25
1. Образование и образователна среда при глухите деца в България 1.1. Първи сведения. Средновековие и възраждане От оскъдните сведения от периода на
Античността и началото на Средновековието се вижда, че глухите хора трудно се вписват и адаптират сред обществото. Грижата за тях явно е в ръцете на семействата им, но в повечето случаи те са оставени на милостта на църквата и съдбата. Прохождащата наука все още няма потенциала да започне изследвания с тази част от хората и да изработи съответните методи на работа и обучение с тях.
Учените по-скоро регистрират в трудовете си това, което виждат, но все още нямат ясната визия как да помогнат и накъде да насочат усилията си. Поради тази причина съвсем логично е, че първите опити, които са епизодични, са от страна на
църквата и на богати семейства, в които се е родило такова дете.
През периода на
Средновековието и
Възраждането грижите за отглеждане и възпитание на децата с увреждания продължават основно да се поемат от семейството, като се наблюдава целенасочен стремеж такива деца да бъдат извън полезрението на общността.
Причината е
схващането, че децата с увреждания са наказание за родителите от страна на Бога. С приемането на християнството през IX в. в България организираните грижи за деца със специфични потребности се осъществяват от църквата, като нейната функция,
26
освен чисто религиозна, до голяма степен е била и социално-просветна.
През Ренесанса ХӀV – ХӀV в. с развитието на науката и с разчупването на религиозния модел в образованието и науката започва известен напредък и при опитите за обучение и образование на глухи деца и хора. Това се дължи не само на развитието на хуманистичната педагогика, но и на бързите темпове на развитие на естествознанието и медицината, които започват да обръщат внимание на глухотата и я превръщат в предмет на част от изследванията си.
Сподели с приятели: 
