Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание

140
форми включват занятието по физическо възпитание и спортните заниманията. Физкултурните празници и екскурзиите се провеждат периодично, съобразно общия план на детската градина.
В училище освен урока като основна форма са застъпени и извънурочни форми, които са извънкласни и извънучилищни.
Извънкласните занимания се провеждат в извънучебно време, а извънучилищните - в ученическите спортни школи и спортни клубове.
Към извънкласните форми за I - IV клас спадат: утринната гимнастика,
физкултминутката и
организираното голямо междучасие. Те са ежедневни. В седмичния режим се провеждат:
час за спортни занимания и игри, спорт за всички и лечебна физкултура. Туристическите походи и излети се осъществяват паралелно с обучението по родинознание. Периодичните форми включват спортни празници, лагери и екскурзии (фиг. 6)
В V - ХII клас ежедневните форми са утринна гимнастика и организирано голямо междучасие. Извънкласните форми са:
спортни секции, групи по лечебна физкултура и спорт за всички.
Периодично се организират туристически мероприятия,
екскурзии и състезания с по-голяма продължителност.
Съобразно интересите на учениците,
традициите и
материално-техническата база в училище могат да се обособят спортни паралелки. Обучението в тях се води от специалист и по програми, утвърдени от Министерството на образованието и науката.
ЕЖЕДНЕВНИ
Утринна
Физкулт-
Организирано голямо гимнастика минутка междучасие
СЕДМИЧНИ
Спортни зани-
Урок по физичес-
Спорт за мания и игри ко възпитание всички

141
Лечебна
Туристически из-
Спортни физкултура лети и походи секции
ПЕРИОДИЧНИ
Спортни празни-
Туристически ци и състезания
Лагери мероприятия
Фиг. 6. Форми на занимания по физическо възпитание
8. 2. Урокът по физическо възпитание като основна форма - задачи, съдържание и структура
Дидактиката разглежда урока като основна форма на обучение, с помощта на която се реализират в най-голяма степен целта и задачите на учебно-възпитателния процес в училище.
Урокът е вид формална организация на единството между дейността на ученика и дейността на учителя, с помощта на която се разработва и усвоява определена тема от учебната програма за определено учебно време (за I клас - 35 мин., а за II - IV - 40 - 45
мин.) (вж. Анреев, 1987, с. 260).
Той се конструира и реализира в технологичен план от учителя. Учителят подбира учебния материал, методите и средствата, които ще използва, определя продължителността на различните дейности на учениците, обособява основните етапи
(или структурни компоненти) на урока и тяхното съдържание,
осигурява единството между преподаването и ученето, единството между обучението и възпитанието в урока.
Осъществяването на всеки урок по физическо възпитание е свързано с решаването на три групи задачи: образователни,
оздравителни и възпитателни. В практиката тези задачи се реализират в единство, но в изложението ще ги разгледаме поотделно с цел по-доброто им изясняване.
Образователни задачи. Образователните задачи са насочени

142
към непосредствена работа за овладяване на знания, умения и двигателни навици. Чрез тях се въздейства и върху развиване на двигателните качества - сила, бързина, издръжливост, гъвкавост и ловкост.
Образователните задачи съдържат поднасянето на знания за ползата от физическите упражнения и игрите, запознаване с правилата за тяхното изпълнение, етапите на обучение (начално разучаване,
задълбочено разучаване,
затвърдяване и
усъвършенстване), възпитаване на умения за самостоятелно прилагане на физическите упражнения, създаване на хигиенни навици и други.
Оздравителни задачи. Те предполагат осигуряването на санитарно-хигиенни условия за постигане на здравен ефект от изпълнението на физическите упражнения. Това ще рече, че закритите и откритите спортни съоръжения и площадки трябва да бъдат съобразени с хигиенните изисквания за обем, осветеност,
запрашеност и др. Използваните в урочните и извънурочните форми уреди трябва да отговарят на възрастовите особености на занимаващите се. Към оздравителните задачи се отнасят и формирането на правилна телесна стойка, закаляването на организма,
профилактиката на гръбначните изкривявания,
създаването на навици на правилно дишане при изпълнение на физически упражнения и не на последно място изграждането на хигиенни навици у учениците.
Възпитателни задачи. Специфичната организация на урока по физическо възпитание и неговото съдържание предоставят богати възможности за въздействие върху учениците. Ив. Попов разглежда различните възпитателни задачи, обединени в 4 групи:
1.
Интелектуални задачи
- постига се възпитаване на съобразителност, умение за бърза ориентация, самостоятелност,
творческо отношение.
2.
Нравствени задачи
- възпитаване на съзнателност, другар-

143
ство,
взаимопомощ,
трудолюбие,
чувство за отговорност,
скромност, честност.
3.
Волеви качества
- способност за волеви усилия, пълна изя- ва на собствените възможности,упоритост, смелост, решителност.
4.
Естетически задачи
- поддържане на изряден външен вид,
търсене на красота в движенията и формите.
Умелото осъществяване на възпитателните задачи до голяма степен зависи и от обаянието на учителя като личност, чието поведение и действия трябва да бъдат пример за подражание.
8. 2. 1. Съдържание и структура на урока
Урокът по физическо възпитание е свързан с активната двигателна дейност на учениците, съпроводена с физически натоварвания и направлявана от спортния педагог в съответствие с поставените задачи. Именно тези му особености го отличават от останалите уроци в програмата на ученика.
Физическите упражнения,
разнообразната двигателна дейност и ръководната роля на педагога изпълват съдържанието на урока по физическо възпитание.
Подреждането и
последователността на учебното съдържание обуславя структурата на урока. В исторически план, в зависимост от системата за физическо възпитание (френска,
немска, руска, шведска и други) се прилага и съответна структура.
В резултат на научно-техническия прогрес се конструират нови уреди и пособия, разнообразяват се средствата, обогатяват се методите на обучение и възпитание. Научните постижения в областта на физиологията,
биохимията,
психологията и
педагогиката имат своя положителен принос за по-целесъобразно използване и подреждане на физическите упражнения и определяне на мястото им в структурата на урока.
Целта на учебния процес по физическо възпитание и на всеки отделен урок е формирането на двигателни умения и навици,

144
развиването на физически качества, усвояването на определен обем от знания. Постигането й е свързано с една рационална структура, обусловена и от физиологическите, психологическите и педагогическите закономерности. По тези съображения у нас е възприета структура на урока с три части: подготвителна, основна и заключителна, между които няма рязка граница.
Урокът е едно цяло, насочено към решаване на планираните задачи. Това изисква отделните му части да се преливат една в друга. В този смисъл делението и продължителноста им са съвсем условни.
Подготвителна част. За урок от 45 мин. продължителността й е от 12 до 15 мин., а при 35 мин. урок - 10 - 12 мин. Чрез нея се цели постигане на психологическа нагласа у учениците, вработване на организма и повишаване на работоспособността. Подготвителната част има за задача да организира учениците; да концентрира вниманието им; да ги запознае с темата и конкретните за урока образователни задачи; да подготви организма за предстоящите по- високи натоварвания в основната част; чрез целни упражнения да се осигури плавен преход към същността на урока и не на последно място да създаде благоприятно емоционално състояние у занимаващите се.
Съобразно изброените задачи се подбират и подходящите средства за тяхното решаване.
Най-удачни са строевите упражнения,
упражненията за внимание,
изправителните упражнения, общоразвиващите упражнения, специалните бегови упражнения, ходенето и бягането с неизброимите им разновиднос- ти, отделни елементи от гимнастически упражнения, танцови стъпки, подвижни игри и народни хора, подскоци и много други.
Подборът на упражненията в подготвителната част зависи от възрастта на учениците, от нивото на тяхната подготовка и от характера на упражненията, предвидени за основната част на урока.

145
Основен метод на организация за тази част от урока е фронталният.
Важно условие за успешното провеждане на останалите части е правилното методическо разработване на тази част.
Основна част. Тя има продължителност от 24 до 30 минути. В
тази част се решават основните педагогически задачи. Разучават се нови физически упражнения, съчетания и игри, а вече изучените се затвърдяват и усъвършенстват
Работи се целенасочено за развиване на основните двигателни качества. Усвояват се знания за въздействието на физическите упражнения върху организма на човека, по терминология, създават се умения и навици за самостоятелно прилагане на физическите упражнения и игрите в свободното време. Чрез тази част на урока се обогатява двигателната култура,
възпитават се морални,
волеви и
естетически качества.
Средствата използвани за реализирането на задачите в основната част са много разнообразни и зависят от програмното съдържание, предвидено за определен клас. Така например в учеб- ното съдържание за НУВ (I - IV клас) преобладават подвижните и спортно-подготвителните игри и упражненията с естествено- приложен характер от раздели лека атлетика и гимнастика.
Изключително място се отделя на музикалните игри, народните хора, танците и ритмичните упражнения.
Заключителна част. Заключителната част има времетраене от 3 до 5 минути. Задачата й е да приведе организма на занимаващите се в относително спокойно състояние, което нормализира жизнените му функции и регулира емоционалното състояние с оглед пълноценно включване на учениците в следващите уроци. Трябва да се отчете и извършената работа в урока като се направи оценка по отношение на успеваемостта и срещаните трудности. В заключителната част могат да се поставят и допълнителни задачи за самостоятелна работа на класа като

146
цяло или на отделни ученици.
В съдържанието на тази част е подходящо да се включат ходене в съчетание с дихателни упражнения (само, ако урокът се провежда на открито), разпускащи упражнения, успокоителни игри,
бавни народни хора и танци, музикални и сюжетни игри и др.
Съблюдавайки хигиенните изисквания, необходимо е след урока по физическо възпитание да се осигурят условия за измиване.
Структурирането на урока в три части отразява общите насоки на неговата постройка и не бива да се възприема като догма. Необходимо е непрекъснато да се търсят пътища за нейното усъвършенстване. В този смисъл погрешно би било в пълна степен да се реализират всички типични за отделните части задачи. Например в определени ситуации (учениците са готови за предстоящата работа) отпада неободимостта от изпълнение на упражнения за внимание или общоразвиващ комплекс за постепенно разгряване на всички мускулни групи.
8. 2. 2. Видове уроци и техните особености
Определянето на видовете уроци е от значение както за теорията, така и за практиката на обучението. В дидактическата литература се срещат различни класификации, относно типовете уроци.
Най-разпространени и
най-целесъобразни са тези,
построени въз основа на дидактическата цел:
1/ комбиниран урок;
2/ урок за разработка и усвояване на нови знания; 3/ урок за формиране на умения и навици; 4/ урок за обобщаване и систематизиране на знанията; 5/ урок за прилагане на знанията,
уменията и навиците; 6/ урок за контрол и оценка.
Изхождайки от спецификата на урока по физическо възпитание
(протича при активна двигателна дейност,
съпроводена от физическо натоварване върху организма на учениците) у нас е възприета следната класификация:

147 1. По насоченост:
а/
Уроци по обща физическа подготовка
- чрез тях се обога- тява общата двигателна култура, повишава се нивото на двигателните качества. Постига се добро физическо развитие и здравословно състояние, използват се разнообразни средства - лекоатлетически, гимнастически упражнения, подвижни и спортно- подготвителни игри, плуване, комплекси от упражнения на уреди и с уреди, подскоци, бягане в пресечена местност и много други.
Уроците по обща физическа подготовка са много подходящи за различните възрастови групи - от начална училищна възраст до ветерани.
б/ Тренировъчен урок по вид спорт
- свързан е с целенасочена и системна подготовка, високи натоварвания и придобиване на техническо майсторство, за участие в състезания.
Високите изисквания, които се предявяват към организма правят този урок неподходящ за учениците от начална училищна възраст.
Прилага се в учебните групи към спортните школи и клубове за учениците от средна и горна училищна степен.
в/
Уроци по лечебна физкултура
- целта им е профилактика и борба с гръбначните изкривявания. Допринасят за възстановяване на нарушени функции на организма, укрепване на здравето след преболедуване и травми. Организират се групи в училищата и здравните заведения. Заниманията се контролират от лекари- специалисти.
2. В зависимост от средствата, използвани в урока се делят на: по лека атлетика, гимнастика, подвижни и спортно- подготвителни игри, с ритмична насоченост; по плуване и други.
3. Според начина на организирането им уроците са: групови и индивидуални. Индивидуални - уроците за високо спортно майсторство и по лечебна физкултура при някои заболявания В

148
училище уроците са групови.
4. Според образователните задачи уроците биват: уводен,
смесен, за затвърдяване и усъвършенстване и контролен.
а/
Уводен
- провежда се в началото на всяка учебна година - обикновено първият урок. В него учениците се запознават със съдържанието и изискванията по физическо възпитание през учебната година. Изнася се беседа по теоретичен въпрос,
предвиден в учебната програма.
б/
Смесен
- най-често срещаният тип урок, в който се поставят два вида задачи: за разучаване на нов материал и за затвърдяване на вече изучени упражнения.
в/
Урок за затвърдяване и усъвършенстване.
Това е урок,
при който всички планирани упражнения са предварително разучени. Целта му е във вариативни условия да се стабилизират формираните вече двигателни умения и навици.
г/
Контролен урок е този, при който всички упражнения в основната част подлежат на проверка и се изпълняват с цел постигане на най-висок количествен резултат или качество на изпълнението. В годишното поурочно разпределение мястото им е в началото и края на учебната година за I, V и IХ клас, а за всички останали класове само в края на годината.
8.3.
Методически изисквания към урока по физическо възпитание
Урокът е основна форма на работа по физическо възпитание.
Чрез него се осъществява обучението. Провеждането му носи белезите на творческата индивидуалност на учителя, което не означава, че няма общи дидактически положения, които трябва да се вземат предвид от всички педагози.
Съвременният подход при обучението по физическо възпитание налага оптималното съчетаване на двигателната с

149
познавателната дейности. Постигането на добри резултати в тази връзка зависи изключително много от активното, съзнателно и творческо участие на учениците в учебния процес.
Внимание заслужава подготовката за предстоящата работа.
Установяването на ред и дисциплина е елементарна предпоставка за нормална учебна дейност.
Провеждането на урока по физическо възпитание до голяма степен зависи и
от поставените дидактически задачи.
Съобразяването с етапите на обучение предопределя постигането на добри резултати в процеса на формиране на двигателни умения и навици и свързаните с тях знания.
През всички фази на урока учителят трябва да се стреми да получава срочна обратна информация, за да може да регулира правилно натоварването и да търси оптимален физиологичен и здравен ефект.
Ефективността на урока зависи и
от правилното разпределение на времето за отделните му части (подготвителна,
основна и заключителна). За различните типове уроци времето варира, съобразно дидактическите ситуации и задачи.
Друго важно методическо изискване при провеждането на урок по физическо възпитание е правилният подбор на задачите
(образователни, възпитателни и оздравителни). Необходимо е те да са достъпни, но и да предполагат влагане на съответни усилия при осъществяването им.
Изборът на средствата, чрез които се осъществяват задачите също е важен. В зависимост от конкретния раздел на учебното съдържание се подбират упражнения с лекоатлетически,
гимнастически и друг характер. Според сложността им се използват спомагателни, имитационни и целни упражнения,
улесняващи разучаването и
затвърдяването на съответни двигателни умения и навици. Колкото тези упражнения са по- близки по структура до разучаваното движение, толкова по-лесно

150
се решават и двигателните задачи в урока.
При комплексното развиване на двигателните качества също е необходим целенасочен подбор на упражненията. Те трябва да са прости по форма, лесно изпълними, подлежащи на броене.
Основното им предназначение е физическо натоварване на отделни мускулни групи.
Умелото съчетаване на разнообразни и рационални методи за обучение предопределя ефективността на урока по физическо възпитание. То зависи от възрастта, пола, степента на подготве- ност
,
конкретните задачи за всеки урок, от условията за работа,
материално-техническата база и не на последно място от обаянието и педагогическото майсторство на учителя.
Подреждане и брой на упражненията в основната част на урока. В зависимост от раздела на учебното съдържание се подби- рат по 2 - 3 упражнения. Ако урокът е с лекоатлетически характер подходящо е съчетанието от бягане, скачане и хвърляне, а при гимнастически урок - земна гимнастика, висове, опори и т. н.
Според етапите на обучение - в третия (затвърдяване и усъвършенстване)
много подходящо е
използването на станционна комбинация от 8 - 10 упражнения. С оглед по емоционалното и непринудено усвояване на учебния материал от разделите лека атлетика и гимнастика за учениците от начална училищна възраст (I - IV клас) е удачно използването в основната част на урока на игровия метод. Чрез игра би могло да се постигне допълнително физическо натоварване и непринуденост при реализиране на образователните задачи. Например при работа за бързина на реакцията и бързина на единичното движение сполучлив избор би могла да бъде играта “Врабци и врани”.
Мястото на новата методична единица в основната част на урока. Обикновено то е в началото й. Предхождат я подходящи целни упражнения, чието място може да бъде в края на подготвителната част. На втора и трета позиция в основната част

151
на урока се затвърдяват и усъвършенстват изучени вече упражнения при вариативност на изходното положение в нови условия, с цел усъвършенстване на двигателния навик.
При подреждане на упражненията се търси редуване на въздействието им върху различните мускулни групи, което би осигурило възможност за възстановяване чрез активен отдих.
Например след упражнения за горните крайници, следват за долните, след скок на дължина със засилване - хвърляне на малка плътна топка в далечина или цел и други.
Разбира се всяко правило има и изключения. В този смисъл за някои упражнения е по-удачно да бъдат разучени след затвърдяване на вече минал учебен материал. Например - ако в един урок образователните задачи включват начално разучаване на скок дължина начин “свит” и затвърдяване на нисък старт или бягане за бързина, то ниският старт и бягането за бързина ще предхождат началното разучаване на скок дължина начин “свит”.
Работата за развитие на двигателни качества в основната част на урока също изисква спазването на определени правила.
Така например експериментално е установено, че най-удачно се работи за бързина в началото на основната част. Развитието на това двигателно качество е свързано с високата подвижност на нервните процеси. Във втората половина на основната част могат да се изпълняват упражнения със силов характер, след упражненията за бързина ако са предвидени такива). Важно е да отбележим също, че в предучилищна и начална училищна възраст се препоръчват упражнения с динамичен характер, а се избягват статичните. Силовите въздействия трябва да засягат различни мускулни групи, като се редуват с упражнения за разпускане.
Обяснението на тази препоръка се свързва с морфологичната и функционална характеристика на подрастващия организъм.
В края на основната част обикновено се работи за издръжливост, като се препоръчва уроците да се провеждат на

152
открито. Работата за развиване на двигателните качества на учениците в известен смисъл има сезонен характер. През есента се акцентира върху развиването на бързина, скоростно-силови възможности и издръжливост. През зимата приоритетна е работата за сила, гъвкавост и ловкост и през пролетта отново се работи с предимство за бързина и издръжливост.
Двигателните качества могат да се развиват комплексно.
Това става като се използва кръговото занимание. За целта е необходимо да се познават възможностите на всеки ученик, за да се определят началните изисквания по отношение на дозировката.
Кръговото занимание в урока е съпроводено с определено натоварване, което се осъществява в следните варианти:
*изпълнение на упражненията в брой повторения “от...до”.
Следват разхлабващи упражнения за натоварените мускули
Паузата е в рамките на 30-40 сек. Този вариант позволява работа в индивидуален темп;
*изпълнение на упражненията за определено време в оптимален темп.
Според възрастта и възможностите на учениците времето за работа може да бъде от 15 до 25 сек., а почивката - от
25 до 30 сек.
*изпълнение на упражненията в максимално бърз темп при регламентирано време за работа и почивка,
съответно 20 - 30 сек.
за изпълнение и 30 - 40 сек. отдих.
При добра поносимост на физическото натоварване комплексът на кръговото занимание може да се повтори 2 - 3 пъти след активна почивка от 1 до 3 мин.
Към изискванията за провеждането на урока по физическо възпитание отнасяме и навременното му започване и завършване,
съобразно установеното дневно разписание в училище.
Такт, уважение, взискателност и емоционално благоразполо- жение към учениците трябва да проявява учителя в хода на урока.
Те имат особено значение и за атмосферата в часа и

153
благоприятстват изпълнението на планираните задачи.
За доброто провеждане на урока по физическо възпитание имат значение и такива подробности, като: поздрав, рапорт и проверка на присъстващите; начин на приемане на закъснелите ученици; темп на урока (наложен от учителя); тон; жестове; мимики на учителя през време на урока; начин на преодоляване на непредвидените ситуации; интуиция и наблюдателност на учителя;
търпимост към неволни пропуски на учениците; доброжелателност и обективност в оценяването; готовност на учителя за оказване на помощ и др.
Урокът трябва да завърши с кратък разбор на реализирането на образователните задачи и набелязаните цели.
Поради голямото значение за урока физическото натоварване и плътността ще бъдат разгледани по-подроно в отделни параграфи.
8.3.1.
Физическото натоварване и
неговото регулиране в урока
Обучението по физическо възпитание се характеризира с активна двигателна дейност и свързаното с нея физическо натоварване върху организма на учениците, което въздейства върху дейността на кръвоносната, дихателната системи, сърцето,
двигателния апарат и други.
Физическо натоварване се нарича степента на функционал- но въздействие, което оказва изпълнението на физическите упражнения върху организма на занимаващите се. Основни компоненти на натоварването са обемът и интензивността.
Обем на натоварване се нарича количеството работа,
извършена в урока или в част от него. Най-често той се измерва с времето, изразходвано за дадена двигателна дейност. Обемът може да бъде определен и в метри - по изминатото разстояние
(при ходене, бягане, плуване и други), по броя на повторенията за

154
дадено упражнение (например брой подскоци, скокове, хвърляния и т. н.).
Интензивността се характеризира с количеството работа,
извършено за единица време. Тя дава качествена оценка на физическото натоварване.
Величината на физическото натоварване в урока зависи от конкретните задачи, които трябва да се решават. Уроците за начално разучаване са свързани с повече обяснения, показване,
онагледяване, което води до намалена двигателна активност.
Обратно - в уроците за затвърдяване и усъвършенстване се създават благоприятни условия за многократно повторение на изучените вече упражнения, което води и до по-високи стойности на физическото натоварване.
Не по-маловажно е съобразяването на натоварването с възрастта, пола, здравословното състояние и степента на подготовка на учениците.
Регулирането на физическото натоварване в урока по физическо възпитание е възможно само при срочна и надеждна обратна информация за резултата от неговото приложение.
Въздействието му върху всички органи и системи е свързано с редица биохимични промени в организма на учениците и в техния външен вид. Тези промени дават информация за качествените и количествените характеристики на натоварването и адаптивните способности на организма. Има различни начини за оценяване на натоварването върху организма на учениците. Безспорно най- обективни са извършените в лабораторни условия, но в хода на урока те са неосъществими.
Като най-достъпен и широко практикуван в училищната практика начин за контрол и оценка на натоварването в урока се използва наблюдението на външния вид на учениците: учестяване на дишането, повишено изпотяване, зачервяване, понижена двигателна активност, апатия към учебния процес, влошена

155
координация на движенията. Независимо от субективната оценка на натоварването чрез този подход, при по-голям педагогически опит и стаж на учителя, той може да бъде много полезен и незаменим в масовата училищна практика. Отчитайки външните признаци на умората, учителят своевременно може да намали или увеличи натоварването.
Обективизирането на контрола и оценката на натоварването в урока по физическо възпитание може да се подобри при използването на пулсовата честота като показател за величината на натоварването. На практика това става така: учениците самостоятелно измерват пулсовата си честота в продължение на
10 сек. по сигнал от учителя в подходящ момент от хода на урока.
Получената стойност се умножава по 6 - резултатът отразява пулса за 1 мин. Получените стойности от различни ученици позволява на учителя да регулира натоварването съобразно оставащите за решаване задачи и състоянието на учениците.
Друг метод за измерване на физическото натоварване е пулсометрията. Той представлява проследяването на промените в пулсовата честота на един или двама ученика през време на целия урок. Избраните ученици трябва да са активни в урока и със средна функционална подготовка. Правят се средно по едно измерване
(палпаторно за 10 сек.) на 2 - 3 мин. Това става обикновено след изпълнение на дадено упражнение и без да се пречи на нормалния ход на урока.
За анализиране стойностите на пулсовата честота се построява крива, наречена пулсограма. Използва се координатна система като на абцисата се отбелязва времето в минути, а на ординатата - стойностите на измерваните пулсови честоти.
Построяването на пулсограма обикновено се съчетава и с хронометрирането на урока (подробен хронологичен запис на всички дейности в урока с отбелязване на тяхното времетраене).
Това дава богати възможности за анализ и извеждане на изводи

156
за ефективността на използваните методи и средства в урока по физическо възпитание. Така например изследвания на колектив под ръководството на Ив. Попов върху различни уроци в началните класове показват, че пулсът се покачва максимално до около 180
уд./мин. (вж. Попов, Ив., 1989, с. 67). На тази база (180 удара) може да се установи, че пулс 27 удара за 10 сек. представлява интензивност от 90 %, 24 удара - 80 %, 21 удара - 70 %, 18 удара - 60
% и т. н.
Отчитането на натоварването в урока чрез пулсограма има и своите недостатъци. Пулсограмата регистрира пулсовата честота на един или двама ученика, а от техните резултати зависи общата характеристика на целия клас и урок. Тези слабости в значителна степен се избягват с предложения от Н. Георгиев и К. Семов метод за определяне натоварването в тренировка по баскетбол, при който се измерва пулсът на различни лица и се отчита времетраенето на двигателната дейност,
предизвикала съответната промяна на пулса (вж. Георгиев, Семов, 1971). Този метод, модифициран и приложен в уроците по физическо възпитание, дава обективна и сравнително точна информация. При реализирането му се отчитат времетраенето на урока и почивките,
на двигателната дейност, пулсовата честота, измерена палпаторно за 10 сек. при колкото е възможно повече ученици от двата пола,
непосред-ствено след завършване на всяко отделно упражнение или опит.
Възможностите за регулиране на натоварването в урока се свеждат до: промяна в изходното положение на упражненията,
амплитудата, формата и големината на използваните уреди и пособия, преодоляване на различни препятствия, промяна в броя на повторенията и времетраенето, увеличаване или намаляване на интензивността, координационната сложност и други.Съществена трудност в процеса на регулиране на натоварването се явяват различните възможности на учениците.
За едни то е

157
недостатаъчно, а за други прекалено голямо. Това налага прилагането на диференциран подход, планиране на допълнителни упражнения.
8. 3. 2. Плътност на урока, начин за измерване
Плътността на урока по физическо възпитание е един от най- обективните показатели, определящи неговото качество. Тя се дефинира като съотношение на времето изразходвано за педа- гогическа дейност, към общото времетраене на урока, предста- вено в проценти. Плътността бива два вида: обща и моторна.
Общата плътност се измерва с времето необходимо за протичане на урока. Ако урокът е започнал с удрянето на звънеца и е приключил на 35 мин. за първи клас и на 45 мин. за останалите класове общата плътност се отчита като 100 процентова. В този смисъл можем да конкретизираме, че общата плътност включва времето, употребено за всички видове полезна педагогическа дей- ност: изпълнение на физически упражнения и игри, подреждане на необходимите уреди и пособия, показване и обясняване, поправяне на грешки, даване на указания, команди, престроявания, чакане на ред, пазене и взаимопомощ, проверка на знания и други.
Моторна плътност.
Съотношението между времето,
използвано за двигателна дейност и общата продължителност на урока се нарича моторна или двигателна плътност. Тя се изразява в проценти, чиято стойност може да варира в широки граници (от
40 - 50 до 80 и повече процента) в зависимост от най-различни фактори. Такива могат да бъдат съдържанието, видът и задачите на урока. Например ако в урока е планирано ново упражнение за усвояване, моторната плътност не е висока, тъй като се налагат повече обяснения, показване и анализ на техниката. При уроци за затвърдяване и усъвършенстване на учебния материал моторната плътност е по-голяма в сравнение със смесените, контролните и уводните уроци.
Върху нивото на моторната плътност в много голяма степен

158
влияние оказват и използваните методи за организиране дейност- та на учениците в урока. Например при фронталния и поточния метод тя е по-голяма в сравнение с посменния и груповия, при които за увеличаването й се поставят допълнителни задачи.
Моторната плътност зависи още от материалната база
(големина на игралната площ, броя на уредите), подготовката и възрастта на учениците,
дисциплината,
педагогическото майсторство на учителя и др.
Плътността на урока по физическо възпитание се измерва чрез метода хронометриране. За целта се използва хронометър с две стрелки. Прави се измерване и подробен запис в хода на урока в специален протокол (вж. стр. 177) като се регистрира края на всеки вид дейност. Хронометражът на плътността на урока може да бъде непълен и пълен. При непълния хронометраж се измерва само един вид дейност. За целта се подбира ученик със средни двигателни възможности, като през целия урок се регистрира само неговата двигателна активност. Хронометърът се пуска, когато ученикът започне да изпълнява упражненията и се спира веднага щом завърши. Това се повтаря за всички следващи упражнения от началото до края на урока. Получените стойности за всяко изпълнение се регистрират в отделен протокол, като след приключване на урока те се събират и се получава общата сума от времето за двигателна дейност на този ученик.
При пълния хронометраж се отчитат всички дейности,
извършвани в урока, а не само времето за двигателна дейност. За разлика от непълния хронометраж тук хронометърът се пуска в началото на урока и се спира, когато той завърши. За начало на урока се приема командата “Мирно”, подадена от дежурния ученик,
а за край на урока командата “Свободни сте”, подадена от учителя.
През цялото време стрелката на хронометъра се движи като се отбелязва времето, в което завършва всяка дейност и паузите.
По време на урока се попълват само първите три графи (вж.

159
протокол на стр. 177), а след това се пресмята абсолютната продължителност на всеки вид дейност и се нанася в съответната графа. Накрая числата от всяка графа се сумират, за да се получи общото време за всяка дейност в урока. Допълнително се изчисляват и процентите, които показват съотношението между отделните компоненти на урока като цяло и в различните му части.
Данните могат да бъдат представени и графично.
П Р О Т О К О Л
за плътността на урока по физическо възпитане за .............. клас в ....................,.................................................
Проведен от ...............................................................................
Дата .....,........Тема на урока .........................,.........................
Задачи на урока ........................,................................................
Място на провеждане .............................................................
Начало на урока ........... часа. Край на урока ...........часа
Части на урока
№
по ред
Хронологичен реднауро-- ка(съд.ърж.)
Измервно време
(край)
Времеза двигателна дейност
Времеза обяснениеи показване
Времеза организа- ция
Времезаот- дих,чакане наред
Неоползот- ворено време

160
Подготв.
Основна
Заключ.
1.
2.
3.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.................
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
..............
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
................
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
................
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
сбор в мин. ......
(в %)
..............
..............
..............
Провели изследването ....................................................................
.

161
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

162
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

163
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

164
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
............................................................................................................................
8. 4. Предпоставки за повишаване ефективността на урока по физическо възпитание
Урокът по физическо възпитание протича при активна двигателна дейност от страна на учениците, съпроводена с непрекъсната изменчивост на ситуациите.По това той се отличава от останалите учебни дисциплини. Изисква по-специфична и коренно различна организация на работа,
съобразена със следните условия.
1.
Отчитане възрастовите и половите особености на

165
учениците.
Това позволява да се въздейства най-благоприятно върху организма на занимаващите се чрез основните и допълнителни средства за физическо възпитание
2.
Съобразяване със здравословното състояние на занимаващите се.
По предписание на лекари-специалисти и училищния лекар частично или напълно могат да се освобождават ученици със здравни проблеми. Това, обаче не означава, че урокът по физическо възпитание за тях е свободен час. Те биха могли да бъдат в помощ на учителя като организатори и съдии.
3.
Познаване нивото на физическата подготовка на учениците.
То обективно се оценява с помощта на тестове за физическа дееспособност. Обемът двигателна активност на ученика в неговия дневен и седмичен режим влияе върху физическата подготовка.
4.
Съзнателно и активно участие в овладяването на физическите упражнения.
Това условно зависи от подбора на средствата, методите и педагогическото майсторство на учителя.
Съзнателното овладяване на двигателните действия по време на урока създава възможности за умствена активност, която може да се изрази в съсредоточаване на вниманието, даване на отговори на поставени въпроси, съпоставяне, анализиране, обобщаване и наблюдения на отделните движения.
5.
Педагогическият такт и майсторство на учителя,
неговото настроение, усмивка, тон, поглед, изисквания, темпото с което провежда урока и емоционалостта не са за подценяване.
6.
Своевременната и обективна оценка на учителя за правилното или неправилно изпълнение на физическото упражнение.
Успехът или неуспехът при извършване на дадено двигателно действие влияят твърде чувствително върху емоционалната и волева активност на учениците. Положителната оценка предизвиква емоционални преживявания, чувство на удовлетворе-ност, увереност в силите, което активизира учениците

166
и ги подтиква към преодоляване на по-големи трудности.
Отрицател-ната оценка предизвиква отрицателни емоции, което налага проява на психологически такт от страна на учителя и умение при използването й. Оценката трябва да обхваща процеса на формиране на двигателния навик, като в началото се оценява движението като цяло, след това отделните основни моменти и чак след това детайлите в правилното изпълнение на движението.
7.
Познаване на психологическите закономерности,
от които зависи трайността на знанията, уменията и навиците и възможността те да се приложат творчески в различни условия.
8.
Съобразяване с емоционалните преживявания на учениците.
Емоциите влияят върху двигателната активност като подтискат или активизират жизнената дейност на организма.
9.
Отчитане на метеорологичните промени.
Към тях се отнасят температура и влажност на въздуха, вятър, слънце и величина на атмосферно налягане.
10.
Състояние на материално-техническата база.
Това предполага уредите и пособията да са съобразени с възрастта и възможностите на занимаващите се. Помещенията и облеклото да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания.
11.
Мястото на урока в учебната програма.
Първи урок по физическо възпитание в следобедна смяна, непосредствено след обяд не е подходящ от физиологична гледна точка. Също неподходящо е редуването на уроците по физическо възпитание в няколко последователни дни, поради нарушаване ритъма на физическото натоварване и редуването на умствена с двигателна дейност през седмицата.
12.
Изпползване на музика в урока по физическо възпитание и търсене на интегративни връзки с другите учебни предмети.
Музиката намира място във всички части на урока.
Освен чудесния емоционален ефект,
който има върху занимаващите се, тя регулира движенията, помага за тяхното

167
съгласуване и съдейства за поддържане на желаното темпо.
13.
Използване на аудио-визуални технически средства.
Те улесняват и скъсяват времето при разучаване на нови двигателни действия. Могат да се ползват преди началото на урока, в хода му или след завършването, като се спазват следните изисквания: да не се пречи на естествения ход на урока;
демонстрацията да бъде достъпна за възприемане; да се оценява дали изразходваното за целите време е оправдано.
8. 5. Педагогическо наблюдение и анализ на урок по физическо възпитание
Педагогическо наблюдение на урок по физическо възпитание се организира по различен повод: за обмяна на опит между колеги и специалисти; с цел методическа подготовка на студенти, бъдещи учители; за проверка от страна на директора или други контролни органи;
при залагане на опитна методика с
научно- изследователска цел и други. То може да се осъществи еднократно, периодично или системно в зависимост от задачите,
които се преследват. Педагогическото наблюдение е свързано с предварителна подготовка, отнасяща се до изготвяне на протоколи за измерване на плътността и физическото натоварване,
осигуряване на хронометри, запознаване със срочното поурочно разпределение и установяване мястото на наблюдавания урок и логическата му връзка с предишните уроци по отношение етапите на обучение и методическата последователност при усвояване на учебния материал.
Педагогическото наблюдение може да бъде цялостно или по отделни страни на учебния процес. Във втория случай обект на наблюдения могат да бъдат, подборът на методите, плътността на урока,
физическото натоварване,
познавателната дейност,
индивидуализацията и диференциацията в учебния процес и други.
Педагогическото наблюдение не трябва да смущава

168
нормалния ход на урока. Това предполага заемане на подходящо място от наблюдаващите, както и минимално придвижване на измерващи пулсовата честота, за да не се разсейват учениците.
Воденето на бележки по хода на урока улеснява анализа.
Педагогическото наблюдение и последващият анализ се правят в три главни насоки:
*предварителна подготовка на учителя за урока; *учебно-възпитателна дейност на учителя; *дейност на учениците в урока.
Предварителната подготовка определя качеството на урока по физическо възпитание. Към нея отнасяме изготвянето на план- конспект, който би трябвало да се съпостави с предишни такива с цел установяване на логическата последователност и системност при изучаване на програмния материал. Осигуряване на нормални условия за провеждане на урока - подготовка на игралната площ,
уредите и съоръженията, средствата за онагледяване, изправност на материалната база. Съобразяване със санитарно-хигиенните изисквания. Не бива да се пренебрегва и външният вид на учителя,
който трябва да бъде безупречен.
Учебно-възпитателната дейност на учителя е многостранна.
Условно можем да я разграничим на методическа, организацион- на и ръководна.
При наблюдението и анализа на урока трябва да се даде отговор на следните въпроси:
1.
Въпроси, свързани с методическата страна на урока:
*правилен ли е подбора и подреждането на задачите; решават ли се в единство образователните, оздравителните и възпитателни зада-чи; как се поставят задачите; *как се реализират дидактическите принципи; *правилен ли е подборът на методите за обучение и тези за организиране на двигателната дейност;
съобразени ли са със съответния етап на обучение; *каква е степента на функционално натоварване и как се регулира; *как е съставен комплексът от общоразвиващи упражнения; *каква е

169
дозировката на упражненията в целия урок (брой, повторения или времетраене); *какви грешки се допускат от децата и има ли взискателност при отстраняването им; *използва ли се диференциране на задачите и създават ли се условия за самостоятелното им и творческо изпълнение; *създават ли се проблемни ситуации; осъществен ли е индивидуален подход;
*създават ли се предпоставки за емоционална наситеност на урока; предизвиква ли се интерес у учениците; *какви са словесните преценки на учителя за изпълнението на двигателните задачи и на поведението на учениците; *каква е дисциплината; ако не е добра, кои са причините; *създават ли се педагогически ситуации за проява на личностни качества.
2.
Въпроси, свързани с организационната страна на урока:
*на време ли започва урокът и каква е продължителността му; *как става раздаването и прибирането на уредите и пособията, губи ли се време; *как се организира подреждането, разместването и прибирането на уредите в хода на урока (всички деца ли се включват или само определени); *осъществено ли е обезопасяване на уредите и добро пазене; *съобразено ли е протичането на урока със санитарно-хигиенните изисквания.
3.
Въпроси, свързани с ръководната страна на урока:
*осъществява ли се логически преход между отделните части в урока; *какво е мястото на учителя по време на урока; *съобразено ли е то с възрастта на учениците; успява ли учителят да обхване целия клас; *умее ли учителят да влиза в контакт с децата; какво е отношението му към тях, тонът му приветлив ли е и т. н.
Дейността на учениците в урока е показателна за стила на работа на учителя. Обект на наблюдение и анализ могат да бъдат отношението на учениците към учителя, към поставените задачи,
дисциплината, степента на участие в урока (пасивно или активно)
умението за самостоятелна работа, самоконтролът и оценката на

170
двигателната дейност, участието в откриването на грешки и отстраняването им, владеенето на терминологията, правилното решаване на проблемни ситуации, умелото пазене, наличие на знания относно въздействието на физически упражнения,
техниката им и други.
В резултат на наблюдението се прави анализ на урока по следните критерии: *овладяване на учбения материал - как и доколко са решени образователните и оздравителните задачи;
*плътност и натоварване (въз основа на измерените данни и пулсова крива); *емоционален фон; *възпитателно въздействие.
Обсъждането на урока става в присъствието на учителя.
Отбелязват се положителните моменти и допуснатите грешки.
Дискутира се по спорни въпроси. Правят се съответни изводи и препоръки с цел подобряване и повишаване качеството на учеб- ния процес и педагогическото майсторство. Добронамереността и вежливият тон са задължителни.
8. 6. Подготовка на учителя за урока
Подготовката на учителя за урока се изразява в
предварително обмисляне и подбор на подходящи средства и методи за решаване на конкретни задачи, определяне на мястото за провеждането му, съобразно със санитарно-хигиенните изисквания; осигуряването на изправни уреди, пособия и нагледни средства. Всичко това се отразява в работна тетрадка. Разработва се план-конспект, в който се формулират образователните и възпитателните задачи, съобразно които се излага съдържанието на урока - средства, дозировка, организация и методи. План- конспектът се прави по следния образец:
ПЛАН-КОНСПЕКТ
на урок по физическо възпитание за ........ клас,
в................................................................................................
училище,
провежда ............................................................... дата.......................
Тема на урока ....................................................................................

171
Задачи на урока ...................................................................................
Необходими уреди и пособия: ............................................................
Място на провеждане ............................................................................
Начало на урока ........................ часа, край ............................. часа
Части на урока
Съдържание на урока
Дозировка в мин. в бр.
Организацион- но-методичес- ки указания
Ползвана литература .............................................................................
Съставянето на план-конспекта започва от основната част.
Добре трябва да се разработи двигателната задача за начално разучаване. Подходящо е да се използват целни упражнения и да се дадат достатъчно знания, които ще допринесат за осмисляне на изпълняваните движения.
След основната част се разработва подготвителната част на урока. Нейното съдържание трябва да бъде в тясна връзка с основния учебен материал, за да се осигури непринуден преход и да се улесни овладяването на предвидените умения и навици.
Съдържанието на заключителната част се отразява накрая съобразно изискванията за понижаване на физическото натоварване и психическата възбуда.
Студентите по време на практика и младите специалисти се задължават да разработват подробни план-конспекти. Учителите с опит правят по-кратка разработка. Те могат да си позволят само с пиктограми да скицират основните моменти на упражненията,
схеми за престрояванията и подреждането на уредите.
Подготовката на урока е подчинена на всички методически изисквания относно броя, подбора и подреждането на двигателни- те задачи в отделните части на урока във връзка с рационалния избор на методите, регулирането на физическото натоварване и плътността. Активната познавателна дейност на учениците в урока,
прилагането на индивидуализация и диферен-циация също не бива

172
да се пренебрегват. Това се отнася и до изправността на техническите средства: касетофон, грамофон и умението на учителя да ги използва.
Висока ефективност от обучението, удовлетвореност на учителя от положения труд може да се постигне единствено при системна и качествена предварителна подготовка за всеки урок.

173

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: