Общ устройствен план на община балчик предварителен проект обяснителна записка

Приоритетите на Общината във Водния сектор за трайни и са насочени към Изграждане на нова, подмяна и реконструкция на съществуваща водоснабдителна мрежа. Целта е да се осигури необходимата инфраструктура новите урбанизирани територии и отредените терени за строителство в крайбрежната зона, както и осъвременяване на съществуващата инфраструктура на населените места.

Основните обекти, по които трябва да продължи работа е доизграждане на канализационната мрежа за цялата крайбрежна зона, особено в гр. Балчик и с. Кранево, както и реконструкция на Пречиствателните станции за отпадъчни води, включително довеждащи и отвеждащи колектори.

Проблемното състояние на канализационните системи на Кранево и гр. Балчик, както и липсващата централна канализация в останалите селища и селищни образования, са източник на замърсявания на плитките подпочвен води. В крайбрежната зона, този проблем рефлектира върху геоложката стабилност, като се активират свлачищни процеси.

От данните на периодични изследвания се констатира, че от к.к. Албена до нос Шабла се забелязва тенденция към увеличаване Замърсяването на акваторията на черноморско крайбрежие. Показателите нарастват от юг на север, което показва влияние върху замърсяването от източници извън обсега на общината. Това може да се обясни с посоката на морските течения, идващи от североизток от акваторията, намираща се в близост до делтата на Дунав.

Към общото фоново замърсяване на морето се прибавят и локални изхвърляния на непречистени или частично пречистени отпадъчни води, които имат участие за влошаване качествата на морската вода.

Анализът на данните от експлоатацията на водоснабдителните системи показва, че относителният дял на полезно използваната от общата подадена вода непрекъснато намалява. Това означава, че състоянието на водопроводната мрежа води до загуба на вода. В случая подадената пода не достига до консуматорите. Задължително е да се извърши реконструкция, подмяна и дори ново строителство на водопроводните мрежи, което ще подобри водоснабдяването.

Загубите на питейна вода от течове варират от 50% до 70% в зависимост от периода на експлоатация на тръбите, материала от който са изградени и хидравличното налягане в мрежата.

Главните приоритети на водоснабдителната политика на Общината следва да са:

• 
  подобряване на качеството на питейната вода;
  
• 
  подобряване на водоснабдителното обслужване;
  
• 
  подобряване на мерките за намаляване на загубите в съществуващите водоснабдителните системи.
  

Основната защитна мярка предприета от Общината, е била да поддържа основния глинен пласт възможно най-сух. По тази причина по-големите канализационни тръбопроводи в старата част на Балчик са преднамерено проектирани да действат, като събирателни дренажи за подпочвени води. Водопроводните течове също са много високи, поради състоянието на амортизираната мрежа.

Общото положение на В и К инфраструктурата в Община Балчик е подобно на това много в други населени места преди да се направят инвестиции, а именно:

• 
  Ниско качество и надеждност на услугите на обслужването, което се дължи на незадоволителна и недостатъчна поддръжка и занемарено оборудване;
  
• 
  Недостатъчен обхват покритие на канализационната мрежа по територии и по население.
  
• 
  Недостиг на средства. Най-важната причина за лошото качество на обслужване са постоянно ограничените разходи по поддръжката през последните десетилетия.
  
• 
  Неефективни механизми на финасиране. Отдавнашната практика за финансиране главно чрез отпуснати средства за ремонт е не постоянна. Има належаща необходимост от придвижване на разходите за възстановяване и разширяване употребата на кредити за финансово инвестиране в общинските служби и инфраструктури.
  
• 
  Значителен преразход на вода поради липса на нужното управление с цел икономическа ценова ефективност.
  
• 
  Водните мрежи и съоръжения се нуждаят от подобрено експлоатационно и финансово изпълнение, така че да могат да доставят услуги по ценови-ефективен начин и постепенно да увеличават приходите в реални срокове.
  
• 
  Въздействие на околната среда. Изхвърлените отпадните води от битовия и промишления сектор в тази област на България, всички рано или късно достигат Черно море, което оказва голямо влияние върху качеството на водата.
  

• 
  запазване на съществуващите реалности,
  
• 
  вариант с водеща роля на публичните власти,
  
• 
  приоритет на частната инициатива.
  

Общата цел на Плана за управление на водите на Община Балчик  е да защити басейна на Черно море от замърсяване, в следствие заустването на непречистени канализационни и промишлени води, както и да минимизира влиянието на околната среда и рисковете за здравето на жителите и приходящите чрез основни мерки:

• 
  Намаляване на несъбраната и непречистена отпадна вода.
  
• 
  Намаляване на течовете от тръбопроводите и септичните ями.
  
• 
  Намаляване на инфилтрацията и екс-филтрацията от канализационната мрежа.
  
• 
  Намаляване на високите нива на пропускане от водоснабдителната мрежа.
  
• 
  Премахване от употреба на азбесто-циментови тръбопроводи за водоснабдителната мрежа.
  
• 
  Мерки за защита на водоносни хоризонти от замърсяване от сметища.
  

Оператор на цялата инфраструктура за водоснабдяване на населените места е "Водоснабдяване и канализация" ЕООД Добрич, което има поделение Балчик. На отделни места има елементи на водоснабдяването, които са частна или общинска собственост. Преобладаващата част от изградената канализационна мрежа за битови води също е в активите на дружеството, а останалата е общинска и в изключителни случаи частна. Мрежите и съоръженията за провеждане на дренажни и дъждовни води са изключително общински. Двете главни Пречиствателни станции за отпадъчни води ПСОВ-Балчик и ПСОВ-Албена са собственост на Общината, но се експлоатират от "В и К" ЕООД.

Водоизточниците се подхранват основно от Сарматски неограничен варовик и водата тече от северните плата, на юг към Черно море. Това е неограничена повърхностна водоносна система и има потенциална опасност от замърсяване в резултат на инфилтрацията на дъждовни и повърхностни води. Подпочвените води се захранват изключително от инфилтрацията от дъждовни и повърхностни води, които се просмукват в земята директно през варовиковата скална повърхност или индиректно през льосовото покритие. Това е причината да се появяват значителни промени в дебита. Дълбоките сондажи черпят вода от Валганиан, Еоцен и Малм-валанж, които са значително по-защитени от възможни биогенни и техногенни замърсявания.

Всички водоизточници имат отредени санитарно-охранителните зони, но има потенциални източници на замърсяване, включително в защитната зона на някои извори, което изисква системна политика на контролните органи, за да се запазят качествата на водата за битови и питейни нужди.

От анализа на обитаването и съпоставянето с наличния ресурс за осигуряване на населението с вода, може да се направи обобщен извод, че добиваните водни количества могат напълно да задоволят потреблението, включително пиковото сезонно водоподаване в туристическия сезон. Необходимите действия са насочени към предотвратяване на санитарния риск и опазване чистотата на водоизточниците, както и снижаване загубите на вода, в което се крие голям резерв за надеждното водоснабдяване с далечен хоризонт.

Външната водопроводна мрежа за Общината е с обща дължина приблизително 283 km, като около 70% от нея е с азбестоциментови тръби. Вътрешната мрежа е 220 km, като азбестоциментовите тръби са над 80 % от общата дължина. Водоснабдителната мрежа е изграждана основно в периода 1953 - 1960 год. с изтекъл експлоатационен срок, което е причина за чести аварии и големи загуби на вода. Подмяната на водопроводите е основният проблем за водоснабдяването на населените места.

За целта Общината следва да запази активната си роля при решаване на устройствени и инвестиционни проблеми за рехабилитация на водопроводната инфраструктура.

Азбесто-циментовите тръби са с най-голям дял във водопроводната мрежа на Общината и са изграждани в периода 1950 - 1985 год. Техническото състояние на повечето от тях е незадоволително, а на голяма част от тръбопроводите е изтекъл амортизационният период. Подобен е проблемът с най-старите поцинковани тръби за частни водопроводни отклонения. Като цяло съществуващите проблеми по водоснабдяването не се дължат на липсата на водоизточници, а на високите загуби на вода във водоснабдителната система, което води до изключително високи производствени количества, с всички свързани негативни последици. Най-високият приоритет трябва да бъде възстановяването на мрежата, за да се намалят загубите до нормативни нива. Освен това високата степен на течове от водоснабдителната система увеличава обема на подпочвените води и повишава риска от свлачища.

В Общината ясно се открояват два центъра на обитаване - агломерациите около гр. Балчик и К.К. "Абена". Там е съсредоточена почти цялата туристическа база и временно пребиваващите сезонни работници.

Град Балчик е разположен на стръмен склон от варовик, като новите райони „Левски" и „Балик" са разположени в най-високата част на сравнително равен терен. Има две дълбоки долини, които се врязват дълбоко в земята на изток и запад от центъра на града. Бързото развитие на района като туристическата дестинация предопределя изграждането на нови хотели, а разкриването на нови сезонни работни места обуславя, както нарастване броя на населението, така и броя на сезонните работници в града. Нараства и броят на туристите.

Водопроводната мрежа в Балчик е изградена напълно, а степента на изграденост на канализацията за отвеждане на отпадъчните води - съществуваща и новоизградена по ИСПА е 80%. Най-нисък е този процент в районите „Изток", „Кулака" и „Сборно място". Водите от септичните и попивни ями от „Кулака" и „Сборно място" се явяват потенциален замърсител на изворите „Акбунар", които са основните източници за питейна вода за Балчик. Това налага разширяване обхвата на канализационната мрежа.

В някои участъци водоснабдителната мрежа се захранва с контраррезервоари, като работния напор е над 15 бара. В следствие от хидравлични удари се компрометира градската водопроводна мрежа. Понастоящем съществуват отделни зони на налягане, четири от които се водоснабдяват директно от главната помпена станция. Единствено крайбрежната зона на ниско налягане се водоснабдява от малък резервоар „Белите скали".

На север от града е изградена нова пречиствателна станция за отпадъчни води между буни 211 и 212 върху усвоен терен от морето. Приемник на пречистените води се явява Черно море. ПСОВ-Балчик е предвидено да пречиства отпадъчните води, формирани изцяло в града, които имат чисто битов характер. Производителността на съществуващата ПСОВ Балчик е 22-29 хиляди еквивалент жители за хоризонт 2022 год.

Специфичен проблем за Балчик е свлачищната активност. Влиянието е особено неблагоприятно в старата, долна част на града. Основната защитна мярка срещу свличането е била да се поддържа основния глинен пласт възможно най-сух. По тази причина са проектирани и изпълнени  дренажни канализации за подпочвени води.

Основният проблем на водопроводната мрежа в Балчик е бавното но продължително преместване на локални пластове по варовиковите склонове. В резултат на земното движение и периодични плъзгания, е имало много скъсвания на тръби. През годините, много от водопроводите в старата мрежа на долната част на града са били заменени, като старите тръбопроводи са оставени в земята.

Предприети са известни мерки за стабилизация (дренажни шахти и метални анкери), но е необходима повече работа, преди да може да се продължи с изграждането на канализацията. Важно е да се увеличи при изграждането на тръбите гъвкавостта в преходните зони между свлачищните и стабилните зони. Препоръчителна е употребата на полиетиленови тръби в тези зони.  Преходите в шахтите  и сухите камери трябва да бъдат с гъвкави „съединителни муфи".

Канализационната система в долната част на града е предимно разделна, но значителна част от дренажите са заустени към битовата канализация. В горната част на града канализацията е смесена с преливници към Източното дере.

През годините е взето решение да се построи дренажна система под старата част на града, която да дренира подпочвените води и да поддържа нивото на насищане на пласта постоянно, за да се постигне стабилност. Изграждането на дренажната галерия започва през 1985г. и строителството не е приключило. Дължината на дренажната галерия е 1300 m, а височината е 3,0 m и водите се отвеждат до Източното дере. От предвидените 350 сондажа са изградени само 150.

Освен това има множество други локални отводнителни системи, за намаляване количеството на подпочвените води.

Значителна част от градската канализационна мрежа е подновена и изградена с международно финансиране по "Интегриран воден проект - Балчик". Направени са редица проучвания, замервания и проектни разработки част, от които са в процес на реализация. Общината има приет "ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ 2009-2022", които дава конкретни насоки за подобряване на услугите във Водния сектор.

Водеща цел е разширяване обхвата на канализационната мрежа, така че всички прилежащи на гр. Балчик урбанизирани територии да бъдат обслужени с ПСОВ. Някои отдалечени ваканционни обекти имат собствени решения за пречистване на отпадъчните води. Специфичен е проблемът с територията около Тузлата, където има инвестиционни интереси. Устойчивото решение за отпадъчните води е отвеждането им към ПСОВ Балчик през помпени станции и напорни тръбопроводи. Разстоянието значително и има проблем с осигуряване на трасе. Като временно решение може да остане изграждане на локална ПСОВ, ако се допусне заустване във воден обект на брега.

Вторият център на обитаване е агломерацията около К.К. "Абена" и включва освен курортния комплекс още селата Кранево, Оброчище и Рогачево с прилежащите им вилни и туристически обекти.

Албена е курортен комплекс от национално значение, официално открит през 1969 год. Плажната ивица е с дължина 5 km и ширина 150 метра, а Комплексът разполага с много модерни хотели, всички реиновирани през последните години. В съседство е резерватът „Балтата“, който представлява лонгозна гора край река Батова.

Кранево е курортно селище, разположено на 2 km от КК „Албена" на същата плажна ивица. От юг и югозапад до Кранево достигат най-североизточните разклонения на франгенското плато, а край селището тече Краневска река. В южната част на плажа е Международния детски комплекс, а покрай брега има множество хотели и почивни станции.

Село Оброчище е разположено между Варна и Балчик и на няколко километра от курорта Албена, на дъното на някогашен дълбок залив, който днес образува долината на река Батова. На южния склон на същата долина е с. Рогачево. Около двете села има значима инвестиционна активност и са изградени или започнати много ваканционни и жилищни обекти.

По отношение на водоснабдителната инфраструктура решенията на населените места в тази агломерация са относително независими. Общо решението за отвеждане и пречистване на битовите отпадъчни води.

Приемникът е Пречиствателна станция за отпадъчни води на к.к. „Албена” е построена в землището на с. Кранево. Първоначално ПСОВ Албена е построена за нуждите на к.к. „Албена”, а през 1996 година към нея са включени за пречистване отпадъчни води от с. Кранево. През 2008 година към ПСОВ Албена е присъединено с. Оброчище. Посредством система от улични канализационни профили, дъждопреливници, главен канализационен колектор, канализационна помпена станция за битовите отпадни води и напорна канализация, отпадъчните битови води от с. Оброчище се включват в ревизионната шахта на съществуващия канализационен колектор.

Населените места географски са разположени на дистанция от не повече от 3 km, имат изградени канализационни колектори, стигащи до ПСОВ Албена и са агломерация, чиито отпадъчни води се отвеждат за съвместно пречистване. Всички ползват съществуващ отвеждащ канализационен колектор до ПСОВ Албена, а селата имат частично изградена канализационна мрежа, предвидена за разширение още в рамките на следващия програмен период и това да обуслови включването на всички отпадъчни водни количества в рамките на ПСОВ Албена – част от агломерация Албена.

Канализационната система на населените места от агломерацията е изградена като смесена. В нея става събиране на битовите и дъждовните отпадъчни водни количества, които се отвеждат до ПСОВ Албена помпажно и гравитачно. В к.к. Албена степента на изграденост на канализационна мрежа е 100%. В село Кранево степента на изграденост е около 80%. В с. Оброчище и с Рогачево с канализационна мрежа са около 30% от сградите и 25% от населението. В останалите прилежащи територии на агломерацията няма изградена канализационна мрежа и пречистване на отпадъчните води. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замърсяване на подземните води и провокира свлачищни процеси.

Належащо е доизграждането на канализационните мрежи и съоръжения за новите жилищни и вилни имоти по крайбрежието. Включените в настоящия проект населени места препомпват водите си в КПС Албена, непосредствено преди включването им в пречиствателната станция.

Канализацията в проектната територия е проектирана като разделна за битови води и за атмосферни води, но в много случаи се експлоатира като смесена. Обитаването е съсредоточено предимно в крайбрежните зони - населени места и курортни обекти. Главните елементи на канализационната инфраструктура са съществуващи и подлежат на развитие и модернизация.

Завишените концентрации на биогенни елементи се считат за основната причина за еутрофикацията на Черно море и причиняват остър екологичен натиск върху черноморската екосистема. Българското Черноморие е един от примерите на засегнати крайбрежни зони от еутрофикация.

Пречиствателните станции за отпадъчни води на гр.Балчик и КК "Албена" са в експлоатация и ще запазят ключовото си значение за опазване чистотата на крайбрежните води. Към настоящия момент са в процес на изпълнение няколко обществени поръчки за подобряване ефективността на канализационната система. Най-важните от тях са за "Подготовка и изпълнение на проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 е.ж." по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г." на МОСВ с бенефициент Община Балчик.

• 
  Изграждане на трети утаител и дълбоководно заустване на ПСОВ - Балчик и разширяване обхвата на канализационната мрежа на гр. Балчик. Първият етап на проекта включва:
  
  • 
    Преместване  точката на заустване на 1 морска миля навътре в морето;
    
  • 
    Ремонт на  вълнолом, ограждащ територията на ПСОВ Балчик;
    
  • 
    Изграждане на трети утаител в ПСОВ Балчик;
    
  • 
    Разширяване на  канализационната мрежа на град Балчик в кв. „Изток", районите „Сборно място" и „Кулака";
    
  • 
    Рехабилитиране на   водоснабдителна  мрежа в гр.Балчик  по трасето, по което ще се полага канализационна инфраструктура.
    
• 
  Рехабилитиране на ПСОВ - Албена, като Проектът включва:
  
  • 
    Рехабилитация на ПСОВ - Албена, с цел пречистване на отпадъчните води от к.к. Албена и село Кранево;
    
  • 
    Изграждане на отвеждащ колектор от ПСОВ до Черно море - водоприемник на пречистените отпадъчни води;
    
  • 
    Изместване  точката на заустване  на разстояние 1 морска миля навътре в морето.
    

Басейнова дирекция, в съответствие с възложените контролни функции извършва проверки по изпълнението на издадените разрешителни за заустване дава предписания. Обектите, директно заустващи в Черно море, нямат неизпълнени предписания. При замърсяване на водите над допустимите норми и при неспазване на определените в разрешителните емисионни норми и ограничения, на юридическите лица и еднолични търговци се налагат санкции. Най-често срещаните нарушения са неизпълнение на условията в разрешителното за заустване и наднормено замърсяване на повърхностни водни обекти, за което се съставят актове за административно нарушение, и наказателни постановления.

РИОСВ извършват проверки насочени към:

• 
  контролиране на обектите, формиращи отпадъчни води, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води по ЗВ и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС,
  
• 
  проверка на състоянието и правилната експлоатация на канализационната мрежа и пречиствателните съоръжения, собственост и находящи се на територията на обекти, формиращи или приемащи и пречистващи отпадъчни води,
  
• 
  нерегламентирано изхвърляне на отпадъчни води във водни обекти.