Общ устройствен план на община балчик предварителен проект обяснителна записка

Републиканските пътища, на територията на община Балчик, са следните:

• 
  Първокласен път І-9 (Е 87) /граница Румъния-Дуранкулак-Варна-Бургас-Малко Търново-граница Турция/ - от км.52+800 до км.83+200 с L=30.400 км.
  
• 
  Второкласен път ІІ-27 / І-2 - Нови пазар-Владимирово-Добрич-Балчик-пристанище Балчик / - от км.87+200 до км.113+796 с L=26.596 км.
  
• 
  Второкласен път ІІ-71 / Силистра-Хитово-Карапелит-Добрич-Батово-Оброчище- І-9 / - от км.112+600 до км.119+700 с L=7.100 км.
  
• 
  Третокласен път ІІІ-902 /Оброчище - Кичево - І-9/ - от км.0+000 до км.3+700 с L=3.700 км.
  
• 
  Третокласен път ІІІ-9002 /І-9-Дропла-Петлешково-Присад-Генерал Тошево/ - от км.0+000 до км.23+600 с L=23.600 км.
  

• 
  Първокласният път І-9 (Е 87) е основен обслужващ път за общината. Той обслужва
  
• 
  крайбрежното направление: Румъния /Дуранкулак/ - Балчик – Варна – Бургас -Малко Търново - Турция. Разположен е пе­ри­ферно в южната част на общината, успоредно на бреговата линия, и обслужва главно туристи­ческите потоци по крайбрежието и преките връзки с регионалния център Варна. Пътят е в сравнително добро състояние.
  
• 
  Чрез път ІІ-27 се осъществява връзка с автомагистрала „Хемус” и първокласния път І-2 Русе – Варна. Този път също осъществява връзките на общината с вътреш­ността на страната в северозападна и западна посока.
  
• 
  Северозападното направление се осъществява чрез път ІІ-71 .
  
• 
  Двата второкласни пътя осъществяват пътните връзки за сухоземно прехвърляне на товари от пристанищата Русе и Силистра към пристанище Бал­чик и обратно.
  
• 
  Третокласният път ІІІ-902 преминава успоредно на първокласния път І-9 и успешно се
  
• 
  използва за поемане на товарното и транзитното движение, особено в летните месеци.
  
• 
  Прекатегоризираният път ІІІ-9002 обслужва северозападната част от общината.
  

Общинската пътна мрежа включва 108 км бивши четвъртокласни пътища и 28 км местна пътна мрежа, обслужваща главно вилните зони. Tя е:

• 
  DOB 1010 - / III-902, Оброчище - Кичево / - Кранево / I-9 /;
  
• 
  DOB 1011 - / I-9, Балчик - Оброчище / - промишлена зона Балчик;
  
• 
  DOB 1047 - / III-296 / - Василево - Балканци - граница община (Г. Тошево-Балчик) – Дропла – Преспа – Сенокос - Храброво-/ DOB 1107 /;
  
• 
  DOB 1107 - / II-71, Добрич-Батово / - Одорци - граница община (Добрич-Балчик)-Храброво-Бобовец-Стражица-/ DOB 2004 /;
  
• 
  DOB 1149 - / I-9, Каварна-Балчик / - Топола - м. Икантълъке - граница община (Каварна- Балчик) - м.Тузлата – Балчик - Албена / I-9 /;
  
• 
  DOB 2001 - / DOB 1107, Храброво - Бобовец / - Ляхово;
  
• 
  DOB 2002 - / II-27, Добрич - Балчик / - Безводица;
  
• 
  DOB 2004 - / II-27, Добрич - Балчик / - Стражица-Балчик-/ DOB 1149 /;
  
• 
  DOB 2005 - / III-9002, Дропла - Петлешково / - Змеево;
  
• 
  DOB 2009 - / III-902, Оброчище - Кичево / - Рогачево;
  
• 
  DOB 2142 - / III-296, Вранино - Каварна / - граница община (Каварна-Балчик) - Гурково- / I-9 /;
  
• 
  DOB 3003 - / II-27, Добрич-Балчик / - Дъбрава-Кремена;
  
• 
  DOB 3006 - / III-9002 / - Кремена - ДЗС Кремена;
  
• 
  DOB 3007 - / DOB 2142 / Гурково – Тригорци - Крупен;
  
• 
  DOB 3008 - / DOB 2142, Гурково - Царичино / - Брястово;
  
• 
  DOB 3015 - / II-71, Батово - Оброчище / - м. Рибарника;
  
• 
  DOB 3016 - / II-27 / Балчик - Помпена станция;
  
• 
  DOB 3160 - /DOB 1149, Топола - Балчик / - граница община (Каварна-Балчик) - к.к.Тузлата- / DOB 1149 /;
  

Като цяло, пътната мрежа в общината е добре развита. Пътищата от националната мрежа като цяло са в добро състояние, но преобладаващата част от общинските и местни пътища са в неудовлетворително състояние. Пътищата от високи класове не са из­черпили пропускателната си способност. Достъпността до областния център, както и до регионалния център Варна е добра, особено от крайбрежната част на общината, която се обслужва от първокласния път. Има известни затруднения за придвижване до общинския цен­тър от най-далечната, северозападна част на общината, което се дължи на сравнително лошото състояние на път ІІІ-9002.

Конфигурацията на пътната мрежа е предимно радиална, насочена към общинския център. Напречните връзки между селата от средната зона на платото са недостатъчни. Селата Тригорци и Дъбрава са разположени тупиково, с достъп през други села, което затруднява връзките, както и организацията на обслужването с обществен транспорт.

Недостатъчни са преките връзки между крайбрежието и платото в цялата източна част от територията на общината. Изграденият път между голф-комплекса “Лайтхауз голф ризорт” и м. “Робинзон” се ползва само от гостите на комплекса (функционира като частен път).

Град Балчик и с. Оброчище имат изградени обходни пътища, което раз­то­варва комуникационно-транспортната мрежа на тези населени места от тран­зит.

7.1.2. Перспективно развитие на пътната мрежа

С усъвършенстване на пътната мрежа се решават следните задачи:

- създаване на условия за преминаване на транспортни направления с национално и международно значение.

- усъвършенстване и доизграждане на пътната мрежа и връзките със съседните общини.

- модернизация и изграждане на транспортни връзки към населени места, курортни обекти и промишлени зони.

В перспекива остава като основен обслужващ транспорт-автомобилният.

Усилията трябва да се насочат основно към ремонт и модернизация на изградените пътища, особено общинските, които са с резерв от пропускателна способност с постигане на 100% покритие с трайна настилка и носимоспособност 10 т./ос.

ПЛАНЪТ създава условия за реализиране на Черноморския транспортен коридор, като препоръчва това да стане в краткосрочен план, съгласно програма «Транзитни пътища», разработена от Агенция Пътна инфраструктура. Това ще се осъществи чрез реконструкция и модернизация на път I-9. ПЛАНЪТ предлага изместване на трасето на път I-9 в участъка Оброчище – Кранево, чрез обход северно на Оброчище и след което да продължи по трасето на път III-902. Това се прави с цел извеждане на път I-9 извън територията на гр. Варна, обход на гр.Аксаково и избягване на всички свлачищни територии по трасето му.

Това от своя страна налага, път I-9 в участъка Оброчище – Кранево да се декласира в път трети клас.

В дългосрочен план, при реализиране на Черноморският транспортен коридор ще е необходимо реализиране на пътни възли при пресичане на път I-9 с другите комуникации.

• 
  Съгласно ЗУТ и нормите за проектиране на пътища в проекта се предлага обход на следните населени места, през които минават пътища втори клас: Соколово, Сенокос, Църква и Кранево. Във връзка с очакваното увеличение на товарния транспорт при развитие на производствени мощности в района на бившето ДЗС-Кремена (предимно производствена зона - Пп), е осигурена и възможност за обход на с. Дропла
  
• 
  С оглед по-добри връзкки и подобряване транспортното обслужване се предлагат нови и доизграждане на следните пътни отсечки: с.Тригорци-път ІІІ-9002 / І-9-Дропла-Петлешково-Присад-Генерал Тошево /; с.Дъбрава-с.Кремена; от летищен комплекс до път I-9; при кръстовище на път I-9 с пътя за Гурково; с. Осеново (община Аксаково) – път DOB 1010 - / III-902, Оброчище-Кичево / - Кранево / I-9 /.
  
• 
  Изграждане на пешеходни и велотрасета в следните участъци: между вилни зони «Момчил» и «Изгрев»; в района на Топола, Тузлата, Балчик, вкл. връзка с пешеходна и велоалея по дамбата между Балчик и К.К. Албена; в участъка между с.Оброчище, с. Рогачево и с. Църква - връзка с новопредвидения извънселищен парк и през него – към археологически обекти на платото северно от Оброчище; също от Кранево по съществуващия полски път по брега на р. Екренска към ПП «Златни пясъци» и археологически обекти. Мрежата от велотрасета се развива като част от наднационална мрежа от крайбрежни веломаршрути, включително по крайбрежието на съседна Румъния.
  

Пристанище Балчик е част от пристанищен комплекс Варна. Изградено е и функционира от 1969 г. Нарежда се на трето място по големина сред пристанищата по Черноморското ни крайбрежие. Разполага със 165 м. кейове, оборудвани с два 5-тонни портални крана. Пристанището може да приема до 2 малки кораба (5000-6000 т.). За обработване на товарите се използват около 2000 кв.м. открити складови площи, граничен контролно-пропускателен пункт и вътрешен път. Товарите от и за пристанището се превозват с автомобилен тран­спорт. Профилирано е само като товарно, осъществява се само износ.

Има изградена морска гара Балчик. Повече от 10 години не се извършват пътнически превози поради чувствителното намаление на пътнико-потока.спорт.

В град Балчик е изградено яхтено-рибарско пристанище с ка­па­цитет 70 яхти. Пристанището е собственост на община Балчик и се сто­панисва от нея.

В източната и западната части от крайбрежието на община Балчик, в т.ч. акватория и прилежаща територия при устието на р. Батовска и в района на м. Робинзон, са налице възможности за изграждане на нови яхтени пристани, но тези части попадат в границите на защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. Препоръчва се, при наличие на инвестиционен интерес специализирани проучвания за изграждане на такива съоръжения да се извършат след изработване на планове за управление на съответните защитени зони и в съответствие с предписанията за опазване на биоразнообразието, включени в тези планове.

7.2.2. Перспективно развитие на морският транспорт

За развитие и усъвършенстване на товарното пристанище е необходимо:

- изграждане на допълнителни складови площи;

- модернизация на товарно-разтоварната дейност и обслужването на контейнерните товари.

Проектантският колектив счита, че е необходимо да се възстанови пътническият морски транспорт между гр. Балчик и останалите черноморски български пристанища. Това е една добра атракция и туризмът в гр.Балчик губи от липсата й.
7.3. Въздушен транспорт

7.3.1. Съществуващ въздушен транспорт

Източно от град Балчик е изградено летище, което до 2011 г. е със специално предназначение. На основание решение на МС, през м. септември 2011 г. основната част от неговата инфраструктура е прехвърлена от Министерство на отбраната на транспортното ведомство и е включено в активите на държавно предприятие „Летище София”. Така летище "Балчик" може да функционира като гражданско (част от съоръжения са оставени на управление на МО, за обслужване и на военни полети). То има сертификат да приема само малки въздухоплавателни средства и не е оборудвано с необходимата техника за приемане на големи самолети. Пистата му е в посока север-юг и полетите се осъществяват над морето.

ПЛАНЪТ запазва територията на летището в настоящия й обхват, с оглед перспективите за функциониране на летището като гражданско – за облекчаване трафика на летище Варна през сезона и във връзка с развитие на качеството на туристическите услуги в община Балчик. Не се изключва и ползването му за карго превози. Предвижда се доизграждане на довеждащата и обслужваща пътна инфраструктура. Пътните подходи ще се осъществят чрез кръстовището на път I-9 с пътя за Гурково. Тези подходи осъществяват и връзка с пристанище Балчик по улиците «Стара планина»-«Панорамен път»-«Приморска».

ПЛАНЪТ запазва и територията на селскостопанското летище в землището на с. Соколово, като също създава условия за автономно транспортно обслужване чрез предвидения обход на селото от североизток.
7.4. Железопътен транспорт

Проектите за изграждане на железопътна линия през територията на общината са свързани с перспективите за разработване на Добруджанското каменовъглено находище. Предварителните разчети на Министерство на енергетиката, датиращи към 80-те години на ХХ век, са предвиждали превоз на 3,5 млн. т. въглища годишно¹⁰. През 1985 г. от „Транспроект” е разработен ТИД за железопътно трасе в два варианта.

Според първия вариант, новата ж.п. връзка тръгва от гара Дончево, преминава северно от селата Храброво и Бобовец и южно от Соколово и Царичино и се насочва към Каварна. За обслужване на проектните площадки в каменовъглените мини, южно от Царичино е предвидено и отклонение в северна посока, покрай с. Гурково. Този вариант създава възможност за обслужване с железопътен транспорт и на мангановата мина при църква. Трасето преминава през земеделски земи, без да засяга урбанизирани територии.

По втория вариант ж.п. линията се изгражда извън общинската територия.

В по-далечна перспектива се предвижда тази ж.п. линия да продължи от Каварна към Шабла и да свърже националната ни ж.п. мрежа с тази на Р. Румъния, като елемент от транспортен коридор. Във връзка с това и в изпълнение на изричното изискване на Техническото задание, ПЛАНЪТ запазва устройствена възможност за евентуално бъдещо изграждане на ж.п. линията по първи вариант. За целта:

- в специализирана схема „Транспортна инфраструктура” към настоящия ОУПО е нанесено проектното трасе по първи вариант, в съответствие с ТУП’97;

- за полоса по проектното трасе с ширина 100 м. се установява режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от ЗУТ. В обхвата на тази полоса не се допуска промяна на предназначението на земеделски земи. Режимът е в сила до окончателно решение относно развитието на националната ж.п. инфраструктура в тази и част. респ. окончателно определяне на трасето с технически проект, след което за неговото реализиране се запазва полоса от двете му страни с обща ширина 30 м.
7.5. Масов обществен пътнически транспорт

7.5.1. Съществуващ масов обществен пътнически транспорт

Транспортното обслужване е добре организирано. Община Балчик е вклю­чена в транспортната схема на междуобщинската автобусна мрежа, която свързва Добрич, Каварна, Шабла и Балчик. Има и три общински линии и линия Балчик – Албена, които обслужват населените места, където няма покритие с маршрути на областната транспортна схема.

От проведената анкета с кметовете на населените места и проучване на транспортните схеми се установяват известни проблеми на транспортното обслужване на някои населени места, свързани най-вече с:

• 
  малка честота на преминаване (напр. селата Стражица, Бобовец, Ляхово и Храброво се обслужват 1 път на ден);
  
• 
  проблеми с пряката връзка с областния и/или общинския център (напр. Преспа и Добрина нямат връзка с общинския център).
  

След изграждане на пътните отсечки Дъбрава-Кремена и Тригорци-път за Ген.Тошево, проектът предлага промяна в общинската транспортна схема, както е показано на схемата за транспортна инфраструктура. Промяната се състои във следното:

- автобусна линия – Балчик, Тригорци, Балчик се променя в Балчик, Царичино, Брястово, Гурково, Тригорци, Кремена, Дъбрава и обратно;

-  автобусна линия - Балчик, Змеево, Балчик се променя в Балчик, Стражица, Бобовец, Ляхово, Храброво, Карвуна, Сенокос, Преспа, Дропла, Змеево и обратно.

Считаме, че с тази промяна ще се повиши рентабилността на автобусните линии и ще може да се увеличи броят на курсовете.

VІІІ. ДРУГА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

8.1. Водоснабдяване и канализация

8.1.1. Правна рамка

Ефективното управление на водните ресурси се регламентира с различни директиви на Европейския съюз, на база на които трябва да се формира политика за управление и опазване на наличните водни ресурси. Интегрираното управление на водните ресурси е сред основните цели, които си поставя Рамковата директива за водите на ЕС - 2000/60/ЕС. Тя предвижда контрол върху вътрешните повърхностни води, подпочвените води и бреговите води, с цел да се предотврати и намали замърсяването, да се насърчи устойчивата употреба на вода, да се защити аква- средата и аква- екосистемите и да се ограничат ефектите от наводненията и сушите.

Директива 98/83/ЕС от 03.11.1998 г. за качеството на водата, предназначена за човешка консумация, определя стандартите за качество, на които питейната вода следва да отговаря. Тази директива цели да съхрани човешкото здраве по отношение на консумация на питейната вода, като се гарантира, че питейната вода не съдържа концентрация на микроорганизми, паразити или други вещества, които представляват потенциален риск за човешкото здраве. Държавата следва да гарантира чистотата на питейната вода и съгласно Директивата да упражнява редовно наблюдение и контрол на определени места за пробо-вземане по програми за наблюдение.

Директива 1991/271/ЕЕС за пречистване на градски отпадни води третира отвеждането, пречистването и заустването на битови и индустриални отпадъчни води. Целта на Директивата е да защити околната среда от всякакви негативни ефекти, свързани със заустването на отпадни води и задава изискванията към канализационните системи, както и свързаните с това правни предпоставки и крайни срокове за въвеждане на европейските практики на национално ниво. Директивата задава времевата рамка, в която страните членки на ЕС следва да се вместят, за да създадат отвеждащи и пречиствателни системи в агломерациите, които да отговарят на стандартни критерии.

В сила е Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване, както и Конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали.

В България се прилага Законът за водите, който предвижда създаване и на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. Тя определя правилата във водния сектор - правна и регулаторна рамка, собственост и управление на водната инфраструктура, както и възможностите за финансиране.

Територията на община Балчик е бедна на повърхностно течащи води. Районът е набразден от множество суходолия, които се пълнят с вода само при обилни дъждове и снеготопене. Постоянен отток имат само  долните течения на реките Батова и Краневска. Речният максимум е през пролетта, а минимумът е в средата на лятото и началото на есента. Районът в близост до Черноморското крайбрежие и поречието на Батова река е сравнително водообилен. От пункт за наблюдение на р. Батова при с. Оброчище са изведени обобщените данни за 332 km² водосборна област и модул на оттока 2,24 l/s/ km².

На територията на общината няма Хидроенергийни обекти обекти. Изградена е корекция на река Краневска на в с. Кранево и брегозащитно съоръжение дамба.

Язовирите на територията на община Балчик са два:

• 
  Язовир "Ляхово" в землището на с. Оброчище с площ 52,4 дка. и обем до 200 хил. куб.м. Завирява се от каптаж, а предназначението му е за напояване, рибовъдство и ретензия на високи води. Язовирът е собственост на Община Балчик се ползва, стопанисва и управлява от сдружение за напояване в с. Оброчище.
  
• 
  Язовир "Македонка" е в землището на с. Гурково с площ 193,1 дка. и обем до 2100 хил. куб.м. Язовирът е собственост на Община Балчик и служи за ретензия на високите води.
  

Карстовите извори по брега на Черно море и р. Батова се намират на границата между варовиците и мергелите. Подземните води в района се черпят главно чрез каптиране на изворите и се използват за водоснабдяване и напояване. Три от тях са включени във водопроводната мрежа, а другите 35 са оставени свободно да изтичат. Ползването им за напояване е преустановено. Данните за химическия състав са сравнително еднообразни. Водите са хидро-карбонатно-калцйезо-магнезиеви и по-рядко хидро – карбонатно - сулфатно или хидро-калциево-магнезиеви. Отдалечавайки се от реката и брега на морето, нивото на грунтовите води се открива на значително голяма дълбочина, поради което във вътрешността на района почти липсват извори.

По-важни и с по-голям дебит са следните извори: изворът при гр. Балчик - "Акбунар" с дебит от 53-83 l/s; „Чаталар" с дебит около 73 l/s; извор „Фиш Кулак" при Момчил с дебит от 15-17 l/s; група извори при с. Оброчище - "Казълкая" с дебит, от 46-73 l/s; „Каптажа"- 95 l/s; „Черната скала" с дебит от 46-60 l/s; „Оряхова вода" с дебит от 10-12 l/s.

В землището на с. Кранево има пет извора с общ дебит около 75 l/s, като само Р-58х с 8 l/s е включен към водоснабдителната система. В района на К.К. Албена има три значими извора, разкрити със сондажи с общ ресурс 190 l/s. Два от тях с общ дебит 106 l/s се използват за водоснабдяване. Като цяло подземните изворни води отговарят на БДС "Вода за пиене" с малки отклонения по температура и мътност със сравнително висока твърдост.

Крайбрежната зона е богата на подземни води от дълбоки хоризонти популярни като минерални води, които са разкрити със сондажи. Най-значимо е находището на Албена с дебит от 103 l/s и температура 28-30º. Находищата в Балчик, Кранево и Балчишка Тузла са с  дебити от 5,4 до 13,5 l/s и температура от 23º до 32º. Като цяло водите са слабо минерализирани хладни до хипотермални със слаба алкална реакция и ниско съдържание на сулфиди и флуор. Водата е подходяща за питейни нужди, плувни басейни и балнеолечение, в някои случаи и за бутилиране. За използване на минералите води е необходим концесионен договор.

8.1.2. Използване на водите

Приоритетна цел на България след приемането й в ЕС е подобряване състоянието на околната среда, водните потоци и речните басейни. За да реализира тази цел, Българското Правителство подготви:

• 
  “Изпълнителна Програма към Директива 91/271/EEC свързана с третиране на градски отпадъчни води”
  
• 
  “Национална Програма за изграждане на ГПСОВ за населените места в Р.България”
  
• 
  “Конвенция за опазване на Черно море”.
  

Питейната вода в община Балчик се добива от два водоносни хоризонта чрез каптирани извори и сондажни кладенци. Водоснабдяването на населените места и курортните комплекси се осъществява от водоснабдителни групи "Балчик", "Оброчище", "Дропла" и множество местни водоизточници. Самостоятелно водоснабдяване имат селата Кранево, Оброчище и Църква. Някои села като Гурково и Тригорци се водоснабдяват чрез отклонение от магистралния водопровод от Шабленските сондажи към Добрич, пресичащ община Балчик от изток на запад. Населените места се водоснабдяват от помпените станции /ПС/ Балчик 1 и 2, Царичино, Дропла, Кранево, Рогачево, Оброчище, Църква, Гурково, Дъбрава и ПС Албена. 

В Община Балчик се експлоатират 18 каптажа, 3 шахтови кладенци, 24 тръбни кладенци. Изградени са 18 помпени станции, 27 водоема с обем 26050 m³, 5 кула водоема с общ обем 880 m³ и приблизително 500 km водопроводна мрежа.

Курортният комплекс Албена има собствени водоизточници - 2 сондажа и 3 каптажа. Изградени са 4 резервоара с различни обеми - 50 m³; 1000 m³; 3000 m³ и 10000 m³ и една помпена станция с дебит 100 l/s. Курортният комплекс Тузлата се водоснабдява от технически район Каварна на "В и К" ООД - Добрич. Населените места в Общината са обединени в няколко водоснабдителни групи:

• 
  Балчик градска, захранена от 1 сондаж, 1 шахтов кладенец и 5 каптажа с общ дебит 90 l/s и 10 km външна водопроводна мрежа;
  
• 
  Царичино - Соколово - Брястово, захранена от 3 сондажа, 2 шахтови кладенеца и 7 каптажа с общ дебит 17 l/s и 25 km външни водопроводи;
  
• 
  Безводица - Бобовец - Карвуна - Ляхово - Стражица - Храброво, с 8 сондажа, 1 шахтов кладенец и 7 каптажа. Общ дебит 64 l/s и 115 km външни водопроводи;
  
• 
  Дропла - Дъбрава - Змеево - Кремена - Преспа - Сенокос, захранена от 41 сондажа и 6 шахтови кладенеца. Общ дебит 305 l/s и 53 km външни водопроводи.
  

Поливното земеделие в община Балчик с добър ресурс, но в последните години е занемалено. Напояваните земи до 1990 г. са били 2,1 % от обработваемата земя - основно в долината на р. Батова. Напоителна система "Батова" е има възможност да подхранва   4000 дка плодородна земя, а други 3200 дка от малки напоителни системи от сондажни кладенци.

Поливното земеделие е една от решаващите предпоставки за изграждане на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор. Макар и с ограничено покритие по площ възможности, поливните съоръжения и площи в Общината могат да се възстановят.