Общата теория на правото през погледа на Георги Денков

ДЕФИНИЦИЯ НА ПОЗИТИВНОПРАВНАТА НОРМА

Изтегляне 2.8 Mb.

страница	7/16
Дата	23.07.2016
Размер	2.8 Mb.
	#1694

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 16

7. ДЕФИНИЦИЯ НА ПОЗИТИВНОПРАВНАТА НОРМА.
Всяка дефиниция ограничава и посочва част от истината, но същевременно поне посочва повечето най-важни черти на определяното явление, съдържа част от истината, извежда на преден план, това което съставителят на дефиницията в даден момент счита за най-съществено. Нито една дефиниция не е най-добрата, но по принцип всяка дефиниция върши определена работа.
След тези уговорки условно можем да определим правната норма като основна съставна единица на позитивното право, явяваща се едновременно мяра за свобода и мяра за принуда, представляваща създадено и обезпечавано от държавата правно предписание във формата на логически структурирано и извеждано от правните разпоредби общо правило за поведение, установяващо юридически права и задължения на своите адресати, имащо общозадължителен характер, чието неизпълнение води до специфични принудителни юридически последици.

8. ПОЗИТИВНОПРАВНА НОРМА И ПРАВНА (ЗАКОНОВА, НОРМАТИВНА) РАЗПОРЕДБА.
Съотношението е еднородно с това между "право" и "закон" ("нормативен акт"), "отрасъл" и "дял от законодателството", "правен институт" и "раздел от нормативния акт". Правната разпоредба е източник на позитивноправната норма. Правната разпоредба е юридическото наименование на синтактичната единица "изречение" в текста на нормативния акт. Правната разпоредба е съдържателно завършено изречение, послание.
Правната норма пък е мисловна логическа конструкция, извеждана по мисловен път посредством анализ на правните разпоредби.

9. ЛОГИЧЕСКА СТРУКТУРА НА ПОЗИТИВНОПРАВНАТА НОРМА.
Всяка правна норма, както и всяка друга социална норма, като логически завършена, мисловна, абстрактна конструкция, се състои според преобладаващата правна доктрина от логическа гледна точка от три логически елемента (структурни части):
а) "хипотеза" (назовавана с логическия израз "ако") - посочва предпоставките, при които основното правило за поведение, съдържащо се в диспозицията, става възможно за реализиране, става задължително за своите адресати;
б) "диспозиция" (назовавана с логическия израз "то") - посочва желаното (предписваното) от държавата правило, модел, за поведение, подлежащо на реализация от страна на адресатите на правната норма. Посочването се извършва чрез предоставяне на права и възлагане на задължения на тези адресати;
в) "санкция" (назовавана с логическия израз "в противен случай") - посочва допълнително правило за поведение, което следва да се реализира само в случай, че не се осъществи основното правило за поведение, съдържащо се в диспозицията. Посочването на допълнителното правило за поведение се извършва чрез също предоставяне на права и възлагане на задължения на адресатите му.
г) плюс т. нар. "привръзка" в международното частно право (МЧП) - (твърде е спорно в теорията дали има такъв четвърти структурен елемент) - това е указание коя правна норма от чие национално позитивно право да се приложи в конкретния случай.

10. ЛОГИЧЕСКА НОРМА И НОРМА-ПРЕДПИСАНИЕ:
Според повечето теоретици на правото всички правни норми според степента на своята логическа завършеност и пълнота се делят на два вида:
а) логическа правна норма;
б) норма - предписание.
10.1. Логическа правна норма.
Това е разкривано по логически път посредством анализ на нормите-предписание общо правило за поведение, което:
а) притежава пълен комплект от свойства, присъщи на правната норма;
б) представлява второ ниво на абстракция; тя е логическа абстрактна конструкция; тя е краен резултат от анализа на правните разпоредби;
в) винаги съдържа хипотеза, диспозиция и санкция.
г) явява се цялостно, завършено правило за поведение;
д) извежда се пряко от две или повече норми-предписание и косвено от правните разпоредби.
10.2. "Норма-предписание"
Това е разкривано по логически път посредством анализ на правните предписания общо правило за поведение, което:
а) не притежава пълен комплект от свойства, присъщи на правната норма;
б) представлява първо ниво на абстракция; намира се между позитивноправната разпоредба и логическата правна норма; съставлява междинна фаза, явление; явява се елементарна, логически завършена държавновластна повеля, непосредствено изразена в текста на нормативния юридически акт;
в) винаги съдържа само хипотеза и диспозиция или хипотеза и санкция, но не едновременно и трите структурни части;
г) явява се незавършено, частично правило за поведение;
д) извежда се пряко от една или повече правни разпоредби от един или повече нормативни акта, следва пряко от тях.

11. ВИДОВЕ ПОЗИТИВНОПРАВНИ НОРМИ:
11.1. Фактори, обуславящи разнообразието:
а) сложността и многообразието на регулираните обществени отношения;
б) разнообразните функции на позитивноправното регулиране (на позитивното право), водеща до специализацията на правните норми;
в) начина на позитивноправното регулиране (общите позволения и забрани);
г) размера (степента, нивото, обема) на индивидуалното регулиране на обществените отношения;
д) нивото на юридическата (законодателната) техника.
11.2. Различие между видове правни норми и видове правни разпоредби:
Следва да се разграничават отделните видове явления и да се говори за:
а) видове логически норми;
б) видове норми-предписание;
в) видове правни разпоредби.
11.3. По-съществени видове "логически позитивноправни норми":
а) според структурните дялове на позитивното право;
б) според отраслите на позитивното право;
в) според възможността на адресатите да договорят помежду си правило за поведение, различно от предписаното в диспозицията на правната норма:
- диспозитивни (има възможност да се избере правило за поведение, което не е посочено от диспозицията);
- императивни.
г) според характера на правилото за поведение, съдържащо се в диспозицията:
- задължаващи;
- забраняващи;
- оправомощаващи.
д) според йерархията на източника им (нормативният акт, от чиито разпоредби ги извличаме):
- законови;
- подзаконови.
е) според възможността на адресатите да извършват конкретна преценка в определени от самата норма при нейното прилагане:
- абсолютно определени (различни са от казуистичните и от императивните);
- относително определени (има избор в някакви граници, определени от диспозицията или от санкцията на самата норма), в т. ч. ситуационни, алтернативни и факултативни (различни са от диспозитивните).
ж) според целта си:
- обикновени (редовни);
- изключителни (извънредни);
з) според действието си във времето:
- постоянни (за неопределено време);
- временни (за определено време, предварително фиксиран като дати период).
11.4. По-съществени видове "норми-предписание":
а) според структурните дялове на позитивното право;
б) според отраслите на позитивното право;
в) според възможността на адресатите да договорят помежду си правило за поведение, различно от предписаното в диспозицията на правната норма:
- диспозитивни (има възможност да се избере правило за поведение, което не е посочено от диспозицията);
- императивни.
г) според характера на правилото за поведение, съдържащо се в диспозицията:
- задължаващи;
- забраняващи;
- оправомощаващи.
д) според йерархията на източника им (нормативният акт, от чиито разпоредби ги извличаме):
- законови;
- подзаконови.
е) според възможността на страните да извършват конкретна преценка при прилагане на позитивноправната норма:
- абсолютно определени (различни са от казуистичните и от императивните);
- относително определени (има избор в някакви граници), в т. ч. ситуационни, алтернативни и факултативни (различни са от диспозитивните).
ж) според целта си:
- обикновени (редовни);
- изключителни (извънредни);
з) според функциите си:
- регулативни (нормите в ЗЗД, в ЗС и пр.);
- защитни (нормите в НК, нормите от административно-наказателните разпоредби).
и) според действието си във времето:
- постоянни (за неопределено време);
- временни (за определено време, предварително фиксиран като дати период).
11.5. По-съществени видове "правни разпоредби":
а) според значението им:
- общи (обикновени - съдържат правило за поведение);
- специализирани (уточняват правило за поведение) - колизионни, дефинитивни (допълнителните разпоредби за тях), оперативни (преходните и заключителните разпоредби за тях) и др.;
б) според йерархията на източника им (нормативният акт, от чиито разпоредби ги извличаме):
- законови;
- подзаконови.
в) според това дали служат пряко за извеждане на правни норми или препращат за това към други правни разпоредби:
- преки;
- препращащи;
- - бланкетни.

14. Юридическа санкция. Видове. Санкционна охрана на правните норми.

ЮРИДИЧЕСКА САНКЦИЯ

1. СЪЩНОСТ НА ЮРИДИЧЕСКАТА САНКЦИЯ (ЮС).

1.1. Състояние на научните й изследвания. Досега юридическата санкция е изследвана предимно от позициите на отделните отраслови науки - наказателно право, административно право, гражданско право и пр. ОТП е в дълг спрямо правопознанието относно изучаването на юридическата санкция. Необходими са още много сериозно общотеоретично разглеждане. "Юридическа санкция" е категория на правната наука още от ХІХ век.
1.2. Значение на категорията "санкция" - съществуват две основни противоположни значения в литературата:
а) като синоним на утвърждаване, на одобрение, на потвърждение;
б) като синоним на наказание, на принуда.
1.3. Същност на юридическата санкция:
ЮС притежава следните по-важни характерни черти:
а) тя е логически структурен елемент на всяка социална норма, включително и логическата правна норма. Всички прескриптивни съждения (каквито са нормите като общи правила за поведение) от гл. т. на логиката имат триелементен логически състав, обозначаван с предикатите "ако", "то" и "в противен случай". Тези три логически структурни части на нормата наричаме "хипотеза", "диспозиция" и "санкция";
б) тя е допълнително и самостоятелно правило за поведение, посочено в тази логическа структурна част на логическата правна норма, която наричаме "санкция", което е предназначено да се реализира в случай на настъпване на отрицателни последици от неизпълнението (най-често във формата на правонарушение) на основното правило за поведение, посочено "диспозицията" като логическа структурна част на логическата правна норма. Не всяко неизпълнение на (диспозицията на) правната норма е правонарушение. Правонарушението е един от видовете неправомерно поведение. Правонарушение е само това неизпълнение на правната норма, което представлява противообществено, противоправно и виновно деяние на деликтоспособен и вменяем субект на правото, наказауемо с юридическа санкция;
в) тя има характер на правна последица (тя е едно от следствията, от резултатите от неизпълнението на диспозицията), тя е една от многото правни последици на правонарушението;
в) тя е защитна норма-предписание, т. е. самостоятелна правна норма.
1.4. Съпоставка на юридическата санкция с правната принуда, с охранителните мерки и със санкционните мерки:
а) същност на правната принуда - правомерно осъществяване на юридически права и задължения, независимо от волята на техния носител. Правната принуда се осъществява чрез т. нар. охранителни мерки.
б) същност на охранителните мерки - предписани от позитивното право средства (способи, похвати) за въздействие (оказване на правна принуда) върху правните субекти, изразяващи се в ограничаване на права и възлагане на задължения в посочени от позитивното право случаи и ред, независимо от волята на засегнатия правен субект.
в) видове охранителни мерки:
- санкционни мерки - представляват предвидени в юридическата санкция, разглеждана като допълнително правило за поведение (като норма-предписание), конкретни способи (начини, похвати, мерки) за ограничаване на права и възлагане на задължения по ред, определен от позитивното право, в случай на такова неизпълнение на диспозицията на логическата правна норма, което обикновено е във формата на правонарушение (напр. лишаване от свобода, глоба, поправителен труд, дисциплинарно уволнение, неустойка и пр.);
- принудителни мерки - представляват конкретни способи (начини) за ограничаване на права и възлагане на задължения от страна на държавата по ред и в случаи, определени от позитивното право (напр. принудително настаняване на лечение, спиране на МПС от движение, затваряне на кафене, спиране на строеж, и пр.);
- защитни мерки - представляват конкретни способи (начини) за ограничаване на права и възлагане на задължения по инициатива на самия засегнат правен субект в случаи, определени от позитивното право, без задължително да е определен от позитивното право ред за това (напр. прихващане, неизбежна отбрана, крайна необходимост и пр.).

2. ЮРИДИЧЕСКАТА САНКЦИЯ КАТО ЛОГИЧЕСКИ СТРУКТУРЕН ЕЛЕМЕНТ НА ПРАВНАТА НОРМА:
2.1. Позитивноправните норми притежават взаимно допълване и системно взаимодейествие. Те са единство от норми-предписание и от логически правни норми. Те не действуват сами за себе си, изолирано една от друга.
2.2. От гледна точка на логическата структура на правната норма, юридическата санкция е съдържащо се в санкцията на правната норма самостоятелно допълнително правило за поведение, различно от основното правило за поведение, съдържащо се в диспозицията на позитивноправната норма, и предназначено за алтернативна реализация само в случай, че не се изпълни основното правило за поведение, посочено в диспозицията. Логическата позитивноправна норма като цялостно правило за поведение се състои най-малкото от две алтернативни частични правила за поведения - основно на диспозицията и допълнително на санкцията. Логическата правна норма се извежда от две или повече норми-предписание. Хипотезата на логическата норма съвпада с хипотезата на първата норма-предписание (тя е регулативна), а диспозицията на логическата норма съвпада с диспозицията на същата тази регулативна норма-предписание. Неизпълнението на диспозицията на логическата правна норма се явява хипотеза на втората норма-предписание, образуваща логическата норма. Това е защитна норма-предписание. Нейната санкция пък съвпада със санкцията на логическата норма. Възможно е да има различни видове неизпълнение на диспозицията на логическата правна норма, оттук е възможно санкциите на различни видове защитни норми-предписание в зависимост от вида на неизпълнението да бъдат санкции на същата логическа правна норма.

3. ЮРИДИЧЕСКАТА САНКЦИЯ КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН ВИД НОРМА-ПРЕДПИСАНИЕ:
3.1. ЮС притежава всички родови и видови белези (характеристики) на правилата за поведение, съставляващи норма-предписание.
Нейни по-важни видови белези са:
а) неперсонифицираност, абстрактност, общо формулиране;
б) установяване от държавата;
в) регулира обществени отношения във връзка с неизпълнението на диспозицията;
г) възлага нови юридически права и задължения, различни от тези на диспозицията;
д) общозадължителност;
е) обезпеченост от принудителната сила на държавата и чрез други санкции;
ж) езикова (писмена) форма на изразяване (онтологично-гносеологична форма);
з) логическа форма на изразяване;

4. СЪДЪРЖАНИЕ НА ЮРИДИЧЕСКАТА САНКЦИЯ:
ЮС, подобно на всички правни норми, има съдържание, което може и следва да бъде разгледано в три насоки - като познавателно, като волево и като оценъчно.
4.1. Познавателно съдържание - съдържа информация за:
а) обществените потребности и интереси, довели до възникването й;
б) желания от държавата модел за поведение в случай на неизпълнение на диспозицията на правната норма;
4.2. Оценъчно (ценностно) съдържание- съдържа становището на държавата относно официалния морал и официалната справедливост; дава официалната оценка за последиците от неизпълнението на диспозицията.
4.3. Волево съдържание - представлява волеизявление на правните субекти във връзка с неизпълнението на диспозицията на правната норма.

5. ОТГРАНИЧАВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКАТА САНКЦИЯ ОТ СХОДНИ ПРАВНИ ЯВЛЕНИЯ:
5.1. Юридическа санкция и правни последици:
а) същност на правните последици - те са промени в правния свят, представляващи възникване, изменение или прекратяване на юридически права и задължения на правните субекти, докато юридическата санкция е допълнително, алтернативно правило за поведение, целящо да се реализира при неизпълнение на основното правило за поведение, съдържащо се в диспозицията. ЮС е само една от многото правни последици на евентуалното правонарушение.
б) видове правни последици:
- правомерни и неправомерни;
- положителни и отрицателни;
- преки и косвени;
- първични и вторични.
5.2. Юридическа санкция и юридическа отговорност:
а) същност на юридическата отговорност - съвкупност от правоотношения, възникващи по повод налагането на юридическа санкция;
б) видове юридическа отговорност (зависят от вида налагана юридическа санкция):
- наказателноправна;
- административноправна;
- дисциплинарна;
- гражданскоправна (имуществена, правовъзстановителна).
5.3. Юридическа санкция и санкционни мерки:
Санкционните мерки са конкретните видове юридически санкции, конкретните мерки за въздействие върху правонарушителя, конкретния начин (способ, похват) на засягане на права и на възлагане на задължения като глоба, лишаване от свобода, поправителен труд, дисциплинарно уволнение, неустойки и пр.

6. ЮРИДИЧЕСКА САНКЦИЯ И ПРАВОНАРУШЕНИЕ:
Съществува разлика между "неизпълнение на диспозицията" и "правонарушение". Правонарушение е не всяко неизпълнение на диспозицията, а само такова, което се явява противообществено, противоправно и виновно деяние на субект на правото, наказуемо с юридическа санкция. Не всяко неизпълнение на диспозицията на логическата правна норма влече след себе си действие на нейната юридическа санкция, а само това неизпълнение на диспозицията, което е във формата на правонарушение.

7. СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ЮРИДИЧЕСКА САНКЦИЯ И ПРАВНА РАЗПОРЕДБА:
Това съотношението е еднородно с това между "право" и "закон" ("нормативен акт"), "отрасъл" и "дял от законодателството", "правен институт" и "раздел от нормативния акт"). Правната разпоредба е източник на юридическата санкция. Правната разпоредба е съдържателно завършено изречение, послание. Юридическата санкция като норма-предписание пък е мисловна логическа конструкция, извеждана по мисловен път посредством анализ на правните разпоредби.

8. ФУНКЦИИ (СОЦИАЛНА РОЛЯ) НА ЮРИДИЧЕСКАТА САНКЦИЯ:
ЮС има две основни функции, всяко от които с две подфункции:
8.1. Превантивна функция (роля, въздействие, значение) - цели да се предотвратят бъдещи неизпълнения на диспозицията (бъдещи правонарушения), с две подфункции:
а) възпитателно въздействие - цели да се възпитат правните субекти (спрямо правните субекти, които считат, че не е редно да се извършва неизпълнение на диспозицията);
б) предупредително-възпиращо въздействие - цели да се спрат правните субекти да не извършват правонарушения (спрямо правните субекти, които не извършват неизпълнение на диспозицията единствено заради страха от юридическата санкция).
8.2. Наказателна функция (роля) - цели да се да се наложи възмездие (наказание) на правонарушителя за извършването на неизпълнението на диспозицията, както и да се преодолеят негативните последици от неизпълнението на диспозицията, с две подфункции:
а) възмездна - цели да се наложи възмездие на правонарушителя;
б) компенсаторна - цели да се преодолеят негативните обществени последици от неизпълнението на диспозицията (от правонарушението).

9. ДЕФИНИЦИЯ НА ЮРИДИЧЕСКАТА САНКЦИЯ.
ЮС е логическа съставка на логическата позитивноправна норма, имаща характер на пряка, отрицателна, правомерна правна последица, представляваща допълнително правило за поведение, предназначено да се реализира при неизпълнение във формата на правонарушение на основното правило за поведение, съдържащо се диспозицията като логическа съставка на логическата правна норма.

10. ЮРИДИЧЕСКА САНКЦИЯ И САНКЦИОННА ЗАЩИТА:
10.1. Същност на санкционната защита:
Това е явление, произтичащо от взаимосвързаността и взаимодействието на позитивноправните норми, които в никакъв случай не действуват изолирано една от друга.
Същността й се състои в това, че:
а) една конкретна юридическа санкция като норма-предписание защитава едновременно пряко или косвено диспозицията на няколко логически позитивноправни норми, респективно участвува едновременно като санкция в няколко логически позитивноправни норми;
б) една логическа норма в зависимост от характера на неизпълнението на нейната диспозиция се защитава едновременно от няколко санкционни норми-предписание, т. е. няколко санкционни норми-предписание участвуват като санкция в тази логическа норма.
Напр. една юридическа санкция, извлечена от разпоредбите на правилника за прилагане на даден закон, защитава пряко както логическите норми, извлечени от разпоредбите на този правилник, така също защитава косвено и логическите норми, извлечени от разпоредбите на закона, за чието прилагане е издаден правилника, както и от разпоредбите на самата конституция (защитата на правото на собственост според К91, ЗОС, ППЗОС и пр.). Така се извършва т. нар. степенна защита на логическите правни норми.
10.2. Многообразие на ЮС.
Многообразието на юридическите санкции им помага за тяхната самозащита. Едни юридически санкции защитават други юридически санкции. По този начин се защитават юридическите санкции, предвидени в конституцията, в ГПК, в НПК и пр.
10.3. Форми на взаимосвързаност между логическите правни норми и юридическата санкция.
Свързаността на обществените отношения води до свързаност и на юридическите санкции. Това става по следните начини (форми):
а) една логическа правна норма има една юридическа санкция (защитна норма-предписание);
б) една логическа правна норма има няколко юридически санкции (норми-предписание) в зависимост от вида неизпълнение на диспозицията, и същевременно една юридическа санкция (норма-предписание) защитава няколко логически правни норми в зависимост от неизпълнението на тяхната диспозиция;
б) логическите правни норми имат допълнителна (косвена, степенна) защита, получавана чрез пряка или косвена санкционна защита на други правни норми, издадени за тяхната детайлизация и конкретизация (санкционната защита на правилниците за приложение на законите подпомага санкционната защита на самите закони, санкционната защита на законите подпомага санкционната защита на самата конституция). В крайна норма санкцията на всяка позитивноправна норма защитава диспозицията на всички други позитивноправни норми.
10.4. Необходимост от разнообразна санкционна защита на правните норми.
Разнообразието в правните норми обуславя разнообразието в съдържанието на юридическите санкции.

11. ВИДОВЕ ЮРИДИЧЕСКИ САНКЦИИ
Това е деление, различно от това на видовете правни разпоредби, от които ги интерпретираме, тълкуваме, извличаме:
11.1. Според това дали са придружени с принудителна мярка, ЮС биват:
а) пълни (юридическа санкция плюс принудителна мярка);
б) непълни (юридическа санкция без принудителна мярка).
11.2. По степен на определеност на правилото за поведение на ЮС:
а) абсолютно определени;
б) относително определени, при които има възможност за преценка от страна на правоприлагащия орган за уточняване на санкционната мярка (алтернативни, кумулативни, ситуационни, факултативни).
11.3. По начин на формулиране на ЮС - това е деление, което се отнася по-скоро до видовете правни разпоредби, а не до видовете ЮС:
а) преки;
б) препращащи.
11.4. По характер на установените мерки на въздействие спрямо правонарушителя и според органите, които налагат тези мерки за въздействие:
а) наказателноправни (в НП);
б) административноправни (в публичното право);
в) дисциплинарни (в трудовото право);
г) гражданскоправни (имуществени) - (в частното право).
11.5. Според предназначението (функциите) на ЮС (това е най-важно деление):
а) правовъзстановителни (гражданскоправни, имуществени) - при тях се цели преодоляване на отрицателните последици от правонарушението;
б) наказателни (при тях се цели наказване на правонарушителя за извършеното от него правонарушение), които на свой ред биват:
- наказателноправни;
- административноправни;
- дисциплинарни.
11.6. Според структурните дялове на позитивното право, ЮС биват:
а) публични и частни;
б) материални и процесуални;
в) вътрешни и международни.
11.7. Според правните отрасли:
- вещноправни;
- облигационни;
- административни;
- данъчни и пр.

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 16