Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

41
разнообразие. Някои от тях са с елементарна структура, а други представляват верига от сложни двигателни действия.
Данни за произхода на физическите упражнения съществуват още от първобитно-общинния строй. Те са се обособили в процеса на борбата на човека за съществуване. Свързани са с лова и отбраната, с използването на различни сечива. Имат естествено- приложен характер и от най-ранна възраст се превръщат в осъзната необходимост.
Върху развитието на физическите упражнения влияние оказват още военното дело, изкуството и религията. Бурното развитие на научно-техническия прогрес също налага своя отпечатък - появяват се такива спортове като: мотоциклетизъм,
делтапланеризъм, безмоторно летене и др.
Красотата на движенията намира своя естествен израз и в различните танци, народните хора и балетното изкуство.
Съчетаването на физическите упражнения с багри и музика в художествената гимнастика, фигурното пързаляне, синхронното плуване и
акробатиката буди положителни естетически преживявания у човека.
Физическите упражнения постепенно разширяват своето предназначение. Превръщат се в неизменно средство за обогатяване моториката на човека. Чрез тях той разкрива и опознава потенциалните си двигателни и приспособителни възможности. Удовлетворява естествената си потребност от движение.
Компенсира неблагоприятните последици от нарастналата през последните години хиподинамия чрез развиване на издържливост, сила, бързина и ловкост.
Физическите упражнения, като основно средство на физическото възпитание, прилагани в съчетание с естествените сили на природата (
слънце, въздух и вода)
спомагат за реализиране целта и задачите на физическото възпитание.

42 3.1.1. Съдържание, форма и техника на физическите упражнения
Физическите упражнения се отличават със своя форма и съдържание. Важен проблем на теорията и практиката е тяхното рационално съчетаване.
Формата на физическите упражнения
(двигателният навик,
техниката)
представлява съвкупност от отделните елементи на движението, които съставят неговите параметри.
Това са пространствените,
пространствено-времевите и
времевите характеристики на движението. Те представляват видимата страна на движенията - положение на тялото, посока на движение,
скорост, темп, ритъм и др.
Към съдържанието на физическите упражнения се отнася въздействието, което те оказват върху човешкия организъм като резултат на физиологични, биологични, психични и други процеси.
В съдържанието на физическите упражнения се включват още отделните части, от които то се състои, например упражнението скок на дължина със засилване включва засилване, отскок, летеж и приземяване.
Съдържанието и формата на физическите упражнения се изменят постоянно в зависимост от поставените конкретни задачи на обучението.
В търсенето на ефективност и рационалност, начинът на изпълнение на физическите упражнения непрекъснато се усъвършенства и
така се стига до тяхната техника
. Тя представлява съвкупност от взаимно свързани и целенасочени движения с висока ефективност при минимална загуба на енергия.
В спортната техника на всяко физическо упражнение се различават - основа, основно звено и детайли.
Под основа на техниката се разбира съвкупността от относително неизменни задължителни и достатъчни движения

43
за решаване на определена двигателна задача
(вж. Харабуга,
1974, с. 48).
Основното звено е най-важният момент и има решаваща роля при изпълнението на определено упражнение. Например, при скоковете - това е моментът на отскачането. Основното звено се осъществява с влагане на максимални усилия за кратко време.
Детайлите на техниката са второстепенни характеристики на движенията. Те зависят от морфологичните и функционални особености на занимаващите се.
Не нарушават основния механизъм на движението.
Проявяват се например в различните дължини на разбега при скачачи, определят стила на изпълнение в гимнастиката, фигурното пързаляне и др.
3. 1. 2. Характеристики на движението
Всяко физическо упражнение представлява система от взаимно свързани движения, обединени в едно цяло. То се изпълнява в определена посока, със специфичен темп, ритъм,
амплитуда, продължителност, скорост и напрежение в мускулите.
Това са така наречените параметри на физическите упражнения,
които носят обективна информация за пространствените,
времевите, пространственно-времевите и силови характеристики на движението. Познаването им е необходимо условие за овладяване на двигателните задачи.
1. Пространствени характеристики. Към пространствените характеристики се отнасят положението на тялото и траекторията с нейните компоненти: форма, посока и амплитуда.
•
Положението на тялото има голямо значение за техническото изпълнение на физическите упражнения.
То определя позицията, която тялото или отделните му части заемат в определен момент от двигателното действие. В практиката на физическото възпитание се използват различни положения на тялото и крайниците. Едни от тях са изходни (позиция на тялото от

44
която започва двигателното действие), други - основни (стоеж,
седеж, клек, колянка, вис, опора и др.), а трети - крайни (позицията,
която се заема в края на упражнението). Заемането на правилно положение предопределя нормалното функциониране на вътрешните органи и системи. А изпълняването на едно и също упражнение от различни изходни положения води до различно по степен и характер натоварване.
•
Траекторията на движението се определя от пътя, който изминава едно тяло или неговите части. При различните движения траекторията се отличава по форма, посока и амплитуда.
•
По форма на траекторията движенията биват праволинейни и
криволинейни.
В
спортната практика преобладават праволинейните движения.
•
Посоката на движението се определя спрямо основните равнини на тялото - фронтална, сагитална (предно - задна),
хоризонтална или по външни ориентири. Движенията на тялото и крайниците се осъществяват в основни (напред и назад, вляво и вдясно, нагоре и надолу) и междинни (встрани - горе, встрани - долу) посоки, а около вертикалната ос на тялото се правят различните видове обръщания и въртения.
Посоката на движение има голямо значение за въздействието на физическите упражнения и за постигането на добър резултат.
•
Амплитудата на движението разкрива неговия размах,
т.е. разстоянието от една до друга крайна точка. (вж. Алипиева,
1998, с. 51). Тя зависи от подвижността в ставите и еластичността на ставните връзки, от точката на въртене и разстоянието от нея до центъра на тежестта на съответната част. Измерва се в ъглови градуси. Амплитудата на движенията зависи още от възрастта и пола.
2. Времеви характеристики. Към времевите характеристики се отнасят продължителността, темпът и ритъмът на движенията.

45
•
Продължителността на двигателното действие се измерва в секунди, минути, часове, брой опити. Определя се от целта и характера на усилията. Продължителността на изпълнение на дадено упражнение зависи от координационната му сложност,
от възможностите на изпълнителя, моментното му състояние, от климатичните фактори и разбира се от задачите. Промяната на продължителността регулира в желаната посока физическото натоварване.
•
Темп на движенията. Честотата на движенията за единица време определя темпа, с който се изпълнява физическото упражнение.
Измерва се с броя на движенията за единица време.
Например плуване с определен брой загребвания на ръцете, бягане с определен брой крачки.
Величината на темпа зависи от масата на движещите се части на тялото. Колкото масата е по-малка, толкова темпът е по-висок.
Промените в темпа позволяват регулиране на физическото натоварване.
•
Ритъмът на движение се среща при многофазни действия с цикличен характер - ходене, бягане, ски-бягане, гребане,
плуване и др. Всяко едно от тези действия се изпълнява със специфичен ритъм, информация за който носи съотношението между динамичните и кинематичните характеристики на отделните му части и свързаното с него съкращаване и отпускане на мускулите. Като пример може да се посочи съотношението между периодите на едноопорна и двуопорна фаза при ходенето, на опора и покой при бягането и др. Ритъмът може да бъде периодично повтарящ се (при бягане, плуване, гребане), непрекъснато променящ се (вдигане на тежести, тласкане на гюлле) или смесен.
При смесения ритъм има елементи на периодично повтарящ се и непрекъснато променящ се (скок на дължина, скок на височина,
хвърляне на м. пл. топка) (вж. Кадийски, 1992, с. 41).
•
Едновременност и
последователност на

46
изпълняваните движения.
За обучението по физическо възпитание е важно да се разграничи едновременното от последователното изпълнение на различните фази на дадено движение. Например при скока на дължина със засилване - последователно да се изпълняват и свързват отделните фази на скока с характерните движения на ръцете в отделните моменти.
3. Пространствено-времеви характеристики.
•
Скорост на движението.
Всяко упражнение се изпълнява с определена скорост, чиято величина се измерва с изминатия път за единица време по формулата: V = S/ t.
Скоростта може да бъде относително постоянна или променяща се. В спортната практика тя се влияе и от дължината на долните крайници, състоянието на терена, съпротивлението на външната среда и др.
4. Силова характеристика на движението.
Двигателните действия на човека се осъществяват в резултат на взаимодействието между външните и вътрешните сили.
Различават се следните външни сили: сила на тежестта, сила на опорната реакция, сила на триене, сила на съпротивление на средата (въздух, вода), външни утежнения и съпротивление на физическите тела (уреди, партньор). Към вътрешните сили се отнасят:
мускулното усилие,
пасивните сили на опорно- двигателния апарат и еластичността на мускулите. Те възникват в тялото на човека при взаимодействие на неговите части и не могат сами да го приведат в движение.
В процеса на изучаване на физическите действия се постига постепенно взаимодействие между външните и вътрешните сили, в резултат на което движенията стават по-леки, по-естествени, по- непринудени.
Пространствените и пространствено-времевите параметри на физическите действия обуславят кинематичната структура на

47
двигателните действия, а силовата характеристика - динамичната.
Кинематичната структура носи информация за външната картина на двигателното действие. Тя се определя от положението на тялото, посоката на движението, скоростта, темпа, амплитудата и др. Показва различията на движенията във връзка с тяхната форма и изяснява къде, кога и как се движи човек.
Динамичната структура разкрива характера на взаимодействието между външните и вътрешните сили и различията в механизма на движенията. Изяснява се от какво и защо се предизвиква движението.
Всяко сложно движение се състои от отделни частни движения, които се различават едно от друго по своите характеристики. В цялостния двигателен акт се отделят части на движението в пространството (движения на ръцете и краката) и част на движението във времето (продължителност, темп).
Особено важно за обучението по физическо възпитание е познаването на структурата на всяко движение, т.е. да се знаят не само отделните елементи на движението, но и в какъв порядък следват, как се влияят едно от друго, как се свързани в единно цяло. Тази взаимна връзка между отделните елементи на движението обуславя цялостното изпълнение във времето, в пространството и взаимодействието между вътрешните и
външните сили.
3. 1. 3. Класификация на физическите упражнения
В теорията на физическото възпитание липсва единна,
общовалидна система за класификация на физическите упражнения. Това,
вероятно,
се дължи на голямото им разнообразие. Авторите, работили по проблема, изхождат от различни критерии. За да се улесни изучаването им и за по- голяма прегледност физическите упражнения биха могли да се групират по следния начин:
1. Класификация на физическите упражнения - въз основа

48
на биомеханичната им структура биват:
циклични, ациклични и смесени.
а/ циклични
- характеризират се с многократно повторение на едни и
същи елементи на техниката с
определена последователност и сила. Такива са: ходене, бягане, ски-бягане,
плуване, гребане, колоездене и др.;
б/ ациклични
- това са упражнения, при които липсва ритмично повторение на едни и същи движения - гимнастическите съчетания, скоковете във вода, единоборствата - борба, бокс,
фехтовка, източните бойни изкуства и др.;
в/ със смесен характер - при тях част от действието има цикличен характер, а останалата част - ацикличен. Такива са скоковете на дължина и височина в леката атлетика, където упражнението започва с бягане (циклично движение) и завършва с отскок
(ациклично движение),
подвижните,
спортно- подготвителните, спортните игри и др.
2. Класификация в зависимост от характера на усилията и напрежението на мускулите - упражненията се разделят на статични и динамични.
а/ статични
- при изпълнение на упражнението напрежението на мускулите нараства, но дължината им остава относително неизменна - например вдигането на тежести.
б/ динамични
- характеризират се с непосредствено сменящи се фази на съкращение и отпускане на мускулите. Такива са всички динамични упражнения,
при които става непрекъсната многократна смяна на тези фази.
3.
Класификация на физическите упражнения по интензивност (мощност) на извършваната работа. Отразява обема работа, който се извършва за единица време от организма, т.е.
мощността на работата, а с това и интензивността. Във връзка с това се различават упражнения с максимална, субмаксимална,
голяма и умерена интензивност
. Налага се уточнението, че това

49
деление касае най-вече цикличните упражнения, тъй като едно и също по характер движение (напр. бягане) може да се извършва с различна мощност. При ацикличните упражнения такова деление не винаги може да се направи, а и не е така необходимо, тъй като интензивността при тях е много по-малка.
а/ упражнения с максимална интензивност
- отразяват възможностите на организма да извършва най-голямата по обем работа за единица време. Продължителността на тези упражнения е 20 - 30 сек. (100 и 200 м. гл. бягане, плуване 50 м, колоездене 200
м. и др.). Характерното за тях е, че протичат в анаеробни условия,
свързани с натрупване на голям кислороден дълг. Покачването на пулса рядко надхвърля 160 - 180 удара/мин. Възстановителният период е около 30 - 40 мин.
б/ упражнения със субмаксимална интензивност
- в тази група попадат физическите упражнения с продължителност от 20 -
30 сек. до 3 - 5 мин. Такива са бяганията от 400 до 1500 м.,
плуването от 100 до 400 м и др. Отличителен момент при тях е изключително високата необходимост от кислород и най-високите измерени стойности на пулса
(200
-
240
удара/мин.).
Възстановителният период е по-дълъг и трае около 1 - 2 и повече часа.
в/
упражнения с
голяма интензивност
- имат продължителност от 3 - 5 мин. до 30 - 50 мин. Такива са: бягането от 2 до 10 км., спортното ходене от 3 до 5 км., плуването от 800 до
1500 м. и др. Промените, които настъпват в организма при изпълнението им са много големи, но интензивността вече е по- ниска. Кислородният дълг се натрупва постепенно. Пулсът достига до 200 - 220 удара/мин. Разходът на енергия при тези упражнения е значителен и поради това възстановителният период е с продължителност от няколко часа до над едно денонощие.
г/ упражнения с умерена интензивност
- към тази група спадат всички упражнения, чиято продължителност е над 40 - 50

50
мин. Такива са бяганията на свръхдълги разстояния от 20 км до 42
км 195 м. Най-характерната особеност, която отличава всички упражнения от тази група, е установяването на устойчиво състояние.
При него кислородната набавка напълно задоволява кислородната необходимост и кислороден дълг не се натрупва.
Пулсът се покачва до 140 - 180 удара/мин, а възстановяването е в рамките на 1 - 2 денонощия. Причина за настъпване на умора е изчерпването на енергетичните резерви.
4.
Класификация по характера и
естеството на енергетичното осигуряване - основава се на проявените по време на работа основни енергетични процеси,
осигуряващи изпълнението на мускулната дейност (вж. Волков, 1975).
а/ натоварвания с предимно аеробно осигуряване
В тази група попадат всички упражнения с умерена интензивност (т.е. с продължителност над 40 - 50 мин.). Протичат в условие на устойчиво състояние, при което кислородната набавка отговаря на кислородната необходимост.
б/
натоварвания със смесено аеробно-анаеробно осигуряване
- отговарят на натоварванията с голяма интензивност
(упражнения от 3 - 5 мин до 30 - 50 мин.) При тях кислородната необходимост надхвърля кислородната набавка.
в/ натоварвания с анаеробно осигуряване
Такива са тези със субмаксимална и
максимална интензивност (упражнения с продължителност от 20 - 30 секунди до 3 - 5 мин.). Характеризират се с пределно мобилизиране на анаеробните резерви в работещите мускули.
5.
Класификация в
зависимост от характера на въздействието - разделят се на упражнения за преимуществено развитие на:
сила, бързина, издържливост, гъвкавост и ловкост.
Тази класификация според Ив. Кадийски, трябва да се приеме с известни резерви, поради факта, че някои физически упражнения стимулират развитието на повече от едно двигателно качество (вж.

51
Кадийски, 1992, с. 45).
6. Класификация по анатомичен признак - физическите упражнения се подразделят в зависимост от въздействието им върху определени части на тялото (ръце, крака) или според натоварените мускулни групи (гръбни, коремни и др.).
7. Класификация според заеманото положение.
За постигане на рационална техника заеманото положение играе съществена роля. Физическите упражнения могат да бъдат изпълнени от седеж, стоеж, лег, клек и др.
В практиката на физическото възпитание физическите упражнения се прилагат под формата на следните видове дейности:
•
игрова дейност,
която включва подвижните игри с тяхното многообразие;
•
гимнастиката като вид дейност, представена от основната, спортно-спомагателната, производствената и лечебната гимнастика;
•
туристическата дейност
, включваща пешеходен, авто,
коло, воден и ски-туризъм;
•
спортна дейност
, която обхваща различни видове спорт.
Видове двигателни дейности на физическото възпитание
Игри
Гимнастика
Туризъм
Спорт
• подвижни
• основни
• пешеходен
• спорт за всички
• спортно-
• спортно-
• воден
• детско- подготвителни спомагателни
• пещерен юношески
• музикални
• съпоставителна
• ски, авто,
• спортно
• щафетни и др.
• производствена коло майсторство и лечебна
Фиг. 3

52 3. 2. Същност и характерни особености на игрите като специфична двигателна дейност
Известно е, че играта, под една или друга форма, заема близо една четвърт от живота на човека, време през което той узрява за самостоятелна дейност. Играта е тази, която въвежда детето в света на свободата на творчеството, обогатява и разнообразява неговия личен опит, развива вътрешните му заложби и стимулира мисловната дейност.
В исторически план игрите се изменят в зависимост от усъвършенстването на оръдията на труда, настъпването на нови отрасли, развитието на умствените способности на хората и т. н.
Колкото по-многостранен и
същевременно тясно специализиран става човешкия труд, толкова по-многобройни по форма и съдържание стават и игрите. Освен тези с чисто подражателен характер се появяват и такива, които символично пресъздават не само трудовата дейност на човека, но и новите му потребности.
Игрите са двигателна дейност, наситена с разнообразно двигателно съдържание и висока емоционалност, с широки възможности за практикуване в непрекъснато меняща се обстановка и през всички сезони. Това ги прави удобно средство за физическо и умствено развитие, за закаляване на детския организъм по естествен път за подобряване на двигателно- координационните възможности (вж. Йорданова, 1996, с. 17). За физическото възпитание от значение са подвижните игри.
По-характерни особености на игрите като специфична двигателна дейност са:
•
Голямо разнообразие и свобода на движенията. В
зависимост от сложността на подвижните игри те са по елементарни или с по-сложна биомеханична структура, но в основата си носят белега на естествено приложните движения:
ходене, бягане, скачане, хвърляне, ловене, провиране и т. н.

53
Когато се практикуват игри с по-сложни правила и изисквания е необходимо предварително обучение на основните елементи на играта както и изучаването на някои тактически взаимодействия.
•
Достъпност на игрите. Голямото разнообразие на подвижните игри улеснява подбора им за всички възрасти. Освен това една и съща игра в различни варианти може да се използва в няколко последователни класа, а също така и в различни етапи на обучение. Подборът на игрите се съобразява с възможностите на учениците, с метеорологичните условия, материално-техническата база, възрастовите особености и т. н.
•
Друга особеност на игровата дейност е комплексното физиологично въздействие върху човешкия организъм.
Подвижните игри водят до подобряване дейността на сърдечно- съдовата и дихателната системи, подобряване дейността на централната нервна система, до по-бързи рефлекси, подобряване на мисловната дейност,
и до значително повишаване работоспособността.
Активното участие в
играта положително повлиява развитието на двигателните качества. Значително по-непринудено се развиват бързината с нейните различни проявления (бързина на простата и сложната двигателна реакция, честота на движенията,
бързината на отделното движение, бързина на започване на движението), силата на отделни мускули и мускулни групи, общата и специалната издържливост.
Натоварването е относително голямо, а възстановяването на организма след него е сравнително бързо и по-пълно.
•
Вариативността на ситуациите е също отличителна черта на игрите. При всички игри е налице бърза смяна на различни игрови ситуации, за решаването на които е необходимо адекватно двигателно действие. Необходимостта от бързи и целесъобразни реакции усъвършенства наблюдателността и

54
способността бързо и правилно да се осмисля новата ситуация и да се взема решение.
•
Състезателен характер на подвижните игри.
Наличието на съревнователен момент стимулира участниците допълнително към активна двигателна дейност и стремеж към отборни (колективни) взаимодействия. В процеса на играта се създават сложни взаимоотношения както между противниковите отбори, така и вътре в отборите. Стремежът към реализирането на отборната идея и лична изява на индивидуалните способности създават условия за решаването на задачите на физическото възпитание под умелото и компетентно ръководство на учителя.
•
Възпитателна насоченост на игрите. Тя се обуславя от педагогическото им съдържание, което при правилна организация на дейността е мощен фактор за решаването на възпитателните задачи на обучението. Заниманията с подвижни игри възпитават потребност от движения и любов към спорта, чувство за колективизъм и другарски взаимоотношения, стремеж към самоусъвършенстване,
постоянство и
настойчивост при постигането на поставената цел, смелост, решителност и инициативност.
•
Игрите имат подчертано здравен ефект. Той е на лице най-вече когато те се провеждат на открито в съчетание с допълнителните средства за физическо възпитание
- благоприятното въздействие на естествените природни фактори.
При правилно дозиране на въздействието на природните сили успешно се съдейства за усъвършенстване на съпротивителните сили на организма към различни заболявания характерни за детската възраст.
Емоционална наситеност на игрите. Емоциите при игрите са много по-спонтанни в
сравнение с
другите видове дейности
(гимнастически упражнения, лекоатлетични упражнения и др.).
Емоционалният фактор при различните игрови ситуации се

55
проявява и въздейства по различен начин. В едни случаи той е причина за изживяване на силно нервно напрежение, в други е съпроводен с успокояване. Тези състояния са свързани с поведението на човека. В голяма степен влияят върху неговата физическа и умствена работоспособност.
Друга характерна особеност на подвижните игри е, че освен като средство за физическо възпитание играта може да бъде използвана и като метод. В теорията и методиката на физическото възпитание той е обозначен като игрови метод. Приложението му в предучилищна и начална училищна степен е много широко.
Богатото разнообразие на игрите и
тяхното комплексно въздействие ги прави универсално средство за всички възрасти и етапи на подготовка.
3.3.
Същност и
характерни особености на гимнастиката като специфична двигателна дейност
Гимнастиката заема едно от основните места в системата за физическо възпитание. Тя способства общото физическо развитие на човека, укрепва здравето, възпитава морално волеви качества,
формира усет и вкус към красотата и хармонията, изгражда жизнено необходими умения и навици.
Нейната главна цел е да съдейства и подпомага физическото развитие, да усъвършенства двигателните и координационни способности на човека. В това отношение възможностите на гимнастиката са много големи. Тя разполага с широк диапазон от лесно достъпни средства, благодарение на което може да се използва от хора с различна физическа и техническа подготовка,
възраст и пол.
Водещата роля на гимнастиката, като едно от основните средства на физическото възпитание, се дължи на следните фактори и особености:
•
Чрез нейните средства може да се въздейства

56
целенасочено на всички основни функции на организма в съответствие с двигателните способности на човека.
•
Широкият диапазон от средства и методи я прави достъпна за всички възрастови групи, независимо от пола и физическата подготовка.
•
Гимнастическите упражнения са прекрасно средство за развитие и усъвършенстване на двигателните качества. Чрез тях еднакво добре се решават въпросите както за общата, така и за специалната физическа подготовка.
•
Гимнастиката, със своите изкуствено създадени форми на движение, способства за развитие, корекция и усъвършенстване на редица естествени жизнено важни двигателни способности на човека в ежедневието му.
•
Чрез специфичните си средства и методи гимнастиката оказва много силно педагогическо въздействие върху занимаващите се с нея. Стегнатата организация на заниманията,
изискванията за дисциплина, контрол, самоконтрол и точност на всяко движение възпитават много важни морално-волеви качества.
•
Красотата и хармонията в движенията, особено когато са подкрепени с музикален съпровод са фактори, които много силно влият върху формиране на естетическия вкус на подрастващите.
Гимнастиката разполага с разнообразни средства. Чрез тях се решават много от задачите на физическото възпитание и спорта.
Според предназначението си те седелят на:
1. Строеви упражнения. Чрез тях се провеждат и организират заниманията, възпитава се чувство за ред и дисциплина. Особено голямо въздействие имат при децата от предучилищна и начална училищна възраст.
2. Общоразвиващи упражнения. Те са едни от най-

57
използваните и най-разнообразни упражнения. Могат да се прилагат както за развиване на отделни мускулни групи, така и за цялото тяло. Те са точно дозирани и целенасочени. Използват се във всички спортове, в детските градини, училищата, казармите,
висшите учебни заведения, за разгряване, за развиване на физически качества с, без и на уреди.
3. Приложните упражнения - ходене, бягане, лазене,
провиране, катерене, повдигане, пренасяне, прескачане и т. н. са много динамични и емоционални упражнения, които трябва да намерят приложение в най-ранна детска възраст.
4. Подвижни игри и
щафети.
Оказват всестранно въздействие върху детския организъм, носят много радост и емоции на занимаващите се и имат голям възпитателен характер.
5. Упражнения на уреди. Използват се при работа за сила и гъвкавост. Оказват влияние и върху координацията на движения на отделните части на тялото.
6. Акробатични упражнения. Въздействат и развиват много качества - съобразителност, смелост, сила, бързина, гъвкавост.
Много добро средство за трениране на вестибуларния апарат и усъвършенстване на координационните способности на занимаващите се.
7. Упражнения от художествената гимнастика. Носят много красота, пластичност, грациозност и изразителност. Съчетани с музикален съпровод те са могъщ фактор за формиране на естетически вкус, навици и умения.
8. Движения от българските народни хора и класически танци. Това са сравнително малка група от гимнастическите средства. Носят голяма емоционална наситеност, въздействат възпитателно и патриотично върху подрастващите.
Според целенасочеността,
специфичността и
предназначението гимнастическите упражнения се обособяват в няколко вида: основна гимнастика, гимнастика със спортна

58
насоченост - спортна гимнастика, акробатика и художествена гимнастика, производствена гимнастика, лечебна гимнастика,
спортно-спомагателна гимнастика и др.
3. 4. Същност и характерни особености на туризма
В енциклопедията на БАН от 1974 година се пояснява, че под туризъм се разбира буквално пешеходно пътуване, предимно из планински терен (планинарство). Днес туризмът се определя като сложно обществено-социално явление, което съдейства за комплексно решаване на възпитателни,
образователни,
оздравителни и спортни задачи.
Възникването на предпоставките за организирани походи и пътешествия е свързано с ранните периоди от историята на човечеството, когато племена или цели народи са принудени да осъществят продължителни преходи в търсене на по-добри условия на живот.
Утвърджването на туризма като средство на възпитание се отнася към епохата на Възраждането (ХV - ХVI в.). Особен принос в обосноваване значимостта на походите и пътешествията имат прогресивните педагози от това време Х. Вивес, Монтен, Т. Мор, ф.
Рабле, Еразъм Ротердамски и др. (вж. Ганопольский, 1987, с. 17 -
18).
В началото на ХХ в. в туризма се наблюдават редица качествени изменения. Повечето от тях са свързани с появяването на нови упражнения за преодоляване на естествени препятствия,
упражнения за ориентиране на местността, различни състезания и мн. др. В теорията и практиката на физическото възпитание се появява ново понятие - туристическа дейност.
Туристическата дейност представлява съвкупност от различни движения и специфични дейности на човека сред природата, с цел да задоволи преди всичко двигателни, здравни,
социокултурни, познавателни, емоционално-волеви или други

59
свои потребности.
Туристическата дейност е колективна двигателна дейност на учителите и учениците. Тя дава възможност за комплексно въздействие върху личността и допринася за възстановяване на физическите и духовните сили на човека. През последните години неизменно присъства в разнообразните форми на работа с учениците през цялата учебна година и особено по време на
“зелените”, “снежни” и др. училища. Социолозите определят увлечението към туризма с едно ново понятие - outdoor (т.е.
дейност на открито).
По тези и много други причини, на туризма и туристическата дейност се отделя необходимото внимание в нормативните документи на нашата система за физическо възпитание. В
измененията и допълненията на Закона за физическото възпитание и спорта се прие нова глава - “Социален туризъм”. Там е записано, че Министерството на образованието и науката определя държавните изисквания, свързани с практикуването на социалния туризъм от учащите се в учебно и неучебно време ( вж.
ДВ, бр. 53, 30.VI.2000 г.).
Тези изисквания са конкретизирани в Наредба № 2 на МОН от
2000 г. за учебното съдържание в културно-образователната област “физическа култура и спорт” и учебния предмет: физическо възпитание и спорт. (вж. ДВ, бр. 48, 13.VI.2000 г.).
Важна особеност на туризма е неговата достъпност за всички възрастови групи. Практикува се през всички годишни сезони.
Учителите имат богати възможности за избиране вида и формата на туризъм, съобразно собствената си подготовка и желанията на учениците.
Практикуването на туристическата дейност е свързано с комплексно двигателно и функционално натоварване на човешкия организъм. Развиват се двигателните качества, формират се

60
специфични умения и навици. Туризмът възпитава у учениците общотрудови и хигиенни навици, и формира патриотични чувства.
В значителна степен съдейства за изграждането на екологичната култура на подрастващите и младежта.
Туризмът се подразделя на видове според средствата, които се използват за придвижване: пешеходен туризъм, ски-туризъм,
автотуризъм и др.
В зависимост от това къде се провежда класифицираме пещерен, планински и равнинен туризъм.
Формите на туристическата дейност са: излетът, екскурзиите,
туристическите походи и пътешествията.
3.5. Същност, характеристика и особености на спортната дейност
Спортната дейност е един от основните компоненти на физическата култура и в частност е широко прилагано в практиката средство на физическото възпитание.
По своята същност спортната дейност представлява специфична активна двигателна дейност, насочена към максимал- но развитие на наследствените възможности на човека
(физически, неограничени морални и волеви резерви и мн. др.).
Тази специфична двигателна дейност се проявява в две главни насоки - масово-оздравителен спорт и спорт за високи постижения.
В последните две десетилетия сме свидетели на еволюция в разбиранията за понятието “спорт”. До 1988 г. спортът се разглежда като глобална концепция, синтезираща всички форми на физическа и рекреативна дейност - от общофизическото възпитание до спортното майсторство (елитния състезателен спорт). По-късно, в Новата европейска харта за спорта, утвърдена от Съвета на Европа през 1992 г., се приема определението, че
“Спорт означава всяка форма на физическа дейност, която чрез

61
случайно или организирано участие има за цел изразяване или подобряване на физическата дееспособност и
душевното благосъстояние, формиране на социални отношения или постигане на резултати в съревнованията на всички равнища” (вж. Пенева ,
1996, с. 26).
При анализа на същността и характеристиката на спортната дейност предварително се налагат две уточнения:
Първото се отнася до масовия спорт.
Неговото предназначение е да подобрява здравословното състояние на учениците и да повишава работоспособността и творческото дълголетие на възрастните. Той е една от предпоставките за развитието на големия (елитен) спорт.
В нашия случай приемаме спорта и спортната дейност като специализирана двигателна дейност на учениците, характерна със системността и целеносочеността на провежданите занимания и по възможност участие в състезания.
Второто уточнение се отнася до големия (елитен) спорт. В
неговата сфера, в зависимост от преследваната цел, изявилите способности и желание спортисти за постигане на рекордни постижения се подлагат на значителни и пределни функционални натоварвания. Това задължително изисква прецизно организиран тренировъчен процес, а с тези проблеми се занимава т.нар. теория и методика на спортната подготовка.
Общото между масовия и елитен спорт е това, че много често целенасочената работа за постигане на високо спортно майсторство започва от твърде ранна възраст - 5 - 6 години. За някои спортове (спортна и художествена гимнастика, акробатика,
фигурно пързаляне, плуване и др.) изпускането на този период може да се яви като основна пречка за реализирането на високата цел. Именно в тази връзка от 1958 до 1983 г. много изследователи проучват проблемите на теорията на детско-юношеския спорт. Те ще бъдат изложени в третата част на учебника (вж. гл. 13, 14 и 15).

62
Необходимо е да подчертаем, че процентът на учениците,
трениращи за постигане на високо спортно майсторство, е твърде малък. По тази причина усилията на учителите, родителите и обществеността трябва да бъдат насочени към по-голямата маса ученици. Те трябва да бъдат обхванати в спортни занимания при по
-ниски,
отговарящи на възможностите им натоварвания.
Напоследък определението на този вид спортуване е “спорт за всички” или “училищен спорт” (вж. Пенева, 1996, с. 27).
Проблемите, които засягат спортната дейност в училище са твърде много, но основните може да бъдат определени така: как да се постигне по-голяма обхватност на учениците в спортни занимания; въпросите за материалната база; качеството и обхвата на спортната подготовка на учителите, дискусионен е въпросът за учениците от I до IV клас да участват или не в състезателна дейност и мн. др.
Спортно-състезателната дейност в
училище е
регламентирана. Основно е съобразена с интересите на учениците,
възрастовите особености, наличието на специалисти, материална база и др. по-второстепенни фактори.
В началото на учебната година педагогичесият съвет на училището приема програма и спортен календар, изготвен от учителя по физическо възпитание. В него се посочват сроковете за провеждане на вътрешните състезания в паралелките и между тях.
Планира се участието на отборите на училището в градските първенства (между училищата). Отборите с най-добра подготовка участват в регионалните и републикански състезания. Периодично се провеждат училищни, общоградски и др. спортни празници и спартакиади. Изграждането на спортни секции, в които се подготвят учениците по вид спорт и представителните отбори на училището се уточнява от училищното ръководтво.
За решаване на поставения проблем за по-голяма обхватност на подрастващите и младежта в спортни занимания са създадени

63
различни спортни школи, в които те практикуват любимия за тях спорт и се подготвят за включване в отборите на спортните клубове. За повишаване ръста на спортното майсторство е изградена система за детско-юношески спорт, която се ръководи от множество държавни и обществени структури.
3.6.
Допълнителни средства на физическото възпитание
В учебниците по ТМФВ допълнителните средства на физическото възпитание се разглеждат в твърде ограничен обем.
По всяка вероятност това се дължи на популярността на темата,
като разработките имат предимно академичен характер. В същото време особеностите на анатомо-физиологичното развитие на децата от предучилищната и началната училищна възраст изисква по-задълбочено разглеждане на темата за допълнителните средства. Това се налага и от някои нови концепции при използване на лъчистата слънчева енергия като фактор за закаляване и ролята на семейството за системно въздействие на допълнителните средства и разбира се, по много други съображения.
•
Естествените сили на природата, същност и принципи на закаляването.
В своето историческо развитие човек постепенно се е защитил от суровите условия на природата (облекло, жилище и т.
н.). Предпазвайки се от вредните въздействия на природата,
несъзнателно се е ограничил и от изворите на здравето - движението, слънцето, въздуха и водата и се поставя в така неречените “парникови” условия на живот, които са основна причина за намаляване съпротивителните сили на организма.
Историята на закаляването е доста любопитна. Данни намираме в документи от най-дълбока древност. В древна Гърция,
където физическата култура е на голяма висота, закаляването е

64
култ.
Известни са много хора, които и днес не забравят това древно средство за закаляване. В резултат много от тях се избавят от тежки недъзи и забравят какво е това простуда. Впрочем не е нужно да се обръщаме толкова назад и да изследваме миналото.
Днес, в края на ХХ век, десетки племена, които живеят в
Индийските и Непалски Хималаи, в подножието на Андите и
Кордилерите целогодишно ходят боси. Гледаме филми за научни или спортни експедиции в Хималаите, където десетки и стотици носачи на багаж ходят боси по снега и ледниците и то на височина
4500 - 5000 метра надморска височина.
•
Особености на закаляването
Влиянието на природата върху тялото на човека се осъществява преди всичко от различните климатични фактори,
които определят съответния климат на дадена месност или страна.
Такива са температурата на въздуха, неговото движение (вятърът),
влажността му, количеството на валежите, продължителността и интензивността на слънчевата радиация, броят на слънчевите дни или часове през деня, йонизацията на въздуха, наличието на водни басейни и други. Тези фактори упражняват предимно термично
(топлинно) въздействие. Ето защо запазването на постоянна телесна температура при въздействието на различните климатични фактори е възможно само ако терморегулационните механизми на човека функционират правилно.
Терморегулационните механизми могат да бъдат обединени в две основни групи: физични и химични.
Физичните механизми осигуряват главно регулацията на топлоотдаването, т.е. промените в интензивността на отдаването на топлина от тялото. Най-важният начин, посредством който се постига физична регулация на топлината, е промяната в кръвоснабдяването на кожата. При висока температура на околната среда кръвоносните съдове на кожата се разширяват,

65
кожата се зачервява и за единица време през нея преминава по- голямо количество кръв. Тя отдава част от своята топлина на околната среда. Обратно, при ниски температури на околната среда кръвоносните съдове се свиват. Побледняването и следващото посиняване се дължат на застоя на кръвта, поради бавното й протичане през силно свитите кожни кръвоносни съдове. Повърхността на тялото също е физичен механизъм. При студенто време реагира със свиване и настръхване (т. н. “гъша кожа”), като по този начин се стреми да намали своята повърхност и обратно.
Друг фактор от значение за физичната регулация на топлината е количеството на подкожна мастна тъкан. Тъй като мазнината е лош проводник на топлината, то колкото по-дебел е слоят подкожна тъкан, толкова по-малка е топлозагубата. Към физичните механизми трябва да причислим дрехите на човека.
Колкото те са по-плътни и по-свободни, толкова и големината на топлоотдаването е по-малко.
Другите физични механизми,
които влияят върху терморегулацията са провеждането на топлина (конвенция),
излъчването на топлина (ирадиация) и изпарението. Този начин на топлоотдаване се осъществява главно за сметка на изпарението на потта.
Химичната регулация на топлината влиза в действие тогава,
когато температурата на околната среда спадне под 16,7
о по С. В
такъв случай,
поради много голямата разлика между температурата на тялото и
температурата на средата,
топлоотдаването става толкова голямо, че всички изброени до тук физични механизми, посредством които организмът запазва топлината си, стават недостатъчни - има опасност от понижаване на телесната температура.
Възниква необходимостта от увеличаване производството на топлина, което се осъществява чрез усилване на обмяната на веществата в мускулите, черния

66
дроб, бъбреците и други вътрешни органи.
Въпросът за същността на закаляването е твърде сложен.
Поради тази причина закаляването в широк смисъл на думата се схваща като упражнение и тренировка на защитните сили на всички органи. Закаляването е мероприятие, което влияе върху устойчивостта на организма спрямо колебанието на климатичните условия.
В резултат на закаляването настъпват промени, позволяващи на човека без вреда за здравето му, да се излага, преди всичко,
на ниски температури, на охлаждащото действие на вятъра,
дъжда, водата и влагата. Това действие е обикновено студово. В
резултат на една въздушна баня, на едно обтриване, обливане или къпане, настъпват изменения както във физическата, така и в химическата терморегулация.
В процеса на физическото възпитание естествените природни сили оказват комплесно въздействие. Ето защо като допълнително средствота се използват относително самостоятелно в две насоки:
1.
Като съпътстващи фактори допълващи ефекта от движенията при изпълнението на двигателните действия в различни форми на занимание, чрез създаване на оптимални условия за организация и провеждане.
Като относително самостоятелни средства за оздравяване и закаляване под формата на специални процедури включени в ежедневния бит, в трудовата, учебната и военната дейност, по време на активен отдих, за лечение и рехабилитация.
В практиката са познати два начина на закаляване - пасивен и активен. Пасивният начин се прилага, когато закаляваните не са в състояние самостоятелно да извършват двигателна дейност
(кърмаческа възраст, болни и др.). За всички останали се препоръчва активният начин. Той съчетава различна двигателна дейност (физически упражнения, спорт, туризъм, физически труд и др.), с разнообразно подбрани средства и форми на закаляване.

67
Според подбора на средствата и формите се различават следните закалителни процедури:
Въздушни бани - закаляващият фактор са температурните разлики в околната среда в съчетание с влажността, движението на въздуха и слънчевата светлина. Въздушните бани са лекопоносими и достъпни за всички възрастови групи форми на закаляване. Въздушната баня, провеждана на открито, се дозира според метеорологичните условия на местността. Въздушните бани в стайна обстановка се провеждат преди всичко за децата от предучилищна възраст, през всички сезони с използване само на температурния дразнител.
Слънчеви бани. Тук закаляващият фактор е лъчистата енергия на слънцето. В практиката се прилагат обща и местна (за отделни участъци от кожата на тялото) слънчева баня. Особено значение придобива дозировката по време и личната оценка за чувствителността на кожата при пряка слънчева светлина.
Съвременните медицински изследвания в областта на дерматологията доказват, че слънцето, по-точно ефекта на ултра- виолетовата радиация, е опасен за здравето на хората и води до злокачествени ракови заболявания на кожата. В тази насока се правят следните препоръки:
1.
Слънчевите бани трябва да се правят предпазливо, с постепенно натоварване от няколко минути до един-два часа в ранните сутрешни часове до 10 часа и след 16 часа.
2.
Да се избягват продължителни престои под директни слънчеви лъчи и изгаряния.
3.
Препоръчва се използването на шапки, сенници, чадъри.
4.
Препоръчва се употребата на предпазващи кремове и лосиони.
Водни процедури.
Силата на въздействието на закаляването с вода зависи от: а)
разликата между температурата на водата и температурата на

68
кожата;
б)
внезапността на температурното въздействие
(дразнене) върхху кожата на тялот; в) продължителността на въздействието; г) индивидуалната чувствителност на кожата или на отделни участъци.
В практиката се прилагат разнообразни водни процедури:
водни обтривания, наплисквания, обливания, различни видове душ, къпане и други.
След предварителното закаляване с въздух и вода се преминава към комбинираното им въздействие, т.е. след вземането на въздушна баня се прави обливане.
Основни принципи на съвременния закалителен процес са повторност, постепенност и непрекъснатост.
Повторността изисква всяко следващо въздействие да попада на следата, оставена от предшестващото го въздействие.
Това последствие съществува в определен отрязък от време. За практиката това означава, че е по-добре да се съкращава времето между отделните процедури за сметка на тяхната продължителност. Закаляването на организма към студ протича по
-бързо, ако охлаждането се прилага ежедневно в течение на 5
минути.
Постепенността се осъществява чрез увеличаване на силата и продължителността на въздействие на избрания дразнител.
Принципът изисква адекватно дозиране на закалителното средство, съобразно индивидуалните особености, подготовката и здравословното състояние на индивида. Неспазването му довежда до функционални смущения, нарушаване на системността и загубване на вярата в закалителния ефект.
Непрекъснатостта изисква системно прилагане на закалителните средства за усъвършенстване на създадения динамичен стереотип. По-голяма трайност (относителна) имат благоприятните изменения в организма, настъпили под влияние на слънчевите бани.

69
•
Хигиенни фактори и физически труд.
При реализация на принципа за оздравителната насоченост на системата за физическо възпитание значителен дял заемат хигиенните фактори. Като допълнителни фактори на физическото възпитание условно те се подразделят на две групи.
В първата група се отнасят факторите, които осигуряват нормалната дейност на детския организъм, норми на личната и обществената хигиена, на специфичния ученически труд, на отдиха и храненето. Или това са средствата, приложими извън учебния процес по физическо възпитание, които създават условията за пълноценност на заниманията с физически упражнения, спорт и туризъм.
Към втората група се отнасят факторите с непосредствено значение за учебния процес по физическо възпитание:
оптимизация на режима на натоварване и почивка, съобразно действащите нормативни изисквания;
създаване на целесъобразни, санитарно-хигиенни условия за провеждане на заниманията (площ, обем на въздуха, вентилация и осветление на помещенията, състояние на уредите и пособията, облеклото и обувките и т. н.); осигуряване след заниманията на условия за нормално възстановяване; време и помещения за хигиенна баня и воднозакалителни процедури, масажи и други процедури, които могат да се извършват от родителите, целесъобразно хранене и др.

70

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: