Проблемът за основните педагогически понятия

отделянето им и кои са тези основни понятия. Засега педагогическата наука дава различни отговори.
Според Л. Попов характеристиката "основни понятия" е относителна. Това означава, че тя е валидна само при определени условия, а именно - наличието на научни рамки. Те представляват система от понятия, или по израза на В. Безрукова "понятийни блокове". В рамките на дадения понятиен блок дадено понятие придобива статуса на основно или на категория. То носи основното съдържание на блока, като служи за разбирането на другите, по- частните (в този смисъл) понятия от блока. В такъв случай няма да бъде погрешно, ако се каже, че категориите придобиват качеството на родово понятие за по-частните от тях понятия в блока, които пък са видови по отношение на родовото (11, 64).
Л. Попов прави следните изводи (11, 65-66):
1. Характеристиката "основни" не е характеристика въобще, а само за дадени понятия в определени рамки. Следователно не е логично да се изброяват дадени понятия като категории, ако не се посочва за кои рамки те са такива.
2. Тъй като едни и същи понятия могат да се употребяват на различни равнища на педагогическо мислене, в различен контекст, т. е. в "различни рамки", в едни случаи те се разглеждат като категории, а в други - не.
3. Най-общите понятия, категориите, служат за изясняване на съдържанието на по-частните понятия, изграждащи понятийния блок.
Тези частни понятия се дефинират чрез категориите. От тук произтича и отговорът на въпроса за значението на основните педагогически понятия - да бъдат родови за блока.
4. Категориите не могат да се дефинират в собствената си понятийна рамка. Дефинирането им става чрез подвеждане под родово понятие от понятиен блок от по-висок порядък.
5. Не е възможно да говорим за категории, ако не конкретизираме рамката, за която те са такива.
Сложната био-психо-социална същност на педагогическите явления принуждава науката да извлича и утвърждава тяхната необходимост на базата на един интердисциплинен анализ. Границите на чисто педагогическото познание и опит се стесняват. Това създава реалната опасност педагогиката да загуби научната си идентичност и да се превърне в “приложна наука”, чиито основни функции се свеждат до преработката на друго научно знание за целите на педагогическата практика. Няколко паралелни процеса подхранват това противоречие
(Вж. 10, 3):
1.
Динамичните промени в същността и границите на педагогическата ралност в резултат на прогресивно нарастващите възпитателни (образователни) потребности на хората и обществото

2.
Еволюцията на педагогическото познание
(наука), провокирана от интензивните изменения в обществената и собствено педагогическата практика
3.
Еволюция на педагогическото познание
(наука), провокирана от общите тенденции в развитието на науките, и по- специално на човекознанието.
По специфичен начин противоречивото утвърждаване на педагогиката се улавя и в използваните от нея термини и понятия. Като езиков израз на идеите ни, според С. Николаева, те отразяват и несъвършенствата на нашето мислене.
Налице са принципни различия между глобалната понятийна
система на педагогиката (педагогическия речник) и системата от
основни педагогически понятия. Първата включва всички термини, които се използват от педагозите в тяхната теоретична и практическа дейност. Втората обхваща само тази част от педагогическия речник, която в своята съвкупност представя системните граници на педагогическите явления.
Най-значима традиция както в класическите, така и в съвременните педагогически концепции имат три понятия: образование, възпитание и обучение. Тяхната коректна научна употреба винаги е била сериозно изпитание за изследователите най- малко поради три причини (10, 9):
Първо, защото по своя произход те са житейски понятия. педагогическата наука ги е възприела като част от реалността, която тя трябва да отразява и реконструира.
Второ, защото всяко от тях има различни културно-исторически корени и традиции в отделните езикови и цивилизационни общности.
Трето, защото представяната в тях реалност е претърпяла значима историческа динамика, което перманентно налага необходимостта от съдържателното им обновяване.
Възпитанието и образованието много често се използват, ако не като тъждествени, то поне като условно идентични.
Преди всичко трябва да се има пред вид, че не във всички езици съществуват и се използват и двата термина. Така например в английския и в испанския език с понятието education се обозначава цялата реалност. В едни случаи то се превежда като възпитание
(когато се има предвид преди всичко духовното формиране и развитие на личността), а в други като образование (когато се изясняват особеностите на процеса и резултата от целенасочената подготовка на човека за неговата личностна и професионална реализация в обществото. Поради тази етимологична ситуация в англо- и испаноговорящите страни днес все по-често се избягва понятието педагогика (от гръцкото paideia), като се замества с theory of education
(англ.) или theoria de la education (исп.), чийто буквален превод би бил теория на възпитанието (образованието) (10).

В страните и регионите, чиято езикова традиция включва двата термина (централна и Източна Европа), съществуват и различни варианти на тяхното дефиниране. Най-често възпитанието се приема за по-общо понятие, което най-пълно отразява глобалността на реалността, а педагогиката се определя като наука за възпитанието.
Съществува обаче и схващането за пределно общо понятие да се приеме образованието (като по-обхватно по съдържание и по- продължително като процес), доколкото образоваността (а в традиционния европейски смисъл и интелигентността) е резултат на обучение (самообразование) и възпитание (самовъзпитание). Подобно разбиране за образоваността като вътрешна култура на личността съвпада с класическото и англосаксонското понятие за възпитаност
(13, 7).
За едни автори образованието и възпитанието са тъждествени понятия и опитите да бъдат разграничавани се смятат за нецелесъобразни (15, 20).
За други автори възпитанието и обучението са своеобразно насилие над личността, защото децата трябва да придобиват качества, желани от възрастното общество, без оглед на това какво желаят самите деца. От тази позиция само образованието е свободен процес, поради което се използва само този термин.
Съществува и разбирането, че обучението и образованието също са тъждествени понятия, тъй като и чрез двата процеса се усвояват знания, умения, навици, формират се нови духовни образувания (10).

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: