Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Втората страна
| Основна цел на умственото възпитание е интелектуалното развитие. 2. Същност и съдържание на интелекта Ако духовната сфера на обществото е също в преход, то това в най-голяма степен важи за интелекта като най-висше постижение на духовната човешка еволюция, като най-оптимален механизъм за адаптация на човека към средата, следователно и за съществуването му като такъв (8, 20). "Интелектът е една от глобалните структури на съзнанието, причинно и функционално обединена с отношенията на личността към действителността, с целеобразуването, с Аз-а и преживяванията. Той е естествено, вътрешно свързано с всички психични и личностни структури образувание, осигуряващо на личността, активни сили за познаване и изменения на действителността. Той е интегрална структура на съзнанието у човека, която осигурява познаване на истината за действителността и саморегулацията на дейността и поведението. Интелектът съдържа една от фундаменталните особености на психичното, че самото то може да познава и развива себе си. В този смисъл той е основа не само на познанието, но и на самопознанието, на възможностите за самовъзпитание и развитие на всеки човек". (1, 53) Основополагащ елемент на човешкия интелект са знанията и всички психични функции и процеси в единство със способностите. Интелектът има две страни. Първата е информационно- съдържателна, а втората - функционално-оперативна или операционна, наречена още формална (1, 55-56). Основна клетка на съдържателната страна на интелекта е знанието. Знанията са основната структура на съзнанието, подвижни модели на действителността, реализирани от дейността на мозъка. Без знания, без образи, без понятия, без знаци и значения, не е възможна съзнателната интелектуална дейност. Ето защо съдържателната страна на интелекта е образувана от всички знания които притежава човек, независимо от тяхната форма и модалност. Втората страна на интелекта е изградена от процесите и функциите им в отражението и преработката на знанията и информацията. В нейната структура влизат общите интелектуални способности, развитието на мисленето, въображението, паметта, сетивните процеси и такива качества. Интелигентността, най-общо казано, е схващана като съвкупност от всички познавателни възможности на индивида (в щирок смисъл) или като способност за мислене (в тесен смисъл) (4, 48). Повечето психолози, опитващи се да измерят интелигентността, смятат, че тя е фиксирана, слабо променлива, предимно вродена черта (свойство) на човешката психика, по което индивидите значимо се различават един от друг (4, 49). Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|