22 преподаването новият материал и неговото възпроизвеждане от класа, като накрая резултатите се базират на успешното или неуспешното възпроизвеждане.
Традиционното обучение притежава преимуществено репродуктивен характер. Задачата на педагога е преди всичко да съобщава знания и да реализира методи и подходи, които да предадат на обучаваните
информация в готов вид, предназначена за усвояване и възпроизвеждане. Педагогът се явява водеща и ключова фигура, а много често и единственият инициатор и реално действащо лице в учебно-възпитателния процес
. С развитието на съвременното образование иновациите и иновационните процеси се превръщат в закономерност. В средата на ХХ век дидактическите търсения, експерименти и нововъведения обхващат всички нива на образователната система. С настъпването на реформите и промените в икономиката и политиката настъпват и изменения в подходите към обучението и образованието.
Наблюдава се изместване на фокуса върху ролята на образованието. То вече стои в основата на формирането и реализирането на новите социални и жизнени роли и познавателно-творчески възможности, които е необходимо да усвои личността, за да се впише успешно в бързопроменящата се заобикаляща среда. В тази
връзка социолозите коментират, че в периода на класическата индустриализация ролята на физическата работа намалява, знанието търпи леко увеличение, а капиталът значително се увеличава. В
23 пост-индустриалния период, който се характеризира като информационно-иновативен, съотношението на споменатите три фактора се променя. Най-значими са измененията при знанието, което става водещо и е най-значимият фактор. По-малко
значим фактор е капиталът, а физическата работа притежава съвсем малък принос откъм значение. с появата на интернет пространството като информационно-цифрова среда се изменят не толкова методите на предаване на информацията, а се променят самите хора. Изследователите сред научните среди започват да отделят и дефинират т. нар. „сетивно поколение”, в което влизат родените след 1980 г., които имат склонност към свойски социални контакти, завиден прагматизъм, очаквания и възможности за намиране на най-подходящия начин за получаване на информация в съответствие със собствените си потребности, осмисленост (лична значимост) на получените сведения.
В наши дни един от основните критерии за съвременното развитие на образованието,
икономиката, обществото и държавата е генерирането и използването на иновации и иновационни методи в целия спектър на работата и живота. Не случайно ХХI век е векът на иновациите, глобалният информационен обмен и развитието на мултикултурно и интеркултурно общество на всички нива. В основата на това развитие и глобализация стои информацията, а тя от своя страна е в основата на информационния подход, който владее трите водещи свойства: новостите, динамичността и разнообразието.
24
Тези три свойства могат да характеризират обществото като цяло, а също така и да представят образователната система
като социална институция, натоварена да изпълнява жизненоважните за обществото функции на обучение и възпитание на младото поколение.
Увеличаването на информационните източници както в обществото, така и в образованието водят, от една страна, до ускорена динамизация на процесите на обмен на информация, а от друга – и до динамизацията на всички процеси вътре в тях. Като краен резултат се отчита постоянната поява на новости и иновации, които спомагат за усъвременяването и актуализацията (ъпдейта и ъпгрейда) както на обществото и
икономиката като цяло, така и на образователната система. Ако една образователна организация, една образователна система, едно общество, икономика, държава имат желанието да бъдат успешни и конкурентни, то е необходимо да генерират и използват иновациипоради
простата причина, че това е обективна закономерност, която е повелена от естественото развитие на човечеството към настоящия момент.
Сподели с приятели: