Общи основи на теорията и методиката на физическото възпитание



Pdf просмотр
страница7/15
Дата06.05.2023
Размер2.26 Mb.
#117579
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15
studentite.bg.2023.03.26.21.12.23[759]

Глава седма
ДИДАКТИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ
В ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ
7.1. Същност и класификация на дидактическите принципи
Терминът принцип
(лат. principium) определя основно положение, изходна точка, предпоставка на дадена теория или основополагащо начало.
С изучаването на дидактическите принципи се занимава дидактиката. Терминът произтича от гръцката дума “дидаско”,
която означава уча. Приема се, че някои дидактически принципи са добили общо признание и имат важно значение за обучението и възпитанието.
Дидактическите принципи са основни, изходни положения за ефективна и действена организация на обучението. Те са фунда- ментална част от тази теория. Ако не се спазват на приемливо равнище, учебният процес ще се разгръща непълноценно.
Във връзка с учебното съдържание е необходима известна диференциация при подбора на принципите и акцентите. Когато разглеждаме проблемите по класификацията на дидактическите принципи се очертава, че всички принципи са еднакво важни за резултатното протичане на учебния процес. Най-безспорни в основанията за самостоятелност са: принципът за нагледност;
принципът за съзнателност; принципът за достъпност; принципът за трайно овладяване на знанията, уменията и навиците;
принципът за индивидуален подход.
В съществуващата литература по теория на физическото възпитание, някои от дидактическите принципи с оглед на специ- фиката на обучение в двигателни действия са обединени - т. напр.
съзнателност и активност; системност и последователност.
Подкрепяме становището,
че в обучението по физическо


134
възпитание дидактическите принципи нагледност, съзнателност и активност, системност и последователност, достъпност и индивидуален подход и трайност трябва да се осъществяват съобразно особеностите на обучението по физическо възпитание.
7.2. Характеристика на съдържанието на принципите
7. 2. 1. Принцип за нагледност
Обучението решава в значителна степен научните и
техническите си задачи чрез прилагане във всички възможни случаи на принципа нагледност
Разглеждането му на първо място се предопределя от спецификата на двигателното обучение.В съвременната дидактика понятието “нагледност” не се свързва единствено със зрителното възприемане на учебния материал, а обхваща всички възприятия
(вж.Андреев, 1987, с. 175).
За ефективното осъществяване на принципа нагледност е
необходимо да се отчита възрастта на занимаващите се, обемът на общите и специални знания, с които те разполагат, степента на тяхната подготовка. По-добрият двигателен опит и знанията в областта на физическото възпитание създават възможности за развиване на способността за самостоятелно анализиране и обобщаване.
По-малките деца притежават индивидуални зрителни представи. При тях най-напред се наблюдават непосредствените факти, после се анализират и се търси отношението между тях,
като се сравняват и определят причините и следствията.
При децата от предучилищна възраст и
учениците нагледността в обучението в двигателни действия не се изчерпва с демонстрацията на физическите упражнения. Последващото двигателно упражняване улеснява процеса на придобиване на умения и навици и възприемане пространствените и вътрешни характеристики на движенията.


135
При обучението е необходимо децата и учениците да анализират и преработят наблюдавания обект или действие. Така се дава достатъчна възможност да се упражнява и логическата функция на тяхното съзнание. В тази връзка образното слово е едно от най-важните средства. При съчетаването му с визуалния образ може да се акцентира върху важни възлови моменти от движението, които трудно се разбират от децата.
Принципът нагледност се реализира по пътя на непосредственото онагледяване на движенията, като се използват различни нагледни пособия с разнобразни форми, звукове и цветове, изображения, снимки, картини, скици, кинограми,
видеофилми с помощта на които може да бъдат предадени важни детайли от техниката на движението и др.. Тогава те получават по- пълен, по-точен образ на наблюдаваното.
Излишното предозиране на нагледни материали в процеса на обучение в движения не води до подобряване на качеството.
7. 2. 2. Принцип за съзнателност и активност
Принципът за съзнателност и активност се състои в определянето на малките деца и учениците като равноправни субекти в учебния процес. Този принцип е пряко свързан с активното възприемане на изучаваните движения, в тяхното осмисляне, творческа разработка и прилагане.
Принципът съзнателност и активност предполага:
1. Разбиране на общата цел на физическото възпитание и конкретните задачи на всяко занимание;
2. Определяне на съответната мотивация за съзнателно и активно участие в учебната дейност;
3. Самостоятелно контролиране, оценяване на собствените действия и обективно отчитане на постигнатите резултати.
4. Съзнателна и целенасочена работа над себе си, с цел да се формират и усъвършенстват нови качества.


136
Активността на занимаващите се при осъществяване на задачите, зависи до голяма степен от начина, по който тези задачи се поставят и реализират. Стремежът към лична изява във всяко занимание налага задачите да се поставят така, че всеки да вижда личното си участие. Колкото задачата е по-ясна и по-конкретна,
толкова, по-голяма е нейната мобилизираща сила.
При обучението голямо значение има умението на учителя да използва близките, достъпни за децата цели на дейност и умението му да ги заинтригува.
Когато в съзнанието на ученика се затвърди желанието за постигане на дадена цел, рязко се променя отношението му към физическото възпитание. Той действа с по-голяма сериозност,
многократно извършва упражнения, които често са трудни и уморителни, но са необходими за постигане на победи в състезанията.
Цел на дейността може да бъде само онова, което е желано и необходимо за човека, затова постигането на целта трябва да е свързана с чувство на задоволство и радост. Първоначалните спортни занимания издигат ролята на съзнанието, създават траен интерес и могат да прераснат в необходима потребност.
Важен фактор, от който зависи до голяма степен активността на занимаващите се, е емоционалността, постигана най-често при използването на игровия метод. Игровите мотиви създават устойчивост на умственото и волевото усилие.
Съзнателното и активно участие на децата и учениците може да се осъществи в учебния процес и чрез проблемната ситуация,
поставяща ги пред алтернатива и диференцирано включване на личния и сензорния опит.
7. 2. 3. Принцип за системност и последователност
В редица случаи последователността не се разглежда като дидактически принцип. Основание за това е понятието системност,


137
което определя усвояването на знанията, уменията и навиците в определена логическа връзка и предполага задължителна последователност. Упражненията трябва да са подредени така, че усвоените двигателни действия да бъдат база за усвояването на новите, а новите да доразвият старите. Следователно трябва да се върви от познатото към непознатото, от по-простото към по- сложното, от непосредствено възприеманото, близкото към по- далечното.
Системността и последователността в обучението лежат в основата на построяване на учебните програми, определят системата в работата на учителя и дейността на учащите се при обучението.
7.2.4. Принцип на достъпност и индивидуален подход
Принципът за достъпност изисква физическото възпитание да се провежда съобразно възрастовите особености на учениците,
тяхната психофизическа характеристика и степен на развитие на двигателните навици и двигателните качества.
Спецификата на обучението по физическо възпитание и своеобразието на учебния процес по мотивация, съдържание и средства за въздействие изискват от учителя да спазва следните правила:

физическите упражнения да бъдат трудни, но изпълними. Да бъдат интересни и да провокират активното участие на малките деца и ученици;

достъпни трябва да бъдат и словесните методи,
използваните нагледни пособия, спортните уреди и съоръженията.
При малките деца се използват уреди за хвърляне с малко тегло,
при намалени размери на игрищата и т. н. Недостъпното води до механичен подход и формално участие в учебния процес по физическо възпитание.

достъпността да се разглежда в пряка връзка със


138
спазването на дидактическите правила - от известното към неизвестното, от простото към сложното, от лекото към трудното,
от конкретното към абстрактното.
Индивидуализацията на обучението се осъществява чрез подбора на методите на обучение и възпитание, на различните допълнителни средства, които индивидуализират начините на изпълнение на общите програмни изисквания.
Индивидуалният подход в процеса на обучението се прилага съобразно личността на ученика и в зависимост от онези индивидуални особености, които имат определящо значение за усвояване на знанията, двигателните умения и навици.
7. 2. 5. Принцип за трайност
Принципът за трайност изисква в обучението по физическо възпитание знанията, уменията и навиците да се прилагат максимално продължително време в различни условия за пълното им овладяване.
Необходимият ефект от овладяването на учебния материал се постига в резултат не само на просто механично повторение, а упражнения с постоянна корекция и усъвършенстване. Всяко следващо изпълнение трябва да е по-добро от предишното, т.е. да го повтаря с цел да се запази нивото на развитие на двигателните качества и навици.
В учебния процес по физическо възпитание всички дидактически принципи са еднакво значими. Те се намират във взаимна връзка и обусловеност от задачите, структурата и съдържанието на учебната дейност.


139

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница