Фиг. 2. Електропарен казан: 1 — капак; 2 — дръжка; 3 — работна камера; 4 — корпус; 5 —облицовка; 6 — парна риза; 7 — топлинна изолация; 8 — контролен кран за нивото на водата; 9 — нагревателни елементи; 10 — кран за източване на водата; 11- манометър; 12 — предпазен клапан; 13 — въздухоизпускател; 14 — кран за готовата продукция; 15— вода
За намаляване на топлинните загуби в околната среда между парната риза и външната облицовка се нанася топлоизолационен слой.
Работната
камера се затваря чрез капак, върху който при някои конструкции е монтиран клапан (турбинка). Той се използува за пропускане на част от получените в работната камера пари, когато налягането им превиши 2,5 КРа.
В горната си част парната риза е свързана с тръба, която има три разклонения с
монтирани на тях манометър, предпазен клапан за вакуум и предпазен клапан за налягане. Манометърът служи за отчитане и контролиране на налягането на парата в парната риза, а вакуумният клапан пропуска атмосферен въздух в парната риза през периода на усилена кондензация на пара, когато се изключат нагревателите. Предпазният клапан е предназначен да предпазва парната риза при повишаване на налягането над допустимите граници. При достигане на максималното допустимо налягане той свързва парната риза с атмосферата и излишната пара излиза от нея. При някои конструкции се използва двоен предпазен клапан за избягване създаването на вакуум в парната риза при охлаждане и предпазването й от повишаване на налягането. Електропарният казан има три крана: кран за източване на
водата от парогенератора, контролен кран и кран за изливане на течната част от работната камера.
Контролният кран е монтиран на такава височина на парогенератора, която отговаря на необходимото ниво на водата в него. Преди започване на работа се затваря кранът за източване на вода от парогенератора и се отваря контролният. След това започва наливането на вода в парогенератора. Когато през контролния кран започне да тече вода, той се затваря и се прекратява наливането й.
При продължителна работа е възможно да се изпари водата в парогенератора до
такава степен, че нагревателните елементи да останат оголени, т.е. на сух ход. Това е една от причините за повреда. За да се предотврати това, някои конструкции електропарни казани са снабдени с предпазител срещу „сух ход“. Ако парогенераторът
остане без вода, чрез предпазител се изключва източникът на електрическия ток, протичащ през нагревателните елементи.
Водата, която се налива в парогенератора, трябва да
бъде дестилирана или преварена, за да се предпазят нагревателните елементи от наслояване на котлен камък.
Под действие на протичащия ток през нагревателните елементи водата в парогенератора се загрява и започва отделяне на пара, която изпълва пространството на парната риза и обхваща работната камера. Тази пара отдава топлина на стените на работната камера и обработваната среда в нея. Вследствие на това тя се кондензира и отново се връща в парогенератора.