В педагогиката целта е мислен и желан (възможен и очакван) резултат от учебно-възпитателната дейност, като се отчитат благоприятните и неблагоприятните условия (8, 4).
С появата на теоретичната педагогика в началото на XIX в. и до първото десетилетие на XX в. въпросите за педагогическите цели придобиват първостепенно значение. Педагогиката се разделя на две равностойни и взаимосвързани части: телеология и методология.
Телеологията има за предмет съдържателното определяне и философското обосноваване на педагогическите цели, а
методологията разкрива пътищата (методите) за постигане на целите като се основава на психолого-педагогически знания и опит (8, 4).
През 20-те до 50-те години на XX век теоретико методологическият проблем за целите е значително пренебрегнат.
В педагогическата литература съществуват различни подходи за определяне на целите на
образованието и обучението, за разкриване на съдържанието и функциите им, за тяхната класификация и йерархизация, за формулирането им.
Педагогическите цели обикновено са йерархично подредени (8,
5):
-
Сподели с приятели: