Образователни системи
Нравственото развитие като страна от цялостното развитие
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Теорията на Жан Пиаже
- Нравственият реализъм
- Нравственият релативизъм
- Кое от двете
| 2. Нравственото развитие като страна от цялостното развитие на личността Някъде към втората година децата вече започват да оценяват кое е добро и кое лошо, и ако явленията не отговарят на техните представи за нормите, те обикновено се огорчават. Това очевидно е свързано с измененията в когнитивното развитие на детето. Съществуват различни теории за нравственото развитие на децата. Ще представим две от тях, малко или повече свързани помежду си. Теорията на Жан Пиаже (11; 12). Представите на децата за функциите на авторитета играят важна роля в разбирането от тях на нравствените норми, към които хората трябва да се придържат. В областта на морала Пиаже изучава възрастовите изменения в познавателните способности на децата или техните съждения на тема нравственост. Тези изследвания представят данни за това, как децата разбират и тълкуват нравствените правила. Пиаже стига до заключението, че в периода от 5 до 12 години представата на децата за справедливост се променя от нравствен реализъм към нравствен релативизъм. Нравственият реализъм е твърдо и непоколебимо разбиране за доброто и злото, в което понятието за справедливост се потвърждава от авторитета на възрастния. Реалистът счита, че законите ненарушими, те са закрепени, неизменни и установени от властта. Те не трябва да се променят и нямат изключения (12, 57-63). Нравственият релативизъм, присъщ на децата, приблизително от 11 години, се основава на мисълта, че всеки има равно право на уважение и справедливост (12, 63-65). Например, разпорежданията на възрастните, противоречат на детските представи за справедливост или равенство, по-малките избират поведение, свързано с подчинение на възрастните. Малките считат, че не трябва никога да се лъже. Големите обаче мислят, че при определени обстоятелства лъжата е допустима. Пиаже смята, че детските игри и взаимоотношенията в групата на връстниците дават ценен материал за размисъл относно нравствеността. На стадия на нравствен реализъм децата вярват, че съществува само едно истинско правило за която и да е игра. Големите признават, че правилата могат да се изменят или се приемат нови с общо съгласие на децата. Следователно големите отхвърлят сляпото подчинение на авторитета и разглеждат законите на нравствеността като резултат на сътрудничеството, съгласуваната дейност и взаимодействие на връстниците. В периода на нравствен реализъм децата съдят за действията по-скоро по техните последствия отколкото по намеренията на хората. Интересни изследвания, свързани с нравственото формиране на учениците от начална училищна възраст прави А. И. Липкина, като използва адаптирана методика на Ж. Пиаже. Със своите изследвания тя доказва съществуващите затруднения на малките ученици при съотнасяне на резултата от определена постъпка към вложеното в нея намерение - мотивът (2, 69). На ученици от началния курс е прочетен текст със следното съдържание (2, 69-70): "Едно момченце си дошло от училище, отворило вратат на стаята, а зад вратата имало стол, на който била поставена табла с петнадесет чашки. чашките паднали и се счупили. Друго момченче, в отсъствие на майка си решило скришом, без позволение, да си похапне сладко. Бурканът се намирал на най-горния ред на шкафа. Опитвайки се да го достигне, той закачил една чашка, която паднала и се счупила". Всеки ученик трябвало да отговори на въпроса: Кое от двете Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|