Областна стратегия за развитие на област Бургас (2005-2015г.) С ъдържание

СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ

Областната стратегия за развитие на област Бургас определя целите и приоритетите за развитие на областта, както и мерките за постигането им. Стратегията се разработва в съответствие с Националната стратегия за регионално развитие и е отправна точка за общинските планове за развитие.

Стратегическата част определя дългосрочните цели, приоритети и мерки за реализацията им. Стратегическите цели и приоритети са формулирани въз основа на подробен социално – икономически анализ, отчитайки динамиката на процесите на интеграция на Република България към Европейския съюз. Характерна особеност на периода за реализация на стратегията 2005 – 2015 г. е подготовка и членство на Република България за членство в Европейския съюз.

Планирането на стратегическо ниво цели постигането на динамично и устойчиво развитие на отделните райони, както и намаляване на реги­оналните и вътрешнорегионалните различия. То позволява разрешаване на въпроси, засягащи териториалното използване, икономиката, социалната и околна среда и предлага подходящи решения за постигане на визията. Визията представя очакванията на стратегията за постигане на дългосрочен резултат въз основа на прилагането на стратегията за периода 2005 – 2015 г.

1. Визия

11.Главна цел

Областната стратегия предвижда три стратегически цели за приближаване до визията за развитие на Област Бургас. Всяка от тези стратегически цели е съобразена с Националната стратегия за развитие на Република България за периода 2005-2015г. и включва набор от приоритети, които съвместно водят до постигането им. В рамките на всеки от приоритетите са определени специфични цели, които се очаква да бъдат постигнати чрез съвместното изпълнение на всички мерки към съответния приоритет. Стратегическата част на областната стратегия за развитие е разработена като комплекс от взаимообвързани и взаимодопълващи се стратегически цели, приоритети, конкретни цели и мерки.

Приоритет 1: Изграждане на нова и модернизация на съществуващата инфраструктура за създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост

Състоянието на инфраструктурата в област Бургас, в сравнение с развитието на инфраструктурата в страните членки на ЕС е несъответстващо за развитието на региона. Преодоляването на несъответствията в инфраструктурната обезпеченост и нуждите на икономиката за растеж са един от ключовите фактори определящи инвестиционната привлекателност и повишаващи конкурентоспособността на областта. Този процес следва да се извършва при максимално оползотворяване на силните страни и възможности и преодоляване на слабите страни в досегашното развитие в съответствие с изготвения SWOT анализ на областта.

Инфраструктурата ще стимулира развитието на бизнеса и икономическото приобщаване на цялата територия, чрез развитието на нейния потенциал. В същото време дейностите по изграждането на нова и модернизирането на старата инфраструктурата са източник за създаване на нови работни места.

Дейностите по подобряване на инфраструктурата трябва да осигурят балансирано развитие и устойчив икономически растеж в съответствие със специфичния потенциал и инфраструктурен дефицит и качество, в съответствие с европейските стандарти.

Важен елемент от транспортната инфраструктура на Областта е и железопътната й мрежа. Реализирането на предвидената реконструкция, би довело до достигането на европейските стандарти в тази област и би благоприятствало устойчивото развитие на област Бургас. Стратегическо средство за постигането на тази цел е и запазването на утвърдените на световно равнище позиции на летище “Бургас” в сектор въздушен транспорт.

Анализът на транспортната изграденост показва добра степен на развитие на наземния транспорт, с изключение на частта му от най-висок клас. Усвоени са уникалните възможности на областта в сферата на въздушния транспорт. Наличието на летище Бургас с международна категоризация, оборудвано с най-модерна техника, определено влияе благоприятно на развитието на областта. Проблем за решаване е сезонния характер на пътническите полети. Той е комплексен по своя характер и се влияе не толкова от предлаганите услуги и тяхното качество, колкото от развитието на останалите отрасли, например туризма.

Изграждането на АМ "Тракия" и АМ “Черно Море”, реконструкцията и разширението на пристанище Бургас и модернизацията на железницата по направлението Бургас - Стралджа, ще утвърдят позицията на област Бургас в национален мащаб като територия с добре изградена инфраструктура и ще я превърнат в практически функциониращо звено на европейски транспортен коридор № 8.

Пространственият анализ на транспортната схема показва известна изолираност на северната и южна части на областта от основните транспортни направления, заради планинския релеф и граничната изолация. Реконструкция на направлението Средец – Болярово /път ІІ-79/, ще доближи областта до ГКПП Лесово, а региона ще получи алтернативен достъп до европейската част на Турция. Необходима е реконструкция на направленията Средец – Карнобат, Сунгурларе – Карнобат и Руен – Айтос, което ще осигури по-бърз и лесен достъп на прилежащите общини до АМ "Тракия" и ще ги включи в транзитния трафик. Така периферните /по отношение на транзитните направления/ територии ще получат индиректен достъп до тези направления и също ще се включат в интензивния обмен на хора, стоки и услуги.

Мерки:

• 
  Построяване на отсечката от Автомагистрала “Тракия” – Бургас – Карнобат;
  
• 
  Започване на отсечката от Автомагистрала “Тракия” Карнобат – Стралджа;
  
• 
  Приключване изработването на проекта за Автомагистрала “Черно море” на територията на страната;
  
• 
  Довършване реконструкцията на първокласната пътна мрежа на територията на Бургаска област по оста Изток – Запад и по оста Север-Юг;
  
• 
  Цялостна рехабилитация на път I – 9 Бургас – Малко Търново - Къркларели / Р Турция / с цел осигуряване преминаването на ТИР-ове;
  
• 
  цялосна Реконструкция на път II- 98 Царево -Малко Търново
  
• 
  Реконструкция, рехаб- илитация и освежаване на отсечки от републиканската пътна мрежа на територията на Бургаска област, общински и местни пътища;
  
• 
  Конструктивно укрепване на подлези, надлези, виадукти и други транспортни съоръжения;
  
• 
  Довършване реконструкцията на ж.п. отсечка Церковски – Карнобат и ж.п. отсечка Карнобат – Черноград;
  
• 
  Удвояване на ж.п. отсечка Карнобат – Синдел;
  
• 
  Изграждане на карго-терминал – свободна зона на площ около 500 дка;
  
• 
  Разширение на пътническия терминал с около 100 дка;
  
• 
  Разширение на пристанище Бургас;
  
• 
  Подновяване на обслужващите системи и механизми на пристанището;
  
• 
  Възстановяване на пътническото корабоплаване;
  

Предвид досегашното подценяване на въздействието на екологичната инфраструктура върху устойчивото развитие, е необходимо ускоряване изграждането й като цяло.

Запазването и подобряването качеството на околната среда е силно зависимо от третирането на отпадните води. Липсата на ПСОВ в редица градове и канализационни системи в повечето села влиза в противоречие с целите на устойчивото развитие на областта. За голяма част от необходимите обекти са изготвени проекти, но липсата на финансови средства до сега не е позволила тяхното изграждане и е била спирачка за развитието на селския и екотуризъм в областта. Изоставането в изграждането на канализационни системи и пречиствателни съоръжения води до замърсяване на околната среда и е предпоставка за ограниченото развитие на областта.

Съществуващите депа за твърди битови отпадъци са недостатъчни, не отговарят на изискванията за опазване на околната среда и голяма степен са с изчерпан капацитет.

Предпазването от бъдещи екологични рискове от своя страна включва разработване и реализация на програми за превенция и укрепване на свлачища, предпазване на морския бряг от абразия, рекултивация на замърсени терени и замърсени земи.

На територията на област Бургас са разположени шест района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух като постоянен мониторинг се провежда само в Бургас и Камено. Превишавания на установените норми се отчитат за Бургас, Камено, Карнобат Айтос, Средец, като за тях са разработени програми за управление качеството на атмосферния въздух. Тези програми в детайли разглеждат възможностите за намаляване на генерираните вредни емисии от индустриалните обекти, според конкретната им специфика.

Съществена част от вредните емисии и шумовото замърсяване в населените места се дължат на автомобилния транспорт, като за гр. Бургас той е определен за замърсител номер едно. Засиленият контрол върху техническото състояние на автомобилните двигатели и въвеждане на ограничителни мерки за неизправните автомобили е само част от решението на проблема. За ограничаване на замърсяването е необходимо намаляване плътността на автомобилните потоци и обходни маршрути с цел преразпределение на замърсителите върху по-големи площи и изграждане на зелени пояси около най-натоварените участъци от уличната мрежа с цел създаване на ефекта “каньон” – извеждане на замърсителите във височина. Обновяването на автобусния парк за обществен транспорт, усъвършенстването на транспортните схеми и стимулите за по-широкото му използване от населението ще имат синергичен ефект за редуциране на генерираните замърсявания.
Мерки:

• 
  Изграждане на регионални депа за твърди битови отпадъци;
  
• 
  Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на отпадъците;
  
• 
  Създаване на механизми за функциониране на система за разделно събиране и рециклиране на отпадъци;
  
• 
  Ликвидиране на нерегламентираните сметища на територията на областта;
  
• 
  Реконструкция и модернизация на аерационната система на биостъпалото в ПСОВ Бургас;
  
• 
  Изграждане, разширяване и рехабилитация на водопроводни и канализационни мрежи в населените места на територията на областта;
  
• 
  Поетапно изграждане на ПСОВ: “Сл. Бряг”, “Крайморие”, “Созопол”, “Царево”, “Ахтопол”, “Синеморец”;
  
• 
  Внедряване в индустриалните обекти на най-добрите налични технологии, според съответната специфика, които да гарантират минимално генериране на вредни емисии;
  
• 
  Въвеждане на екологосъобразни технологии за намаляване на замърсяващите въздуха емисии от големи и средни горивни инсталации;
  
• 
  Разработване и изпълнение на транспортни схеми, допринасящи за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта;
  
• 
  Създаване на зелени пояси за намаляване на шума и замърсяването на въздуха;
  
• 
  Подобряване на състоянието на уличните настилки;
  

Комплексно въздействие за опазването на околната среда оказват и мерките по следващата специфична цел за подобряване на енергийната ефективност.

Потенциалът за изграждане на ВЕЦ на територията на областта не е голям, а и намаляващият воден отток не е предпоставка за произвеждане на сериозни количества електроенергия, но все пак съществува и може да бъде използван като алтернативен, макар и най-вероятно сезонен източник на ел. енергия за планинските райони – Странджа и Стара планинна, при язовирите “Камчия” и “Ясна поляна”.

Подобни действия биха били в синхрон с необходимостта от разширено внедряване на енергоспестяващи системи; ограничаване на загубите и търсене на "вътрешни резерви".

Подценява се и възможността за алтернативно енергоснабдяване с природен газ. Промишлената и битова газификация ще намалят серните окиси, прахта и саждите и ще се подобри възпроизводството на околната среда. В допълнение потреблението на природен газ е по-евтино от другите енергии, така че ефектът за устойчивото развитие ще бъде комплексен.

Не бива да бъде пренебрегвано и значението на вятъра по черноморското крайбрежие, както и експериментално това на приливите и отливите и енергодобива чрез преработка на отпадни ресурси, което би могло да бъде една от областите на проявление на развитието на иновационните технологии на територията на област Бургас.
Мерки:

• 
  Рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови енергийни мощности;
  
• 
  Изграждане на газопреносни и газоразпределителни мрежи и ускоряване на битовата газификация;
  
• 
  Газификация на енергоемки промишлени обекти;
  
• 
  Въвеждане на енергоспестяващи осветителни системи;
  
• 
  Популяризиране на възможностите за енергоспестяване;
  
• 
  Повишаване ефективността и подмяна на амортизираните отоплителни системи и топлосъхранението;
  
• 
  Саниране и сертифициране на сгради държавна и общинска собственост;
  
• 
  Популяризиране на възможностите за пренасочване на крайните консуматори (особено индустрията) към алтернативни горива и енергии;
  
• 
  Поощряване развитието на пазара на услуги за повишаване на енергийната ефективност;
  
• 
  Инвестиции в екологосъобразен градски транспорт и създаване на стимули за по-широкото му използване;
  

• 
  Създаване на бизнесинкубатори, бизнесцентрове, бизнеспаркове;
  
• 
  Изграждане на офиси за обслужване на инвеститори, изложбени зали и експозиционни съоръжения;
  
• 
  Развитие на индустриални и технологични паркове;
  
• 
  Създаване на нови производствени и предприемачески зони;
  
• 
  Консултантска и методическа подкрепа за създаване и развитие на нови МСП;