Облигационни отношения

При все това има хипотези, когато един акцепт, който съдържа и други елементи, освен съгласието, би могъл да се разглежда като приемане на вече направеното предложение и допълнително (насрещно) предложение. Например: продавам ви 10 тона ябълки, а вие ми отговаряте, че ще купите и 20 тона. Но тази ситуация подлежи на тълкуване - може да означава едновременно че вие сте съгласни да купите 10 тона и още 10, но и че няма да купите по-малко от 20!

Както офертата, така и приемането и може да се извършва с конклудентни действия. Но това означава мълчаливо, а не с мълчание! Например един продавач на сладолед е поставил табелка: 3 топки 1 лв. Аз заставам пред него и му давам един лев без да казвам нищо, той ми прибира парите и ми дава сладоледа. Тук разговор няма, но е очевидно, че договор е сключен.

Мълчанието само по себе си е липса на волеизявление, а не самото волеизявление. Мълчанието в ГП не е знак на съгласие. Ако в предвиденият в офертата срок за приемане отговор не бъде даден, договорът няма да се сключи. Ако погледнем например ал.3 на чл.16 от ЗЗД: “при договорите с продължително изпълнение изменянето или заменянето на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля.” Ето една хипотеза, в която мълчанието е приравнено на съгласие, но по правило то не означава нищо.

Още един текст от ТЗ - чл.292, приравнява мълчанието на приемане. Например получавате в пощенската си кутия новото списание Х, с една придружителна бележка в смисъл: “Уважаеми господин У, предоставяме на вашето внимание новото българско списание Х, и знаейки от една срана колко сте ангажиран, а от друга колко полезно ще бъде за вас да получавате това списание, продуцираме нова система за абониране - ако не върнете списанието да 2 седмици на посочения адрес, ще считаме, че сте приели нашето предложение и сте се абонирали.”

Какво става ако акцептът е изпратен навреме, но пристигне по-късно? Проблемът е в следното: когато отговорът на една оферта е положителен, и акцептът е изпратен, приемащият счита договорът за сключен и очаква за него да настъпят съответните права и задължения по договора. От друга страна когато предложителят не получи отговора в предвидения срок, може да счита че офертата не е приета и има пълното право да направи на друго същото (или напълно ново) предложение. Когато той получи късно пристигналото приемане и види, че то все пак е било изпратено на време, се получава голяма каша. Оферентът може да е сключил междувременно нов договор, защото е счел че офертата му е била отхвърлена - все пак неговият animus contrahendis obligationes има валидност в предвидения за приемане срок. Този конфликт е разрешен в ал.4 на чл.13 от ЗЗД в интерес на приемащия, който е пратил на време своето съгласие. Тук се пак е предвидена една възможност ако веднага, след получаването на съгласието съобщи на приемащия (т.е. не по пощата, а по някакъв по-бърз начин - по телефон и т.н/., че счита изявлението за закъсняло, макар и да е изпратено навреме.

Подобно разрешение съдържа и Виенската конвенция, само че в чл.21 там този принцип е разпрострян не само по отношение на късно пристигналото, но навреме изпратено предложение, а и по отношение на всяко закъсняло приемане.

Момент и място на сключване на договора

Най-общо може да се каже, че значението на момента на сключване на договора има връзка с приложимия към него закон. Значението на момента на сключване на договора е важно и с оглед “влизането в сила” на договора, пораждането на правата и задълженията на страните и броенето на сроковете за реализация на тези права и изпълнение на задълженията. От момента на сключване на договора (ако влизането му в сила не е отложено за един бъдещ момент) ще започне вещното действие, ако договорът има за предмет прехвърляне на вещни права върху индивидуално определени вещи. Моментът на сключване на договорът може да се окаже от значение за определяне задълженията по него. Така според чл.68 т “б” от ЗЗД местоизпълнението на задължението за индивидуално определена вещ (ако друго не е било уговорено) е мястото, където вещта се е намирала по време на сключване на договора.

Кой е моментът и мястото на сключване не един договор? Принципно договорът е сключен, когато се постигне съгласие между двете страни. Проблемът за моментът и мястото на сключване не съществува при договорите между присъстващи, но не така е при договорите сключени чрез кореспонденция и т.н. Съществуват 4 теории (формулировки) за момента на сключване при договори между неприсъстващи. Според теорията на изявлението това е моментът, когато този, до когото е направена офертата, я приеме. В този момент съгласие наистина има, но то не е споделено, не е доведено до знанието на предлагащата страна. (Ще се женя за нея, ама тя не знае още!)

Втора е теорията на емисията - тук определящ е моментът на изпращане на приемането (акцепта/. Тази теория има предимство - за акцепанта щом е изпратил своето “ЗА” договорът вече е сключен. Но от друга страна не всяко изпратено писмо стига до назначението си… Тази теория в един по-ограничен вариант намира приложение в Англия, където считат Кралските поща за достатъчно сигурна, така че писмата никога не се “загубват” по пътя…но и там съществуват изключения - така ако адресът е сгрешен, подателят сам си е отговорен.

Третата възможна концепция е теорията на получаването - определящ е моментът на получаване на отговора на приемащият…но това, че оферентът е получил едно писмо все още не означава, че се е запознал със съдържанието му.

Четвъртата теория е теорията на узнаването, което вече предполага оферентът да се запознае със съдържанието на чуждото волеизявление. Тук обаче липсва обективен критерий за това кога е станало “узнаването” - все пак аз може и да съм получил писмото, но да си седя, да го гледам и да се чудя: “Да го отворя ли, или не?!? Май вече този договор не го искам…”

В нашето законодателство, подобно на повечето модерни законодателства, в това число Виенската конвенция и ШГК, в чл.14 ал.1 на ЗЗД е възприета теорията на получаването. Там е казано, че договорът се смята за сключен в момента, когато приемането достигне у предложителя. (Т.е. ние не се доверяваме на Кралските пощи, както правят англичаните, защото нашите не са кралски, но и не може да си позволим да чакаме оферента да се запознае със съдържанието на изпратеното съобщение, защото може да реши и де не се запознава/.

Какво означава “приемането да достигне” - да бъде на разположение на оферента по такъв начин, че той да би могъл да се запознае с него, ако би искал. Казано иначе, ако става въпрос за писмо, то трябва да е достигнало до вашата пощенска кутия; ако е препоръчано писмо, то за него трябва да е съобщено на оферента; а ако става дума за сложната съобщителна верига в една канцелария, то това е моментът на заявяване на приемането, а не моментът в който то е било съобщено например на генералния директор през серията секретарки…

Общият принцип е, че договорът е сключен там, където е станал перфектен. Така от гореизброените концепции за това кога един договор е станал перфектен, можем да изведем и мястото на сключване. По нашият закон договорът се счита за сключен когато приемането достигане до оферента - т.е. мястото на сключване ще бъде там, откъдето е изпратена офертата - чл.14 ал.3 - “Договорът се смята за сключен в мястото, където е направено предложението.” По принцип за законодателствата, където този въпрос не е изрично уреден трябва да се приложи действащата там теория за момента на сключване съотнесена към мястото на сключване.

Ако междувременно след изпращането на приемането настъпят някакви промени, които поставят под съмнение волята на акцепанта (например умре, или бъде поставен под частично запрещение) то договорът се счита за сключен въпреки този дефект - по чл.14 ал.2. Така и изпращането на приемането се оказва от голямо значение, макар само по себе си да не води до сключване на договора.

ШГК използва едно особено условие - там е казано, че договорът влиза в сила от момента на изпращане на акцепта, но при условие че бъде получен. Т.е. договорът е сключен със сигурност едва когато приемането стигне до оферента, но се счита че започва да действа от един по -заден момент - изпращането. Нашият закон получава същият ефект, но е казал нещата по друг начин - чрез серия от допълнителни уточнения, че наистина меродавен е моментът на получаване, но ако след изпращането са настъпили някакви промени (някой е умрял, писмото се е забавило и т.н/. това е без значение - договорът е сключен.

Смъртта на длъжника по принцип не оказва влияние върху действието на договора, но може да се окаже и обстоятелство, което го прекратява - какъвто е случаят с договорите intoito personae. Но тъй като повечето задължения не са с оглед личността на длъжника, въпреки неговата смърт задължението ще възникне и ще може да бъде изпълнено. Докато при договорите intoito personae задължението ще възникне, но след смъртта на длъжника ще е настъпила една последваща невъзможност за изпълнение.

Договорът е сключен щом бъде постигнато съгласието. Това обаче е вярно само за неформалните договори, или най-много за тези формални договори, които изискват само частна писмена форма. Съгласието при консенсуалните договори е самият договор. Но при формалните договори има и изискване за форма, което трябва да бъде спазено. Ако това е частна писмена форма, договорът може да се получи чрез размяна на 2 насрещни писма, или на 2 екземпляра от договора, които са подписани първо от едната страна, а после и от другата. (Така и двете страни имат по един екземпляр с два подписа/.

По същият начин може да бъде съобразена и формата за нотариална заверка на подписа - аз заверявам подписа си при моя нотариус и ви пращам писмото, а вие прибавяте писмото със заверен ваш подпис до моя. При сключване на договори, когато предписаната от закона форма изисква едновременното присъствие на лицата пред нотариус явно единственото което може да се получи чрез кореспонденция е предварителен договор.

Също така и при реалните договори освен постигнатото съгласие, за да бъде сключен договорът е нужно и предаването на съответната вещ.

Какво става при погрешно предаване на изявлението, по вина на публичната организация, която извършва предаването? Например пускате телеграма, чийто текст по пътя е объркан? Това наистина е една сравнително екзотична хипотеза - нашият закон не съдържа разпоредби в тази насока. Съгласно BGB обаче, в този случай се прилагат правилата за опорочена воля - т.е. за унищожаване на сделката поради грешка, порок на волята и т.н.

Повечето автори у нас са склонни да смятат, че в този случай няма съгласие, защото предаденото волеизявление се разминава с реалното. Аз, обаче смятам, че идеята че е налице не липса на съгласие, а нещо като порок на волята, който трябва да обоснове унищожаемост, е по разумна. Така например ако аз мисля, че ви продавам къщата си в Банкя, а вие мислите, че ви отдавам под наем къщата си в София - такава една двустранна грешка в никакъв случай не може да породи съгласие - сделката е нищожна. Но ако аз ви предлагам да купите къщата си в Банкя, а пощата ви предаде - вилата ми в Банкя (или нещо друго) то вие имате едно предложение, което приемате такова, каквото е. Вие не сте в грешка. Собствено и аз не съм в грешка - моето волеизявление е напълно вярно. Разминаването между моята воля и предаденото изявление е именно грешката. Така, че не е толкова далечно да се използват по аналогия правилата за унищожаване, а не тези за нищожност поради липса на съгласие.

Тук могат да се посочат различни усложнени хипотези: сключване на договор на етапи, или по точки - оттук и система на пунктовете. В много случаи днес се сключват твърде дълги и сложни договори. Континенталната традиция улеснява сключването на по-кратки договори, защото има множество диспозитивни норми, които заместват липсващата воля на страните. Но това намира приложение само при т.нар. типични договори - най-често срещаните договори в оборота.

Когато обаче продавате едно предприятие, или когато купувате цял пакет акции (бил той мажоритарен или не) в едно дружество, когато сключвате един договор за комплексна доставка и т.н. в интерес на по-оперативното обслужване е да се сключи на части. След като (да кажем) сме решили, че ще направим еди-какво-си с еди-кого-си, описали сме това в протокол, или дори в нарочен текст (проектодоговор/, по нататък започваме да разсъждаваме и да се пазарим за следващите клаузи на договора. Тази техника позволява да се разделят преговорите на части. Така част от съдържанието на договорът ще бъде определена от съгласието на ‘големите риби” - изпълнителният директор на фирмата, или колективен орган - съвет на директорите, а по-детайлната страна на отношенията ще бъде регламентирана на базата на съгласието на експерти - юристи, икономисти и т.н. Тези експерти ще подготвят съответните части на договора и парафирайки ги, или по-точно “слагайки им виза” ще ги изпратят при големите шефове за окончателното подписване на договора, които никога не са чели целия договор. А и това е невъзможно, защото това в много случаи са над 200-300 страници.

*Какво ще стане, ако след като сме се съгласили с част от клаузите не можем да постигнем съгласие по следващите? При съмнения договорът няма да бъде сключен и изходът, ако преговорите са блокирани от дребните риби - например юристите, те ще представят един протокол за разногласията по спорните въпроси и преговорите ще се качат отново на масата на големите шефове, които бидейки по-умерени, защото разсъждават като бизнесмени ще преглътнат рисковете посочени от юристите.

Друга възможност при блокиране на преговорите е да се търси съдействието на трето лице - т.нар. икономически арбитраж, който навремето беше възможен само във външните отношения, но днес по чл.299 от ТЗ е допустим при всеки един търговски случай. Системата на пунктуациите не ни дава възможност да сключваме договора на части (отново е нужно съгласие по всичко/, но улеснява сключването, чрез разделяне на “материите” на договора.

Вторият особен случай на сключване на договори е чрез наддаване - на търг. Обща правна уредба в момента като че ли няма. Възможни са няколко начина на организация на търга: търг с явно наддаване - устно и писмено. (По втория начин се провеждат публичните продани на недвижими имоти по ГПК, при несъстоятелност, когато има препращане към правилата на ГПК, а вече по същият начин се продават и движими вещи/. Търгът е явен, защото всеки от конкурентите може да провери чуждото предложение, било то и писмено. (Техниката на такъв търг е следната: в специална тетрадка се вписват предложенията и наддаването на кандидатите за определен период - ден, седмица, месец, като всеки може да прочете вече направените предложения/.

Възможен е и търг с тайно наддаване. Това ще бъде хипотезата, когато предложенията ще се дават само веднъж, в затворени пликове, които се отварят едва след изтичане на срока, в който може да се наддава - т.е. тук никой не знае какви са направените от конкурентите предложения.

У нас са известни и се прилагат и трите начина за организиране на търг. Съществува наредба за търговете, която урежда явните търгове с устно наддаване и тайните търгове. ГПК урежда явното писмено наддаване, а и ТЗ в частта си за продажбата съдържа някой правила за продажбата чрез търг - раздел III чл.337 и сл. От ТЗ. Тези 3 хипотези на наддаване са обединени от едно нещо - и в трите случая има един общ параметър и това е цената. Търгът може да бъде както с наддаване, така и с малодаване - когато фирми се конкурират за извършването на определена работа на някаква цена, като явно най-изгодното предложение тук е най-ниското.

Все пак за да се сключи един по-сериозен договор, особено ако е административен, трябва да се съобразява не само един параметър от офертите на участниците в търга, а обикновено се стига до своеобразен конкурс.

Има случаи, когато действието на един договор е обусловено от вземане на различни решения от частноправни субекти. В крайна сметка ако вземете едно АД, или едно ООД, пък даже и едно СД сключването на договор ще трябва да бъде съпроводено с решения на колективните органи, макар че се подписва от представителя на дружеството - управителя, или изпълнителният директор. Този механизъм е предвиден за да се попречи на изпълнителният директор да решава в една сфера, която излиза извън рамките на обикновената търговска дейност на дружеството. Същата логика има и при административният договор. (Но там нещата стават още по абсурдни: един административен орган взима решение за приватизация, а друг решава начинът по който ще стане тази приватизация и подготвя сключването на договора - т.е. продава нещо, което не е негово!) Сама по себе си договорът е юридически факт на частното право и за него важат правилата на ГП,ОП, ТП…но за да се стигне до сключването на договора трябва да се мине през редица процедури, регламентирани от АП.

Винаги съществува противоречие между юридическият съветник и представителя на страната, която ще сключва договора. За търговеца договорът е една ненужна хартия, която само усложнява нещата, или просто му е нужна за счетоводството. За разлика от него юристът гледа по-сериозно Противоречието идва защото единият/търговецът) смята, че нещата трябва да бъдат по-прости и формални и е слконен да използва текста на подобен договор, който вече е сключвал в друг случай: Например в качеството си на юридически съветник сте направили един договор на ваш клиент, по силата на който той продава нещо, или е комисионер. В един следващ момент решава да купи нещо, или да наеме комисионер, и защото не му се дават още пари взима договорът от предишният случай и сключва същия като само сменя местата. Ефекът от това е катастрофален, защото вие сте направили договора съгласно качеството му на продавач и сте защитили продавача максимално, и така използвайки същото “листче” но вече като купувач той се оказва в клопка…. Казано иначе договорите, особено тези, които не се сключват всеки ден, трябва да се обмислят добре и по никакъв начин не ги разглеждайте като една формалност - просто лист хартия. Това е причината при целият набор от диспозитивни норми, които позволяват да се пишат кратки договори, сериозните контрагенти да се “плъзгат” по англо-саксонската традиция, където се пишат томове и се предвиждат и най-невъзможните и отчаяни хипотези.

В масовите случаи разбира се това е неудобно и практиката е създала различни улеснения, които свеждат сключването на договора до едно просто: “ДА”, като същевременно не поставят страните в рисковата ситуация да не знаят какво регулира техните отношения.

Тези улеснения са най-малко 3 вида: 1)договори при общи условия; 2)типови договори: 3)бланки. Всички те са насочени към това, да улеснят масовото сключване на някакъв договор. Типовите договори днес нямат нищо общо с това, което са били преди 15 години. Някога в България при планираната икономика имаше нормативни актове, които се наричаха типови договори и определяха задължителното съдържание на договорите, които се сключваха между предприятията, подчинени на едно министерство. Тази практика напълно се различаваше от типовите договори по света. Типовият договор е предварително приготвен (да го наречем) образец, подготвен от експерт или организация, чиято цел е да помогне на страната, да я подсети какво трябва да включва един такъв договор и така да улесни сключването му. Пример: Типов договор за продажба на захар на асоциацията Х. Асоциатите в асоциацията мислили, мислили и създали десетина различни типови договори за различни хипотези за продажба на захар. Тези договори са балансирани. Целта на асоциацията (на това независимо на пръв поглед спрямо страните лице) е да създаде една обективна основа, която да не преферира едната или другата страна, а просто да помага при сключването на такива типови споразумения.

Възможно е типовите договори да бъдат създадени и като бланки, които препращат “към правилата” в съответната асоциация, което още повече улеснява нещата. Тия правила са известни на страната, просто на бланката на асоциацията пише три числа - количество, данък, цена, и всичко останало го има в бланката, а за което го няма се препраща към правилата.

Но това не е единствената форма в която се среща бланката. Бланка може да се окаже и това, което може да намерите в Нотариата - има бланка за пълномощно, бланка за продажба на автомобил, и т.н. Тази бланка също е разработена по начин, за да у;лесни страните, като нещата са прецизирани от едно трето лице.

Договорите при общи условия се споменават в 1л.16 от ЗЗД и втори път в чл.298 на ТЗ. Общите условия представляват отнапред разработени от едната страна по договора условия към него, които позволяват 2 неща: Конкретният договор да бъде кратък, като общите неща са изведени в общите условия. Нещо подобно на бланката, но при договорите под общи условия препращането е не към правилата на някаква асоциация, които са насочени към балансиране интересите на страните, а към създаден от самият контрахент документ - общи условия , в които той си е поставил каквото си иска. Пример: Химическо чистене: Отивате там, давате си палтото и получавате едно листче. Преди да ви го дадат обаче вие се подписвате и другото листче отива под индигото в ателието. Тръгвайки си виждате, че на стената има една голяма рамка, в която пише: “Общи условия” и с дребен шрифт са написани няколко колони. Ако се вторачите в тези текстове, ще научите например, че “Химическо чистене” не отговаря по никакъв начин за това, че не ви е изчистено петното, а напротив - станало е по-голямо, или все пак го е изчистило, но на мястото му се е появила дупка…Друг пример: Купувате си билет за самолет, в който пише: “Договорът за превоз по този билет е подчинен на: Варшавската конвенция за международни превози и общите условия на превозвача. За пълните общи условия на превозвача се информирайте във всяко бюро.” Част от тези общи условия ще намерите на последната страница на билета, и там ще прочетете например, че не може да си носите ножица, че имате право на еди-колко-си килограма багаж и т.н. Т.е. общите условия са документ, който предварително някой е седнал да напише с щаб от добри юристи. (За да си върже гащите колкото се може по-стегнато/. Като по този начин поставя на колене другата страна.

Според чл.16 от ЗЗД, който ще бъде приложим между граждани, където има общи условия, но и при потребителски продажби на търговци, защото за тях изрично се изключва ТЗ/?!?!?/

“Чл. 16. Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.

При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени.

При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.”

Писменото потвърждаване на общите условия получаваме, като се подпишем там на разписката, където с малки букви пише, че тук се прилагат общите условия, част от които можем да намерим на гърба на бланката.

По ал.2 на чл. 16 - общите условия са нещо, което допуска вие да се отклоните от тях. Свободата на договаряне формално не е нарушена, защото вие винаги можете да прокарате собствените си уговорки, които като вписани ще имат по-голяма сила от съответните в общите условия. (На практика обаче това ще стане много рядко, когато един търговец преговаря с друг и предлага сделка по общите си условия. (Но в случаят с Химическо чистене това няма да стане, най-малкото поради причината, че този търговски помощник, който ви взима сакото мръсно, и ви го връща по-малко мръсно, няма необходимата представителна власт да подпише искания договор/.

Договорите под общи условия се наричат още и договори за присъединяване, защото в същност съдържанието на договора, включително и общите условия, са отнапред определени от предлагащата страна и за другата не остава друга свободата на договаряне е ограничена до избора да приеме, или не. И нещата стават особено интересни в случаите, когато услугата може да се получи само от една фирма. (Какъвто е случаят с НЕК, Топлофикация и т.н. - ако не ти харесва - стой си на студено и тъмно/. Тази е причината от началото на века в т.нар. развити правни системи да се приемат закони, насочени към озаптяването на общите условия. Тяхната функция по същество е да забрани включването на определени клаузи в общите условия. (Да ограничи възможностите им да кажат, че “продавачът има право” ,а “Купувачът е длъжен”/. Или се предвижда при поставяне на общите условия на нетипично място (с малки буквички скрити долу в ъгъла) те да се считат невалидни за приемащата страна

У нас такова нещо още няма. Дори ЗЗППТ (закон за защита на потребителя и за правилата за търговия) не съдържа ограничения в тази насока. Оттук положението у нас изглежда доста драстично и от друга гледна точка - между търговци общите условия са валидни и без да са подписани Стига само вие да знаете, че определен търговец работи при общи условия и трябва да предполагате, че и сделката ще се сключи при тях. Затова за някой институции (като банките) общите условия трябва да бъдат поставени на видно място, защото дори и да ги поискате изрично, не е сигурно дали ще ви дадат заверено копие. Отивате при застраховател, правите си “Супер каско” и четете, че застраховката по тази полица е подчинена на общите условия на застрахователя. Искате да ги видите и застрахователният агент започва да се суети… А и той в същност не е самият застраховател, а най-вероятно негов представител и т.н. Най-накрая той намира един оръфан лист хартия, изкаран на ксерокс… По никакъв случай не можете да удостоверите, че това са общите условия на договора, който сте сключили. Дори ако ви го дадат и после тръгнете да се съдите, ще се окаже че това наистина са общи условия, но има и още - най-долу с малки букви е написано например: “този договор е подчинен освен на общите условия и на клауза “А”. Е ако се запънете малко, може да намерите и нея (но това не ви гарантира, че няма и инструкция “Б”!/, но противоречието между тази клауза и общите условия също ви поставя в едно много неловко положение. Практически излиза, че вие няма да можете да установите какви в същност са общите условия на другата страна при спор дори в хипотетичният случай, когато тези общи условия поради недоглеждането на другата страна са се оказали във ваша полза!

Общите условия могат да бъдат изменяни. При това промени в тях търговецът може да прави по всяко време. Но по отношение приложението на изменени общи условия към договори с продължително изпълнение ЗЗД в чл.16 ал.3 казва: "При договорите с продължително изпълнение изменянето или заменянето на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля."

Аналогични са правилата в ТЗ, които ще се прилагат при специалната хипотеза на търговска сделка.

Последната хипотеза на бланка, ще имаме когато на гърба на бланката са записани общите условия, част от тях, или позоваване на тези общи условия. Така под бланка можем да разбираме няколко неща. Тя може да е разработена като типов договор от едно независимо лице, за улеснение при сключването на такива договори. Може да е бланка на търговец, която препраща към неговите общи условия, или ги съдържа. Тук се поставя и следната интересна хипотеза, известна като иска на бланките, или "иска на формулярите". Вие пращате предложение за една сделка - естествено на вашата бланка, някъде по която са посочени вашите общи условия. Другата страна я прочита, подписва я и ви я връща - договорът е сключен при общите условия, посочени в тази бланка. Но ако насрещната страна върне отговор, че са съгласни с предложението, но искат цената да се плати на части, или количеството да е различно и т.н. - този отговор едновременно е съгласие и нова оферта, отричаща предишната. Този отговор-контраоферта са ви върнали на тяхна бланка и когато го прочитате, решавате че разликите са минимални (например 15т вместо 5 т) Подписвате се на съответното място и връщате бланката на клиента си, който в случая вече е ваш оферент - приели сте неговата оферта. Но така се оказва че сте сключили договора при неговите общи условия като сте подписали неговата бланка! При преговори между

търговци този номер с бланките може да се повтори десетина пъти и накрая не е ясно кои общи условия са приложими към конкретния договор.

Приема се, че предимство има този, който е направил последното предложение. Това решение може да се изведе от правилата за сключване на договор по ЗЗД - договорът е сключен с пристигането на съгласието. (А не бива да забравяме, че съгласие е различно то контрапредложение!) Така този, който последен е прибавил нещо различно, позовавайки се на собствените си общи условия, написани на собствената му бланка, ще се окаже, че е направил печелившият последен удар, защото договорът е сключен след приемането на това последно предложение.

Веднъж сключен договорът, ако в процеса на неговото изпълнение се разменят бланките не може да се приеме, че са се променили и общите условия. Например при доставянето на стоките ви нося фактура, която в същност е моя бланка, на която са записани моите общи условия. Вашият счетоводител подписвайки тази фактура пише "прието според условията на купувача". Отново ще се получи недоразумение, но то не може да доведе до изменение общите условия, защото договорът вече е сключен, а това са само документи по неговото изпълнение.

Законодателството ограничаващо общите условия е едно изключение от принципа за свободата на договаряне. Класическият принцип изхожда от идеята, че страните могат сами да защитават интересите си, защото са юридически равнопоставени. Но свободата на договаряне ще бъде действителна само ако страните са и социално еднакво "мощни". Доколко е свободна да избира едната страна дали да стои на свещи и на студено, или да купува ел. енергия от НЕК по нейните общи условия? Нужно е да се направи нещо в случая - да се преферира едната страна - естествено по-слабата. Но в ОП не можем а priori да посочим коя страна е по-слабата. (Не можем да приемем по принцип, че длъжникът ни е по-симпатичен от кредитора, и да го привилигироваме на общо основание - нещо, което може да се намери в ГПК в областта на изпълнителното производство! В един момент ролите могат да се обърнат например при една трудова злополука, и тогава този който се опитваме да преферираме защото ни бил идеологически по-симпатичен ще се окаже безпомощен защото сме му орязали възможностите/. Казано иначе, балансът, който дава законът е абстрактен. И когато е видно, че едната от страните е по-силна и налага волята си на по-слабата, има смисъл да се създаде специално защитно законодателство, което да отстъпва от принципа на договорната автономия. Това е едно изключение, което днес у нас го няма и няма как да се борим ефикасно срещу общите условия.