Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЕДАГОГИКАТА 1. Същност, принципи, функции и равнища на методологията Проблемите на методологията привличат днес вниманието на специалистите от всички клонове на знанието. Всяка съдържателна теория на педагогиката се изгражда на базата на определена философска теория. Съществува определена зависимост между характера и насочеността на философската теория и характера и насочеността на педагогическата теория, основаваща се на нея. Материалистически или нематериалистически, педагогическите идеи се формират на основата на съответните философски идеи - напр. на "дедуктивната" методология на Аристотел, "индуктивната" методология на Ф. Бейкън, "аналитико-синтетичната" методология на Р. Декарт, аксиоматично-дедуктивната методология на Лайбниц и диалектическата методология на Хегел. Така на основата на сенсуализма на Бейкън, Ян А. Коменски създава своята “Велика дидактика”, а на основата на прагматизма Джон Дюи създава прагматичната педагогика. Методологията (от гръцкото methodos - метод и logos - наука) най- общо се разглежда като наука за метода на научното изследване и обяснение, като учение за научния метод. Методологията обаче не е само учение за метода на научното познание, а и за преобразуване на света. Методологията на науката се определя от повечето автори като система от теоретични подходи за изследване на обектите на науката; философия като цялост, като теория и метод на научно познание; наука за принципите на организацията на науката; учение за методите на научно познание; теория на научното изследване; подход към изследователския процес. Днес под методология се разбира система от теоретични знания, изпълняващи ролята на принципи за подход към изучаването на предмета на дадена наука, ръководство за изследователска дейност и схващане за изследователските методи в науката (Вж. 2; 5; 7; 8; 9). Елементи на методологически схващания могат да се открият във философското наследство на Демокрит, Аристотел, Платон. През XVII - XVIII в. се обособява методологическа насока във философията, свързана с имената на Фр. Бейкън и Р. Декарт. Към средата на XIX в. тази насока прераства в самостоятелна наука. През 50-те години на XX в. започва бурно развитие на методологията. Съществена съставна част на методологията се образува от методологичните правила или основни принципи, създадени в историческия развой на науките. Могат да бъдат различавани осем научнометодологични Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|