Физико-геоложки процеси и явления

Физико-геоложките процеси са със съществено значение за усвояването и устройството на територията на Общината. Основните физико-геоложки процеси на територията на Община Балчик са свлачищата и морската абразия. В по-малка степен са развити изветрителни и срутищни процеси.

Възникването на свлачищата е резултат от комбинираното въздействие на природни и антропогенни фактори - геолого-тектонско развитие и морфологията на района, интензивността на валежите, морската абразия, състоянието и експлоатацията на съществуващите ВиК мрежи, лошата експлоатация и поддръжка на изградените противосвлачищни, водопонизителни и противоабразионни съоръжения, липса на дъждовна и битова канализация, незаконното строителство и др.

Съгласно времето на проявление, свлачищата са древни и съвременни. Почти цялата приморска част на Община Балчик представлява непрекъсната свлачищна ивица. Това определя характерния хълмист релеф на крайбрежния склон. Ясно проследяващите се по терена хълмове (баири) представляват свлачищни пакети, като най-често зад тях са образувани затворени безотточни негативни форми с постоянни или временни заблатявания..

На фона на древните стабилизирани свлачища, в резултат на комплексното въздействие на природните дадености и техногенна дейност, възникват съвременни активни локални свлачищни процеси.

До 2011 г. на територията на Община Балчик са регистрирани общо 35 броя свлачища с площ 8925,78 дка.

1. Свлачище "Тузлата" (Калолечебница)

Древно стабилизирано свлачище, развито по склона на Добруджанското плато с площ около 1380дка. Свлачището е линейно-блоков тип, развито по склона на стъпала, като при платото завършва със стръмен до вертикален откос с височина 40 до 70 м. На места свлачището е прорязано от дълбоки дерета. Някой от тях са с висящи устия. Те дренират голяма част от карстовите води от платото.

Древно стабилизирано свлачище, развито без прекъсване по склона на Добруджанското плато с площ около 2850 м. В прибрежната част периодично се активизират локални свлачища в резултат на морската абразия. Не са изпълнявани укрепителни мероприятия.

Древно свлачище, което заема площ 292,5 дка, развито по крайбрежния склон. Периодично са регистрирани локални зони с малки движения.

Развито е по крайбрежния склон, в челната част на древния свлачищен циркус, Обхваща територията на старата пречиствателна станция и терена под нея. След изпълнение на укрепителни мероприятия свлачището е стабилизирано. Засяга територия с площ 33,6 дка.

Това свлачище представлява началото на древната свлачищна ивица между Балчик и Каварна. Обхваща част от територията на кв."Изток" като достига до стария плаж. Свлачището е развито от платото до морето, като десния му борд минава по Циганско дере и се заключва в Източно дере. Площта му е 540 дка.

Горната му граница представлява висок 50 - 60 м отвесен свлачищен отстъп. Валът на свличане навлиза в морето на кота около (-)7 - (-)8 m.

4.1. Свлачище ул. „Тимок“ - казино „Чайка“

Свлачището е развито в предната част на древното свлачище, под ул."Тимок" и в пределите на бившата почивна база "Мир". Горната му граница минава в основата на високия баир над ул."Тимок", а долната на плажа. Заема територия с площ около 85.5 дка. Първоначално свлачището е с по-малък обхват и засяга бившето „Казино“. След интензивното застрояване на склона под ул."Тимок" , свлачището се разраства в периода 1984 - 1986 г. Изпълнени са водопонизителни и силови укрепителни мероприятия.

На десния склон на Циганско дере са проявени две локални свлачища с обща площ 2.4 дка. Изпълнени са укрепителни и отводнителни съоръжения.

Свлачището засяга участък от пътя с дължина около 100 м. Има площ 2.4 дка. Изпълнени са отводнителни и укрепителни мероприятия.

Централната част на гр.Балчик попада в пределите на древно свлачище, развито по склона от платото до морето, между Източно и Западно дере.

Свлачището е фронтално удължено с площ 845 дка. Горната му граница към платото представлява висок около 40 - 60 м, стръмен на места до отвесен древен свлачищен отстъп. Валът на свлачището излиза в морето на около 50 - 60 м от брега. Бордовете му са в двете дерета - Източно и Западно. Мощността на свлачищното тяло е променлива – от 95 м при болницата до 18 - 20 м при ул."Приморска".

Свлачището има характерен блоков строеж - това са високите балчишки баири - Джини баир, Сусам баир, Сиври тепе, баира над ул."Ехо", баира над читалището и други по-малки, с по-плавни и заоблени форми.

Между баирите са разположени междублоковите понижения.

Неравномерното придвижване на баирите и на свлачището, както площно така и във времето предизвиква хлътване в междублоковите понижения, при което се образуват свлачищни клинове.

За свлачището е характерно бавното му придвижване - 3 до 5 см/год. В тялото на древното свлачище са развити локални съвременни свлачища и свлачищни клинове.

Като основно водопонизително мероприятие за древното свлачище е изпълнена дренажна тунелна галерия със завеса от вертикални сондажни дренажи.

В границите на древното свлачище нито една сграда не е застрахована от възможността да получи нарушения и деформации, дори и да стане негодна за обитаване. Най-застрашени в това отношение са сгради построени върху основни свлачищни пукнатини или стръмните склонове към Източно дере.

6.1. Свлачище ул. „Ехо“ (бивша Москва)

Развито е по склона на свлачищен пакет - баира под стадиона. Заема площ 40 дка. Изпълнени са укрепителни мероприятия.

Развито е по склона на "Сусам баир " към Новия плаж. Валът на свлачището достига до алеята за „Тихия кът“. Заема площ 7,6 дка. Не е укрепвано и се активизира периодично.

Свлачището започва от алеята към „Тихия кът“ и до стига до морето. Заема площ 10 дка. Изпълнени са частични укрепителни мероприятия.

Свлачището е развито по десния склон на Източно дере, под сградата на училището. Засяга територия с площ 10 дка. Изпълнени са водопонизителни и силови укрепителни съоръжения.

Свлачище, има ясно изразен свлачищен отстъп и неясни граници. Приема се, че засяга територия с площ 52,5 дка. Изпълнени са водопонизителни мероприятия.

Оформен е в периферната, източна част на древното свлачище. Граничи с Източно дере. За стабилизиране на терена е изпълнена водопонизителна система.

Свлачището е развито по десния склон на Източно дере. Заема площ около 5 дка. Достига до дъното на дерето. Не е проучвано и укрепвано.

Има площ 1,5 дка. Засяга 3 масивни жилищни сгради под улицата, между детската градина и ул."Кою Рачев". Свлачището не е проучвано.

Развито е по стръмния десен склон на Западно дере. Посоката на движение е към дъното на дерето – на изток и към морето – на югоизток. Изпълнени са укрепителни водопонизителни и силови мероприятия.

Обхваща район на древни стабилизирани свлачища по крайбрежната ивица и склоновете на деретата с обща площ 250 дка. Съвременни малки по обхват свлачища са проявени по стръмните склонове в района на АПК Двореца.

Развито е по крайбрежния склон над брегоукрепителната дамба в района на хотел “Айсберг”. Ширината на свлачището е около 20 м.

Обхваща район на древни стабилизирани и съвременни активни свлачища по крайбрежната ивица с обща площ 825 дка, който започва от "Дворцово дере" и достига на запад до "Момчилово дере". Теренът се характеризира със сравнително бавни свлачищни движения в източната си част (Консистентно свлачище и Сборно място) и големи пакетни свличания в западната (“Свилоза”).

До 1997 год. районът на «Сборно място» се приема за част от древни стабилизирани свлачища. За първи път са регистрирани активни свлачищни процеси през 1997-98 г. Активизираната територия е има площ около 225 дка. Горната граница е в основата на склона над вилната зона, а долната достига до Черно море и Дворцово дере. Изпълнени са аварийни водопонизителни мероприятия.

Под това наименование е известен районът със северна граница минаваща в основата на свлечените баири над пътя Албена-Балчик, над бившата почивна база "Червен кръст". Заема територия с площ 166,5 дка. Свлачището е „висящо“, т.е. хлъзгателната повърхнина не достига до морско ниво, а излиза във височина по крайбрежния откос. Изпълнени са водопонизителни мероприятия.

Свлачището има характерна триъгълна форма. Има площ 90 дка. Засяга около 100 м от пътя Албена-Балчик и територия източно от почивна база „Свилоза“. Свлачището достига до морето, като свлечените земни маси затрупват брегоукрепителната дамба. Изпълнени са силови и водопонизителни мероприятия.

Проведените укрепителни мероприятия гарантират експлоатацията на пътя Балчик – Албена. Те допринасят за намалената скорост на свлачищните движения в горната част на свлачищното тяло.

Продължават периодични активни свлачищни процеси в участъка между изградените противосвлачищни съоръжения под път IV-90017 и дамбата Албена – Балчик.

Склонът под село Момчил, разположен между две дерета представлява древен свлачищен циркус. През него преминава пътя Албена-Балчик. Има площ 550 дка. По пътя Албена-Балчик има ширина до 900 м. Активизирането му се свързва със силно земетресение през 1901 г. От тогава периодично се активизират отделни участъци от него.

Свлачището е проявено в лявата половина на древния циркус „Момчил“, под пътя Албена – Балчик. Хлъзгателната повърхнина излиза по бреговия откос без да достига до морето. При последното активизиране през 1997 год. свлачището се разраства и над пътя. Тогава за първи път се наблюдава дрениране на подземни води по вертикалния отстъп на древното свлачище с дебит до 5-6 л/сек.

Свлачището засяга територия с площ 165 дка. Нанася сериозни поражения върху вилни сгради и инженерната инфраструктура.

Изпълнени са укрепителни – водопонизителни и силови укрепителни мероприятия.

От 1996 год. е констатирано откъсване на голям блок от древния свлачищен отстъп. Видимо нараства оформения вертикален откос между блока и платото. Констатираните движения на откъснатия блок от древния свлачищен отстъп в североизточната част на района продължава да застрашава неговата устойчивост.

13.Свлачищен район Фиш – Фиш

Представлява част от древно относително стабилизирано свлачище между платото и морето, от Караманлийско дере до Фиш-Фиш дере. Състои се от няколко циркусообразни свлачища, свързани помежду си. На фона на древното свлачище се активизират малки участъци, обикновено привързани към стръмните склонове на морето или деретата. Свлачищата са „висящи“.

При извършване на периодични визуални огледи във в.з. “Изгрев” в строителни изкопи над ръба на главния свлачищен отстъп на древното свлачище, са установени наклонени пластове. Това дава основание да се предполага, че над древния свлачищен отстъп има по-високо свлачищно стъпало. В този район не са изпълнявани геоложки проучвания.

13.1. Свлачище местност Фиш-Фиш – ул. 3 и ул. 4

Свлачището е развито по ръба на високия около 65-75 м стръмен 50º-60º склон към морето. Над ръба започва относително заравнен терен с наклон до 6º-7º на юг. Свлачището е фронтално удължено. Има площ около 5,6 дка. Свлечените земни маси се изсипват по стръмния склон към морето и затрупват брегоукрепителната дамба.

Инженерно-геоложките условия в района предполагат по нататъшно развитие и разширяване на свлачището по склона към вилната зона. Няма условия за стабилизирането му по естествен път. Свлачището е “висящо” и няма контрафорсна част.

13.2. Свлачище местност Фиш-Фиш – ул.4 и ул.12

Свлачището е развито по стръмния склон към дъното на дере “Фиш-Фиш”. Засяга територия с площ около 1,2 дка. От свличането е прекъсната ул.“4-та”. Първото активизиране е през 1999 г. Една от причините за дестабилизирането на склона е големия водоприток на повърхностни води по ул.12-та. Водосборът е от В.З.”Изгрев” и път IV-90017 - Албена-Балчик. Изпълнени са аварийни мероприятия свързани с отвеждането на повърхностните води. В началото на 2010 г. е регистрирано ново активизиране почти в същите граници.

Проявено е в североизточната част на кк “Албена”. Засяга територия с площ около 240дка. Свлачището е висящо, т.е. долната му граница излиза над морско ниво – около кота 50. Около тази кота става и естественото дрениране на водоносния хоризонт, формиран в свлачищното тяло.

Под кота 50, до морско ниво, склонът е изграден от слоисти, сивозелени глини и глинести мергели с нормално залягане на пластовете, незасегнати от древни и съвременни свлачищни процеси. Те са припокрити от склонови насипи и изтеклите земни маси от свлачището. Водонасищането на склоновите насипи е свързано с изтичането им по стръмния склон като консистентен поток. Този процес протича почти мигновено.

Изпълнени са водопонизителни мероприятия.

Древно стабилизирано свлачище, развито по източния склон на Франгенското плато с площ около 3000дка. Свлачището е линейно-блоков тип, развито по склона на стъпала. Видимият откос на най-долното свлачищно стъпало е известен със същото име. По-голяма част от циркуса е в Община Аксаково.

Развито е по склона под път I-9, на границата със с. Кранево. Засяга територия с площ 16 дка. Причина за възникването му е водонасищане на земните маси в резултат на обилни валежи. Засегнат е път I-9 Варна – Балчик, след което трасето на пътя е преместено. Не са изпълнявани укрепителни мероприятия.

По левия и десен долинен склон на река Батова са развити древни свлачищни комплекси. Те започват южно от с. Долище и достигат до с. Оброчище. Характерна е асиметрия на свлачищните комплекси, които са по-широко развити по левия склон. Свлачищата са линейно-блокови. Развити са под отвесните откоси на Добруджанското и Франгенското плато. Те могат да се групират на няколко нива, за които е характерно, че се повишават от изток на запад. Най-високите свлачища източно от с. Оброчище са разположени на кота 190. Втората по-ниска група свлачища е на височина 130-140 м. Третата редица свлачища по левия склон са на височина 110 м, а по десния - на 90-95 м. Ясно изразено свлачищно стапало има на височина 30-40 м. Най-ниското свлачищно стъпало е на височина 20-25 м. Езиците на най-ниските свлачища са покрити с речен алувий, мощността на който при с. Оброчище е около 15 м, а при с. Църква – 10 м. Свлачищата се приемат за стабилизирани. Не са проучвани. Няма данни за съвременни активни свлачишни процеси.

Крайбрежната брегова зона на Община Балчик обхваща територията от границата с община Каварна до съоръженията от брегоукрепването на Община Кранево.

Крайбрежният склон на общината може да се раздели на следните участъци:

• 
  Участък между съществуващата буна /Б2/ при комплекс „Бялата лагуна“ на границата с община Каварна до източно от оградния мол на пристанище Балчик. В
  

Територията е засегната от древни а в челната част /към морето/ и от съвременни свлачищни процеси.

По цялата дължина клифовият бряг е почти праволинеен с височина от 5,0-8,0 м до 30м - подложен на морска абразия със средна скорост-0,50 м/м^I Стръмният склон и липсата на плажна ивица правят участъка в по-голямата си част недостъпен.

В този участък не са изпълнявани брегоукрепителни противоабразионни и противосвлачищни съоръжения.

Източно от оградния мол на пристанището са изпълнени съоръжения за укрепване територията на старата причиствателна станция и е изпълнено насипно равнище за изграждане на новата ПСОВ-Балчик

• 
  Участък от крайбрежието в територията на гр.Балчик
  

Предстои реализация на проект за брегоукрепване между съществуващите буни- Б5 и Б4

• 
  Участъкът южно от Двореца до КК „Албена“ се характеризира с активна свлачищна дейност.
  

Бреговата линия е слабо разчленена с липса на плажна ивица. Съществуващият преди брегоукрепването Овчаров плаж беше тесен и заливаем, което не осигуряваше възможност да се самозащити.

Подводният брегови склон е полегат с камъни, вакуни,чакъл, пясък, а в дълбочина тини.

Брегът е подложен на активна морска абразия, както в надводната, така и в подводната част

Средно годишният вектор на абразия е от 0,19 до 4,86 м за делапсивните материали и от 0,25 м за ненарушените.

Територията е силно нарушена и опасна за експлоатация и преминаване. Приетата и одобрена обща схема на брегоукрепване предвижда изграждане на надлъжно-брегово укрепване с дамба, която да гарантира микроразчленяване на брега и гарантира изпълнение на буферна зона за гарантиране безопасна зона от протичащите негативни геодинамични процеси, свързани със стръмния, висок клифов бряг, който не може да оформи устойчив откос и обезопасяване на свлечените маси от висящите свлачища и обрушването на земните маси.

Участъкът може да се раздели на няколко подучастъка:

-В частта от „Овчаровския плаж“ до пътната връзка при „Момчилово дере“ за периода от 2006 до 2010 г. е изградена брегоукрепителна дамба и е създадено насипно равнище с отвоювана от морето територия, което гарантира експлоатацията на съоръжението, като пътна връзка без опасност от склоновите процеси.

- В участъка между новоизградената брегозащитна дамба и КК “Албена“, построената през 80 –те години дамба е силно компрометирана, като голяма част от конструкцията е разрушена и е прекъсната връзката в този участък. Земните маси от активните свлачищни процеси по клифа са се изсипали и са затрупали дамбата. Зоната е опасна за преминаване.

- Участъкът на КК „Албена“ се характеризира като акумулативен с широка пясъчна плажна ивица, която достига максимална ширина до 110,0 м и полегат подводен брегови склон. В близост до уреза, подводният брегови склон е акумулационен, покрит със среднозърнест и дребнозърнест пясък. Северната част на плажа е изградена от среднозърнест пясък, а южно от река „Батова“, пясъкът е кварцов, дребнозърнест с теригенен произход.

Бреговият склон и свлачищните пакети завършват със стръмни до вертикални оголени откоси с височина от 1,0 м-2,0 м до 50,0 м-55,0 м. По тази причина скалите са подложени на непрекъснато повърхностно разрушаване под действието на атмосферните агенти – температура, валежи и ветрове. В резултат глинесто-варовитите седименти се нацепват на отделни блокове, които във времето се превръщат в несвързани помежду си отделни късове с различна големина, които се срутват в петата на склоновете.

Основните причини за развитието на срутищно-свлачищните процеси е преовлажняването на терена, характерния геолого-литоложки строеж, стръмния склон, изветрянето и деструктурирането на скалите;

Процесите на изветряне и дезинтегриране на склона са необратими и по естествен път няма да се преустановят.

Под действието на срутищните процеси се формира скален блокаж, валуни и чакъли, които се натрупват на водна линия и образуват характерните за района чакълено-валунни ивици. Ширината на ивиците не е достатъчна за защита на брега от морската абразия.

Свлачище-срутище „Ак баир”

Последното активизиране на срутищно-свлачищните процеси са в края на януари 2010 г. на площ от 16 дка. Засегнат е участък от ул.”Г. Бенковски” над болницата, с дължина 170-180 м. Улицата минава в изкоп, в основата на стръмен до вертикален склон с променлива височина от 10-15 до 25-35 м. До момента са изпълнени частични аварийни мероприятия, които не гарантират дълготрайната устойчивост на склона на Ак баир над улицата. В основата на “Ак баир” и през уличното платно минава основната свлачищна пукнатина, маркираща горната граница на древното свлачище, развито между Източно и Западно дерета.

Улицата минава в основата на висок, около 20-30 м вертикален склон, по който периодично възникват срутищно-свлачищни процеси на фронт около 12-15 м. Засегната е територия с площ 1 дка. От склона се срутват полускални и земни маси в непосредствена близост до жилищна сграда, построена в основата на склона. По склона са оформени ламели по вертикални отворени пукнатини, които са подготвени за срутване. Земно-скалните маси се изсипват над стоманобетоновата стена върху цялото платно, като затрупват отворена пукнатина по улица „Захари Зограф“, която е част от горната граница на древното свлачище.

Съгласно сеизмичното райониране на страната Общината попада в зона с IX степен на сеизмичност и Кс=0,27.

В платовидната част от територията на Общината е развит погребан карст на няколко нива, привързан към сарматските варовици.

Активният карст по платото и периферните зони към деретата е процес с определено влияние върху териториалното устройство.

9.1.5. Инженерно-геоложки условия

В зависимост от различните свойства строителните почви на територията на община Балчик се поделят на:

Към тези отложения се отнасят и установените в дълбочина в района на Тузлата тини, представени от глинест пясък и песъчлива глина в течна консистенция. Това са слаби земни почви. Техните специфични особености са голямата деформируемост, бавно протичане на сляганията, голяма изменчивост и анизотропия на якостните, деформационни и филтрационни характеристики. За тините е характерно и втечняване при динамично въздействие.

Наличието на слаби почви, към които се отнасят тините, изисква специални мерки при фундиране на сградите и съоръженията.

5. Нарушени от свлачищните процеси – това са основно глини и песъчливи глини, извадени от нормалното си залягане. Изграждат почти цялата крайбрежна част на общината и части от склоновете на река Батова. Според степента на нарушаване те се поделят на два вида:

- омесени, най-често без слоистост, чисти или с различни по размери (достигащи до няколко метра) и концентрация скални късове. Изчислителното натоварване е в границите 0,15-0,25 МРа;

- пакетно свлечени – това са слабо нарушени седименти. Най-често са със запазена, по-рядко наклонена слоистост. Изчислителното натоварване е в границите 0,15-0,3 МРа.