Зони за териториалноустройствена защита по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

Частта от общинската територия, попадаща в обхвата на охранителните зони по ЗУЧК е:

- в границите на зона «А»: територия 202,61 ха (0,39 % от общинската територия) и акватория 405,22 ха;

- в границите на зона «Б»: територия 4026,78 ха (7,69 % от общинската територия).

Охранителните зони по ЗУЧК в почти пълния им обхват (с изключение на урбанизираните територии и малки части от горския фонд – специални гори), попадат в границите на защитени зони, включени в екологичната мрежа Натура 2000. В този смисъл за територията са приложими разпоредбите на чл 10, ал. 6 и чл. 11, ал. 3 от ЗУЧК, съответно описанията в предходната т. 5.10.2. Нормативите за застрояване, предвидени в разновидностите устройствени зони за урбанизация са с по-ниски стойности от определените по ЗУЧК. Предвид тежките инженерно-геоложки условия, както и по екологични съображения, за част от територията са определени зони «за озеленяване и геозащитни мероприятия» Оз1, в която не се допуска друго капитално застрояване. С това се увеличава общата площ на озеленените извънселищни територии в общината. Към правилата за прилагане на ОУПО са предвидени специфични правила и нормативи за изпълнение при последващото устройствено планиране, инвестиционното проектиране и изпълнението на проучвателни, укрепителни и строителни работи, осгуряващи превенция от въздействието на рисковите фактори.

За частта от акваторията в обхвата на охранителна зона «А», на база досегашното ползване, са определени зони за изпълнение на традиционни дейностти, като отглеждане на аквакултури за къпане, за изпълнение на брегозащитни съоръжения, както и акватория за корабоплаване и упражняване на водомоторни спортове.

Културното наследство на територията на община Балчик е част от огромно материално богатство, свидетелствуващо за сложната и изпълнена с обрати историческа съдба на добруджанския регион. Със своето многообразие и с познавателните, възпитателните и естетико-емоционалните си качества, обектите на културното наследство представляват стимулатор за социално-икономическото развитие на общината и ценен ресурс на културния туризъм. Това има особено значение за региони с приоритетно развитие на курортно-туристически функции, защото представлява потенциал за диверсификация на туристическия продукт – необходимо условие за пълноценна реализация на ресурсите и за устойчив растеж.

Обектите на недвижимото наследство са важен елемент на материалната жизнена среда, и в частност – на селищната среда, и в този смисъл са сред факторите, определящи качеството на живот на населението. Последното важи с особена сила за общинския център – гр. Балчик, където исторически формираните структури от различни епохи, в съчетание със специфичните природогеографски дадености, формират градската идентичност, наситена с особен емоционален заряд. Опазването на това качество е сред условията, отнасящи се за осигуряване на устойчивост в развитието на функционалните системи и на жизнената среда. Както е посочено в Техническото задание за изработване на Общия устройствен план на община Балчик, осигуряване опазването на културните ценности на общината представлява една от основните цели на устройствената политика. Създаването на устройствени условия за това е изведено сред първостепенните задачи на планирането.

За нуждите на анализа и диагнозата на състоянието на културното наследство, както и за прогнозата за социално-икономическо и пространствено развитие, са ползвани следните документи и източници:

• 
  данните и изискванията, включени в Техническото задание;
  
• 
  становище на Министерство на културата относно Техническото задание, изложено в писма изх. № 33-НН-0547/28.07.2011 г. на МК;
  
• 
  информацията, предоставена на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ с писмо № 0400-83/29.09.2012 г. на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) – приложение 1;
  
• 
  изисквания за корекции и допълнения в предварителния проект, писмо изх. № 0401-341/13.06. 2013 г. на НИНКН;
  
• 
  Консултации с г-жа Радостина Енчева, археолог, директор на Градски исторически музей – Балчик;
  
• 
  Обзорна публикация „Археологическа карта на Толбухински окръг”, авт. Любка Бобчева, изд. София-прес
  

За привеждане в съответствие с актуалната нормативна уредба в сферата на опазването на културното наследство, в настоящото представяне е използвана терминологията и са съобразени изискванията на новия Закон за културното наследство (ЗКН, в сила от 10.04.2009 г., обн. ДВ. бр.19 от 13 март 2009г., с изм. и доп.), отнасящи се за осигуряването на териториалноустройствена защита на недвижимото културно наследство (НКН).

Съгласно Техническото задание, територията на гр. Балчик се устройва в съответствие с действащия подробен устройствен план и не е предмет на настоящия проект. Независимо от това, недвижимите ценности в нея са обхванати в анализа по-долу, доколкото представляват стойностна част от ресурса, с потенциал за развитие на алтернативен туризъм, респ. диверсификация на туристическия продукт, което е включено сред целите в документите за регионално развитие на общината.

Основната част от недвижимите културни ценности (НКЦ), е концентрирана в общинския център.

Според пространствената им структура и териториален обхват те са:

- групови НКЦ – комплекси – 2 бр.: архитектурно-парков комплекс “Двореца”, включващ 15 единични НКЦ, и комплекс на територията на бивша резиденция на ОК на БКП, включващ 1 единична НКЦ;

- единични НКЦ – 109 бр. + 16 бр. в границите на комплексите + 4 бр. площни археологически обекти (вж. тук по-долу).

Според научната и културната област, към която се отнасят, горните обекти се разпределят, както следва:

• 
  Архитектурно-парковият комплекс “Двореца”⁴ е обявен за групова архитектурно-строителна ценност и обект на градинското и парковото изкуство с категория „национално значение” (заповед № РД-09-128/2002 г. на МК). Обхванатите в неговите граници единични НКЦ са архитектурно-строителни (11 бр.) и архитектурно-строителни и художествени (4 бр.).
  

• 
  Площните археологически обекти са регистрирани като „архитектурно-строителни НКЦ от Античността и Средновековието” или като „археологически НКЦ” . Те са:
  

• 
  Античен храм на Кибела, разположен в централната част на Балчик (регистриран 2010 г., „национално значение”)
  
• 
  Антична крепост, разположена в централната част на Балчик (обявена ДВ бр. 73 от 1967 г., „национално значение”);
  
• 
  Късноантична и средновековна крепост в кв. Хоризонт (обявена ДВ бр. 65 от 1994 г., „национално значение”. През 2002 г. с решение на НСОПК са определени режими да опазване) ;
  
• 
  античен некропол (обявен ДВ бр. 73 от 1967 г., „национално значение”).
  

• 
  архитектурно-строителни (104 бр.). В тази група са включени основно жилищни, жилищно-търговски сгради, вили и някои сгради с първоначално обществено и др. нежилищно предназначение, между които бившия конак, учебна сграда (“Гемиджи махала”), сграда на бивш киносалон, градските хали, маази (5 бр.), религиозни обекти (джамия, румънската църква в новия квартал), обществени чешми от периода на Възраждането (5 бр.), както и емблематичната за града сграда на мелницата от 1909 г.;
  
• 
  архитектурно – строителна и художествена: 3 бр. - църквите “Св. Никола” (1848 г.), “Св. Георги” (1897 г.), “Св. Св. “Константин и Елена”(1894 г.);
  
• 
  художествена: 1 бр. - църква “Св. Петка”(1938 г.);
  
• 
  архитектурно-строителна и историческа: 1 бр. – Килийно училище или “Взаимно училище” (ок. 1860), понастоящем – музейна експозиция.
  

От изброените по-горе обекти на НКН със статут на недвижима културна ценност (обявени по реда на ЗПКМ) са само изброените археологически обекти (храмът на Кибела е получил статут в условията на ЗКН) и архитектурно-парковия комплекс “Двореца”, всички – с категория “национално значение”.

Културната и научна стойност и обществена значимост на единичните НКЦ в обхвата на архитектурно-парковия комплекс “Двореца” е определена, както следва:

• 
  “национално значение” – 1 бр. (вила на румънската кралица Мария);
  
• 
  “местно значение” – 5 бр. (“Нимфеум”, параклис “Св. Богородица”, кладенец “Гюмюш бунар”, вила “Сюита” и вилата на принц Николай);
  
• 
  “ансамблово значение” – 9 бр.
  

Останалите обекти с културно-исторически статут в града са декларирани, с което също са поставени под законова защита. За 107 от тях е определена предварителна категория, както следва:

• 
  предварителна категория “местно значение” – за 60 обекта;
  
• 
  предварителна категория “за сведение” – за 47 обекта.
  

В кадастралната карта ПИ с идентификатор 02508.7.157, цитиран в представените по-горе документи на МС, е вписан като публична държавна собственост, а като начин на трайно ползване „за архитектурен паметник на културата”. Той е отразен със съответна сигнатура в графичните материали към ОУПО, в съответствие с разпоредбата на чл. 79, ал. 5 от ЗКН.

Строителни мероприятия през последните години са предизвикали известно нарушаване на автентичната среда на НКЦ „Архитектурно-парков комплекс “Двореца” – изграждането на дамбата, прекъснала непосредствения му контакт с морето, както и разположени в близост от югозапад сгради (в строеж).

В действащият подробен устройствен план на гр. Балчик е отчетено наличието на НКЦ като обекти под особен режим. Разкритите участъци от фортификационните съоръжения са предвидени за експониране в паркова среда. За обекта „Храм на Кибела” е процедирано съответно изменение на плана. Разработен е проект и осигурено финансиране на експониране на обекта на място.

Археологическото наследство на територията на общинския център се допълва от обектите, разположени в непосредствена близост извън границите на града: късноримското и средновековно селище в м. Джини баир (36 дка), както и могилата Мал тепе (антично селище). Обектите са проучени и обявени за НКЦ от “местно значение”. В района на летището и в кв. “Левски” са проучени части от некрополи от периода VІІІ-ХІ в., НКЦ от „национално значение” (вж. и по-долу, т.5.10.4.3.). Обектите не са експонирани.

Към нито един от описаните археологически обекти няма изградена приемна и информационна туристическа инфраструктура.

Църквата “Св. Богородица” в с. Оброчище (1880 г.) е декларирана за архитектурно-строителна и художествена НКЦ.

Интерес предизвикват останките от мюсюлмански манастир “Теке “Акъязъл”, понастоящем в границите на с. Оброчище, в добре поддържана паркова среда. Писмени данни⁵ за него датират още 1656 г., а през ХІХ в. е определен като един от двата най-големи мюсюлмански манастири в Европейска Турция⁶. Според Ф. Каниц манастирът е изграден през ХVІ в. До нас са достигнали две сгради - тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница), между които е гробът на мюсюлманския светия Ак Язалъ баба. Заради изписванията с източни и барокови орнаменти, обектът е обявен за художествена НКЦ от “местно значение” (1972 г.). Този религиозен обект традиционно се почита както от мюсюлманите, така и от християните. Той и до днес е предпочитано място за посещение от жителите на общината и от туристи, особено по време на традиционния местен събор. Обектът е с добра достъпност. Сградите са разположени в обширно дворно пространство, оформено като парк. Поддържат се в добро състояние. От 2012 г. обектът е включен в трансграничен туристически маршрут, разработен в рамките на проект за трансгранично сътрудничество между България и Румъния.

На територията на населените места в общината няма групови недвижими културни ценности.

Архитектурно-строителните ценности в селата – вернакуларна архитектура от втората половина на ХІХ в., са декларирани в периода 1982-1983 г. (с изключение на църквата в с. Оброчище, декларирана през 1986 и 1989 г. съответно като художествен и архитектурно-строителен обект и църквата „Св. Димитър” в с. Гурково, която е обявена през 1992 г.). През изтеклия период по обектите не са изпълнявани специализирани консервационно-реставрационни работи. В жилищните сгради и в тяхната среда са извършвани ремонтни работи, преустройства и ново строителство. Тези намеси, в преобладаващата си част – нерегламентирани, са довели до изменения в оригинала и компрометиране на автентиката на ценностите.

5.10.4.3.  Недвижими културни ценности извън населените места

На територията извън населените места са съхранени основно археологически обекти. Част от тях са получили статут по реда на предходния Закон за паметниците на културата и музеите (отменен). Обектите, за които не е проведена процедура по цитирания закон, са също са поставени под юридическа защита, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от настоящия Закон за културното наследство, която гласи, че „недвижимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория национално значение до установяването им като такива по реда на този закон”.

В землището на гр. Балчик са разположени следните обекти, споменати и по- горе: късноримското и средновековно селище в м. Джини баир (36 дка), НКЦ от “местно значение”; могилата Мал тепе (антично селище), НКЦ от “местно значение”; средновековен биритуален некропол на територията на авиобаза – Балчик.

Освен вече посочените две селища и некропол в землището на гр. Балчик, в регистъра фигурират „архитектурно-строителни НКЦ от Античността и Средновековието” в следните землища:

• 
   Кранево - късноантична крепост на брега на р. Краневска, обявена, категория “местно значение”;
  
• 
   Оброчище - късноантична крепост 1.5 км северно, обявена, “местно значение”;
  
• 
   Храброво – антично селище 5.5. км южно, обявена, “местно значение”;
  
• 
   Рогачево – античен некропол 1 км северно, обявена, “местно значение”;
  
• 
   Безводица – средновековен некропол западно от селото, обявен, “местно значение”.
  

По данни от Градски исторически музей – Балчик, идентифицирани и с различна степен на проученост са и следните археологически обекти извън населените места, които не фигурират в регистъра:

• 
  В землището на с. Кранево:
  

- Късноантичен некропол в южния край на селото.

• 
  В землището на с. Оброчище
  
  • 
    Късноантичен некропол южно от селото, до път І-9
    
  • 
    Участък от римски път, източно от селото.