Съзнателността на възпитаника в процеса на възпитанието се характеризира с осъзнаване на поставената пред него задача, с проявата на интерес към предстоящата дейност и желание за успешното и реализиране.
Съзнателността на личността предполага наличието на активност. Активността характеризира преобразуващата дейност на личността, действеното отношение на субекта и обекта на възпитателните влияния.
Известни са различни видове активност - външна и вътрешна,
емоционална, двигателна, интелектуална и вербална.
Съвременното разбиране на активността във възпитателния процес изисква (4, 106):
- съдържанието на възпитанието все повече да се свързва с личния опит на възпитаниците, с постиженията на науката и техниката,
с общочовешките ценности;
- повишаване относителния дял на самостоятелността и творческите елементи при решаването на възпитателните задачи;
- създаване на условия за свободни дискусии, спорове, противопоставяне на мнения при вземане на решения;
- поведението на възпитаника да се отличава с особеностите на самоуправлението.
3. Съвременни измерения на принципите на възпитанието Тук ще бъдат представени преди всичко принципите, които възникват в резултат на съвременните социални потребности в областта на възпитанието, формулирани от М. Белова (Вж. 5, 54-60).
3. 1. Принцип за хетерогенност на възпитанието Произтича от социалната хетерогенност на обществото и различията между хората. Това предполага на
основата на тези различия, да не се пренебрегва индивидуалността на всяко дете и като наследственост, и като придобит социален опит в различна социална среда.
3. 2. Принцип за хуманност и толерантност Този принцип не е нов, но при съвременните условия се създава реална възможност за проявлението му във възпитателната работа.
Изходната позиция е в идеята за
човека като дар на природата, основна ценност на обществото, вяра във възможностите на всяко дете, защита на достойнството и на основните му права, уважение към личността му, осигуряване на педагогически комфорт и психологическо здраве. Особено съществено изискване при този принцип е атмосферата на търпимост, доброжелателство, на партньорство, пораждане на желания у всяко дете за съпричастност във възпитателната дейност. Характерно за този принцип е да се осигурят
условия за саморазвитието, самоусъвършенстването и самовъзпитанието на ученика. Този принцип предполага съчетаване на взискателността и настойчивостта за реализиране на възпитателните
цели с дълбоко уважение към всяко дете, повишаване на самочувствието му.
Сподели с приятели: 
