Общ устройствен план на община балчик предварителен проект обяснителна записка

Инженерно-геоложкото райониране е направено въз основа на геоложкия строеж, дълбочината на подземните води и проявените свлачищните процеси. Обособени са следните инженерно-геоложки райони:

Към този район са отнесени терените, засегнати от свлачищни процеси – древни условно стабилизирани и съвременни активни локални свлачища. По-голяма част от крайбрежната територия на общината попада в този инженерно-геоложки район. Към момента за тази територия действа временна строителна забрана, наложена със заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на МТРС.

Към този район са отнесени терените, изградени от особени почви - льосовидни седименти. Обхваща по-голяма част от територията на Община Балчик в зоната на Добруджанското плато. Льосовите отложения са представени от льосовидни глини, макропорести, праховопесъчливи. Мощността им е до 10 м. Най-характерно за тези отложения е свойството им да пропадат под собствената си тежест при намокряне. При строителство в такива седименти се вземат конструктивни и водозащитни мероприятия. Подземните води са на дълбочина по-голяма от 5 м спрямо повърхността на терена.

Към този район се отнасят и установените в дълбочина в района на езерото Тузлата тини, представени от глинест пясък и песъчлива глина в течна консистенция. Техните особености са голямата деформируемост, бавно протичане на сляганията, голяма изменчивост и анизотропия на якостните, деформационни и филтрационни характеристики. За тините е характерно и втечняване при динамично въздействие.

ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИ РАЙОН „В“

Към този район са отнесени терените на община Балчик, изградени от глинесто-песъчливи, скални и полускални седименти. Седиментите притежават добри и много добри условия за фундиране на различните категории сгради и съоръжения.

Към този подрайон са отнесени територии с плитки подземни води. Това са предимно ниските части от терена около река Батова. Плитки подземни води са установени в землищата на с. Кранево, с. Оброчище и с. Църква.

9.1.7.1. На територията на община Балчик, съгласно схемата за инженерно-геоложкото райониране и във връзка с изпълнението на Заповед № РД 02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС, се обособява зона с временна строителна забрана в териториите, засегнати от древни, стари и съвременни активни свличания. Временната строителна забрана по предходното изречение е в сила до изпълнение на трайни укрепителни мероприятия.

9.1.7.2. Инженерно-геоложки район “А” включва територииите, засегнати от стари, стабилизирани и съвременни активни свличания и абразионни участъци

9.1.7.3. Извън зоните и районите по 8.1.7.2 се обособяват следните инженерно-геоложки райони:

9.1.7.4. В зоните по алинея 1. не се допуска изработване и одобряване на частични подробни устройствени планове за отделни имоти

9.1.7.5. Проектите за подробни устройствени планове задължително се придружават от план-схеми за геоложки проучвания и схеми за укрепване. Проектите за нови подробни устройствени планове и за изменения на действащите подробни устройствени планове се съобразяват с изпълнените укрепителни мероприятия, финансирани с бюджетни или други обществени средства. С проектите се предвиждат мерки за запазване на изградените противосвлачищни съоръжения и контролно-измерителни системи (КИС), достъп и възможности за мониторинг и ремонтно-възстановителни работи.

9.1.7.6. В зоните с активни свлачища и строителна забрана не се разрешава строителство с изключение на осигуряващата ги инфраструктура, съобразена със специфичните изисквания на района и изграждане на противосвлачищни укрепителни и отводнителни съоръжения, като се осигурят технологични пътища и достъп до тях.

9.1.7.7. В зоните, подложени на активна морска абразия, се изграждат брегоукрепителни и противоабразионни съоръжения.

9.1.7.8. (1) Устройството и застрояването на устройствените зони, на части от тях и на терените с устройствен режим, попадащи в инженерно-геоложки район “А” с рискови геоложки условия за строителство, се извършва при реализиране на специални мерки за допълнително заздравяване на земната основа и/или допълнително конструктивно осигуряване на сградите и съоръженията.

(2) Допустимостта, степента и характерът на строителното усвояване на терените (урегулираните поземлени имоти), попадащи в зоните от инженерно-геоложки район “А”, се определят след извършване на цялостни инженерно-геоложки проучвания.

(3) Цялостните инженерно-геоложки проучвания задължително се приемат от специализиран експертен съвет.

(4) В зоните, обхванати от свлачищни процеси, в които бъде допуснато застрояване, не може да се изграждат попивни кладенци (ями) за отвеждане на битовите отпадъчни води. Външните ВиК мрежи се изграждат според изискванията за строителство в свлачищни терени.

9.1.7.9   В зоните с активни и потенциални свлачища от инженерно-геоложки район “А”, в които бъде допуснато застрояване, строителство се разрешава след изготвяне на подробни устройствени планове съдържащи цялостни схеми за укрепителни мероприятия и:

• 
  извършване на инженерно-геоложко проучване, доказващо устойчивостта на терена, в който попадат имотите предмет на подробните планове;
  
• 
  изграждане в зоната на свлачищния масив на трайни свлачищно-укрепителни и отводнителни, а при необходимост и на брегоукрепителни съоръжения, след отчитане на тяхната ефективност от специализиран експертен съвет. Тези съоръжения следва да представляват цялостна интегрирана система. Изграждането им в отделни урегулирани поземлени имоти се допуска само с решение на специализирания експертен съвет.
  
• 
  изграждане на необходимите системи за отвеждане на повърхностните и битовите отпадни води, като не се допуска временно използване на черпателни шахти.
  

9.1.7.11.  В териториите, попадащи в инженерно-геоложки район “Б”, изграден от льосоподобни отложения, строителството се извършва при съобразяване на изискванията за фундиране за такива райони.

9.1.7.12.  В райони с изявени карстови процеси застрояването се извършва, като се вземат конкретни мерки срещу изменения в хидравличния и санитарен режим.
За целите на ОУП при формулиране на устройствените решения е необходимо да бъдат отчитани възможните проявления на рисковите процеси, обусловени от геоложкия строеж и другите природни фактори. За по-нататъшното усвояване, устройство и безопасно ползване на териториите, засегнати от древни или съвременни стабилизирани и условно стабилизирани свлачища задължително се отчита необходимостта от мероприятия, свързани с:

• 
  Изграждане на брегоукрепителни и противоабразионни съоръжения в зоните подложени на активна морска абразия.
  
• 
  Поддръжка, контрол и ремонт на изградените противосвлачищни укрепителни и отводнителни съоръжения, като се осигурят технологични пътища и достъп до тях.
  
• 
  Изграждането на външните ВиК мрежи според изискванията за свлачищни терени.
  
• 
  Забрана за заустване на битовите води в попивни септични ями.
  
• 
  Вертикална планировка на терените осигуряваща безопасно отвеждане на повърхностните води.
  
• 
  Почистване, коригиране и осигуряване нормален отток на съществуващите дерета на територията на общината.
  
• 
  Стриктно спазване на техническите изисквания на Наредба 12/03.07.2001 г. на МРРБ за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони и на Правилник за проектиране на плоско фундиране – в наклонени терени.
  
• 
  В зоните с активна морска абразия към проектите за подробни устройствени планове да се приемат общи схеми за противоабразионна защита, като неразделна част от инфраструктурните схеми.
  

Идентификацията и териториалният обхват на риска от наводнения се осъществява при съблюдаване разпоредбите, включени в Глава девета: «Защита от вредното въздействие на водите» от Закона за водите. Във връзка с това, с Правилата за прилагане на ОУПО се въвеждат изисквания към последващите подробни устройствени планове:

• 
  Да включват съответни регулации на речните корите и отреждания за изпълнение на необходимите защитни съ­оръжения за защита на урбанизираните територии;
  
• 
  Да осигуряват безпрепятствен достъп до речните корита за контрол и почистване;
  
• 
  Да не предвиждат застрояване на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките и в сервитута на хидротехническите съоръжения, както в урбанизираните територии, така и при промяна на предназначението на поземлени имоти извън тях.
  

Освен описаните до тук в предходните раздели, с Правилата за прилагане на плана се определят следните допълнителни изисквания към бъдещото планиране и управлението на устройствения процес:

По отношение строителните отпадъци препоръчва депонирането им в котлованите на кариери или участъци от кариери за добив на инертни материали с приключила експлоатация, до постигане на готовност за изпълнение на рекултивационни работи.

• 
  Проектната площадка се намира в обхвата на ЗЗ BG0002061 за опазване на дивите птици, включена в списъка на защитените зони, приет с Решение на МС № 802/04.12.2007 г.
  
• 
  Площадката, разположена южно от републикански път І-9 (Е-87), попада в хинтерланда на територия с висока концентрация на рекреационни дейности. Средищното разположение и достъпността откъм населените места и селищните образувания в приморската част на общината, както и природните дадености в околността правят мястото особено подходящо за развитие на инфраструктура за отдих, спорт, култура и атракции. Предвижда се същите да бъдат развити в границите на извънселищен парк, включващ и терените на настоящите депа за битови и промишлени отпадъци, след тяхната рекултивация.
  
• 
  Разположението на станцията спрямо главната пътната мрежа ще наложи неблагоприятно натоварване с довозващ и извозващ товарен транспорт на голям участък от републикански път І-9 (Е-87), предвиден за реконструкция като скоростен път, част от Черноморския транспортен коридор, включително ще предизвика усложняване на транспортната обстановка в района на кръстовището.
  

• 
  За територията не действа режим природозащита или друг вид особена териториалноустройствена защита.
  
• 
  Налице са теренни възможности за разполагане на обекта на разстояние от населеното място, съобразно определената санитарно-хигиенна зона, включително за изграждане на защитно озеленяване. Налице са възможности за трандпортен обход на НМ.
  
• 
  Налице са възможности за осигуряване на маршрути за по-голямата част от довозващия транспорт от населените места в общината, както и на част от този, подхождащ откъм община Каварна, без преминаване по международния път І-9 (Е-87). Маршрутите на движение на довозващия и извозващия в посока бъдещото регионално депо товарен транспорт се рационализират допълнително с предвиденото в настоящия план доразвитие на общинската пътна мрежа -изграждане на пътните отсечки с. Тригорци-път ІІІ-9002 / І-9-Дропла-Петлешково-Присад-Генерал Тошево / и с. Дъбрава-с.Кремена.
  
• 
  Освобождава се от допълнително транспортно натоварване и други дейности, свързани с обработката на отпадъците, цялата приморска зона на общината – територия, в която през курортния сезон броят на едновременно пребиваващите надвишава повече от два пъти броя на местното население и за чиято атрактивност и конкурентноспособност от първостепенна важност са екологичната обстановка и качеството на средата.
  
• 
  Разполагането на претоварната станция в посочената част от общинската територия, респ. откриването на нови работни места ще има позитивен ефект за местното население, преобладаващата част от което е с неблагоприятен социален статус.
  

За частите от устройствена зона „Земеделски земи”, попадащи в границите на защитени зони по ЗБР, се установява режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от Закона за устройството на територията. В териториите по предходното изречение не се допуска промяна на предназначението на земеделски земи, освен такива, свързани с изграждането и поддържането на елементите на транспортната инфраструктура, на линейни обекти на друга техническа инфраструктура и на съоръжения за геозащита. Режимът на превантивна защита да се прилага:

- до влизането в сила на Планове за управление на защитените зони, след което устройството на посочените територии се съобразява с изискванията на съответния план;

- за зоните за защита по Директивата за хабитатите: при картиране на местообитанията, изпреварващо съответния План за управление, извън границите на местообитанията се допуска прилагане на общите правила за устройство и застрояване в зона „Земеделски земи”, определени в настоящия ПОУ.

Всички гори, попадащи в защитени територии по ЗЗТ и защитени зони по ЗБР, се определят като специални горски територии по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Закона за горите. В съответствие с предписанието, включено в становището на Изпълнителна агенция по горите при МЗХ (писмо № ИАГ-38579/18.11.2011), като специални гори с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока рекреационна стойност се определят горските територии без статут по ЗЗТ, попадащи в замлищата на с. Кранево, с. Оброчище и гр. Балчик. Тези горски територии се определят като «зони за защита от урбанизация» по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 10 от Закона за горите. ПЛАНЪТ не предвижда промяна на предназначението и на останалите горски територии (освен за участък от проектен първостепенен път с ориентировъчна площ 1,8 ха).

ПЛАНЪТ предвижда редица мерки за опазване и възстановяване на естествените и антропогенни ландшафти, в т.ч. специфични изисквания по отношение опазването на характерни техни елелементи, като полезащитните горски пояси, пасищата, ливадите и синорите, естественото озеленяване по протеженията на водните течения, на скалните масиви и пр.