Генетичното разнообразие е под критичния минимум. Контролират се само 6,13% от кравите, което обрича на неуспех селекцията.

В момента, както и за бъдеще, основен обект на селекционна дейност са говеда от двете основни породи - кафявата и черношарената.

• 
  Овцевъдство и козевъдство
  

Проучванията в по-далечното минало на Киров /1929/, Томов /1962/ и др. показват, че най-благоприятните райони за развитието на овцевъдството в нашата страна са Средецкият (Грудовски), Карнобатският и Малко Търновският райони и като цяло земите на Източна Тракия. Според Аянов /1938/ по данните от беглика, който плащали притежателите на овце в Източна Тракия (днешната Бургаска, Ямболска и част от Сливенска област) е имало 3-4 милиона овце, или доста повече от сега развъжданите в Република България. По данни на същия автор овцевъдството е било окрупнено и за пример се посочва гр. Малко Търново, където е имало над 10 000 овце, а голяма част от овчарите в града и района са притежавали от 500 до 2 000 овце. Овцете са отглеждани екстензивно и целогодишно пасищно, като се е използвала и горската паша.

В равнинната и полупланинската част (Бургаската низина и Източна Средна България), където възможностите за производство на фуражи са по-големи и климатът е подходящ (мек и сравнително сух) могат успешно да се отглеждат овце с еднородна вълна (тънкорунни, кросбредни, цигайски и местни карнобатски), както и високомлечни овце и кози. В тези райони, които са оформени и като по-големи консумативни центрове, овцевъдството и козевъдството могат да бъдат интензивни и полуинтензивни.

В Странджанския климатичен район и разклоненията на Източна Стара планина могат да се отглеждат овце с нееднородна вълна от типа на Странджанска, Каракачанска, както и с еднородна вълна от типа Цигай. Условията предполагат екстензивно овцевъдство, което е определено като биологично (екологично) и е с изключителна актуалност през настоящия етап.

Трите географски климатични райони са подходящи за отглеждане на кози от млечни и местни породи.

Овцевъдството е най-сериозният претендент за успешен експорт на външния пазар и на този етап конкуренцията на развитите страни е по-малка, в сравнение с другите видове животни. Ограничаващият фактор е все още незадоволителните хигиенни условия, при които се добиват продуктите от овцевъдството и козевъдството.

Овцевъдството и козевъдството в Бургаска област (подобно е в цялата страна) е силно раздробено. Средният брой овце в едно домакинство е 7,2, а на козите е 2,9. В резултат на това може да се идентифицира като такова от домашен дворен тип за задоволяване на лични потребности. На 1 000 дка. стопанисвана площ се падат 305,4 овце и 160,9 кози и въпреки, че концентрацията на животни е по-добра в сравнение с останалите области, тя е значително по-малка за възможностите на областта. Голямата раздробеност на животните създава сериозни проблеми със селекцията, технологията и пълноценното хранене на животните, както и снабдяването на фермите, изкупуването на продуктите, ветеринарното обслужване, организацията и в крайна сметка на икономическото състояние на овцевъдството и козевъдството.

Загубени са изключително важни и традиционни за България външни пазари на продукти от овцевъдството. Вътрешният пазар е силно стеснен.

Причините за силното редуциране на експорта на продукти от овцевъдството и козевъдството при наличието на добри пазари са преди всичко политически. Слабият експорт на претенциозните пазари в Западна Европа и Америка се дължи на незадоволителното качество на преработените продукти, поради сериозните технологични отклонения, както в производството, така и в преработката, недобрата опаковка и незадоволителната реклама.

Най-характерният белег на упадъка и застоя в овцевъдството е задълбочаващият се процес на мащабна, перманентна декапитализация на основните икономически субекти. Причините за незадоволителното генериране на доходи и парични натрупвания за реинвестиране трябва да се търсят преди всичко в голямата раздробеност и неразвитостта на интеграционните процеси. Това налага предприемане на решителен курс към уедряване на овцевъдните и козевъдни ферми, изграждане на нова интеграционна система и адекватна корпоративна финансова политика.

• 
  Свиневъдство
  

Всяка фирма има виждане за развитие на подотрасъла в рамките на своята собственост, което също затруднява изграждането на една стройна програма, чието изпълнение да не остава само на книга, но да се ползва от специалисти и да се контролира нейното изпълнение.

• 
  Птицевъдство
  

Птицевъдството в Бургаска област заема една средна позиция в отрасъл селско стопанство по отношение на производството и реализацията на стокови яйца и птиче месо. Яйцата и птичето месо са важни продукти в храната на нашето население. В Бургаска област основен производител в този отрасъл е фирма “АВЕС-94” АД, разположена край с. Черни връх, община Камено, където се произвеждат разплодни и консумативни яйца, еднодневни пилета, бройлерно месо, комбинирани фуражи. В областта има изградени още модерни птицеферми, като едни от тях са се специализирали в производството на консумативни яйца - “Чикън груп” Поморие и “Янакиеви” Айтос, а други в производството на птиче месо - “Поли фийд” Айтос. Има и други малки домашни ферми, където се отглеждат от 300 до 500 броя носачки за производство на консумативни яйца.

В момента в “АВЕС-94” АД се отглеждат средно годишно между 30 - 40 хил. броя родители за бройлери, докато преди 5 години са се отглеждали от 80 до 90 хил. броя. От тук и производството на разплодни яйца сега е от 6,5 до 8 мил. бр. годишно докато през 1998 г. е достигало 16 - 19 мил. бр. Всичко това се отразява и на производството на еднодневни пилета - сега е от 3,2 до 4 мил. бр. годишно, докато тогава е достигало до 8 - 9 мил. бр.

В “Полифийд” се отглежда около 8 - 10 хил. бр. родители за бройлери и се произвеждат около 1,5 до 2 мил. бр. разплодни яйца годишно.

Важно условие за постигане на добри резултати е затварянето на производствения цикъл, чрез наемане на земеделски земи за производство на зърно и изграждането на собствено фуражно производство, както е във фирма “АВЕС- 94” АД.

В Бургаска област има добър пазар на птичите продукти в по-голямата част от годината. Голямо предимство е развитият туризъм. В момента всички крупни производители на птичи продукти от страната имат дистрибутори по цялото Южно Черноморие. В областта се произвеждат от 25 до 30 % от необходимите яйца и от 10 до 15% от необходимото птиче месо.

Възможностите за по-голямо производство на птичи продукти са в неразвития дребен и среден фермерски бизнес.

Голям проблем за производителите е пряката реализация на произведената продукция. Поднасянето на потребителя на птичите продукти, непосредствено от производителя, изисква създаването на фирмени магазини, които да осъществяват тази дейност. За целта е необходимо съдействието на общината, за отдаването на подходящи терени и магазини за тази цел.

Предимството, което има нашата страна с възможността за собствено производство на зърно, в сравнение със страните с добре развито птицевъдство, които внасят зърно е важна предпоставка за напредъка в този отрасъл. Все още евтината работна ръка също ще доведе до намаляване на себестойността на птичата продукция и ще я направи конкурентно способна на международния пазар. Субсидиите, които се очакват от Европейския съюз също ще съдействат за по-големи предимства на нашите производители.

• 
  Рибарство и аквакултури
  

Пазарната среда за търговията с риба и рибни продукти в страната не може да бъде оценена еднозначно и в много отношения тя е противоречива. От една страна традициите в консумацията на риба у нас не могат по никакъв начин да се сравнят с тези в другите европейски страни. България се намира на едно от последните места в света по средногодишна консумация на риба на глава от населението (около 3 кг.).

Това потвърждава, че пазарната среда за рибата и рибните продукти у нас е в сянката на традицията на българската трапеза да се предпочита най-вече свинското месо и продуктите от него, след това пилешкото месо и другите меса, вкл. агнешко и шилешко, различните видове колбаси (трайни и малотрайни, вкл. домашно приготвени), по-назад телешкото месо и най-накрая рибата.

Понастоящем състоянието на черноморския ни риболов се характеризира със следните основни параметри:

• 
  Годишен улов - 14 до 18 хил. т., чиято видова структура се обособява от следните компоненти:
  

Най-стабилни са запасите на трицоната, които поради въздействието на пазара остават недоизползвани. Пелагичните видове са мигриращи риби, върху чиито основни обеми съществено влияние оказват хидрометеорологичните условия и състоянието на морето, т.е. възможни са ниски добиви при завишено състояние на запаса, и обратно. От дънните риби попчетата са почти целогодишен обект на добив в рамките на дребния занаятчийски риболов, докато калканът и акулата са в депресирано състояние. Нерибните живи ресурси са представени от рапаната, чиито улови почти изцяло са предмет на износ. Около 65 - 70% от годишните ловитби се извършват в южната част на нашата акватория (Бургаски район).

• 
  Риболовни средства
  

Риболовни кораби, опериращи с пелагичен трал - 40;

Риболовни лодки, риболуващи с мрежи или въдици - около 800;

• 
  Заангажирани в риболова (вкл. добив, обработка, транспорт, маркетинг и др.) - около 5 - 6 хил. души, от които близо 50% са включени сезонно. За най-северните и най-южните селища по крайбрежието ни, морето е основният източник на препитание;
  

• 
  Хидромелиорации
  

Хидромелиоративният фонд на територията на Бургаска област се стопанисва от “Напоителни системи” ЕАД, клон Бургас и от общините. В процес на учредяване са сдружения за напояване, които след регистрацията си ще придобият право на ползване или право на собственост върху част от обектите от хидромелиоративния фонд.

1. 
   Държавен хидромелиоративен фонд, стопанисван
   

Обектите в експлоатация са общо 54 бр., в т.ч. по видове:

• 
  Обектите от незавършено строителство са общо 4 бр.:
  

2. Хидротехнически център гр. Бургас - кухненски блок

3. Деривационен канал М-2-1-1 от НС ”Мандра”

4. Селскостопанско водоснабдяване на с. Синеморец - II етап.

• 
  Обекти в експлоатация
  

Основен водоизточник на НС “Ахелой” е язовир “Ахелой”, включен в списъка на комплексните и значими язовири (Приложение № 1 към чл.13 от Закона за водите). За водоползване от яз. Ахелой има издадено разрешително № 211/19.03.2001 г. с краен срок 19.03.2005 г. и годишен лимит 5, 4 млн.м³ за напояване.

Основен водоизточник на НС ”Трояново” е язовир “Трояново”. За водоползване от яз. Трояново има издадено разрешително № 241/18.04.2001 г. с краен срок 18.04.2005 г. и годишен лимит 4, 9 млн.м³ за напояване.

Основен водоизточник на НС ”Крушево” е язовир “Крушево”. За водоползване от яз. Крушево има издадено разрешително № 240/18.04.2001 г. с краен срок 18.04.2005 г. и годишен лимит 2, 6 млн.м³ за напояване.

Основен водоизточник на НС ”Церковски” е язовир “Церковски”. За водоползване от яз. Церковски има издадено разрешително № 0828/03.04.2002 г. с краен срок 03.04.2006 г. и годишен лимит 1, 56 млн.м³ за напояване.

Основен водоизточник на НС ”Каябаш” е язовир “Скала-1,2”. За водоползване от яз. Скала-1,2 има издадено разрешително № 0832/08.04.2002 г. с краен срок 08.04.2006 г. и годишен лимит 7, 5 млн.м³ за напояване.

Основен водоизточник на НС ”Мандра” е язовир “Мандра”. За водоползване от яз. Мандра има издадено разрешително № 0812/27.03.2002 г. с краен срок 27.03.2006 г. и годишен лимит 12 млн.м³ за напояване.

Основен водоизточник на НС ”Новоселци” е язовир “Мандра”. За водоползване от яз. Мандра има издадено разрешително № 0813/27.03.2002 г. с краен срок 27.03.2006 г. и годишен лимит 2,2 млн.м³ за напояване.

За язовирите няма налична проектна и техническа документация. Има данни за 242 язовира.

Устройството и дейността на сдруженията за напояване са уредени със Закон за сдруженията за напояване /ДВ, бр. 34/06.04.2001 г./ През 2002/2003 г. на територията на Бургаска област са регистрирани 3 сдружения за напояване - "Съединение" - гр. Българово, "Златна праскова" с. Драганци и "Камчия" с. Планиница. Открита е процедура за учредяване на още 10 СН.

За почти всички язовири в областта са сключени договори за аренда или наем за риборазвъждане с юридически и физически лица. Те не полагат грижи за техническата поддръжка на съоръженията и язовирните стени. Наблюдава се изпускане на водата от язовирите през есента за по-лесен улов на риба, което драстично нарушава водния баланс на водоизточниците. Като се има предвид, че повечето от тях са многогодишни изравнители, запълването им с вода за следващия поливен сезон е почти невъзможно. Подязовирните помпени станции, където има такива, са ограбени и разрушени, както и по-голямата част от каналната мрежа. Общините, поради липса на средства са лоши стопани, не инвестират в поддръжката на водоемите, а при аварийни ремонти търсят съдействието на държавните структури - фонд "Бедствия и аварии", "Гражданска защита" и др. На много места не се предоставя вода за напояване на нуждаещите се земеделски стопани, не се допускат животни за водопой от страна на арендаторите и се получават остри конфликти, за които общинските администрации не прилагат правомощията си. Не се използват язовирите по предназначението си - за напояване на земеделски земи.

Всички широкообхватни поливни машини тип “Фрегат” бяха частично ограбени и демонтирани още през 1996-97г. Лентовите поливни машини тип "ИДЛ", капковите системи и друга поливна техника също са частично ограбени, демонтирани и продадени. Към настоящия момент в Бургаска област няма годна поливна техника. Закупуването на нова такава е непосилно на земеделските стопани. Необходимо е да се помисли за преференциални условия за кредитирането на тази дейност.

До 1990г. в държавните язовири на Бургаски окръг се извършваше промишлен риболов само от държавно предприятие “Сладководно рибовъдство”. По бреговата ивица на тези язовири имаше разрешени зони за спортен риболов. Със средствата събрани от заверката на любителски риболовни билети се закупуваше зарибителен материал за тези водоеми.

След 1990 год. под различни “законови” форми язовирите “Мандра” ,”Порой” и езерото “Вая” бяха “стопанисвани” така, че в тях остана само плевелна риба. Рязко спадна интересът към закупуване и поддържане на любителски риболовни билети. През 2002г. в Бургаски окръг бяха заверени само 1200 бр. билети, от които 800 в гр. Бургас и въпреки това, постъпленията от тези билети са няколко пъти повече от продадените лицензи за промишлен риболов в тези водоеми. Не трябва да се забравят и щетите, които нанасят риболовните мрежи на мигриращите и зимуващите водолюбиви птици в Бургаските езера.

Непромишленото рибовъдство е пряко свързано със спортния риболов.

Увеличаването на рибните запаси ще стане повод отново хиляди риболовци да закупуват и заверяват риболовни билети.

За да се постигне тази цел трябва:

• 
  Тотална забрана на промишления риболов в яз.”Мандра” и ” Порой”.
  
• 
  Зарибяването на тези язовири да става в присъствието на обществени организации и медии.
  
• 
  Зарибяване на реките: Велека, Младежка, Дяволска и Луда Камчия.
  
• 
  Определяне на брегови зони за спортен риболов и зони за спокойствие
  
• 
  Определяне на места за мръстилища и тяхното поддържане.
  
• 
  Стабилизиране на черни пътища до разрешените зони за спортен риболов.
  
• 
  Насипване на риболовни буни в яз ”Мандра” и залесяването им.