Общи насоки по прилагането на митническото законодателство във връзка с присъединяването на република българия към европейския съюз

Раздел ХХ
Митническо задължение

1. Митническите органи имат право да изискват учредяване само на едно обезпечение за едно митническо задължение. Митническите органи могат да разрешат учредяването на общо обезпечение за покриване на няколко операции, от които възниква или може да възникне митническо задължение. Размерът на обезпечението се определя съгласно Член 192 от Регламент № 2913/92.

2. Митническите органи могат да разрешат обезпечението да бъде учредено от друго лице , вместо от лицето, от което се изисква.

3. Когато длъжникът или лицето, което може да стане длъжник, е държавен орган или орган на местната власт, не се изисква учредяване на обезпечение.

4. Митническите органи могат да не изискват учредяването на обезпечение за незначителни суми, размерът на които не е по-висок от 500 ЕКЮ.

5. Обезпечението може да бъде учредено с:

- депозит в пари, или

- гарант.

6. Депозитът в пари трябва да бъде уреден в платежните средства на Република България.

За равностойност на паричен депозит може да се приеме:

- представяне на платежен чек, покрит от институцията, от която е изтеглен и то по начин приемлив за митническите органи; Съгласно Член 541, алинея 1 от Търговския закон чек, платим в Република България, може да се издава само срещу банка;

- представяне на друг финансов инструмент приет от митническите органи като средство за разплащане.

Когато се учреди гаранция с депозит в пари, митническите власти не заплащат лихви.

7. Обезпечение под формата на паричен депозит или плащане, считано за равностойно на паричен депозит, се приема в съответствие с действащите разпоредби на българското законодателство.

8. Гарантът трябва да поеме в писмена форма задължението да заплати солидарно с длъжника обезпечения размер на митническото задължение, когато плащането стане изискуемо. Този гарант следва да е трето лице - местно лице, одобрено от митническите органи.

“Местно лице” е:

- в случаите на физически лица - всяко едно лице с местожителство в Общността,

- в случаите на юридически лица или сдружения на лица - всяко лице, което е регистрирало място за стопанска дейност, седалище на управление или постоянно местопребиваване, от гледна точка на стопанската си дейност, в границите на Общността.

Митническите органи имат право да откажат одобряването на гаранта или приемането на вида на обезпечението, когато плащането на митническото задължение не се обезпечава по сигурен начин в предвидените срокове.

9. Лицето, което е длъжно да учреди обезпечение, е свободно да избира вида му според предвидените от Член 193 от Регламент № 2913/92.

Митническите органи имат право да откажат приемането на определено обезпечение, когато считат че то е несъвместимо с правилното функциониране на съответният митнически режим. Митническите органи имат право да определят период от време за който избраният способ на обезпечение не може да бъде променян.

В Член 857 от Регламент 2454/93 са посочени възможности, в които митническите органи могат да приемат обезпечения, различни от посочените в Член 193 от Регламент 2913/92, при условие, че тези обезпечения осигуряват плащането на митническото задължение:

а) учредяване на ипотека или други вещни права, които се смятат за равностойни на права върху недвижима собственост;

б) преотстъпването на вземания, залагането с или без преотстъпване на владението върху стоки, ценни книжа или права върху тях;

в) поемането на солидарни договорни задължения за пълната сума на задължението от трета страна, одобрена за тази цел от митническите власти и по-специално, депозирането на менителница, чието плащане е гарантирано от подобна трета страна;

г) депозит в брой или учредяване на гаранция, която се смята за равностойна, в чужда валута, съгласно разпоредбите на ЗМ;

д) участие, при плащане на вноска, в обща гаранционна схема, ръководена от митническите власти.

Обстоятелствата и условията, при които може да се прибягва към различните видове гаранции се определят от митническите органи. Митническите органи приемат такива обезпечения по изключение, след като са проверили щателно всички условия и са установили, че плащането е сигурно.

Митническите органи отказват предложеното от длъжника обезпечение, което не осигурява плащането на митническото задължение.

10. Когато митническите органи установят, че представеното обезпечение не гарантира или вече не осигурява безспорно или изцяло заплащането на митническото задължение в предвидените срокове, те изискват от лицето по Член 189, алинея 1 от Регламент № 2913/92 допълнително обезпечение или заместването на първоначалното обезпечение с ново.

11. Обезпечението не се освобождава , докато митническото задължение, за което е било представено не се погаси или не може да възникне отново. След като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне, обезпечението се освобождава незабавно.

Когато митническото задължение е частично погасено или не може да възникне за част от сумата, която е била обезпечена, съответната част от обезпечението се освобождава по искане на заинтересованото лице, освен когато въпросната сума не оправдава подобни стъпки.

12. Изключения от прилагане на горепосочените разпоредби се допускат при изпълнение на международни договори, по които Общността е страна.
ІІ. Възникване на митническото задължение

1. Вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква в случаите, посочени в Членове 201 – 205 и Член 212 от Регламент № 2913/92.

В същите разпоредби е регламентирано и кой е длъжникът за съответното задължение, както и момента на възникване на задължението.

Мястото на възникване на задължението е уредено в Член 215 от Регламент № 2913/92, а размерът му се определя съгласно Членове 214 и 212а от Регламент № 2913/92.

Възникването на износно митническо задължение е уредено в Членове 209 – 212 от Регламент № 2913/92.

2. Случаите, в които не възниква митническо задължение, са регламентирани в Членове 206, 207 и 212 от Регламент № 2913/92 и Член 859 от Регламент № 2454/93.

Специалните изисквания, които следва да бъдат изпълнени, за да не възникне митническо задължение, са уредени в Членове 860 – 867а от Регламент № 2454/93.

3. Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане.

4. При сключени споразумения между Общността и трети държави, според които се допуска преференциално тарифно третиране при внос в границите на тези държави на стоки, произхождащи от Общността, при условие, че според тези споразумения се изисква въпросните стоки да са произведени при митнически режим активно усъвършенстване, включените чуждестранни стоки в упоменатите стоки подлежат на облагане с вносни митни сборове. Издаването на необходимата документация, за да се получи преференциално тарифно третиране в тези трети страни, поражда вносно митническо задължение.

Датата на възникване на това митническо задължение се счита датата, на която митническите органи приемат износната декларация за въпросните стоки.

Длъжникът е деклараторът. При косвено представителство длъжник е лицето от чието име се подава декларацията.

Размерът на вносните митни сборове по това митническо задължение се определя при същите условия, както и в случаите на митническо задължение, установено към датата на приемане на декларация за митническо освобождаване на въпросните стоки с цел приключване на митническия режим активно усъвършенстване.

1. Размерът на митните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, трябва да бъде изчислен от митническите органи в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, както и да бъде вписан в счетоводните документи или друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.

Случаите, когато горната разпоредба не се прилага са:

(а) при въвеждане на временно анти-дъмпингово или изравнително мито;

(б) когато размера на дължимото мито превишава размерът, определен според обвързващата тарифна информация;

(в) когато разпоредби, приети в съответствие с вътрешния правилник на Комитета за Митническия кодекс (чл. 247а от Регламент 2913/92 г.), освобождават митническите органи от изискването да вземат под отчет митни сборове под определена сума.

Митническите органи могат да приспадат части от митническо задължение, които по силата на Член 221, алинея 3 от от Регламент № 2913/92 не могат да се съобщават на длъжника освен след изтичане на допустимия срок.

2. Държавите - членки не вземат под отчет митни сборове под 10 ЕКЮ.

Не се търсят допълнително недосъбраните вносни или износни митни сборове, когато единичните суми са под 10 ЕКЮ. Случаите, в които митническите органи сами решават да не вземат под отчет несъбраните мита, са уредени в Член 869 от Регламент № 2454/93.

3. Всяка държава-членка държи на разположение на Комисията списък на случаите, когато са били приложени следните разпоредби:

- Член 869, буква а) от Регламент № 2454/93,

- Член 236 от от Регламент № 2913/92 във връзка с Член 220, параграф 2, буква б) от от Регламент № 2913/92, когато не се е изисквала информация съгласно точка 4,

- член 869, буква б) от Регламент № 2454/93, когато не се е изисквала информация съгласно точка 4.

4. Всяка държава-членка съобщава на Комисията списък на случаите, при които сумата, която не е събрана от съответния търговец във връзка с една или повече операции на внос или износ, но явяваща се последица от единична грешка, надхвърля 50,000 EUR и са били приложени разпоредбите на Член 236 от от Регламент № 2913/92, във връзка с Член 220, параграф 2, буква б) от от Регламент № 2913/92 , или на Член 869, буква б) от Регламент № 2454/93, като дава кратко описание на всеки случай. Тази информация се изпраща през първото и третото тримесечие на всяка година във връзка с всички случаи в предишното полугодие, в които е решено несъбрани мита да не се вземат под отчет.

5. Митническите органи отнасят случая до Комисията за решаване според процедурата, описана в Членове 872 до 876 от Регламент № 2454/93, когато решат, че условията, предвидени в Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, са изпълнени и:

- сметнат, че Комисията е допуснала грешка по смисъла на Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92,

- обстоятелствата по случая са свързани с констатациите от разследвания, проведени от Общността съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството по митническите и селскостопанските въпроси или съгласно друго законодателство на Общността или по споразумение, сключено от Общността със страна или група страни, в което са включени разпоредби за провеждане на такива разследвания от Общността, или

- сумата, която не е събрана от въпросния търговец във връзка с една или повече операции на внос или износ, но явяваща се последица от единична грешка, е 500,000 EUR или по-голяма.

6. Горната разпоредба не се прилага, когато:

- Комисията вече е приела решение според процедурата, предвидена в членове 872 до 876 от Регламент № 2454/93 по случай включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка,

- Комисията вече разглежда случай включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.

Процедурата, за отнасянето на случаите до Комисията, разглеждането им, произнасянето по тях и изпълнението, е уредена в Членове 871 – 876а от Регламент № 2454/93.

7. Държавите-членки определят практическия режим на вписване в счетоводните книги и вземане под отчет на размерите на митата. Вземането под отчет остава по досегашния ред, уреден с Указанията за определяне на формата, съдържанието и редът за водене на регистъра за вземане под отчет, одобрени със Заповед № ЗАМ 82 от 19.04.2006 г. на директора на Агенция “Митници”.

8. Сроковете за вземане под отчет са установени в Член 218 от от Регламент № 2913/92, а условията за удължаването им се съдържат в Член 219 от Регламент № 2913/92. В Член 220 от Регламент № 2913/92 е регламентирано последващото вземане под отчет.

9. Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на митните сборове веднага, след като те бъдат взети под отчет, съгласно съответната процедура.

10. Когато размерът на митните сборове, вписан в митническата декларация, има само информативен характер и не е все още приет от митническите органи, последните извършват уведомяването само, ако размерът на посочените митни сборове не съответства на определеният от тях размер.

Когато размерът на информативно посочените митни сборове съответства на този, определен от митническите органи и при спазване на втора точка на Член 218, алинея 1 от Регламент № 2913/92, даването на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника за заведената под отчет сума на митническото му задължение.

11. Уведомяването на длъжника не може да се извършва след изтичане на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок се прекъсва от момента на подаване на жалба по смисъла на Член 243 от Регламент № 2913/92 и по време на процедурата по обжалването.

12. Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което в момента на извършването си е подлежало на наказателно преследване, уведомяването на длъжника може да се осъществи след изтичането на тригодишния срок, определен в предходната точка, при условията, предвидени от действащите разпоредби.

13. От датата на присъединяване вземането под отчет (вкл. последващо плащане), възстановяването или опрощаването на вносни мита следва да се извършват съгласно Митническия кодекс (чл. 201 - 242 от МК). Ако обаче митническото задължение е възникнало преди датата на присъединяване, плащането, възстановяването или опрощаването трябва да се осъществяват в съответствие с разпоредбите, действали в държавата-членка преди присъединяването. Тъй като това включва поправката на акумулиране преди присъединяването грешка, стойността, която подлежи на плащане, възстановяване или опрощаване, е стойността, установена според националното законодателство при действащите преди присъединяването условия. Това също така значи, че остават в сила всички останали приложими разпоредби на националното законодателство по отношение на плащането, възстановяването или опрощаването (напр. краен срок на плащане), които са били в сила преди присъединяването.

1. Сроковете и начините на плащане са уредени в Членове 222 - 232 от Регламент № 2913/92.

2. Плащането трябва да бъде извършено в касата на митническото учреждение или безкасово. По искане на длъжника плащането може да бъде извършено и чрез прихващане от митническите органи на недължимо платени от него суми за митни сборове.

3. Митните сборове могат да бъдат заплатени и от друго лице, различно от длъжника.

4. Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок:

(а) митническите органи използват всички възможности на действащото законодателство, включително принудително събиране, за осигуряване плащането на митните сборове.

Специални разпоредби могат да се приемат във връзка с гарантиращите при митнически режим транзит;

(б) събират лихви за просрочие, начислени върху размера на митните сборове.

1. Митническото задължение се погасява:

(а) чрез заплащане на митните сборове;

(б) чрез опрощаване на митните сборове;

(в) когато при стоки, декларирани за митнически режим, изискващ заплащането на митните сборове:

- митническата декларация е анулирана;

- преди да им е дадено разрешение за вдигане, стоките са задържани, и веднага или впоследствие, отнети в полза на държавата, унищожени по нареждане на митническите органи, унищожени или изоставени по реда на Член 182 от Регламент № 2913/92, унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила или поради други непредвидими обстоятелства;

(г). когато стоки, за които е възникнало митническо задължение по Член 202 от Регламент № 2913/92, са задържани при неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие отнети в полза на държавата.

2. Митническо задължение по Член 216 от Регламент № 2913/92, се погасява при отмяна на предвидените в същия Член мерки по преференциално тарифно третиране.
VІ. Възстановяване и опрощаване на митни сборове

1. Възстановяване на митни сборове е връщане в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове.

2. Опрощаване на митни сборове е или решение за пълно или частично несъбиране размера на вносните или износните митни сборове, или решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните митни сборове, когато не са били заплатени.

3. Възстановяване заплатените вносни или износни митни сборове се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за завеждането им под отчет противоречи на Член 220, алинея 2 от Регламент № 2913/92.

4. Опрощаване се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет митните сборове не са били дължими или са взети под отчет в противоречие с Член 220, алинея 2 от Регламент № 2913/92.

5. Възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато действията, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на недължими митни сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересованото лице.

6. Възстановяването или опрощаването на вносни или износни митни сборове се разрешава след писмено искане пред съответното митническо учреждение, преди изтичане на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези митни сборове.

Удължаване на този срок се допуска, когато заинтересованото лице докаже, че е било възпрепятствано да подаде молбата си за целта в рамките на законния срок, поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила.

Когато митническите органи установят самостоятелно, че са изпълнени условията за възстановяване или опрощаване, те възстановяват или опрощават въпросните суми по своя инициатива.

7. Условията за възстановяване или опрощаване са регламентирани в Членове 235 - 242 от Регламент № 2913/92.

Процедурата за възстановяване или опрощаване, както и специалните условия, на които подлежи възстановяването или опрощаването са уредени в Членове 877 – 912 от Регламент № 2454/93.

Решенията, които трябва да се вземат от митническите органи в държавите – членки се съдържат в Членове 899 – 904а от Регламент № 2454/93. Решенията, които се вземат от Комисията, са регламентирани в Членове 905 – 909 от Регламент № 2454/93.

Процедурата за административно съдействие между митническите власти на държавите – членки е определена в Членове 910 – 912 от Регламент № 2454/93.

8. Когато поради допуснати грешки митническото задължение е било опростено или размерът не съответните митни сборове е бил възстановен, първоначалното задължение става отново изискуемо. Лихви изплатени по Член 241 от Регламент № 2913/92 се възстановяват.

1. Всяко лице може да обжалва засягащите го решения на митническите органи, свързани с приложението на митническото законодателство, и пряко и лично засегнали негови интереси:

Всяко лице, подало молба до митническите органи за решение, свързано с приложението на митническото законодателство, което не е получило отговор на молбата си в срока, определен в националното законодателство, също придобива право на обжалване.

Жалбата се подава в държавата-членка, където е взето или е поискано митническото решение.

2. Правото на обжалване се упражнява:

(а) първоначално пред митническите органи определени за тази цел от държавите-членки;

(б) по съдебен ред в съответствие с действащите разпоредби.

3. Подаването на жалба не води автоматично до спиране на изпълнението на оспорваното решение.

Митническите органи могат да спрат изпълнението на въпросното решение изцяло или частично когато считат, че оспорваното решение не съответства на митническото законодателство или когато има опасност да се нанесе непоправима вреда на засегнатото лице.

Когато обжалваното решение поражда задължение за заплащане на вносни или износни митни сборове , спирането на изпълнението му се допуска само и единствено при наличието или учредявянето на обезпечение. Обезпечение не се изисква когато задължението за него ще причини на длъжника сериозни икономически или обществени трудности.

4. Разпоредбите за прилагане на правото на обжалване се определят от всяка една държава-членка.
VІІІ. Прилагане на националното законодателство

По отношение издаването, обжалването и изпълнението на решенията на митническите органи по прилагането на митническото законодателство, налагането на обезпечетелни мерки и издаването, обжалването и принудителното изпълнение на актовете за установяване на митническото задължение и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, ще продължи да се прилага националното законодателство, включително съответните национални разпоредби от Закона за митниците.