Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

95
правилното и
хармоничното физическо развитие на подрастващите, развиването на основните двигателни качества,
формирането на определени двигателни умения и навици, а така също и създаването на потребност от системни занимания с физически упражнения, спорт и туризъм
5. 2. Знанията, двигателните умения и навиците в учебния процес по физическо възпитание
Обучението по физическо възпитание има приоритетна цел да въоражи учениците с определени знания, умения и навици.
Първото и най-важно условие за съзнателното участие на обучаемите в процеса на физическото възпитание е да получат определени знания относно целите и задачите му, устройството,
развитието и закаляването, изпълнението на физическите упражнения и тяхното непосредствено въздействие върху организма на човека.
Обемът от знания, които трябва да овладеят занимаващите се с физически упражнения са посочени в учебните програми по физическо възпитание. Задача на учителя е с всяко занимание или урок те да се обогатяват.
Знанията са закодирани в паметта понятия и представи за физическата култура като цяло и физическите упражнения в частност. Те могат да се класифицират в четири групи:
1. Елементарни знания, за описание и терминуване на физическото упражнение (и. п.; отскок; мах; опора; вис и т. н.).
2. Знания за цялото двигателно действие, за неговата техника, условия за изпълнение, въздействие на упражнението и приложение.
3. Вътрешнопредметни знания - отнасят се до методиката,
хигиенните изисквания и др.
4. Междупредметни знания - резултат са на интеграционни връзки с други науки.

96
Водеща в процеса на обучение по физическо възпитание е познавателната дейност на обучаемия. Познанието в учебния процес по физическо възпитание е интелектуална дейност със специфичните психични елементи на умствената дейност. Като категория на мисленето познанието в учебния процес по физическо възпитание има своя философска основа. По пътя на усещанията и възприятията с помощта на мисловните операции на анализ, синтез, съдържание, умозаключение и т. н. децата си изграждат понятия и представи за съответните двигателни действия. Усещанията, чувствените възприятия и представите са само първи етап или стадий на познание. След това следва друг, на по-висока степен, когато по пътя на мисленето се установяват определени връзки между предметите и явленията въз основа на получените впечатления и представи.
Знанията по физическо възпитание са общи, свързани със същността, ефекта и закономерностите на тази дейност, и специални.
На второ място процесът на обучение по физическо възпита- ние трябва да съдейства за създаването и непрекъснатото усъвършенстване на най-разнообразни двигателни умения и навици, с помощта на които занимаващите се да могат да постигнат оптимални (за всеки ученик) спортни постижения и да се подготвят за пълноценна реализация в професията и отбраната на родината. Изграждането и усъвършенстването на двигателните навици е в тясна зависимост от развитието на двигателните качества и функционалните възможности на отелните органи и системи на човешкия организъм.
Обучение в двигателни действия

97
формиране изграждане на висш тип на двигателно двигателен двигателно умение навик умение придобиване на специални знания
Фиг. 5.
Умения. Според редица автори двигателното умение е при- добита способност за неавтоматизирано, съзнателно управляване на движенията въз основа на натрупания двигателен опит и знания
(вж. Гаврийски, В., 1993, с. 71 - 75) В практическата дейност се проявяват два вида умения:
1. Умения, които се развиват в началния стадий при овладяване на техниката на физическите упражнения, когато движението се изпълнява правилно в общи линии с активно целенасочено внимание на ученика.
2. Умения да се извършва двигателна дейност, свързана с неочаквано възникнали двигателни задачи в сложна и бързо изменяща се обстановка на игровата ситуация, при единоборство с противник и други.
Характерна черта на този вид умения е тяхната гъвкавост и творческо използване. Те никога не се автоматизират напълно и не придобиват стандартен характер,
представляват по-висш етап в двигателната дейност на човека и се наричат висши умения.
Двигателен навик. Според В. Гаврийски двигателен навик не е най-подходящия термин. В него има елементи на пасивност и липса на целенасоченост. Той изтъква, че малко по-подходящи са сръчност и умения, но най-точен е английският термин motor skills,
за който няма съответен български превод. Във физиологията специалистите са приели понятието
“двигателни координации”
, но добавят в
скоби двигателни навици.
Изграждането на двигателните координации е резултат от създаване на сложни

98
условно-рефлекторни връзки и отношения между различни сетивни моторни центрове в главния мозък при системно упражняване. Този целенасочен процес винаги започва с активната дейност на различни сетивни системи и завършва с координираното съкращение на голям брой скелетни мускули.
Различните движения имат специфични особености, които поставят определени изисквания при обучението, респективно при създаването на съответните двигателни навици. В теорията съществуват опити за механичното им изравняване на базата на единотипния механизъм на създаваните условно-рефлексорни нервни връзки. Видният руски физиолог Н. А. Бернщейн възразява срещу стандартната представа за двигателния навик като верига от еднообразно създадени условни двигателни рефлекси. Той се обявява срещу обяснението на механизма на “утъпкване на временните връзки” чрез монотонно повтаряне на поредицата - сигнал - подкрепяне, както и срещу понятието динамичен стереотип.
Цялата диалектика на развитието на двигателния навик,
казва Бернщейн, се състои в това, че “ ... там където има развитие,
там всяко следващо изпълнение е по- добро от предишното, т.е. то не го повтаря”. Според него всъщност упржняването е повторение без повторение (вж. Бернщейн, Н. А., 1966).
Способността да се реализират целенасочени координирани движения има условно-рефлексорна същност,
зависи от сигнализацията на външната среда и се осъществява чрез функ- циите на различни двигателни центрове в централната нервна сис- тема. Двигателният навик следователно представлява индивидуал
-но придобита форма на двигателна реакция, създадена чрез сис- темно и целенасочено упражняване по механизма на временните нервни връзки при наличие на пръстеновидна регулация.
В. С. Фарфель във връзка с понятието двигателен навик разграничава следните разновидности:

99
- двигателни привички - движения, които се извършват автоматично, но не са били предмет на специално обучение.
Появяват се спонтанно, без активно участие на съзнанието напр. - почесване, поглаждане по косата и други;
- двигателни умения - характеризират се със своята целенасоченост. Резултат са на системно и съзнателно обучение с оглед постигане на най-съвършено изпълнение на поставената цел. Обучението в двигателни умения е свързано с активното участие на съзнанието и с активна психомоторна дейност (вж.
Фарфель, В. С., 1977).
Новото движение, обаче, изисква активно напрежение на съзнанието само до определена степен на усвояване - след започване на движението, постоянният контрол на съзнанието постепенно отслабва. В резултат на многократно повторение и стабилизиране на временните връзки двигателното умение се превръща в двигателен навик. По-нататък навикът придобива свойства, каквито има и привичката. Разликата между двете понятия е тази, че привичката не винаги е целесъобразна, а навикът винаги е насочен към постигане на някаква цел. Той е резултат на предварително съзнателно обучение за придобиване на ново двигателно умение.
Като краен резултат двигателният навик представлява автоматизирано двигателно умение
(двигателен автомат),
създаден в резултат на системно обучение и на многократно повторение на определено движение.
При създаване на нови двигателни условни рефлекси и комплекси от рефлекси (двигателни навици) при човека основно значение има словесната сигнализация. Чрез словото се изгражда първоначалната структура на двигателната реакция. След това с помощта на обратната информация се осъществяват корекции в структурата на движението.
Сложният психомоторен процес на създаване на двигателен

100
навик е различно продължителен и в повечето случаи изисква многократно повторение и подобрение. Но този процес може да протече и бързо, т.е. едно ново движение може да се усвои още от първия или втория опит за изпълнение. Известно е, че повечето деца се нуждаят от продължително упражнение, за да могат да подкарат велосипед, но има и такива деца, които щом седнат на седлото, без да слушат обяснението на този, който ги учи, тръгват с велосипеда незабавно и умело.
Всичко до тук доказва, че усвояването на нов двигателен навик е непрекъснат процес. Той започва и протича плавно и постепенно и
при различните индивиди има различна продължителност - при по-надарените изучаването на нови движения може да стане много по-бързо. За съжаление, при повечето обучаващи се, създаването на двигателните навици изисква продължително време, голям брой повторения и непрекъснати корекции. Ето защо този процес се разделя на етапи или фази. Това разделяне, разбира се, е условно и оправдано единствено от дидактична гледна точка, само заради по-доброто изясняване на процеса.
1. Фаза на генерализация - основава се на предполагае-мото разпространение (ирадиация)
на възбуждане в моторните центрове на мозъчната кора. В резултат на това настъпва генерализация на ответните моторни команди към
(- мотоневроните в гръбначния мозък и на съответно увеличаване броя на активизи-раните двигателни единици, отделни мускули и мусукулни групи. Движенията са неточни, груби, често дори неадекватни. Работата на вътрешните органи също не е координирана и не съответства на конкретните условия. Според Н.
А. Бернщейн тази фаза се характеризира със състояние на степенувано фиксиране на ставите на движещия се крайник,
поради едновременно напрежение на повечето околоставни мускули вместо само на необходимите за конкретното движение

101
(вж. Бернщейн, Н., 1966);
2. Фаза на постепенна концентрация на възбуждането във все по-ограничаващи се точки на коровата моторна зона.
Постепенно се отстраняват излишните, паразитни движения чрез засилване на действието на задръжния процес. Това моделиращо действие подтиска активността на ненужните за движението корови нервни клетки,
респективно гръбначномозъчни
(- мотоневрони. Намалява се и прекаленото напрежение в мускулите,
особено в мускулите антагонисти. Постепенно движенията се освобождават от излишни компоненти, стават по-съвършенни и се изпълняват с лекота, точност и елегантност. В тази фаза се постига подобряване координацията на цялостния двигателен акт и двигателният комплекс започва да се изпълнява с видимо облекчение.
3. Фаза на автоматизация - отличава се с напреднала стабилизация на редуването на възбуждане и задържане в моторните корови центрове,
респективно в
броя на активизираните нервни клетки. В резултат на това настъпва все по- висока степен на координация на движенията на включените в активизирани вегетативни системи - дишане, кръвообръщение,
терморегулация и други.
Прогресивно развиващият се процес на усвояване на изучаваните движения води до постепенно облекчаване на волевия контрол над изпълнението. Мисловната дейност започва да се концентрира в друга посока - най-добра тактическа реализация на усвоения двигателен комплекс. Това е сигурен белег, че вече усвоеното и затвърдяващо се движение започва да се автоматизи-ра. Автоматизирането на движенията е разултат на продължител-но упражняване, на системно и целенасочено повторение на поредица от сигнали и съответни мускулни реакции.
Някои автори определят същността на автоматизацията като изработване на план за действие от централната нервна система.

102
Целта е да се освободи съзнанието на занимаващия се, за да може то да се насочи към друга дейност. Когато двигателният акт се автоматизира, движенията могат да се извършват и без участие
(или поне без активно ангажиране) на съзнанието на обучаващия се. Заедно с това съзнанието може да се намесва при протичане на автоматизирания навик, може да го задържи и дори промени, ако това се наложи.
Създаването на двигателни навици, очевидно представлява сложна неврофизиологична дейност, ангажираща голям брой нервни центрове и механизми. Те се обединяват в една саморегулираща се система с няколко субмеханизма. Проучените литературни източници ни подсказват, че всички закономерности при функционирането на тази система все още не са изяснени.
На трето място обучението по физическо възпитание трябва да въоръжава занимаващите се с умения за прилагането на получените знания и навици в ежедневния живот и дейност.
5. 3. Структура на учебния процес по физическо възпитание - етапи на обучението
В процеса на обучението на отделните двигателни действия могат да се разграничат редица относително завършени етапи,
които съответстват на определени фази от формирането на двигателния навик. Условно ги разделяме на три, като различията са както по отношение на педагогическите задачи, така и по методиката на обучение. През първия етап се извършва начално разучаване на двигателното действие, което съответства на стадия да се възпроизведе упражнението в най-обща форма. Вторият етап се характеризира със задълбочено детайлно разучаване.
Извършва се уточняване на двигателното умение, създават се условия за частичното му преминаване в навик. В рамките на третия етап се осигурява затвърдяване и усъвършенстване на двигателното действие, в резултат на което се формира траен

103
двигателен навик.
Тази най-обща схема се конкретизира в зависимост от насочеността на заниманията (за разучаване или за затвърдяване),
от особеностите на изучаваните действия (прости, сложни,
циклични, ациклични и т. н.) и от особеностите на обучаваните
(възрастови, полови, степен на подготовка, интереси и други).
Първи етап - начално разучаване. В него се изгражда умение у децата да изпълняват двигателното действие в най-общи линии.
С оглед физиологичния, психологичния и педагогическия меха- низми през този първи етап се решават следните задачи: създава се зрителна представа и се запознава ученика с новото двигателно действие; дават се знания за основата на техниката; допълва се двигателния опит с нови елементи, нужни за изпълнението.
Разучаването на всяко ново упражнение започва с
демонстрация, обяснения и първоначални опити за изпълнение.
Със специфичните методи на обучение учителят се стреми да изгради цялостна представа за двигателното действие. Включване
-то на повече анализатори в този процес е от решаващо значение.
За целта едновременно с показването, упражнението трябва да се съпровожда със словесни обяснения, които трябва да разкриват причините за закономерностите при изпълнение на движението и да активизират мисловната дейност на учениците. През този етап обяснението трябва да визира основен момент от техниката, което би помогнало на ученика да осъзнае водещото звено на действие- то, трудно уловимо само от наблюдения. Смисълът на тези обяснения е да се изгради по-пълна зрително-двигателна представа за новото упражнение. Увлечението на педагога да дава теоретични знания в този първи етап би било грешка.
Информацията относ-но въздействието на упражнението,
биомеханичния анализ или историческите данни отклоняват вниманието на ученика от основната цел - изработването на конкретен образ за двигателната задача.

104
В образцовото показване, чрез наблюдението на табла,
снимки, кинограми, анализ на собственото изпълнение, ученикът трябва да бъде насочван към откриване чертите на движението и в никакъв случай към детайли от техниката. През този етап започва изработването на тренировъчна основа на движението,
продължава и през следващите етапи.
Децата и учениците допускат груби грешки през този етап,
поради ирадиация на възбудните процеси. При изпълнение влагат по-големи от необходимите усилия. Това води до неточни и некоординирани движения, които учителят се стреми да коригира чрез зрителни ориентири, непосредствена помощ, забавено показване, образни обяснения и други.
Продължителността на етапа зависи от сложността на изучаваното двигателно действие. Така например при ходене,
бягане, провиране, лазене, прекатерване и др. това става в рамките на 1 - 2 занимания или урока, а при по-сложните упражнения (скок на дължина и височина със засилване, хвърляне на малка плътна топка, кълбо и др.) за 3 - 4 и повече часа, като подробното запознаване с тяхната техника става в етапа на задълбочено разучаване.
Втори етап - задълбочено разучаване. Характеризира се с организиране дейността на обучаемите към конкретно и детайлно усвояване на техниката на двигателното действие.
През този етап на обучението се решават следните основни задачи:
децата възприемат в
по-големи подробности закономерностите,
свързани с
правилното изпълнение на изучаваното двигателно действие; уточняват се и се усвояват подробностите, характерни за всеки детайл и фаза; усъвършенства се ритъма на действието; създават се предпоставки за вариативно му изпълнение.
За да се постигнат тези задачи обучаемият трябва да получи известни теоретични знания за двигателното действие, свързани с

105
фазите на движението, неговите компоненти по отношение на времевите, пространствените и силовите характеристики,
условията за изпълнение, правилата, въздействията върху организма и др. Проведени изследвания за определяне обема и съдържанието на специалните знания при обучението в конкретни двигателни действия показват, че начинаещите в етапа на разучаване по-добре усвояват знанията за формата на движенията,
за условията на изпълнението, структурата и фазата на двигателното действие, неговото предназначение и много по- трудно възприемат и осъзнават знанията за компонентите на движението, последователността и детайлите на техниката.
От обект обучаваният през този етап се превръща в субект на обучението. Той започва да наблюдава и да се самонаблюдава при изпълненията, да анализира и контролира собственото изпълнение и това на другарите си, да открива и посочва грешките и начините за тяхното отстраняване. Този процес е ползотворен тогава, когато се базира на информация, подадена от учителя в подходящ момент. Особено внимание трябва да се обръща на индивидуалния подход с използване на допълнителни специални упражнения. За децата от предучилищна и първите класове на начална училищна степен този етап почти се слива с предходния. Това е обосновано от физиологичните и психологическите особености на съответната възраст и на елементарните двигателни действия, застъпени в учебната програма.
Физиологичният механизъм се изразява в концентрация на процеса възбуждане и стабилизиране на временните връзки.
Двигателното действие се изпълнява по-леко и по-точно.
Трети етап - затвърдяване и усъвършенстване.
През този етап усвоеното от детето или ученика умение се автоматизира, което го превръща в двигателен навик. Добре овладените елементи от игрите, гимнастическите и лекоатлети- ческите упражнения се изпълняват без усилия, непринудено, като

106
вниманието се насочва към проследяване, контролиране и коригиране на движенията, към тяхното творческо използване и прилагане.
Процесът на усъвършенстване е особено важен за малките деца и ученици, тъй като промените в морфологичните и функционалните им възможности създават условия за промени в съдържанието на физическите упражнения.
Това е
една непрекъсната и безкрайна верига, свързана с развитието и усъвършенстването на двигателните качества. Подрастващите трябва да усвояват техниката на упражненията във вариативни условия, за да са в състояние да променят своите движения в зависимост от игровите ситуации.
Автоматизирането на двигателния навик не освобождава напълно съзнанието при изпълнение на упражнението. На този етап ролята на съзнанието има предимно контролни функции.
Насочено е към правилното и навременното изпълнение, към корекции и обогатяване на усвоеното движение.
Продължителността на изграждането на двигателните навици се влияе от индивидуалните анатомо-физиологически и двигателни възможности на обучаващите се. В този смисъл в практиката не винаги е възможно да се разграничат отделните етапи на процеса. Най-често те се преливат един в друг.
5. 4. Управление на движенията
Все по-голямо значение за теорията и практиката на физическото възпитание придобива проблемът за управление на движенията на човека.
Управлението на двигателната дейност е продукт на съчета- ването на много фактори. В този смисъл двигателният апарат на човека трябва да се възприема като управляема система, а централната нервна система (ЦНС) - като управляваща.
Когато пред обучаемия се постави конкретна двигателна

107
задача, в него възниква известна програма за действие. Тя се състои в определена последователност на движенията, които трябва да се извършат, за да се реши двигателната задача. Тази програма се изгражда въз основа на миналия двигателен опит, на предишните изпълнения на подобни движения, на състоянието на двигателния апарат, на съществуващите конкретни условия и др.
Реализацията на програмата изисква многократно упражняване,
т.е. постепенно усъвършенстваща се поредица от мускулни съкращения и
отпускания в
отговор на степенувана и
координирана смяна на процеси на възбуждане и задържане в регулаторните центрове на ЦНС.
По редица причини, изпълнението на движението съгласно предварителната програма, може да се окаже несполучливо. Това налага непрекъснато коригиране и доуточняване на извършваните движения. Става ясно, че освен правата връзка - постъпване на сигнали от ЦНС към мускулите и различните органи, съществува и обратна връзка. При нея се предава информация от зрителните,
слуховите и вестибуларните рецептори на двигателния апарат за изпълняваните движения и тяхната ефективност. Въз основа на тези съобщения за протичането на движението в кората на главния мозък, в така наречения “акцептор на действието” се извършва сравняване и съпоставяне на предварителния проект за движението с фактическото изпълнение (вж. Анохин, П. Х., 1948).
При различия между проекта и неговата реализация, се правят необходимите корекции с оглед успешното решаване на двигателната задача. Става ясно, че управлението на движенията се реализира чрез кръгова рефлекторна връзка, включваща двата края на дъгата посредством обратната аферентация. Без нея съзнателната регулация на човешките движения е немислима.
Именно в следствие на тази кръгова връзка непознатите движения се изучават постепенно въз основа на опита, придобит при тяхното изпълнение в
резултат на непрекъснато съзнателно

108
концентриране, регулиране и получаване на информация. Тази информация трябва да бъде точна и достъпна. Може да се диференцира на същинска и
допълнителна.
Същинската информацяя се подразделя на:
подготвяща
- има за цел изясняване системата на двигателното обучение;
стартираща
- определя начина на започване на движението. Това става чрез словото,
което е и обичайният коригиращ сигнал при неправилно и неточно изпълнение на изучаваното движение. Словото е най-важният вид стартираща (начална) сигнализация;
текуща
- сигнализира за резултатите от извършеното движение.
Постъпващата отвън информация за ефективността на изпълняваното движение се нарича допълнителна. Тя трябва да отговаря на възрастта, подготовката и опита на обучавания, за да бъде възприета.
Способностите на човека да управлява собствените си движения при изпълнение на конкретна двигателна задача зависи от натрупания опит и от възрастта. Установено е,че занимаващите се активно с физически упражнения и спорт постигат по-висока точност и прецизност при възпроизвеждане на различни движения.

109

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: