Обща теория на правото (Помагало) от проф. Владимир Захаров

Поведението на отделния човек (индивид) като съвокупност или система от отделните му действия намира израз в разнообразни обществени отношения, в които той встъпва с другите хора по най-различен повод, за да задоволи своите жизнени потребности и интреси. То се регулира от цял комплекс различни социални норми, в зависимост от вида на поведението на човека: етически (нравствени и морални),корпоративни, религиозни, политически, юридически и т. н. Социалната отговорност настъпва, когато индивидът нарушава една от тези норми.

Социалните норми са мярка за основните субективни права на човека - право на живот и на на свободата, т. е. правото сам да определя своето обществено поведение и да изгражда собствения си живот. Същевременно те установяват допустими от гледна точка на колектива граници, или рамки на неговото възможно и дължимо поведение в обществото.

Обществото на свой ред предявява съответните изисквания към своите членове като формулира и закрепва определени правила за тяхното поведение във вид на социални норми . Задължението на човека, неговият дълг пред обществото е да изпълнява, да се придържа към тези императивни (повелителни) изисквания. Той не може да живее в обществото и да бъде същевременно свободен от него, да не се съобразява с обществените настроения, изисквания, желания и интереси на другите.

Така, както съществуват разнообразните социални норми, има и съответните видове социална отговорност: етическа (морална, нравствена), политическа, професионална, корпоративна, религиозна и юридическа, т. е. отговорност пред другия човек, пред колектива, пред своята корпорация (отговорност на лекаря, на учителя,на свещенослужителя,на политическия деец, на юриста и т. н. ), пред Бога (религиозна отговорност) и държавата.

Отговорността е резултат и последица от неспазване на социалната норма. Всеки, който я нарушава, поема риск да предизвика, както изтъкнахме горе, съответната отрицателна реакция на обществото или колектива, която (реакция) се изразява в неблагоприятни последици за нормонарушителя от личен (физически или нравствен) или имуществен характер.

Проблемът за социалната отговорност е голям и сложен философски въпрос, който се разглежда и интерпретира по различен начин от Древността до днес и в етиката, и във философията, и в религията, и в юриспруденцията. Така, историята на политическите и правните учения (в миналото - история на философия на правото) проследява в исторически план как се преплитат и най-тясно се обвързват религиозната и светска етика и философия, правната теория не само в ученията на древните и средновековните мислители, но и в разнообразните съвременни учения и доктрини. Така, учението за свобода на волята и отговорността на човека за своите целенасочени действия, от една страна, и за вината, от друга, стои в основата и на христианската етика, и на теории за юридическата отговорност.

Правната отговорност има своя специфика и се отличава съществено от другите видове социална отговорност., макар да притяжава редица общи за тях родови белези.

Отговорността по-начало е свързана винаги със съответните права и задължения., с тяхното спазване, използване, изпълнение или неизпълнение. Юридическата отговорност по-специално е в пряка връзка със задълженията и правата, предвидени (записани) в правната норма, т. е. със субективните права и правните задължения. Тяхната качествена отлика е в това, че реализацията им се гарантира от принудителната сила на държавния апарат.

Всеки вид социална отговорност изпълнява интегративна (т. е. спояваща, сплотяваща ) функция спрямо обществото и по такъв начин способства за запазване на неговата цялостност. Юридическата отговорност като наай-важен, най-ефективен на съвременния етап вид социална отговорност изпълнява решаваща роля в запазването на обществото като единен и цялостен обществен организъм .

Специфичният белег на правната отговорност е в това, че тя е санкционна отговорност пред държавата и чрез държавата. Тя се реализира чрез прилагане на санкциите, предвидени в правната норма, които са юридически израз на държавната принуда, използвана от държавата против правонарушителя.

Другата особеност на юридическата отговорност е в това, че тя е отговорност само за външните виновни действия на дееца, които нарушават изискваниета на правната норма, т. е. причиняват вреда на нечие субективно право или са свързани с неизпълнение на предвиденото в нея (в нормата) някакво юридическо задължение. Отговорността именно за конкретното деяние ( действие или бездействие), за външно обективираните постъпки, а не за мисли и за идеи е съществената характеристика на правната отговорност, която я индивидуализира и отличава от другите видове социална отговорност. Човекът извън своите действия, извън въшните си постъпки не съществува за правото и за юридическата отговорност, по-специално. Важен белег на днешната правова държава и съществена черта на съвременното правно мислене е недопустимостта да се наказва начина на мисленето на хората.

Юридическата отговорност е необходима последица от неправомерните действия на индивида във вид на правонарушение, което е решаващо основание (предпоставка) за нейното настъпване. Нека да припомним, че всички действия на правните субекти, които имат значението на юридически факти, т. е. жизнените обстоятелства или ситуации, с които нормата (законодателят) свързва възникване, изменение и прекратяване на правоотношения, се разделят на правомерни и неправомерни. Неправомерните действия на свой ред биват правни аномалии и правонарушения. Само правонарушенията предизвикват юридическа отговорност

Правонарушението е виновно противоправно действие (или бездействие, когато правната норма задължава изрично лицето да извърши определено действие, но той не го извършва) на правния субект, което накърнява субективното право на друго лице и поражда съответно неговата юридическа отговорност . Казано по-кратко, правонарешението е виновно неспазване (или нарушение) на правните норми, за което настъпва юридическа отговорност.

Юридическата отговорност е ретроспективна. Тя се търси за вече извършено противоправно деяние, за реализирано конкретно поведение, за действия на субекта в миналото, а не за намерение да се действува в бъдъще В правото няма и не може да има никаква друга отговорност, освен ретроспективнаТова е отговорност винаги, във всички случаи за нещо реално направено или неизвършено, но което, според изискванията на правната норма, е трябвало задължително да се извърши.

Необходимостта да се подчертае това очевидно на пръв поглед твърдение произтича от факта на появата в правната наука на възгледи и разсъждения за някаква “позитивно-перспективна” юридическа отговорност, която се опитваха да обосноват теоретически някои автори през последните години на социалистическото развитие в източноевропейските страни. (1)

Под позитивна юридическа отговорност трябвало да се разбира надлежното, правилното или “отговорното” изпълнение на задълженията, добросъвестното отношение към своите обществени задължения. Отговорността, според тези автори, лежи върху гражданите, длъжностните лица, дружествата и т. н. през цялото време от момента на възлагането на задълженията на гражданите и юридическите лица (върху правните субукти) до тяхното прекратяване. Този вид отговорност намирал израз в одобрение на обществеността (разбирай, на управляващите), в награди за добросъвестно изпълнен дълг и пр.

Негативната юридическа отговорност, за разлика от “позитивно-перспективната” била свързана с неизпълнение, с нарушение на задължението, с недобросъвестно отношение към обществения дълг. Тя възниква от момента на нарушение на задължението и се изразява в осъждането, наказанието за неизпълненото задължение или принудителното изпълнение на задължението . Твърди се, че в първия случай става дума за отговорността (?!) за правилното изпълнение на задълженията, а във втория - за отговорността за неизпълнението или за ненадлежно, неправилно изпълнение на задължението
Против подобно изкуствено разделение на юридическата отговорност на “позитивна” и “негативна” с основание възразяваха редица автори още през социалистическия период на развитието на правната теория. . В своята критика те изтъкват няколко основни контрапункта.

Първо, юридическата отговорност винаги се е разглеждала в правната наука като ретроспективна, т. е. като отговорност за извършено противоправно деяние в миналото. Второ, ако приемем подобно разделение излиза, че лицето, което не е извършило противоправно деяние, например, престъпление, вече носи правна отговорност. Очевидно е, че насърчаването на подобни правилни действия чрез награди и пр. е нещо съвсем различно от правната отгворност на правонарушителя. Трето, разбирането за юридическата отговорност в двата горепосочени смисъла размива и заличава спецификата на юридическата отговорност, изравнява я с стическата, политическата, верската и др. отговорности. Към тази аргументация може да се добави още, че “позитивната юридическа отговорност” преполага логически, че всеки, който спазва елементарните библейски религиозно-нравствени заповеди, “не убивай”, “не укради” и пр., заслужава публично одобрение и специална награда за своето” правилно” “позитивно-перспективно” и отговорно поведение. (1).

Преди всичко тя е отговорност на правните субекти пред държавата за противоправно и виновно правонарушение. Към субекта на правонарушението се прилага принудителна държавна мярка, предвидена в санкцията на правната норма, във вид на лишения или ограничения от личен или имуществен характер.

Не трябва да се забравя също, че не всяка държавна принудителна мярка е непременно белег на правна отговорност. (1)
(1). ”Държавната принуда е присъща за мерките на юридическата отговорност въобще…Обаче не всяка принудителна мерка, която се прилага от органите на държавата може да бъде причислена към категория на мерките на юридическата отговорност. ” (О. С. Иоффе, М. Д. Шаргородский. Вопросьi теории права. М., 1961, с. 315. Вж. също: Братусь С. Н. Юридическая ответственность и законность. М., 1976, с . 85 ; В. Н. Кудрявцев. Юридическа отговорност. Във:Правната система на социализма, Т. 2 С., 1989,с. 153
Най-напред тя може дя се приложи в определени от закона случаи и без вина на правния субект, като превантивно средство (принудителни медицински мерки за лекуване на невменяемия, извършил обществено-опасно деяние, принудителен медицински оглед, карантина, реквизиция и др. ). За настъпването на юридическата отговорност обаче е необходима вина на правонарушителя. От друга страна юридическата отговорност не бива да се смесва със защитните мерки, които се прилагат за възстановяване на нарушените субективни права в гражданско-правните отношения Санкционните мерки се използват в тези случаи за да принудят неизправното лице да изпълни поетото юридическо задължение. (1)
(1)Вж. Теория государства и права. Ред. проф. С. С. Алексеев, М.,1985, с. 426
Юридическата отговорност е специфична разновидност на охранителното правоотношение, при което държавният орган има право да приложи наказателна мярка, а правонарушителят е длъжен да изтърпи наказанието, предвидено в санкцията на правната норма. За да възникне този вид правоотношение са необходими следователно, два вида основания: първо, фактическо основание във вид на правонарушението; и второ, юридическо, или правно основание, предвидено в съответната норма на правото.

Субекти на правоотношението юридическа отговорност са държавните органи от една страна и правонарушителят - от друга. Правонарушителите могат да бъдат както индивидуални, така и колективни субекти на правото, в зависимост от характера на правонарушението. В някои правоотношения субекктите на юридическата отговорност могат да бъдат само физически лица и съответно не могат да участвуват колективни субекти. В правоотношенията като субект може да бъде представено и лице, пострадало от правонарушението(1)

Другият субект на правоотношението като правило е самият правонарушител. При гражданско-правната отговорност е възможно изключение, когато субектът на юридическата отговорност е друго лице, а не самият правонарушител. Така, в някои случаи отговорността може да се търси от наследници на правонарушителя, от неговите родители и т. н. (1)

При осъществяване на правомощията си във връзка с търсенето на юридическа отговорност дъпжавният орган спазва точно определени процесуални форми,установени нормативно. Той може да налага санкциите само във вид и размер, определени от закона иотговарящи на извършеното правонарушение. С други думи за него са валидни изискванията за справедливост. . като основен принцип на правото. Неговото задължение е също така да осигури на правонарушителя възможност той да исползва пълноценно предоставените му субективни права. Правонарушителят не е само обект на държавно-принудителното въздействие, но и пълноценен субект на правото. Като участник, страна в конкретното правоотношение на юридическата отговорност,той притяжава редица субективни права, предвидени в закона и държавният орган се съобразява с тях. (1)

В правната наука, особено в миналото,поради недостатъчната теоретическа разработка на въпросите на юридическата отговорност често се допускаше отъждествяване на юридическата санкция и правната отговорност. Днес вече няма спор, че юридическата отговорност не е равнозначна на правната санкция. Санкцията е елемент на правната норма, която регулира определено обществено отношение., докато юридическата отговорност е специфичеин вид правоотношение, в който се реализира съответната санкция.

Една от основните цели и задачи на правната отговорност е охрана и защита както на цялото общество,така и на отделната личност. По-конкретно това означава охрана и защита на съществуващия обществен и държавен строй, неговия правопорядък, или на съвокупните общи интереси на всички граждани. От друга страна това означава същевременно защита и охрана на всеки отделен индивид (или член на обществото), на неговата лична безопасност и субективните му права и свободи.

Казано другояче,посредством юридическата отговорност се осъществява най-вече охранителната функция на държавата и на цялата политическа система. Да се осъществи юридическата отговорност означава да се реализират в крайна сметка правните санкции, които имат държавнопринудителен характер. В правоотношението юридическа отговорност намира израз и се реализира принудителната сила на държавата .

Наказването на правонарушителя е форма и средство за самозащита на обществото от вътрешните (предимно) разрушителни антисоциални и други недисциплинирани елементи, които заплашват неговото единство и стабилност. В този смисъл предназначението на юридическа отговорност е да осигури жизниспособност на обществото като цялостен социален организъм, който интегрира в себе си най-разнородни обществени интереси. По такъв начин тя подпомага да се обезпечат необходимите условия за възходящо, прогресивно развитие на цялото общество и на всяка отделна личност Тази функция на юридическата отговорност се обозначава в правната теория като защитна, или охранителна. В някои случаи тя е формулирана директно от законодателя. (1)

Крайната цел на юридическа отговорност, както на държавата и правото изобщо, е да осигури правомерното поведение на всички членове на обществото, да изкорени максимално правонарушенията, и преди всичко престъплениета в обществото.

Целите и задачите на юридическата отговорност, нейните основни социшални функции намират своя нормативен израз и в действуващото законодателство на страната. Така, чл. 36,ал. 1 от Наказателния кодекс предвижда три основни насоки на въздействие на наказанието върху личността. Наказанието, според този член се налага с цел: първо, да се поправи и превъзпита правонарушителят към спазване законите и добри нрави; второ, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме въэможността да върши други престъпления, и трето, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
25. 3. Принципи на юридическата отговорност.
Юридическата отговорност се реализира на основата на общите и специалните (отраслевите) принципи на правото, и на първо място такива принципи, като: законност, справедливост, целесъобразност, хуманност на юридическата отговорност и неизбежност от наказанието .

Някои обособяват също и такъв принцип като бързина на правораздаването, т. е. навременност на юридическата отговорност. Други автори не го считат за самостоятелен принцип, но го свързват или с целесъобразността на юридическата отговорност, или с нейната неизбежност. Ако оставим на страна този спор, важно е юридическата отговорност да бъде не само законна, справедлива, хуманна и целесъобразна, но и да бъде навременна мярка.