Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

174
•
да може да открива и използва междупредметните връзки с другите учебни дисциплини;
•
да познава възрастовите особености на учениците от физиологична и психологична гледна точка;
•
да познава педагогиката, психологията, физиологията на висшата нервна дейност и теорията на физическото възпитание;
•
да следи развитието на спорта в страната и извън нея;
•
да познава добре материално-техническата база, да я поддържа, пълноценно да я използва и да я усъвършенства;
•
да използва своите теоретични знания за постоянно усъвършенстване на учебния процес с цел повишаване на неговата ефективност;
•
да познава детайлно учебното съдържание от учебната програма и да умее да изпълнява без затруднения упражненията,
предвидени за разучаване;
•
непрекъснато да работи за повишаване на своята подготовка и квалификация в областта на физическото възпитание и спорта;
•
да притежава необходимата двигателна култура и ниво на физическа дееспособност;
•
ефективно да решава поставените задачи, посредством набор от най-ефективните методи, средства и прийоми подходящи за конкретния случай; да извършва текущ и срочен контрол на дейността на учениците;
•
да умее да възпитава у децата интерес и да предизвиква познавателна и двигателна активност.
Като много важно условие за учителската професия К. Рачев посочва познаването на обекта на педагогическия труд - ученика като сложна саморегулираща се система със свои специфични особености и социални закономерности (вж. Рачев, 1991, с. 177).
Педагогическият труд на учителя в процеса на обучението и възпитанието е насочен към управление на тази система и

175
превръщането на ученика от управлявана в самоуправляваща се личност.
Ученикът като обект на педагогическия труд притежава големи потенциални възможности за развитие на своите способности, огромни резерви за тяхното преразпределяне в зависвимост от възникналите потребности. В същото време той се намира в период на активно умствено и физическо съзряване и изграждане на своята личност.
Внимание заслужава и третият елемент на труда - средствата с които се въздейства върху предмета на труда (вж. Матеева, 1973,
с. 107). Към тях отнасяме педагогическата техника и
техническите средства
Педагогическата техника е комплекс от умения и знания за организиране на дейността на учениците за учене, игра, труд и общуване. Затова ги определяме като духовни средства. Тук от съществено значение са умението да се общува с учениците и по възможно по-непринудено да се управляват поведението и дейността на учениците.
В процеса на работа учителят по физическо възпитание използва и технически средства (касетофони, видеомагнетофони,
обучаващи машини и тренажори). Те обаче не обезмислят работата на педагога, а само подпомагат неговата дейност при решаване на задачите за творческа и научна организация на педагогическия труд.
Научната организация на педагогическия труд се подчинява на принципи, разпределени условни в три групи:
1/ принципи за организиране на дейността; 2/ принципи за организиране на измер-ването и 3/ принципи с общо предназначение
(вж. Раченко,
1972).
1. Принципите за организиране на дейността са свързани с ясно и точно определяне на целта и изясняване на произтичащите от нея конкретни задачи (вж. гл. I., т. 1. 2.). На тази база се

176
подбират научно обоснованите и най-целесъобразните средства и методи, с помощта на които по най-краткия път ще се стигне до крайния продукт.
Рационалното използване на техническите,
духовните средства в съчетание с педагогическото майсторство на учителя,
оформят неговата педагогическа техника.
За учителя по физическо възпитание тази техника е пряко свързана с двигателната дейност.
Той трябва да притежава добра речева комуникативност, точност на движенията, устойчивост на вниманието, добри демонстратив- ни способности, с които да стимулира учениците към активна двигателна дейност при овладяване на учебния материал.
Следващите изисквания на принципа за организиране на дейността, се отнасят към планирането. В тази насока е необходимо да се спазват следните изисквания:
•
да се оцени обстановката от гледна точка на главната цел;
•
да се предвидят евентуалните резултати и в тази връзка да се конкретизират непосредствените близки цели и задачи;
•
да се подберат съответните методи, средства и прийоми на рационално решаване на задачите;
•
да се определят сроковете, времетраенето, дозировката,
последователността на видовете дейности в общия ход на урока;
•
да се планират точно дейностите по контрол и проверка на процеса.
2. Принципи за организиране на измерването. Те се отнасят до отчитането на педагогическия труд. Пряко са свързани с измерването, което е в подчертани взаимовръзки с нормирането,
проверката, контрола и самоконтрола и оптималността.
Нормирането е отличителна черта както на дейността на педагога, така и на дейността на учениците. То е средство за подобряване процеса на труда и в последствие измерване на неговата ефективност.

177
Най-точно могат да се нормират пространствените и временните характеристики на двигателните действия. Могат да се нормират и умственото и физическото усилие, и психическата дейност, воля, внимание, емоции.
Вторият белег на организацията на измерването е
проверката
. Тя е начин за отчитане на резултатите от педагогическата дейност - количествени и качествени.
Проверката и отчетността създават интерес у учениците и дават ценна обратна информация за съответствието на педагогическата дейност с приетия план.
С помощта на педагогическия контрол и самоконтрол е
възможно навреме да се съпостави фактическото поведение и състояние на процеса с поставените за реализиране цели и задачи.
Успеваемостта на ученика се оценява след като се проучи изходното състояние, получения прираст и неговата динамика.
Контролът над знанията и подготовката на всеки ученик може да бъде външен - от страна на учителя и вътрешен, вътре в колектива.
Обективният контрол стимулира допълнително децата и ги мотивира към съзнателно изпълнение на поставените познавателни и двигателни задачи.
Оптималността е
следващият показателен белег на организацията на измерването. За успешното осъществяване на педагогическата дейност е необходимо да се намери оптимално съотношение между време и усилие, съобразени с конкретните условия, така че задачите да се решават най-лесно и успешно.
Принципи с общо предназначение.
Те обслужват и подкрепят принципите от първите две групи. Това са изисквания за перспективност, стимулиране, комплексност и научност на трудовата дейност.
Перспективността представлява непрекъснатост при плани- рането и при необходимост коригиране на програмата в процеса на

178
нейното изпълнение (вж. Бобев, 1976, с. 237). Осъзнаването на перспективната цел в учебно-възпитателния процес поражда енергия за решаване на текущите задачи. Затова перспективата при всички случаи трябва да стане достояние на учащите се.
Стимулирането като принцип на научната организация на педагогическия труд мобилизира учениците и учителя. Всяка една трудова дейност се извършва с желание и с по-малък разход на енергия когато е желана. В този смисъл педагогът трябва да стимулира учениците да усвояват знанията, уменията и навиците,
така че за тях това да е едно приятно задължение. При малките ученици, например, самото участие в организирани игри е вече достатъчно голям стимул за активно участие.
Комплексността е следващия принцип, който изисква използването на широк арсенал от методи и средства за повишаване ефективността на обучението.
Научността е най-общият и най-важният принцип. Той се съдържа във всички останали. При съвместната дейност на ученици и учител непрекъснато се осъществяват изследвания,
което е невъзможно без да се използват последните достижения на науката.

179
ЧАСТ ВТОРА
ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ В ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ
ДЕТСКИ ЗАВЕДЕНИЯ И В ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ
И СПЕЦИАЛНИ УЧИЛИЩА

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: