Недееспособност и невменяемост на лицата при заболявания. Правни последици относно гражданскоправния статус на лицата при заболявания.
Дееспособност – общата и абстрактна възможност на лицата да управляват и придобиват действия.
Правоспособност – общата правна способност, която се появява с раждането и се загубва при смърт.
Възрастови групи: - малолетни(0-14г.-абсолютна недееспособност); Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.
- непълнолетни(14-18г.-ограничена дееспособност); Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. - пълнолетни(навършени 18г.-дееспособни). Напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.
Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.
Според Закона за семейството и лицата, наличието на дееспособност предполага възможност на лицето да придобива права чрез изрично волеизявление(това значи че лицето е взело своето решение).За напълно недееспособно съдът обявява обикновено болните с тежка форма на дебилност, с тежки хронични психози и на шизофрения.
Вменяемост – правна категория, регламентирана в Правния кодекс, свързана с възможността на лицето да разбира свойството и значението на извършените действия и да отговаря за тях. Вина – психическото отношение на лицето към извършеното действие.
При невменяемост се назначава служебна защите. Невменяем е човек, който не може да осъзнае какво е извършил.
Задължително лечение при някои заболявания. Принудително лечение. Компетентни органи.
На задължително настаняване и лечение подлежат лицата, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Задължителното лечение се осъществява в лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и психиатрични диспансери, в психиатрични отделения или клиники на многопрофилните болници и в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ. Задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурора. Съдът изпраща преписи от искането за задължително настаняване и лечение на лицето. Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза. Съдът определя лечебното заведение и вещото лице за провеждане на експертизата. Съдът определя срока на настаняването и лечението, както и формата на лечението.
Принудителното лечение се прилага единствено по отношение на лица с психични разстройства, които изключват вменяемостта, т.е. спрямо невменяеми в двете им форми – продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Принудителното лекуване може да бъде извършено в специална психиатрическа болница или в специално отделение на обикновено психо-неврологическо заведение, след постановление на съда. Целта на принудителните медицински мерки е да предотвратят по-нататъшно извършване на общественоопасни деяния от лицата в състояние на невменяемост или изпаднали в такова състояние до постановяване на присъда и да се положат съответните грижи за лечение на тези лица. Принудително лекуване може да бъде постановено от съда, районният или окръжният прокурор.
Специални права и задължения при групи пациенти. Особени случаи при психично-болни лица. Правни проблеми при малолетни и непълнолетни. Право на труд при лица с увреждания.
Специални права на пациента. Включват: Права на лицата при трансплантация;
Права на лицата при прилагане на високотехнологични генни техники;
Права на лицата при човешкото възпроизводство и използване на репродуктивни технологии;
Права на лицата при промяна на пола;
Право на достойна смърт (евтаназия);
Права на психично болните лица;
Принудително настаняване в лечебно заведение на психичноболен се допуска при наличие на следните предпоставки:
- налице е психическо разстройство, което е удостоверено(освидетелствано)
- психическото разстройство представлява заплаха за самия болен и околните
- психично болният е способен да даде съгласие за настаняване или лечение, но отказва да даде съгласие, или психичноболният е неспособен да даде съгласие
- няма други средства за осигуряване на подходящо лечение на психичноболния, освен принудителното настаняване и лечение.
Пациентът се подлага на преглед или психиатър със съответния опит и компетентност.
Към Министерския съвет на Република България се създава Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Към общините или районите се създават местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Компетентен орган да разглежда възпитателни дела за противообществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни, и престъпления, извършени от непълнолетни, освободени от наказателна е местната комисия по настоящия им адрес.
Трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява чрез интегрирана работна среда и в специализирана работна среда. ) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда. В програмите се предвиждат средства за стимулиране на работодателите, които осигуряват заетост на хора с увреждания.
Гражданска отговорност на медицинските специалисти. Неизпълнение на договора лекар-пациент, лошо изпълнение, отговорност за лекарска грешка и небрежно изпълнение на медицински дейности.
Гражданската отговорност се разделя на два вида: договорна и деликтна.
Договорна – пациентът се явява възложител, а медицинския специалист - изпълнител.
Деликатна отговорност- когато поведението на медик спрямо пациент е несъвместимо с нормативните му задължения и с добрите практики за полагане на медицински грижи, и то причини вреда на пациента, последният има право на обезщетение за непозволено
увреждане. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Лекарят е длъжен да плати обезщетение равно на причинените на пациента имуществени вреди, както и неимуществени вреди. От
Съществено значение за разграничаване на деликатната от договорната отговорност е т.нар. „информирано съгласие на пациента”.
Когато изпълнител на медицинска помощ не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, тя има право да приложи санкции. Договорът се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие.
Грешки, които могат да се определят като лекарски, са основно в диагнозата и лечението. Небрежността на лекаря може да е бездействие, неизпълнение на лечение.
