Образователни системи

въобще от езиково понятиен материал. Това са способностите за езиково кодиране на информацията, за извличане на контекстни идеи.
Четвъртият тип интелект, наречен социален, Гилфорд свързва с поведенческите реакции и действия, със способността за оценка и извличане на информация от поведението на хората.
В наше време най-авторитетен представител на хипотезата за множествената интелигентност е американския психолог и педагог
Хауърд Гарднър. Той различава 7 вида базисни интелигентности: езикова, логико-математическа, пространствена, музикална, телесно- кинестетична, интраперсонална (разбиране на своя вътрешен свят) и интерперсонална (разбиране на междучовешките отношения).
Практическата задача, която Гарднър се опитва да реши чрез тази типология, е откриването и обучението на талантлими деца в ранна възраст (4, 51).
Нова и оригинална страница в идеите и концепциите за интелекта отваря делото и творчеството на известния швейцарски учен Жан
Пиаже (1896-1980). Той посвещава целият си живот на изследването на интелекта, на неговата същност, структура и закономерности. В подхода към създаването на една относително завършена теория за генезиса и същността на интелекта, Пиаже синтезира сложен комплекс от различни частнонаучни и методологически идеи. Пиаже дава няколко определения на понятието интелект в книгата си “Психология на интелигентността”(9).
Той формулира следните стадии на интелектуалното развитие
(4, 40-42):
Стадий
Приблизителна възраст феномени
Сензомоторен интелект
От рождението до 2 години
Детето започва да диференцира себе си от предметите; постепенно започва да осъзнава връзките между собствените си действия и ефектите им върху средата, така че то започва да действа преднамерено и да кара по-интересните събития да траят по- дълго;
Детето преминава от рефлексна активност към целенасочено действие.
Формират

се първите разбирания на детето за света във вид на сензомоторни схеми.
Пиаже разграничава 6
субстадия
на
сензомоторния
интелект.
Предоперационален интелект
2 -
7 години
Детето започва да използва езика и да си представя предметите чрез образи и думи. Детето е егоцентрично, т. е. то трудно заема гледната точка на другите.
Детето класифицира предметите чрез единствен изпъкващ признак. Появява се т. нар.
синкретизъм
(обобщено оприличаване) във възприятието и мисленето.
Децата вярват, че неодушевените предмети са живи
(
анимизъм). В този стадий завършва перцептивното развитие.
Конкретно- операционален интелект
7-
12 години
Конкретните
операции са умствени действия, привързани към конкретни предмети и ситуации
На този стадий детето става все по-способно да мисли логично, но само в конкретни ситуации.
То постоянно усвоява поредица от понятия
за
запазване в приблизително следния дневен ред:
за число (6 г.), маса (7 г.), тегло (9 г.), а също и за други

параметри. Може да класифицира предметите по дадено измерение.
Появява се т. нар. обратимост на логическите операции, но само в конкретни ситуации. появява се т. нар.
децентрация
(способност за мислене за повече от едно нещо едновременно). В този период децата могат да използват всички достъпни понятия, освен абстрактните.
Формално- операционален интелект
12 години -
Обратимост
- характеристика на логическите операции
- способност да се мисли чрез поредица от стъпки, при което е възможно да се обърнат стъпките в умствен план и да се върнат в изходно състояние. детето започва да мисли в абстрактни термини, да изследва логически пропозиции и да разсъждава посредством хипотези и условни съждения.
Започва да се интересува от хипотетичното, бъдещето и от духовни проблеми.
Основните предпоставки на научното мислене са налице.
Детето става способно на
надситуативно
(формалнологично, обратимо) мислене.
Мисловните операции придобиват всички логически свойства
(обратимост, рефлексивност, транзитивност и пр.) и стават логически

(формални) операции.
Интелектът, според Пиаже е цялостност, която през даден възрастов период се проектира в множество феномени. По конфигурацията от типични за възрастовия период феномени можем да съдим за природата на интелектуалната цялост и за равнището на нейната развитост. Пълната съвкупност от феномени на Пиаже са повече от 200, но в таблицата са приведени тези, които са най- обсъждани и се считат за по-типични за всеки от стадиите (4, 41).
Жан Пиаже определя синтезирано различните сфери на проявите на детския егоцентризъм.
В зависимост от функциите, които изпълнява, Ж. Пиаже разделя егоцентричната реч на три категории. Повторението (ехолалията) е първата форма на егоцентричната реч. Същността и се изразява в повторение на думи и срички. Следващата категория егоцентрична реч е монологът. В този случай детето говори само със себе си, като че ли мисли на глас. Третата категория, определена от Жан Пиаже, е
колективният монолог (5, 50).
Един от особено оригиналните и перспективни модели на познавателното развитие на човека предлага американския психолог

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: