Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

71 4. 2. Методи за възпитание.
Разграничаването на методите е твърде относително. В
учебния процес по физическо възпитаниете се реализират в единс- тво. С един и същи метод може и да се възпитава и да се обучава.
От методите за възпитание голямо приложение имат убеждението, поощрението, личният пример, упражняването,
приучването, наказанието и колективната дейност. Те са основни в педагогиката и добре се съчетават с двигателната дейност в хода на занятието и урока по физическо възпитание.
1. Убеждение. Словесен метод,
чрез който се формират нравствени убеждения и нравствено съзнание. Убеждението е силна вяра в правотата на нещо. Изграждането на убеждения в уроците по физическо възпитание става с оглед решаване на планираните възпитателни задачи и във връзка с възникнали непредвидени ситуации;
2. Личен пример. Децата обичат да подражават на възрастните, да приличат на тях, да се учат от тях. Тази им склонност е в основата на метода. Нагледната форма на конкретен положителен пример позволява много по-лесно да се разберат и усвоят нравствените норми и правила. Силен е примерът, който дава самият учител, намиращ се непрекъснато в центъра на вниманието на учениците, като нито една негова постъпка не остава незабелязана.
В учебния процес по физическо възпитание убеждението и личния пример се използват в съчетание.
3. Упражняване и приучване. Този метод предполага в уроците при използване на средствата на физическото възпитание,
учениците да се приучват системно и непрекъснато към определени черти на поведение.
При изграждането на нравствените норми на поведение могат да се набележат няколко етапа: *изпълнение на задачи с нравствен характер под непосредственото ръководство на учителя;
*многократно

72
упражняване и съблюдаване на зададените етични норми и правила под прекия и косвен контрол на учителя; *проверка трайността на усвояване на нравствения опит в сложна обстановка.
4. Поощрение. Стимулира нравствените постъпки.Съдейства за затвърдяване на положителните черти в характера и поведението на ученика. Може да бъде под формата на словесно одобрение, поставяне на отлична оценка, изказване на публична благодарност и др.
Методът трява да се използва строго индивидуално и диференцирано.
Прекаляването с
поощренията води до обезценяването им, а честите поощрения на едни и същи деца настройва отрицателно останалите.
Във физическото възпитание поощрението се прилага чрез следните методически прийоми:
а/ обобщение
- чрез него се констатира правилността на дадена постъпка. Най-чувствителни са учениците от начална училищна възраст, които сами настояват за оценка на много от своите действия. Одобрението може да бъде изразено чрез положителни оценки, одобрителни забележки (“така”, “добре”),
жест, усмивка и др.
б/ похвала
- по-висока степен на положителна оценка. В нея се включва личното отношение и задоволството на учителя
(“браво”, “Поздравявам те за тази постъпка”, “Постъпи като истински кавалер” и др.);
в/ награда
- най-висока степен на положителна оценка. Може да бъде морална или материална. По-широко приложение намира в извънкласната спортна дейност.
5. Наказание - използва се когато останалите методи не са дали положителен резултат. Трябва да бъде справедливо и да отговаря на извършеното провинение като има за цел ученикът да осъзнае грешките си. Във физическото възпитание най-често се

73
прилага мъмрене, словесно порицание, изваждане пред строя,
лишаване от игра, изключване от спортната секция за определено време и др.
4.3. Методи за осъществяване на двигателната дейност
4. 3. 1. Методи за обучение
Чрез методите за обучение се овладяват знания, формират се двигателни умения и навици в учебния процес по физическо възпитание.
Според предназначението си те се разделят на словесни,
нагледни и практически.
1. Словесни методи.
Чрез тях се ръководи непосредственото изпълнение, дават се знания, осигурява се ред и дисциплина. Най-често използваните словесни методи в урочната и извънурочната работа по физическо възпитание са:
•
Разказ
- представлява последователно и
логично изложение на факти и явления в тяхното развитие. Много подходящ за деца от предучилищна и начална училищна възраст.
За да мобилизира учениците разказът трябва да бъде жив и емоционален, да не отнема излишно време от общия ход на урока като умело се съчетава с двигателната дейност и планираните паузи;
•
Беседа
. Беседата е форма на общуване между учител и ученици чрез въпроси и отговори. Тя може да бъде преднамерена
(учителят цели в хода на беседата да даде нови знания или да провери знанията на учениците) и непреднамерена (възниква в хода на урока при по-голяма активност от страна на учениците);
•
Обяснение
. Обяснението е подходящ метод във всички степени на обучение. То трябва да бъде кратко, точно и достъпно като разкрива същността на упражненията и дава най-пълна

74
представа за изучаваното действие;
•
Описание
. Описанието дава основния механизъм на движението и трябва да отговори на въпроса: “Как да се изпълни упражнението?”. По съдържание то е кратко, лесно разбираемо от учениците и много подходящо в етапа “начално разучаване”.
•
Указание
. Указанието служи за отстраняване на допуснатите грешки, за концентрация на вниманието, за правилно изпълнение на разнообразната двигателна дейност от учениците.
То може да бъде много лаконично като се използва както преди,
така и по време на изпълнение на упражнението.
•
Разпореждане и команда.
Разпореждането е кратко,
като се произнася с повелителен тон. Подходящо е за децата от предучилищна и начална училищна възраст. Например: “Обърнете се с лице към прозорците”.
Командата има точно определено съдържание, отредено й в строевия устав. Състои се от предварителна и изпълнителна част,
произнесени с повелителен тон, например “ходом-марш”, “Наляво!”.
Разпореждането и командата са основни методи за ръководене дейността на учениците по време на урока.
2. Нагледни методи.
Тази група методи се основава на непосредствените усеща- ния и възприятия. В практиката се използват следните методи:
•
Непосредствено показване (демонстрация)
- изгражда представа за упражнението и активизира мисловните процеси.
Упражненията се демонстрират цялостно или по елементи в зависимост от задачите на урока. Първо, упражнението се показва в нормален темп, а след това ако е необходимо - забавено, съчетано със спиране и с фиксиране на възлови моменти;
•
Статична демонстрация
- същността й се състои в показване на елементи на движението с помощта на снимки,
схеми, рисунки и диапозитиви;

75
•
Динамична демонстрация
- при нея движенито се представя в неговото развитие чрез видеозаписи. Това позволява да се фиксират отделни моменти, а също така и да се променя темпа, което допринася за по-доброто осмисляне на сложните движения.
•
Демонстрация с макети
- този вид демонстрация допълва предтавата за движението като се доуточняват пространствените, времевите и силови характеристики на движението. Ориентирите които може да се ползват, са зрителни,
слухови и тактилни. Например: за да се постигне желаният ъгъл при хвърляне на малка плътна топка може да се хвърля над опънато въже, или коляното трябва да се изнесе максимално нагоре при пляскане с ръце или сигнал на свирка.
3. Практически двигателни методи
Методите в тази група са свързани с непосредствената двигателна дейност на обучаването. Те са:
•
Цялостен метод.
Цялостният метод се използва при фи- зически упражнения с проста структура и при сложни двигателни действия, неподлежащи на разчленяване. Подходящ е за деца от предучилищна и начална училищна възраст. След показване и обяснение на упражнението се пристъпва към цялостното му изпълнение. Методът може да се прилага във всички етапи на обучението по физическо възпитание.
При разучаването на по-сложни упражнения, обаче, е необходимо да се създадат облекчени условия.
Трябва последователно да се концентрира вниманието върху различните фази, като се започне от онази, която има решаващо значение за изпълнение на упражнението (например при скоковете това е моментът на отскока). Ако е възможно опростяване на упражнението, то трябва да става чрез пропускане на всички несъществени подробности от него,
а не по пътя на разчленяването. При необходимост могат да се използват

76
помощни технически средства (например трамплин, лонжи и др.),
ориентири (тласкане на топка над въже) и имитационни упражнения.
Методът изисква много добра предварителна подготовка на учителя. Той трябва да посочи най-същественото от двигателното действие, което предстои да се изпълнява.
•
Разчленен метод.
Той се използва при разучаване на сложни двигателни действия, които могат да се разчленят на отделни части, без да се измени характера на упражненията.
Същността на метода се състои в това, че сложното упражнение се разчленява на няколко по-прости съставни движения, които се разучават поотделно.
Последователността на изучаване на отделните части от цялото може да бъде различна: в реда, съответстващ на действителния ред на разположение на тези части в цялото упражнение; в относително произволен ред, но с отчитане на педагогическото правило “от по-простото към сложното”; в съответствие с правилото “от главното към второстепенното”.
Към този метод може да се прибягва в различни етапи на обучението, даже когато цялостното упражнение се владее много добре.
Едни от най-подходящите средства при използване на разчленения метод са специално-подготвителните и имитацион- ните упражнения.
•
Игрови метод.
Игровият метод е основен метод за децата от предучилищна и начална училищна възраст. Базира се на методическите особености на игровата дейност, което не означава,
че е свързан с конкретна игра. Същността на игровия метод се състои в това, че вместо точно определено упражнение, на учениците се поставят по-общи двигателни задачи, които предполагат спонтанна изява на изучени преди това упражнения.
Той се характеризира с изборност в действията, наличие на сюжет,

77
определени правила, постоянна изменчивост на ситуациите,
стремеж за постигане на определена цел от страна на учениците чрез проява на съобразителност, ловкост и др. По време на играта възникват редица положителни емоции и
се изграждат положителни нравствени качества като другарство, взаимопомощ,
упоритост, колективизъм и т. н
Всичко това доказва комплексното въздействие на игровия метод върху обучаваните. За съжаление, обаче, възможностите за точно определяне на дозировката и натоварването са ограничени.
С голям успех игровият метод се прилага във всички възрастови групи и във всички части на урока по физическо възпитание, а по отношение на етапите на обучение - предимно в етапа на затвърдяване и усъвършенстване.
•
Състезателен метод.
Същността на състезателния метод се състои в строгата и точна регламентация при изпълнението на всяко двигателно действие. Той се прилага само при упражнения, които са вече изучени и се владеят добре поне по отношение на основния механизъм на движението, т.е. в етапа на затвърдяване и усъвършенстване.
Чрез състезателния метод се постига високо функционално натоварване в условията на повишена емоционалност. Той дава добра възможност за изява на учениците. Способства за развиване на техните двигателни и морално-волеви качества.
Най-съществените особености на състезателния метод са съпоставянето силите на учениците, борбата за първенство и стремежът за постигане на най-висок резултат. Във връзка с това се използват следните разновидности на метода: *за най-добро качествено изпълнение на зададено упражнение; *за постигане на най-висок резултат (може да бъде личен или колективен); *за класиране (например “Кой е най-бърз?”).
•
Помощно-двигателен метод.
Когато чрез цялостен или разчленен метод не може да се постигне изпълнение на дадено

78
упражнение, се прибягва до помощно-двигателния метод.
Същността му се състои в това, че учителят или ученикът оказват непосредствена помощ при изпълнението на упражнението. Целта на тази помощ е да се създаде по-пълна представа и по-точно да се възприемат пространствените и времевите характеристики на движението. Най-често той намира приложение при изпълнение на гимнастически и лекоатлетически упражнения. Ползването на ориентири и звукови сигнали, които ограничават движението, показват вярната посока и правилния ритъм, улесняват процеса. При приложението на метода се разграничават следните три методически прийома:
- фиксация
- извършва се фиксиране на правилното положение на тялото и на неговите части в изходното положение или в определени възлови моменти от цялото упражнение;
- съпровождане на движението - учителят с ръцете си непрекъснато подпомага изпълнението на дадено движение, като улеснява правилното изпълнение;
- поддържане
- прилага се за да се запази равновесието или да се разбере как се изпълнява упражнението.
За да се използва пълноценно помощно-двигателния метод,
необходимо е добре да се владее техниката на изучаваното упражнение от страна на учителя или определения ученик.
4. 3. 2. Методи за организиране на двигателната дейност
Подборът на подходящи методи за организиране дейността на учениците в урока предопределя ефективността му и постигането на голяма двигателна активност от всички ученици.
Основните признаци, които характеризират тази група методи са:
брой на упражненията, диференциране на задачите, вид на упражненията, ред за изпълнението им и протичане. В зависимост от различното комбиниране на посочените основни белези могат

79
да бъдат разграничени следните методи: фронтален, групов,
посменен, станционен, кръгов и индивидуален.
1.
Фронтален метод.
При фронталния метод всички ученици по едно и също време изпълняват едно и също упражнение. Учителят ръководи целия клас, точно дозира времето за работа и почивка и създава условия за висока плътност на урока. Организацията на работа е ясна и проста.
Методът успешно може да се използва както в
подготвителната (например при комплекса от общоразвиващи упражнения), така в основната (при разучаване на хоро) и в заключителната част на урока (при изпълняване на разхлабващи и дихателни упражнения). Фронталният метод се прилага във всички етапи на обучение. Той има следните разновидности:
учениците изпълняват упражнението едновременно на място, в движение един след друг и като се движат в обща група.
Фронталният метод успешно се използва и за развиване на основните двигателни качества. Съществен негов недостатък е невъзможността за прилагане на диференциран и индивидуален подход.
2. Групов метод.
При този метод класът се разделя на няколко групи. Всяка група застава до предварително посочено място или уред за изпълнение на съответното упражнение. След време определено от учителя групите организирано сменят местата си и това продължава докато всяка група премине през всички упражнения.
Всяка група се занимава като самостоятелна структурна единица,
като изпълнението на съответното упражнение може да бъде едновременно, посменно, поточно или единично. Това зависи от наличната материална база и от характера на упражнението.
Упражненията се подбират така, че да осигурят разностранно въздействие върху организма на занимаващите се, като едно от

80
тях може да бъде за начално разучаване. Това предопределя и по- голямото внимание на учителя към тази група, което разбира се не го освобождава напълно от контрол над останалите групи.
Груповият метод с успех се използва във всички етапи на обучение. Най-често приложим е в основната част на урока при упражнения от раздела гимнастика и лека атлетика.
С оглед повишаване плътността на урока и избягване на големи паузи при отделните упражнения, могат да се поставят допълнителни задачи. Обикновено това са прости по форма, лесно изпълними и не създаващи трудности упражнения, с цел подпомагане овладяването на нови двигателни навици, активен отдих или развиване на основните двигателни качества.
Прилагането на допълнителни задачи в рамките на груповия метод може да стане при всяка отделна група, ако нейното основно упражнение не е за начално разучаване.
3. Посменен метод.
При този метод класът се разделя на няколко смени, в които учениците от една смяна изпълняват едно и също упражнение едновременно. Останалите ученици наблюдават, пазят или оказват помощ. Броят на смените и броят на учениците в една смяна зависи от наличните условия и от поставената за решаване задача.
Не се препоръчва формирането на смени с по-малко от 4 ученика.
Методът се прилага, когато няма достатаъчен брой уреди за всички ученици, игралното поле е малко или упражнението е трудно и изисква пазене. Например първа група изпълнява тилна стойка, а втора оказва помощ като фиксира положението на краката. Най-често посменният метод се използва в основната част на урока при начално и задълбочено разучаване на гимнастически и лекоатлетически упражнения, елементи от спортните игри и плуването. Прилагането му е свързано с изчакване на ред и ако броят на смените е неоправдано голям това понижава моторната плътност и ефективността на урока. При две

81
смени максималната плътност е около 50 %, а при 6 пада на 20 %.
4. Станционен метод.
Характеризира се с това, че целият клас се движи в колона по един и всеки ученик изпълнява последователно упражненията на отделните станции. Всички упражнения, които трябва да се изпълнят и пътят, който изминават учениците между отделните станции се нарича станционна комбинация.
Според условията се подреждат една или две станционни комбинации от предварително разучени и добре усвоени упражнения (от 6 до 10 на брой). Класът преминава от 2 до 4 пъти през станционната комбинация като основната задача, която се преследва е затвърдяване и усъвършенстване на различни двигателни умения и навици.
Методът се прилага в основната част като дава възможност в един урок да се включат всички изучени от даден раздел на учебната програма упражнения. Продължителността на една станционна комбинация е между 2 и 6 мин.,
с паузи между отделните повторения от 30 секунди до 2 минути.
5. Кръгов метод.
Основната задача на кръговият метод е комплексното развиване на двигателните качества. Той се характеризира с това,
че всички ученици от класа са разпределени в групи - от 3 до 8.
Всяка група се състои от 4 - 6 ученика, които изпълняват различно упражнение. Упражненията са предварително разучени, прости по форма, лесно изпълними, но с подчертано функционално въздействие. Броят на упражненията е равен на броя на групите.
Всяко упражнение се повтаря многократно в една серия, дава се кратък отдих и се преминава към следващото упражнение.
Учениците в отделните групи се упражняват едновремено. Всяка група преминава през всички упражнения. Натоварването и

82
почивката са регламентирани точно. Те се регулират с броя на упражненията, включени в кръговото занимание, с тяхната трудност, с дозировката на изпълнение, с интензивността на упражняване, с големината на почивките и с времето, определено за преминаване на целия кръг. Популярни са следните варианти:
*изпълнение на упражнението определен брой пъти; *за определено време (от 15 до 30 сек.) с индивидуален темп;
*максимален брой повторения за определено време.
Провеждането на кръгово занимание изисква сериозна предварителна подготовка, която включва демонстриране и обясняване на упражненията за всяка група поотделно и показване посоката на придвижване. Най-удачното му място е във втората половина на основната част на урока с продължителност 6
- 8 минути.
6. Индивидуален метод.
Същността на този метод се състои в индивидуалната работа на учителя с определен ученик. Обект на такъв подход са напредналите или изоставащите ученици. В урока по физическо възпитание той е трудно приложим. Подходящ е при занимания по лечебна физкултура и в спортните секции.
4. 3. 3. Методи за физическо натоварване
Оптималното въздействие върху организма на учениците и повишаването на функционалните им възможности зависи от доброто владеене и правилното прилагане на методите за натоварване.
Предвид физиологичното развитие и особеностите на децата от различните възрасти при осъществяване на разнообразните форми на работа по физическо възпитание трябва да се спазват следните изисквания:
*да не се прилагат максимални натоварвания; *да се осигури всестранно развитие на всички качества; *най-рационално да се използва ограниченото време за

83
работа; *натоварванията да бъдат съобразени с възрастта като се потърси съответната мотивация.
В училищното физическо възпитание най-често използваните методи за натоварване са:
равномерният,
повторният,
променливият и интервалният. В зависимост от характера на натоварването те се разделят на методи със стандартно натоварване и с променливо натоварване, а в зависимост от почивката - на прекъснати и непрекъснати.
1. Равномерен метод.
Същността на равномерния метод се състои в това, че натоварването се прилага еднократно (без прекъсване) и изпълнението е предимно с еднаква интензивност. В зависимост от продължителността и интензивността се разграничават следните разновидности на метода:
а/
кратковременно изпълнение на упражнението с
максимална интензивност
- прилага се при развиване на качеството бързина (например - бягане на 30 или 50 м.);
б/
продължително изпълнение на упражнението с умерена интензивност
- прилага се при развиване на качеството издържливост (например - непрекъснато бягане на 1000 м с малка интензивност). Тази разновидност на равномерния метод се прилага при цикличните упражнения като бягане, плуване,
колоездене и се отличава със стабилизирането на пулса около 140
уд/мин.
2. Повторен метод.
При този метод едно и също упражнение се повтаря неколкократно, като интензивността се запазва на приблизително еднакво равнище. Отличителен белег на метода е прилагането на пълна почивка между изпълненията, която осигурява почти пълно възстановяване на работоспособността преди всяко ново повторение.
Методът е прекъснат по отношение на натоварването.

84
Използва се най-често за развиване на бързина и скорстно-силови качества. Например 4 х 30 м с максимална скорост или 4 серии с по 10 отскока с два крака).
3. Променлив метод.
Този метод се отличава с еднократно и непрекъснато изпълнение на упражнението, като успоредно с това се изменя и интензивността. Тези изменения са както по посока на повишаване, така и по посока на понижаване. Вариантите се обуславят от конкретната задача. Най-популярни са следните разновидности:
а/ непрекъснато повишаване на интензивността;
б/ непрекъснато намаляване на интензивността; в/ вълнообразно редуване на изпълнения с по-висока и с по-малка интензивност.
Променливият метод премахва еднообразието и
монотонността. При него в отделни моменти се наблюдава както аеробен, така и анаеробен режим на работа.
4. Интервален метод.
Характерно за метода е, че едно и също упражнение се повтаря неколкократно с приблизително еднаква интензивност и непълен интервал за почивка. Всяко следващо изпълнение започва преди да е настъпило пълно възстановяване. Оказаното по този начин въздействие е по-силно и времето за почивка се планира точно. Чрез метода се развива издържливост и силова издържливост. Предвид характеристиката му в предучилищна възраст не се използва, а в начална училищна - рядко. Разликата между този метод и
повторния се свежда само до продължителността на почивката.
5. Комбиниран метод.
Някои автори разглеждат комбинирания метод като равнозначен на кръговия. (вж. Попов, 1989, с. 48).
В първия случай този метод може да се прилага като метод за развиване на двигателните качества, а във втория - като метод за организиране двигателната дейност на учениците (вж. 4. 3. 2.)

85
Същността на комбинираният метод се състои в това, че се използва комплекс о няколко упражнения, които са познати и с подчертано функционално въздействие. При него интензивността,
продължителността на упражняването и на почивката не могат да се дефинират отчетливо и на практика се стига до съчетаване от особеностите на повторния, интервалния и променливия методи.
4. 4. Методи за проверка и оценка
Проверката и оценката на резултатите от обучението по физическо възпитание са важна съставна част от цялостния учебен процес. Те имат не само контролни, но и обучаващи и възпитаващи функции. В хода на проверката се получава информация за достигнатото развитие на моториката и за нивото на физическата дееспособност на учениците. Обект за проверка и оценка по физическо възпитание са:
техниката на изпълнение на различните физически упражнения; количествените резултати;
знанията, свързани с физическите упражнения и уменията те да се прилагат.
В урочната работа се използват следните методи: устно препитване, контролно изпълнение, измерване показателите на физическа дееспособност,
покриване на нормативи и
педагогическо наблюдение.
1. Устно препитване - чрез този метод учителят проверява знанията на учениците, свързани с физическите упражнения.
2. Контролно изпълнение - методът позволява на учителя да установи в каква степен ученикът е овладял изучаваното упражнение.
3. Измерване показателите на физическа дееспособност - същността на метода е да се установи точен количествен резултат
Измерват се постиженията в упражнението 50 м. гл. бягане, скок на дължина от място с два крака, хвърляне на малка плътна топка и др. На постигнатите резултати в секунди, метри, кг и др.
съответстват точки, разработени в оценъчни таблици.

86 4. Покриване на нормативи - при този метод не отчитаме точен количествен резултат, а дали достигнатото ниво е достатъчно по определени критерии. Оценката е изпълнил или неизпълнил норматива.
5. Педагогическото наблюдение - с този метод учителят проверява степента на овладяване на двигателните умения и навици. Въз основа на опита си, прави качествена оценка на изпълнението, която има субективен характер. Прилага се при различните игри, където няма възможност всеки ученик да изпълни самостоятелно упражнението.
Регистрираните постижения и оценките трябва незабавно да бъдат съобщавани и обсъждани с учениците. Така ще се осъществи тяхната възпитателна и обучаваща функция.
4. 5. Методи за интензификация на учебния процес
Интензификацията на учебния процес е една от най-важните задачи на социално-педагогическата дейност. Тя изисква добре да се познават отделните подходи и логически да се използват в учебната дейност.
Двигателната дейност също се усвоява с помощта на такива съвременни методи,
каквито са:
проблемното обучение,
програмираното обучение,
интелектуализацията,
индивидуализацията и диференциацията.
4.5.1. Проблемно обучение по физическо възитание
При проблемното обучение новите знания се дават във вид на учебна задача, която подтиква обучаваните към активна творческа дейност за нейното решаване. Създава се познавателна потребност, чието възникване е провокирано от появата в урока на проблемна ситуация.
Това е такава ситуация в учебния процес,
която предизвиква интелектуално затруднение у ученика в момента, когато той осъзнава учебния проблем и чувства недостиг

87
на знания, с помощта на които да го реши. Следва създаването на т. нар. познавателни потребност и активност. В резултат на самостоятелни сравнения,
съпоставяния и
опровергавания ученикът стига до истината, което му носи удовлетворение. А
усвоените по този начин знания оставят по-трайни следи в съзнанието и са по-полезни в бъдещата му дейност. При репродуктивното обучение новите знания се дават на учениците в готов вид, а при проблемното обучение е задължително да са налице следните условия:
*наличие на известен минимум от усвоени знания и двигателен опит; *активна познавателна и интелектуална дейност на ученика; *висока усвоеност на методите за мисловна дейност.
Другият важен елемен на програмираното обучение е проблемната ситуация. За нейното създаване и възникване на познавателна активност специалистите посочват следните методически изисквания:
*сблъскване на учениците с жизнените факти, които изискват теоретични обяснения; *създаване на ситуация чрез организиране на практическа работа; *подготовка на учениците да анализират явленията; *формиране на хипотези и организиране на изследване, за да се създаде проблемна ситуация;
*подготовка на учениците за съпоставяне и
противопоставяне, в резултат на които възниква познавателна трудност;
*използване на възникналите познавателни затруднения за активизиране на мисловните процеси у учениците чрез подтикването им към предварителни обобщения.
Познавателната дейност в учебния процес по физическо възитание е свързана с двигателната активност. Съчетаването на тези два вида дейност води до ефективно обучение. Могат да се посочат много примери, но като че ли най-показателно е разучаването и усъвършенстването на подвижни, спортно- подготвителни и спортни игри, където правилата и тактиката най- добре се усвояват при повишена познавателна активност в

88
условията на изобилстващите проблемни ситуации.
Възникването на проблемни ситуации може да стане и спонтанно при изпълнине на двигателни действия. Особено полезни са тези игри, с които се преодоляват различни препятствия, като условието е това да става за най-кратко време и при целесъобразна последователност. Учителят поставя задачата,
а учениците сами определят последователността за изпълнението й.
С нарастване на възрастта и с обогатяване на арсенала от сформирани двигателни умения и навици задачите, поставени пред учениците трябва да се усложняват. Това може да се прави в следните посоки: подбор на упражнения за разгряване на определени мускулни групи; изпълнение на общоразвиващи упражнения или упражнения за развиване на двигателните качества; намиране на най-краткия път и с най-малко усилия за изпълнението на дадено движение; търсене на ориентири за правилното насочване на движението при хвърляне, бягане и др.
4. 5. 2. Програмирано обучение
Идеята за поетапното изграждане на действията лежи в основата на програмираното обучение. Тази поетапност намира израз в алгоритмите. Алгоритмите в обучението представляват точни предписания за изпълнение на определена система от операции в строга последователност. Това дава възможност на всеки обучаващ се да усвоява задачите, като използва толкова време, колкото му е необходимо, преминавайки през повече или по
-малко стъпки до крайното решение.
При работа с програмиран материал е задължителна следната схема: информация, операция, обратна връзка, контрол и инструкция за по-нататъшна работа. Трябва да се спазват и специфичните принципи на програмираното обучение: *
принцип на малките стъпки; * принцип на непосредствената проверка;

89
*принцип на активното реагиране; *принцип на оценяване и коригиране на програмите.
Известни са три вида програмиране - линейно, разклонено и с външно машинно управление.
1. Линейно програмиране. Този начин изисква много точно и логично подреждане на учебния материал. Основава се само на външната - права информация.
Ученикът усвоява учебния материал на строго определени дози, без да търси обратна информация за това до колко е успял.
Като пример за линейно програмиране по физическо възпитание може да се посочи изработването на блок-схеми, където в линейна последователност са застъпени отделни упражнения в
съответствие с етапите на обучението и структурата на двигателното действие.
Този вид програмиране е най-елементарен. Сериозен негов недостатък е лишаването на ученика от творческо търсене.
2. Разклонено програмиране. При него в зависимост от нивото на своята подготовка учениците изминават различен път за достигане на крайния резултат.
Учебният процес се индивидуализира по теми и съдържание. При допускане на грешки на ученика се предлага допълнителен материал за усвояване.
Разклонените програми са най-подходящи за обучението по физическо възпитание.
3. Програмиране с външно управление. То предполага самостоятелно усвояване на учебния материал с помощта на обучаващи устройства, подчинено на обратната информация.
Дейността на учителя се заменя от сложни електронни устройства.
Този вид програмиране е неприложим в обучението по физическо възпитание.
Ръководството на учебната дейност при програмираното обучение се осъществява по програма. Именно програмата посочва на ученика какво трябва да знае и как трябва да постъпи,

90
за да постигне резултат. Това означава, че при изработването на алгоритми по физическо възпитание е необходимо да се направи подробен биомеханичен анализ на упражнението, да се определят основните моменти и детайлите в техниката, да се набележат методите на познавателната и двигателна дейност, да се подберат конкретни въпроси за анализ, обобщение, съпоставяне, характера на натоварването в брой, време и форма за достигане на съответен физиологичен ефект. Трябва да се спазят още и следните условия:
1. Да се ограничат основните елементи на знанията,
уменията и навиците на конкретното двигателно действие;
2. Учебният материал логически да се разчлени и точно да се подреди, съобразно етапите на обучение;
3. Да се определи точно изходното и крайното състояние;
4. Да постъпва достатъчно изходна информация от всеки ученик, която да позволява управляване на обучението.
5. Предварително да се предвидят възможните грешки и даването на допълнителни указания в тази връзка.
Алгоритмичното предписание е свързано с разработването на:
- програма на учебното съдържание - това са логически разчленени и структурно подредени знания, умения и навици;
- програма на познавателната дейност - трябва да съдържа насочващи въпроси и двигателни задачи с определени изисквания;
- програма на управляващата дейност на учителя, т.е. готови правилни отговори и специални физически упражнения за сравняване, разясняване и коригиране на грешките.
По физическо възпитание е необходимо всеки алгоритъм да съдържа и следните задължителни указания за ученика:
*какво да се изпълни - учебно съдържание; *защо да се изпълни - осмисляне на задачата; *как да се изпълни - път за осъществяване; *как да се контролира усвояването.

91
Положителна страна на програмираното обучение е, че конкретизира дидактическите принципи изразени в:
*логическо разчленяване на учебния материал на части; *всяка част се усвоява съзнателно; *към всяка следваща порция се преминава,
след като е усвоена предишната; *ученикът усвоява знанията самостоятелно; *всеки ученик работи според подготовката си и може да прояви творческа активност.
Недостатъците на програмираното обучение са:
1.
Съкратено е словесното общуване между учител и ученик и така се ограничава изграждането на убеждения и мироглед.
2. Намалени са възможностите за по-висока степен на самостоятелност и творческо търсене, поради точното спазване на алгоритмичното предписание.
3. Учебнят процес придобива личен характер, всеки ученик работи сам.
4. 5. 3. Интелектуализация, индивидуализация и диференциация в учебния процес по физическо възпитание
Същността на интелектуализацията включва интелектуална- та изява на човека в неговата непосредствена практическа дейност и въвеждането на машини с оглед да се повиши ефекта от труда.
В
областта на физическото възпитание и
спорта интелектуализацията се свързва с опознаване двигателните възможности на човека за изграждане на всестранно-развита личност.
В
непосредствения учебно-възпитателен процес интелектуализацията предполага творческа активност,
стимулираща съзнателно отношение и непосредствено участие на ученика в контрола и оценката на собствените двигателни

92
действия.
По физическо възпитания тя се проявява в:
*опознаването на собствените движения и възможности на организма;
*ефективното усвояване на нови физически упражнения и двигателни действия; *изграждането на умения и способности за самостоятелно прилагане на физическите упражнения в ежедневието, трудовата дейност и отдиха.
В
областта на високото спортно майсторство интелектуализацията се свързва и с използване на компютърна техника за получаване на срочна и обективна информация както по отношение на качеството на движението, така и на промените,
протичащи в организма в резултат на движенията.
Успеваемостта на обучението може да се повиши като се подберат най-подходящите методи и
форми за неговото диференциране според индивидуалните особености на учениците.
За целта трябва добре да се познават морфологичните и функционалните особености на обучаваните, нивото на тяхното физическо развитие и дееспособност. Не без значение са и мотивите, а също така предварителната нагласа и интерес на ученика към заниманията с физически упражнения и спорт. В
процеса важно значение имат знанията, уменията и способността на ученика да възприема и осмисля новите упражнения.
Актуалността на проблема за индивидуализиране и
диференциране на обучението се определя от необходимостта да се търсят най-късите пътища за осъществяване целта и задачите на физическото възпитание.
Чрез индивидуализиране и
диференциране на обучението може да се реализира такова психическо и физическо развитие, при което обучението да бъде водещо, а не да следва развитието на индивида.
Индивидуализацията изисква такъв подход при обучението,
който непрекъснато да отчита индивидуалните особености на ученика, а диференцирането определя учебното съдържание по обем, интензивност, сложност и вид и е съобразено с

93
индивидуалните особености на индивида.
В съвременните условия индивидуализирането на обучението в
училище е
педагогически неоправдано. То все още е
практически трудно осъществимо и
икономически нецелесъобразно.

94

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: