Общ устройствен план на община балчик предварителен проект обяснителна записка

В техническото задание е констатирано, че инвестиционната активност пред последните години е довела до намаляване дела на горския фонд, в следствие промяна на предназначението на поземлени имоти. Увеличаващото се антропогенното натоварване, от една страна, както и присъщите за ваканционния туризъм съпътстващи дейности от друга, налагат необходимостта от увеличаване на озеленените територии с възможности за развитие на дейности с развлекателен и/или спортен характер за широко обществено ползване.

ПЛАНЪТ предвижда изграждане на извънселищни атракционни паркове за широко обществено ползване в землището на гр. Балчик западно от града, прилежащ от юг на републикански път 1-9 (Е-87) и в землището на с. Оброчище, прилежащ от север на селото и проектното трасе на І-9, вкл. западното крайбрежие на язовира.

В обхвата на парка Балчик се включват терените на съществуващите сметища за битови и за промишлени отпадъци, подлежащи на рекултивация и прилежащи земеделски земи. Паркът граничи с горски масиви, определени като устройствена зона „Рекреационна гора” (Оз), както е описано в предходната точка. Общата предвидена площ на парка (без прилежащите Оз) е 218,41 ха. Паркът Оброчище е с проектна площ 11,5 ха (без прилежащите Оз).

Територията на парковете получават режим на устройствена зона „Извънселищен парк” - Оз2. Те подлежат на устройство в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Наредба № 7/2003 г. на МРРБ, на база цялостен план по чл. 50 от Наредба № 8/2001 на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, при съобразяване с природозащитните режими, въведени със заповедите за обявяване, респ. плановете за управление на защитените зони по ЗБР, в които попадат, вкл. за незастрояване и незалесяване на обхванатите ливади и пасища. В границите им могат да бъдат разположени обекти, съгласно определението на ал. 1 и ал. 3 на чл. 32 от Наредба № 7 и да бъдат оформени места, отдих и пикник, екопътеки, изгледни площадки, детски сектори със съоръжения за игра и спорт на открито, атракционни сектори с бобслей или други въжени атракции /в по-стръмни участъци/, миниголф, малки зоокътове, алеи на здравето и др.

Разположението на парка Балчик в структурата на общината, площните му характеристики, както и подходящото съседство със „смесена общественообслужваща зона“ (Соо1) на север, предстявляват благоприятна възможност за изграждане на инфраструктура – открити и покрити обекти павилионен тип, за прояви от културния календар на града.

В тази част се визират изискванията на ПЛАНА и правилата за прилагането му за изпълнение на необходимото мелиоративно озеленяване покрай линейни обекти на техническата инфраструктура. За осигуряване на благоприятна екологическа обстановка и комфорт на обитаването, за териториите между обходните трасета на републиканските пътища и населените места, както и между урбанизирани територии за обитаване и такива за производствени, рудодобивни и животновъдни дейности се предвижда устройство на озеленени площи със специфично предназначение, с режим на устройствена зона „Изолационно озеленяване” – Оз3.

В устройствените зони Оз3 се изпълнява озеленяване с подходяща едроразмерна растителност на база дендрологичен проект. Те се стопанисват и поддържат, като част от зелената система на съответното населено място.

ПЛАНЪТ предвижда доразвитие на крайпътното озеленяване по пътищата от републиканската и общинската мрежа. При прокарване на нови пътни трасета и реконструкция на съществуващи крайпътното озеленяване са осъществява при спазване на следните принципи:

• 
  При направление на пътното трасе север-юг, вкл. с отклонение от основните посоки до 45, крайпътното озеленяване се предвижда двустранно на платното. При направление изток-запад, вкл. с отклонение от основните посоки до 45 е допустимо едностранно озеленяване от северната страна на платното или двустранно озеленяване, като:
  

- при двустранно озеленяване, от южната страна се предвижда разредено редово озеленяване с дървесна растителност, с оглед бързо разледяване и снеготопене по пътното платно.

• 
  С оглед намаляване на риска от тежки ПТП, се изисква:
  

- реконструкция на съществуващото крайпътно озеленяване с дървесна растителност, чрез отдалечаване от платното за движение, както е посочено в предходната подточка и разреждане по дължина на пътя; Оформяне периферията на масива към пътя с храстова растителност.

- поставяне на предпазни огради.

• 
  Когато при реконструкция на пътното платно трябва да се отстрани една редица дървета, се избират тези в по-незадоволително състояние, установено с фитосанитарна оценка.
  
• 
  Премахва се растителността от вътрешните страни на кривите, ограничаваща видимостта, като се оставя само ниска покривка-тревна.
  
• 
  При изграждане на новото и допълване на старото крайпътно озеленяване да се спазват всички изисквания на естетиката и техническите нужди, като място намират предимно устойчиви горскодървесни видове, съобразени с условията на месторастене
  

Както е описано и в част «Транспортна инфраструктура», в съответствие с изискванията на Техническото задание в ПЛАНА е запазено проектно ж.п. трасе, чието изпълнение ще бъде функция на специализирани проучвания и планове на по-високи териториални нива. В случай, че реализацията му се определи като целесъобразна, по протежението на трасето следва да се предвидят полоси с изолационно озеленяване, като в участъците, прилежащи на населени места и селищни образувания за рекреационни дейности, ширината на тези полоси не може да бъде по-малка от 100 м.

Гробищните паркове представляват озеленени площи със специфично предназначение, допълващи зелената система. В преобладаващата част от случаите действащите гробищни паркове са разположени извън границите на населените места.

Всяко населено място разполага със собствен(-и) гробищен(-и) парк(-ове) –  в някои случаи от­делни за християнското и мюсюлманското вероизповедание. Град Балчик също разполага с два гробищни парка, като този северно от промишлената зона е с териториални резерви. Съгласно кадастралната карта на територията на общината са устроени общо 32 гробища Като обща оценка може да се посочи, че озеленяването на гробищните паркове, особено в града, е с недостатъчна степен на изграденост. Липсват малките паркови елементи с тяхната функционална и естетическа предназначеност.

ПЛАНЪТ предвижда разширение, респ. определяне на нови терени на гробищните паркове на селата Безво­ди­ца, Кранево, Тригорци и Храброво върху земи общинска собственост или друга собственост, като във втория случай са налице възможности за равностойна замяна със земи, общинска собственост със сравними качества и разположение.

Гробищните паркове се разполагат и устройват в съответствие с Наредба № 21/84 на МЗ за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищните паркове (гробища) и погребване и пренасяне на покойници. Край тях трябва да се изградят защитни озеленени пояси с ширина минимум 25-30 м. Конкретното определяне на площадката се основава на предхождащи теренни проучвания за доказване пригодността по отношение нивото на подпочвените води и риска от тяхното замърсяване, пригодността на почвата, включително за озеленяване и пр.

5.5. Устройствен режим на водните обекти и непосредстве­ни­те им крайбрежия: крайбрежни зелени зони и мелиоративни линейни зелени структури по протежение на водните обекти

Община Балчик е сравнително бедна на естествени водни обекти – реки. ПЛАНЪТ осигурява устройствени условия за опазване на водните течения, в т.ч. суходолията, водните площи и съхраняване на средовите характеристики на непосредстве­ни­те им крайбрежия, като:

• 
  запазва посочените обекти като елемент на физическата структура на общинската територия;
  
• 
  отразява защитните режими за онези от тях, които са обхванати в екологичната мрежа Натура 2000, като не предвижда допълнителна урбанизация на прилажещите им територии, респ. строителната намеса.
  

При поддържането и доизграждането на структурите да се съблюдават следните изисквания:

- при подмяната на съществуващото или при ново озеленяване да се ползват растителни видове, идентични с естествените за мястото;

- да не се засаждат дървета в най-ниската разливна крайречна тераса (в зависимост от хидроложки проучвания за високи води с обезпеченост веднъж на 50 години);

- да не се залесяват ивиците от влажни крайречни ливади с тревна растителност.

Край другите водни обекти (язовири, рибарници, водоеми) е допустимо само изграждане на сгради и съоръжения, свързани с поддържането и ползването им, според основното им (стопанско) предназначение –напояване, рибовъдство и пр.

Всички устройствени и строителни инициативи, респ. свързаните с тях планове и проекти, засягащи водните течения, водните площи и непосредстве­ни­те им крайбрежия се процедират при стриктно спазване на законоустановените процедури, отнасящи се до санкцията на компетентните органи (РИОСВ, Басейнова дирекция) и се съобразяват с Плана за управление на речните басейни в Черноморски район.
5.6. Земеползване и устройство на нарушените територии

На техническа и биологическа рекултивация подлежат:

- всички изоставени бивши кариери или освободени площи от кариери, както и площите на всички кариери след приключване на експлоатацията им;

- строителни площадки на точкови и линейни обекти (след приключване на строителството);

- срутища и други земи с нарушен почвен про­фил;

- сметищата (регламентирани и нерегламентирани) и други депа за отпадъци, вкл. двете в землището на гр. Балчик и тези в селата Соколово, Сенокос, Безводица, Дъбрава, Пряспа, Царичино, Змеево, Дропла, Кремена, Тригорци, Гурково, Оброчище, Църква, Рогачево, Бобовец, Храброво, Ляхово, подлежащи на закриване, съгласно Актуализираната програма за управление на отпадъците в община Балчик.

Посочените територии за рекултивация в землищата на Балчик, Оброчище, Рогачево, Църква, Ляхово се устройстват като озеленени площи. За останалите се предвижда рекултивация за последващо ползване като земеделска земя –публична собственост.
5.7. Предвиждания на ОУПО за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприя­тия и естетическо оформяне

Основна цел на тази част от предвижданията на ПЛАНА е запазване на ценните естествени характеристики на природния ландшафт и осигуряване на условия за управление и контрол върху процеса на антропогенизиране. В обобщение, тези предвиждания са:

• 
  Опазване в максимална степен на горските територии и на първо място – на специалните гори, изброени в т. 5.3 по-горе. Запазването им като елемент на ландшафта се осигурява чрез:
  

• 
  статута по ЗЗТ и особените режими за териториално-устройствена защита по ЗЗТ и ЗБР, определени за част от тях,
  
• 
  определянето им с настоящия ОУПО като ”зони за защита от урбанизация” по смисъла и на основание чл. 12 от Закона за горите и въвеждането на устройствен режим, недопускащ промяна на предназначението
  

Най-подходящият начин да се приобщят горите в природната среда е да се наподобява това, което природата сама би създала на същото място и околната среда. Това означава да се избягват правите редове, да се получи свободно очертаване на окрайнините на горите, да се

• 
  Опазване на Балчишките скали. С отрежданията на ОУПО и Правилата за прилагането му по отношение на тях и непосредствено прилежащите им територии не се допуска застрояване, отнемане на скална маса, използване на пиротехнически средства при изпълнение на изкопни работи и др., освен геозащитни мероприятия, осигуряващи тяхната устойчивост. Допускат се озеленителни и други устройствени мероприятия в зоната, прилежаща на основата на масивите и на венците. Устройственото и инвестиционното проектиране в прилежащите територии се основава на конкретна геоложка и хидрогеоложка експертиза.
  
• 
  Водещ устройствен принцип: планиране на «прекъсната урбанизация» осигуряваща свързаност на природните ареали и по-хармонично вписване на антропогенните елементи.
  
• 
  Съхраняването на характера на селищните ландшафти се осигурява чрез предвиждане на подходящи правила и нормативи за застрояване на урбанизираните територии – както по отношение нормативите за плътност, Кинт, височина/етажност, % и вид на озеленяването в УПИ, така и специфични правила, напр. по отношение начина на застрояване, за максимална застроена площ на обектите от основното застрояване в УПИ с големи размери и пр.
  
• 
  В Правилата за прилагане се залага изискване за максимално запазване на естественото и изкуствено залесяване в обхвата на земеделските земи – полезащитните пояси, което подчертава спецификата на теренната морфология и придава на значителни части от общинската територия качеството на «ценен културен ландшафт». Дооформянето, както и правилния подбор на растителния асортимент следва да се определят с оглед на конкретните защитни задачи на преградата (предпазване от вятър, от наводнения и др.), а също и с оглед на местната природна обстановка (конфигурация на терена, очертаване на работни земи, посока на преобладаващи ветрове и пр.). Желателно е защитените ивици да се съчетават с работните селски пътища и с потоците на напоителни канали, за да се избягва допълнително разкъсване на селскостопанските земи. Оформени като озеленени прегради, освен преките си защитни задачи, те могат да влияят хигиенно-мелиоративно и декоративно.
  
• 
  Земеделската територия се зонира по отношение разполагането на съоръжения за производство на електроенергия с използване на ВЕИ – ветрогенератори, чието хаотично изграждане води до съществени негативни промени на ландшафтните характеристики.
  
• 
  Инженерните проекти за изграждане на нови пътища следва да осигуряват решения, нарушаващи във възможно най-малка степен ценните и характерни елементи на ландшафта – скални масиви, земни форми, съществуващо естествено или изкуствено едроразмерно озеленяване.
  
• 
  По всички пътни трасета, подлежащи на реконструкция, както и по новопроектираните пътища се предвижда крайпътно озеленяване, което, освен екологически, осъществява и естетически принос при устройството на средата. При това се прилагат принципите, описани по-горе, в т. 5.4.2.
  
• 
  Запазват се и с Правилата за прилагането се поставя изискване за поддържане в естествени параметри на озеленените територии по протежението на естествените водни течения.
  
• 
  Зонирането не предвижда строително усвояване на прилежащата морска акватория, освен за нуждите на брегоукрепването и корабоплаването, респ. яхтинга.
  

ПЛАНЪТ не предвижда промяна на предназначението на поземлени имоти, представляващи изключителна и публична държавна собственост. Предвижда се промяна на предназначението на имоти - публична общинска собственост: нарушени територии – депа за отпадъци в землището на гр. Балчик, които след рекултивация се включват в обхвата на извънселищен парк.

Зонирането на прилежащата морска акватория, предвидено в ПЛАНА, се основава на разработка на БДЧР-Варна (2011 г.), като е отчетен обхватът на зоните, включени в екологичната мрежа „НАТУРА 2000”. Определени са зоните от акваторията за къпане, прилежащи на естествените плажове, зони за изпълнение на брегоукрепителни и брегозащитни мероприятия, изкуствени плажове и къпане, зони за развитие на аквакултури. Останалата част на акваторията е за нуждите на корабоплаването, яхтинга и за упражняване на водомоторни спортове.

Съгласно Техническото задание и съгласувателната кореспонденция (вж. писмо изх. № ЕО-857/20.06.2011 на МОСВ), понастоящем територии със статут по Закона за защитените територии в границите на общината³ са:

Обявен със заповед №1784/03.07.1962 год. на ГУГ при МС, през 1974 год. е заличен и обявен отново през 1978 год. Със заповед №391/15.10.1999 год. защитената територия е прекатегоризирана и площта й е 2056 дка. Със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-96/16.02.2006 год. площта на поддържания резерват е актуализирана от 2056 дка на 204,68 ха. ПР „Балтата” е вписан в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България под № 25.

ПР „Балтата” се намира в землището на с. Кранево. Целта е опазване на най-северната естествена лонгозна гора с прилежащата й флора и фауна. Приет е план управление на ПР (заповед № РД-1126/29.10.2004 г. ), съгласно който с природозащитен статус са 28 броя видове растения, а консервационно значимите видове са 16. В Червената книга на България са включени 17 вида растения, 3 от които са застрашени и 14 редки.

Природен парк „Златни пясъци”

На територията на община Балчик попада малка част от ПП „Златни пясъци” в землището на с. Кранево – 219,62 ха.

Обявен е със заповед № 2134/03.02.1943 год. на министерството на земеделието и държавните имоти. Със заповеди №№ РД-801/29.10.1979 год. и РД-278/10.04.1981 год. се увеличава площта му, а със заповед № РД-580/14.08.2001 год. паркът е прекатегоризиран от народен – в природен парк. Приет е План за управление с Решение № 460/20.06.2011 год.

Целта на обявяването е запазване на растителни и животински съобщества и характерни земни образувания и пейзажи, имащи научна и културна стойност и значение.

В регистъра на защитените територии и защитените зони в България ПП „Златни пясъци” е под № 305 с обща площ 1320.7 ха.

Защитена местност „Блатно кокиче”

Със заповед № РД-750/16.11.2009 год. Буферната зона на ПР „Балтата” е прекатегоризирана в защитена местност (ЗМ) „Блатно кокиче”. Площта й е 160 ха, намира се в землището на с. Кранево. В регистъра на защитените територии и защитените зони в България ЗМ „Блатно кокиче” е под № 55

Обявена е със заповед № РД-130/27.01.2005 год. намира се в землището на гр. Балчик с площ 17,46 ха.

Целта на обявяването е опазване на територия с характерен ландшафт, резултат от хармонично съжителство на човек и природа; опазване на местообитанията на застрашени, редки и уязвими растителни видове; предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност, екологичен мониторинг и развитие на устойчив туризъм.

В регистъра на защитените територии и защитените зони в България ЗМ „Ботаническа градина – Балчик” е под № 83.

С описаните по-горе режими на устройствените зони «Земеделски земи» (Зз) и «Рекреационна гора» - Оз се осигурява непромяна на предназначението на прилежащите неурбанизирани територии и съхраняване характеристиките на естествения ландшафт на природния парк, на поддържания резерват и на Защитената местност “Блатно кокиче”.

Устройствения режим на опазване на Защитената местност „Ботаническа градина Балчик» съчетава природната с културно-историческата защита на територията и се реализира чрез изисквания в правилата за прилагане на ОУПО към последващото устройствено планиране.

5.10.2. Защитените зони по ЗБР – Натура-2000

Значителна част от територията на общината, предимно в крайбрежния район, е обхва­на­та от защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Те са:

- ЗЗ „Балчик” с код BG 0002061– Решение 802/04.12.2007 год.

- ЗЗ „Батова” с код BG 0002082 – Решение 802/04.12.2007 год. Със заповед № РД-129/10.02.2012 год. се актуализира площта – 381 495,163 дка, включително 3,226 кв.км морски пространства.

- ЗЗ „Белите скали” с код BG 0002097– Решение 802/04.12.2007 год.

- ЗЗ „Долината на река Батова” BG 0000102 – Решение 802/04.12.2007 год.

- ЗЗ „Златни пясъци” BG 0000118 – Решение 122/02.03.2007 год.

- ЗЗ „Комплекс Калиакра” BG 0000573 – Решение 802/04.12.2007 год.

- ЗЗ „Крайморска Добруджа” BG 0000130 – Решение 122/02.03.2007 год.

Защитена зона „Балчик” (BG 0002061), определена съгласно Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, обхваща източната част от землището на с. Оброчище до к.к. „Албена” и западната част от землището на град Балчик, заета основно от вилни зони и горски площи и паркове с обща площ 1 554,16 ха. Об­ект на защита са 53 вида птици, в т.ч. 43 по приложение І на дирек­ти­вата. Десет от видовете гнездят, а два зимуват на територията на зо­ната. От защитените ви­дове два се местни. Зоната е ценна територия за опазване на черногърбото каменарче.

Частта от защитена зона „Батова” (BG 0002082), която попада върху терито­ри­ята на общината и прилежащата й плитка акватория, обхваща изцяло землищата на Кранево, Рогачево и Църква и части от зем­ли­щата на Оброчище, Ляхово и Храброво. Най-важната харак­теристика на зоната е географското й местоположение на Западния черноморски прелетен път Via Pontica – важен европейски миграционен път на водолюбиви, грабливи и пойни видове птици.

Обект на защита са 184 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на Бъл­гария, 80 са европейско природозащитно значение. Световно застрашени са 7 вида, 62 ви­да са вписани в приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Зо­на­та се създава за защита на следните местообитания и популации: 10 местообитания, вкл. 4 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни ви­до­ве тревни и храстови съобщества, хидрофилни високи треви, широколистни гори и естест­ве­ни еу­трофни езера; 3 вида бозайници; 6 вида земноводни и влечуги; 7 вида безгръбначни и 1 вид растение.

• 
   В устройствени зони за урбанизация са включени предимно вече урбанизирани територии или територии с висока концентрация на поземлени имоти с променени предназначения. Изключение от този принцип е допуснато само по отношение наложително териториално разширение на с. Оброчище (влязъл в сила ПУП), както и за отделни имоти, попадащи сред имоти с променени предназначения за урбанизация. При тези условия, устройствените зони са определени чрез прилагане на критерии, като:
  

• 
  степен на концентрация на имоти с променени предназначения;
  
• 
  степен на строителна реализация на променените предназначения;
  
• 
  устройствена целесъобразност, при което са взети предвид както критерии, свързани с правилното устройство, обзавеждане и функциониране на съответната територия, така и наличие на ценни ресурси за опазване, напр. трайни селскостопански насаждения, а също и устройствената обстановка в хинтерланда, вкл. прилежащи територии на съседни общини (Аксаково). В същия контекст са взети предвид и резултатите от експертни наблюдения и оценки на фактори, като тенденциите в инвестиционната активност през последните години по места, спецификата на имотната структура и др.
  

• 
   За частите от устройствена зона „Земеделски земи”, попадащи в границите на защитени зони по Закона за биологичното разнообразие, се установява режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от Закона за устройството на територията. В териториите по предходното изречение не се допуска промяна на предназначението на земеделски земи, освен такива, свързани с изграждането и поддържането на елементите на транспортната инфраструктура, на линейни обекти на друга техническа инфраструктура и на съоръжения за геозащита. Режимът на превантивна защита да се прилага:
  

-  за зоните за защита по Директивата за хабитатите: при картиране на местообитанията, изпреварващо съответния План за управление, извън границите на местообитанията се допуска прилагане на общите правила за устройство и застрояване в зона „Земеделски земи”, определени в настоящия ПОУ.

• 
   Предвидени са разновидности на устройствени зони за частите им, попадащи в обхвата на защитена зона и за тях са определени по-ниски застроителни показатели, с оглед осигуряване на възможно най-голям дял ненарушена природна среда в непосредствена близост до зони със специална защита; предвидени са също ограничаване на набора от допустими дейности, специални изисквания по отношение благоустрояването (начини на събиране на отпадъчните води, провеждане на канализация, изграждане на ЛПСОВ) и други ограничения.
  

• 
   В Правилата за прилагане е определено основополагащо принципно изискване към подробното устройствено планиране в об­хва­та на защитените зони: да се сигури непрекъснатост на природната среда и проти­чащите в нея процеси и прекъснатост на убанизацията. Заложени са конкретни изисквания по отношение подхода при последващото подробно планиране и съдържанието на подробните планове, както следва:
  

  при липса на планове за управление на защитените зони и картиране на местообитанията, определянето на допустимото предназначе­ние и изискванията към устройството на съответните части от ЗЗ, следва да стане със специализирани проучвания, из­вър­швани по ука­­зание и под контрола на специа­лизираните органи по опазване на околната среда – РИОСВ или МОСВ, взаимнооб­вър­зано с или предхождащи раз­работването на подроб­ните устройствени планове. От тези проучвания следва да се из­ведат изискванията за съ­ответствие и произхождащите от това ограничения за наме­сата в природната среда. Тези изисквания променят предвидената с устройственото зониране урбанистична намеса.

• 
  За така определените територии се въвежда общовалидно изискване при прокарване или реконструкция на улици и / или пътища да се предвиждат про­ка­ри за животни и насекоми, съобразени с пътищата на миграцията им.